Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер 209                          26.06.2009 Година                             гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. СТАРА ЗАГОРА            ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На двадесет и осми май                                                                 2009 година

В открито заседание в следния състав

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р.Т.

 

                                                ЧЛЕНОВЕ: Д.Т.-Я.

                                                                   М.М.

 

СЕКРЕТАР: П.В.

Като разгледа докладваното от съдия Т.-Я.

Въззивно гражданско  дело № 226 по описа за 2009 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Х.С.Х. – ищец в първоинстанционното производство против решение № 139 от 04.03.2009г., постановено по гр.д.№166/2008г. по описа на Казанлъшкия районен съд.  

 Въззивникът Х.С.Х. обжалва решението на КРС, в частта, с която са отхвърлени исковете му по чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 във вр. с чл.225 ал.1 от КТ. Счита, че същото е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалните правила. Твърди, че районния съд е допуснал процесуални нарушения, тъй като е отложил неправилно първото по делото заседание по молба на ответника без да са били налице причини за това – не са били налице предпоставките на чл.142 ал.2 от ГПК. Въпреки това обаче ответника не е изпратил представител и на следващото с.з., в което са били разпитани свидетели, водени от въззивника и на това заседание съдът е приключил съдебното дирене и обявил делото за решаване. След това в срока за произнасяне съдът е уважил искането на ответника и е възобновил делото,  за да разпита свидетели, поискани в отговора по исковата молба. На следващо място въззивника сочи, че районния съд неправилно е приел, че ищеца не е доказал, че обясненията му не са дадени не по негова вина, както и че приема за недоказано твърдението на ищеца, че се е явявал на работа от 28.06.2008г. и следващите работни дни, но не е бил допуснат от охраната по нареждане до работното си място. Въззивникът счита, че с показанията на водените от него свидетели е установил горните обстоятелства. А по повод на не дадените от него обяснения сочи, че след получаване на поканата, с която работодателя му иска обяснения за отсъствието му от работа той отново не е допускан до помещенията в сградата.

Моли въззивния съд да бъде отменено решението в обжалваните му части, както и да му се присъдят направените разноски по делото.

Въззиваемият ЕТ “Люси Петко Тарлев” гр.Казанлък, чрез пълномощника му адв.М.Ш. счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Касае се за прекратяване на трудово правоотношение чрез дисциплинарно уволнение на ищеца, като в заповедта си работодателя е посочил конкретните текстове от КТ, които са нарушени. Посочено е също така, че са поискани обяснения от лицето, но то е отказало да даде такива. Затова считат, че са спазени всички изисквания на закона. Също така считат, че не са допуснати сочените във въззивната жалба процесуални нарушения от районния съд. Моли въззивния съд да бъде потвърдено решението на КРС като правилно и законосъобразно.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намира за установено следното:

         Жалбата е неоснователна.

Въззивната жалба е досежно предявените от Х.С.Х. против ЕТ “Люси Петко Тарлев” гр.Казанлък ЕТ “Люси Петко Тарлев” гр.Казанлък три обективно съединени иска с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ, които са отхвърлени от Казанлъшкия районен съд като неоснователни.

          Не се спори по делото, че между въззивникът и въззиваемият е съществувало валидно трудово правоотношение по сила на трудов договор от 21.09.2007 г., като въззивникът Х.С.Х. е заемал   длъжността „шофьор товарен автомобил”, а от 28.01.2008 г. - „механик”, видно от /допълнително споразумение № …/… г., в ответното дружество.

         Със заповед № …/… г. въззиваемият ЕТ “Люси Петко Тарлев” гр.Казанлък /ответникът в първоинстанционното производство/ е прекратил трудовото правоотношение на въззивника Х.С.Х. /ищец в първоинстанционното производство/ поради „дисциплинарно уволнение” на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, вр. с чл.190, ал.1, т.2 от КТ, чл.187, ал.1, т.1 и чл.193, чл.194 и чл.195 от КТ. Като мотиви е посочено следното: „поради неявяване на работа от 28.06.08 г. до 22.07.08 г. без посочване на извинителни причини за това”.

По делото е установено от представеното заверено ксерокопие от писмо изх. № 32/07.07.2008 г., изпратено до ищеца с обратна разписка и получено от същия на 17.07.08 г., че работодателят е поканил ищеца в тридневен срок да се яви в офиса на фирмата, за да даде обяснения или да представи оправдателен документ за неявяване на работа за периода от 30.06.2008 г. до момента. Видно от  заверено ксерокопие от писмо изх. № 38/22.07.08 г. с обратна разписка, получено на 24.07.08 г., ответникът е поканил ищеца да се яви до 28.07.2008 г. между 13 ч. и 14 ч. за „получаване заповедта за уволнение”. В обжалваната заповедта е отразено, че на основание чл.221, ал.2 от КТ, на ищеца следва да се удържи обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение, както и да му се изпрати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 225,22 лв.

Във връзка с изясняване на делото от фактическа страна са допуснати и разпитани свидетели. От показанията на св.П.П. и св.К.М. е установено, че в края на м.06.2008 г. на портала – стаята на пазача в предприятието имало поставена в продължение на 3 дни бележка, която те твърдят, че била изготвена от съпругата на П.Т. Съдържанието й било в смисъл ищецът да не се допуска до работното място. Свидетелите твърдят, че ищецът е ходил два – три пъти до портала, но шефовете били вътре и не искали да говорят с него. Свидетеля М. установява, че той лично само веднъж е  виждал ищеца да ходи в предприятието на ответника, но иначе е чувал, че е ходил и друг път.

         От показанията на св.А. и св.А. се установява, че от началото на м.06.2008 г. предприятието на ответника е преместено срещу „Арсенал” АД гр.Казанлък. Работниците работели в нова сграда, разделена на помещения, имало довършителни работи, но нямало портал. В края на лятото била поставена ограда от мрежа и портал, а от м.09.2008 г. имало двама портиери. П.Т. идвал във фирмата от време на време, а съпругата му посещавала фирмата. Свидетелите заявяват, че съпругата на П.Т. не работи във фирмата, а св.А. заявява, че „никога” не е виждал съобщения, залепени на портала. В подкрепа на горните обстоятелства ответника е представил по делото два броя трудови договори № …/…г. и № …/…г., считано от 10.09.2008 г., сключени с Е.Т.Б. и П.Х.П., които работят като охранители в предприятието на ответника от посочените дати.

         По делото е приложена преписка № …/…г. от …г. на РП – Казанлък, от която е  видно, че с постановление от 07.08.08 г. на РП – Казанлък е отказано образуване на наказателно производство във връзка с жалба на ищеца против П.Т. в качеството му на ЕТ „Люси – Петко Тарлев” – гр. Казанлък. От приложените към преписката обяснения на ищеца може да се извлече, че между него и Л.Т. - съпруга на П.Т. възникнал конфликт. В преписката се съдържат обяснения на св.А., дадени на 14.07.08 г. пред полицейския орган, съгласно които тя е срещнала ищеца на портала преди „около две седмици”, т.е. – началото на м.07.2008 г.

         При извършена констатация на задграничния паспорт на Х.С.Х. се установява, че на 17.07.2008 г. ищецът е бил извън страната.

         От представеното по делото заверено ксерокопие на трудова книжка и констатации на същата в съдебно заседание, извършено от районния съд се установява, че след уволнението ищецът не е работил по друго трудово правоотношение.

         По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която е депозирала писмено заключение. Същото е компетентно и мотивирано изготвено, не е оспорено от страните, поради което съдът го възприема изцяло. Съгласно заключението – последното брутно трудово възнаграждение на ищеца за месеца предхождащ уволнението е в размер на 295 лв. Във ведомостта на заплата за м.07.2008 г. на ищеца било начислено и неизплатено обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ в брутен размер 225,22 лв. или нетна сума 198,47 лв. От брутния размер освен дължимите суми за здравно осигуряване и данък по ЗДДФЛ са удържани и суми по чл.220, ал.2 от КТ – 240,24 лв., по чл.203 от КТ – 50 лв. и за работно облекло – 27,50 лв.

         При така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира че обжалваната заповед е правилна и законосъобразна. Преди налагане на дисциплинарното наказание за работодателя съществува задължение по чл.193, ал.1 от КТ да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения. Нормата е императивна и неспазването й е основание за отмяна на дисциплинарното наказание, поради което преди произнасяне по съществото на спора следва да се обсъди, спазил ли е ответникът вмененото му в закона задължение. По делото е безспорно установено, че преди да наложи дисциплинарното наказание на ищеца работодателя е поискал от ищеца обяснения за неявяването му на работа от 30.06.08 г. Обстоятелството, че ищеца не е дал такива са без значение. Това е негово право и не опорочава процедурата по налагане на дисциплинарно наказание. Важното в случая е работодателя е да поискал такива обяснения от работника или служителя, а той дали ще даде или не е без значение. Ищецът не е представил доказателства, че обясненията му не са дадени - не по негова вина. С оглед на това въззивният съд намира, че е спазена процедурата по налагане на дисциплинарно наказание от ответника. Съдът приема за установено по делото и обстоятелството, че за неявяване на работа за посочените в заповедта дни - от 28.07.2008 г. до 30.06.2008 г. работодателят не е поискал писмени обяснения. Установено е по делото се, че в края на м.06.2008 г., в продължение на три дни, на портала в сградата на предприятието на ответника имало поставена бележка, но не се доказа, че разпореждането „да не се допуска до работното място” изхожда от работодателя или упълномощено от него лице.

Въззивният съд намира, че ищеца не е установил твърдението си, че се е явявал на работа от 28.06.08 г. и следващите работни дни, но не е бил допуснат  от охраната по нареждане на работодателя до работното място. Фактическият състав на чл.190, ал.1, т.2 от КТ, съставляващ основание за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение” визира неявяване на работа в течение на два последователни работни дни. С оглед на разпределението на тежестта на доказване, следва да се приеме, че ищецът не се е явил на работа на посочените в заповедта два и повече последователни работни дни, поради което е осъществен фактическия състав на чл.190, ал.1, т.2 от КТ. Работодателят законосъобразно е упражнил правото си на едностранно прекратяване на трудовия договор на ищеца на основание чл.330, ал.2, т.6 във вр. с чл.190, ал.1, т.2 от КТ, поради което уволнението на ищеца със заповед № …/… г. е законно. Искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

         Предвид неуважаването на иска по чл.344, ал.1 от КТ следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и обективно съединените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ - исковете за възстановяване на работа и за обезщетение за оставане без работа – предвид обусловеността им от главния иск за отмяна на уволнение, който се отхвърля, те също са неоснователни и също следва да бъдат отхвърлени.

С оглед на гореизложеното, окръжният съд намира, че решението на Казанлъшкия районен съд е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони.         

 

         Водим от горните мотиви, Окръжен съд – гр. Стара Загора

 

Р Е Ш И :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 139 от 04.03.2009г., постановено по гр.д.№166/2008г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 от ГПК.

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ: