Р Е Ш Е Н И Е

 

 108а                                21.04.2011 г.                             гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД        І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ  на двадесет и трети март                                     две хиляди и единадесета година

В публичното заседание в следния състав:

                                               

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТИХОЛОВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                                               ДАРИНА СТОЯНОВА

секретар П.В.

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА въззивно гражданско дело N  119 по описа за 2011 година.

   

          Производството е образувано по въззивната жалба на “ГСТ Стийл България” ЕООД, Стара Загора, представлявано от управителя Ф.Ш. и прокуриста П.И., чрез пълномощника адв. М.О. против решение № 1295 от 27.12.2010г., постановено по гр.дело № 3626/2010г.  по описа  на Старозагорския районен съд, с което се отхвърля като неоснователен предявения от “ГСТ Стийл България” ЕООД - гр. Стара Загора иск за осъждането на Д.М.М. да му предаде собствеността и владението на собствения му преносим компютър  „Satellite L300 – 1А6” със сериен номер SJ870381Q, което осъществява без основание, в случай, че същият е унищожен, изгубен или повреден – да заплати на „ГСТ Стийл България” ЕООД - гр. Стара Загора неговата равностойност от лв., както и разноските по делото.

 

Въззивникът е останал недоволен от постановеното решение, поради което го обжалва в срока. Счита, че е неправилно и незаконосъобразно, като излага подробни съображения, докладвани в с.з. Моли да се постанови решение, с което да се отмени решението на РС Стара Загора като неправилно и незаконосъобразно.

 

          Въззиваемият Д.М.М., редовно и своевременно призован, не се явява в съдебно заседание, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

 

Старозагорският окръжен съд, като обсъди направените в жалбата оплаквания и като разгледа събраните по делото пред първата инстанция доказателства, намира за установено следното:             

 

          Предявен е иск с правно основание чл. 108 от ЗС. Ищецът ГСТ Стийл България” ЕООД” ЕООД Стара Загора твърди в исковата си молба, че бил собственик на преносим компютър „Satellite L300 – 1А6”, който бил закупен от магазин на Техномаркет на стойност лева. Този компютър бил предаден на ответника, за ползване за времето, през което бил в трудови правоотношения с ищеца. На г. със заповед № …, издадена от ищеца, било наложено дисциплинарно наказание уволнение на ответника и било прекратено и трудовото му правоотношение. При прекратяването му, ответникът следвало да върне преносимия компютър, но не сторил това, поради което ищецът го поканил писмено да го предаде в офиса му с писмо от 10.03.2010г. До настоящият момент, обаче, ответникът не върнал преносимият компютър, който владеел без основание от момента на прекратяване на трудовия му договор до настоящия момент. Искането е да се осъди ответника да предаде на ищеца владението на собственият му преносим компютър, който ответникът владеел без основание, а в случай, че този компютър бил унищожен, изгубен или повреден - да се осъди ответникът да заплати на ищеца неговата левова равностойност от лева. Ответникът Д.М., редовно и своевременно призован, не е подал писмен отговор, не се явява в съдебно заседание и не взема становище по предявения иск.

 

          Видно от представените от ищеца, фактура № 0160000306/13.01.2009 г. и фискален бон, на 13.01.2009 г. ищецът е закупил от магазина „Техномаркет” в Стара Загора на третото лице „К енд К електроникс” ЕООД София – 2 броя преносими компютри „Satellite  L300-1 A6”, на обща стойност лева без ДДС. От представените от ищеца трудов договор № 27/14.10.2008 г. и допълнително споразумение към него от 01.04.2009 г. е видно, че на 14.10.2008 г. между страните е възникнало валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът възложил, а ответникът приел да изпълнява при него длъжността – инспектор, здраве и безопасност при работа, с място на работа гр. Гълъбово, обл. Стара Загора, обект Марица изток 1. На 05.03.2010г. със заповед № г. на прокуриста на дружеството е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” на ответника за описаните в същата заповед нарушения на трудовата дисциплина. Прекратено е трудовото правоотношение между страните. На 10.03.2010 г. ищецът изпратил до ответника писмо, с което във връзка с посочената заповед за дисциплинарното му уволнение го информирал, че може да получи оформената си трудова книжка в офиса на ищеца на 16.03.2010 г., като при получаването й го поканил и да му върне процесният преносим компютър, който бил собственост на ищеца и бил предоставен на ответника за служебни цели.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 108 от ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. При иска за собственост, следва да се установи наличие на три предпоставки: правото на собственост на ищеца върху вещта, владение на ответника върху вещта, което владение да е без основание.

 

В тази връзка, ищецът следваше да установи по делото не само, че е собственик на процесния преносим компютър на посоченото от него в исковата молба основание, но и че ответникът го владее или държи без да има основание за това. В случая, обаче, ищецът представи доказателства по делото единствено за обстоятелството, че е собственик на процесният преносим компютър „Satellite  L300-1 A6”, със сериен номер SY870381Q, въз основа на  представената по делото фактура № 0160000306/13.01.2009 г. и фискален бон. Установи левовата равностойност на движимата вещ, която видно от същата фактура е лева без ДДС и лева с ДДС. Не са прадставени доказателства за предаване от ищеца на ответника, фактическата власт върху този компютър, както и последният да го владее или държи. Този елемент от фактическия състав на разподебата на чл.108 от ЗС, не се презумира. Необходимо е ищецът, който носи доказателствената тежест, да го установи по делото пълно и пряко, т.е. несъмнено. Същото обстоятелство не може да се приеме за доказано от представените от ищеца по делото фактура № 0160000306/13.01.2009 г., фискален бон, трудов договор и допълнително споразумение към него, тъй като в тях липсва записване за предаване от ищеца на ответника на процесният компютър, във връзка с изпълняваните от последният задължения по трудово правоотношение.  Доказателства в тази насока не са представени по делото.  

 

Обясненията на страните, както и на законните им представители, които ги ползват, не съставляват доказателства, а само твърдения, които подлежат на доказване в гражданският процес на общо основание. Ето защо, в случая твърдяното от ищеца и изгодно за него обстоятелство, че е предал на ответника процесният компютър, както и, че последният го владее или държи, не може да бъде нито предполагано от съда, нито да се приеме за установено от твърденията на прокуриста на ищеца. Това обстоятелство не може да се приеме за безспорно между страните, т.е. за ненуждаещо се от доказване, поради липсата на изрично негово оспорване от ответника по делото. Вярно е, че съдът може да обяви известни факти за ненуждаещи се от доказване при отделяне на спорното от безспорното с доклада на делото, но това може да бъде направено само при наличие на съвпадащи си твърдения на двете страни за същите факти, а не при липса на такива от една от страните, или при липса на изрично оспорване на фактите от другата страна. Ето защо, еднакво спорни са, и се нуждаят от доказване, както тези твърдени от едната страна факти по делото, които другата изрично е оспорила, така и тези твърдени от едната страна факти, по които другата не е взела никакво становище. И в двата случая страната, която черпи изгодни правни последици от него, следва да го докаже, пълно и пряко, т.е. несъмнено, без оглед на това дали това оспорване е изрично или мълчаливо от другата страна. Без правно значение е фактът, дали ответникът изрично е оспорил или не твърденият от ищеца горепосочен факт, че упражнява фактическа власт върху процесният компютър. След като този твърдян от ищеца факт, ответникът не е признал изрично по делото, съдът нито може да го предполага, нито може да го приеме за безспорен между страните по смисъла на чл. 153 от ГПК, нито пък за ненуждаещ се поради това от доказване по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, въпреки липсата на изрично негово оспорване от ответника по делото. Ищецът носи по делото тежестта да го докаже пълно и пряко, защото на него е основал иска си срещу ответника по делото. Тъй като ищецът, не установи да е предавал на ответника процесният преносим компютър, както и че последният го владее или държи, само на това основание предявеният иск за ревандикиране на този компютър, а в случай, че е унищожен, изгубен или повреден - за осъждането на ответника да заплати равностойността му, се явява недоказан. След като в случая ищецът не установи ответникът да владее или държи процесният компютър, предявеният иск чл. 108 от ЗС за ревандикирането му, а в случай, че е унищожен, изгубен или повреден - за осъждането на ответника да заплати равностойността му, се явява неоснователен само на това основание и като такъв ще следва да бъде отхвърлен.

Неоснователни са оплакванията на въззивника във въззивната му жалба, относно наличието на втората предпоставка на разпоредбата на чл.108 ЗС, тъй като ответникът не е взел становище по иска и не оспорва същия. В този смисъл въззивната инстанция изцяло споделя мотивите на районния съд, към които препраща на основание чл.272 от ГПК, че обстоятелството, че процесната вещ се държи и владее от ответника, следва да бъде установено в делото пряко и пълно от ищеца.

 Въззивната инстанция намира за неоснователно и оплакването за неправилно отхвърляне от районния съд на искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение по делото. Разпоредбата на чл.239 ГПК предвижда постановяване на неприсъствено решение при наличието на определени предпоставки, които съдът районният съд правилно е преценил, че не са налице.

Решението на Старозагорския районен съд, с което предявения  искът е отхвърлен  като правилно и законосъобразно,  следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от гореизложените съображения, Окръжният съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1295 от 27.12.2010г., постановено по гр.дело № 3626/2010г.  по описа  на Старозагорския районен съд.

 

          Решението може да се обжалва пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: