Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 9                                          28.02.2011г.              град С.З.

 

 В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОС, Гражданско отделение, Четвърти състав,

на двадесет и седми януари 2011 година

в публичното заседание в следния състав:

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

Секретар  П.Г.

като разгледа докладваното от съдията – докладчик ЗЛАТЕВ 

Гражданско дело № 1116 по описа за 2009 година, за да се произнесе съобрази следното :

 

 

         Производството е на основание чл.124 във вр. с чл.250- 254 от ГПК/2008г./ във вр. с чл.55- 59 и чл.82- 86 от ЗЗД.

 

         Постъпила е Искова молба от гражданина С.М.С. *** срещу гражданина С.П.К. ***, обл.С., в която заявява, че той не дължи на ответника сумата 30 000 лв. по запис на заповед от 21.07.2004г., тъй като тя е подписана по постъпване на работа при него, където той отдавна е напуснал и няма към ответника никакви парични задължения.

Счита, че искът му е изцяло основателен и доказан и моли същия да бъде уважен, като си признае за установено спрямо ответника, че не му дължи сумата 30 000 лв. главница, ведно със законната лихва и разноските по делото.

Пледира установителният му иска да бъде уважен изцяло, ведно с всички законни последици от това.

В този смисъл е пледоарията на ищеца и на процесуалния му представител- адвокат, както и писмената му защита по делото.

 

         Ответникът гражданина С.П.К. ***, обл.С.  е подал в законния 1- месечен срок по чл.131- 133 от ГПК Отговор на Исковата молба, в който оспорва изцяло установителния иск против себе си, като заявява, че ответникът му дължи сумата от 30 000 лв., ведно със законните последици. Той не се е явил по делото и не е отговорил на поставените му въпроси по реда на чл.176 от ГПК, въпреки че е бил уведомен за последиците по чл.133 от ГПК. Ответникът не е пледирал лично пред съда. Пред настоящия първоинстанционен съд е пледирал 1 от общо 2 бр. негови защитници- адвокати по делото. Те не са представили писмена защита въпреки дадената им възможност в 1- седмичен срок от обявяване на делото за решаване.

 

         След като се запозна с направените в Исковата молба претенции, със становищата на всяка една от страните по делото, със събраните по делото писмени доказателства и с приложимите по казуса материално-правни и процесуални норми, първоинстанционният СОС счита за изяснено и доказано следното :

 

         ОТНОСНО ПРОЦЕСУАЛНАТА ДОПУСТИМОСТ НА ИСКА :

         Видно от представения Запис на заповед от 21.07.2004г./л.3 от приложеното **** по описа на СРС, ищецът се е задължил да изплати на ответника неотменимо и без условно при предявяване на сумата 30 000 лв. в брой в касата на ответника.

 

         Предявяването му е направено писмено на 17.11.2005г./л.4 от приложеното **** по описа на СРС.

 

         Въз основа на този Запис на заповед след предявяването му ответникът се е снабдил с изпълнителен лист по реда на тогава действалия чл.237, б.”е” от ГПК/1952г./- отм., въз основа на който е било образувано **** по описа на ****, което е спряно с влязло в законна сила Определение от з.з. на ****л.23- 24 от настоящото дело/, внесен е съответния депозит- парична гаранция в размер на  1 500 лв. от ищеца- длъжник и е издадена съответната Обезпечителна заповед от з.з. на ****л.29 от делото/.

        

         Тъй като към онзи момент от време при действието на ГПК81952г./ отм. длъжникът- ищец при постановения тогава отказ от спиране на изпълнението по това изп. дело е имал единствено и само процесуалната възможност по реда на чл.254 от ГПК/1952г./- отм. да предяви възраженията си по исков ред, което и ищецът е направил с настоящата Искова молба с установителен иск вх.№ 11 186/04.09.2009г./л.2- 3 от настоящото дело/ по чл.254, пр. 2 от стария ГПК/1952г./- отм. във вр. с чл.124 от сега действащия ГПК/2008г./- влязъл в законна сила на 01.03.2008г., което не е свързано с някакъв давностен или преклузивен срок, който да е изтекъл за него към датата на завеждане на този иск пред настоящия първоинстанционен СОС с оглед родовата

подсъдност на иска от 30 000 лв.- тоест над границата от 25 000 лв. по чл.104, т.4, пр.1 от ГПК/2008г./.

 

         Следователно установителният иск е процесуално допустим, своевременно предявен, родово и местно подсъден на настоящия СОС като първа инстанция, поради което съдът следва да се произнесе по съществото на спора с настоящото си съдебно Решение.

 

         ОТНОСНО МАТЕРИАЛНАТА ОСНОВАТЕЛНОСТ НА ИСКА :

         Видно от показанията на разпитания по делото свидетел ВТВ, в периода 2008г.- 2010г. във фирмата на ответника **** е било обичайна и масова практика постъпващите работници и служители, заемащи материално- отчетнически длъжности/каквито са заемали тогава ищецът и свидетеля/, да подписват такива бланкетни Записи на заповед в полза на самия съсобственик и управител на търговското дружество- физическото лице С.К./ответник по делото/.

         Съдът кредитира изцяло тези показания, тъй като не се установи свидетелят да е в родствени или някакви друг особени отношения с която и да е от страните по делото, неговите показания се потвърждават от събраните по делото писмени доказателства и с другите гласни доказателства- отговорите от ищеца на поставените му въпроси по реда на чл.176, ал.1 от ГПК/2008г./.

 

В този смисъл са и другите събрани по делото гласни доказателства- отговорите от ищеца С. на поставените му въпроси по реда на чл.176, ал.1 от ГПК/2008г./, които съдът кредитира изцяло с оглед пълното им съвпадане с другите гласни доказателства- свидетелските показания на свидетеля В.

 

Въпреки многократните поставяния на въпроси по реда на чл.176, ал.1 от ГПК/2008г./ на ответника- физическото лице С.К., и въпреки многократно отправяните му предупреждения по реда на чл.176, ал.2 от ГПК/2008г./, същият не се яви лично пред настоящия съд без уважителни причини въпреки 3- кратните отлагания на делото и въпреки 3- кратните връчвани му изрични предупреждения, като точно за датите на тази 3 бр. поредни открити съдебни заседания по делото, на които следваше да се яви и да даде лично устни отговори на връчените му въпроси по чл.176, ал.1 от ГПК, същият умишлено беше командирован от Председателя на Съвета на директорите на собственото си търговско дружество/АД по ТЗ/ зад граница точно за тези съдебни заседания на 18.11.2010г., 09.12.2010г. и 27.01.2011г.

 

Поради това поведение на ответника- гражданина К. и с оглед разпоредбата на чл.176, ал.3 във вр. с ал.1 и 2 от ГПК/2008г./, съдът приема, че ответникът К. е дал абсолютно отрицателни отговори на поставените му 2 бр. въпроси- тоест че не са били налице отношения между него и ищеца С.С., налагащи издаване на процесната Запис на заповед, и че не са били налице никакви отношения между тях двамата, по повод на които да е била издадена процесната Запис на заповед.

 

         Поради което и предвид всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, както и от приложените приключени граждански и изпълнителни дела, съдът счита, че ищецът не дължи на ответника сумата 30 000 лв., посочена в процесната Запис на заповед от 21.07.2004г.

 

         Следователно процесният установителен иск се явява изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло, ведно с всички законни последици от това.

 

         Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл.124 във вр. с чл.176 от новия ГПК/2008г./, във вр. с чл.254 от стария ГПК/1952г./- отм., първоинстанционния ОС гр.С.З.

 

 

                                    Р      Е      Ш      И :

 

 

         ПРИЕМА за установено по отношение на ответника С.П.К.- ЕГН ********** ***, че ищецът С.М.С.- ЕГН ********** *** не му дължи сумата 30 000 лв./тридесет хиляди лева/ по Запис на заповед от 21.07.2004г.

 

        РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните, с въззивна жалба чрез ОС гр.С.З. пред ПАС.

 

                                             ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :