Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 25/11.01.2013 г.               Година 2013                  Град Стара Загора

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД            ­­ІІ            Граждански състав

На единадесет декември                                                               Година 2012

в публичното заседание, в следния състав:

                                                         

                                     Председател: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                                  

                                                             Членове: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

                                                                       2. ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА

 

Секретар  С.С.

Прокурор ……………………..

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 455 по описа за 2012 година.

 

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

 

          Производството е образувано по въззивна жалба на К.М.Л. в качеството на въззивник и жалбоподател против решение № 769/05.07.2012 г. по гр.д. №2161/2010г. по описа на СТРС.

 

          Въззивникът К.М.Л. чрез процесуалния си представител във въззивната жалба излага доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение.  Моли същото да бъде изцяло отменено и да се уважат изцяло исковите претенции на ищеца. Не прави нови доказателствени искания.

 

          В законоустановения срок  не е постъпил писмен отговор от въззиваемия Ж.Д.Ж. ***, чрез който да изрази становището си по иска.

         

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

 

         Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК.

         

Видно от приложеното ч.гр. дело № .. по описа на РС-С. З. действително е налице издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на 11.06.2008г., за сумата от 18 000 лв. - главница, законната лихва от 09.06.2008г. до изплащане на вземането както и сумата от 860 лева – разноски по делото, срещу която ответникът е подал възражението си. В законоустановеният срок ищецът е предявил иск като е образувано гр.дело № .. по описа на ОС-С.за сумата от 60 000 лв. Делото е било оставено неколкократно без движение, като след последното уточнение на иска ищецът е уточнил, че искът до размера на 18 000 лева се води на основание чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 415 от ГПК и моли съда да допусне поправка в петитума на исковата молба в смисъл, че тъй като ответникът е осъден по горепосоченото частно гр. дело, да му заплати сумата от 18 000 лева, то именно в това производство следвало да се установи, че той му дължи именно тази сума. Исковата претенция срещу ответника за неизплатено трудово възнаграждение остава в размер на 4 600 лева, а претенцията за вреди произхождаща от увеличението на цените на жилищата в гр. Стара Загора също остава в размер на 37 400 лева. С молба от 22.04.2009г. ищецът е оттеглил иска си за неизплатените консумативи в размер на 2 160 лева, като ищецът поддържа всички свои останали претенции.

 

С определението си от 13.01.2010г. по гр.дело № 10.. ОС-С.е разделил обективно-съединените искове за сумата от 4 600 лева с правно основание чл. 128 от КТ за неизплатеното трудово възнаграждение и установителният иск по чл. 415, във вр. с чл. 124 от ГПК за сумата от 18 000 лева по нот.заверената декларация, които са изпратени по правилата на родовата подсъдност на РС-С.. Производството пред ОС-С. е продължило по осъдителния иск за сумата от 37 400 лева – представляваща обезщетение за причинени вреди от увеличените цени на жилищата като родово подсъден на ОС-С., като първа инстанция. Това определение е било обжалвано пред АС-П. като е било потвърдено от този съд.

 

С влязло в законна сила решение под № .. по гр.дело № .. въззиваемия Ж.Д.Ж. е осъден да заплати на въззивника К.М.Л. сумата от 32 400 лева, представляваща обезщетение за вреди от увеличените цени на жилищата вследствие на неизпълнение на задължение по нот. зав. декларация рег. № .. на нотариус Ев.К.ведно със законната лихва, от датата на подаване на иска, до окончателното изплащане.

 

От представената както пред първоинстанционния съд, така и по ч.гр.дело № 1579/08г. по описа на РС-С.З. нот.зав. декларация рег. № .. на нотариус Ев. К. е видно, че Ж.Д.Ж. през 2000г. е получил от К.М.Л. сумата от 18 000 лева срещу което е поел задължението да му закупи гарсониера в гр. С.в срок от три години, да му осигури работа и да му заплаща наема до закупуване на жилището и консумативите за него.

 

Настоящият въззивен съд намира, че въззиваемия Ж.Ж. е получил сумата от 18 000 лева, което се установява от самата нот. зав. декларация, тъй като същата е подписана от него и съответно това е удостоверено с нот. заверка на подписа му. Същото е прието и в мотивите на горе цитираното и влязло в законна сила решение под № .. по гр. дело № 1049/08г. на ОС-С., от които е видно, че действително въззиваемият Ж. е получил от въззивника Л. процесната сума от 18 000 лева срещу която е поел задължението да му закупи гарсониера в гр. С.в срок от три години, както и че въззиваемият не е изпълнил поетото от него задължение да закупи гарсониера на въззивника до настоящия момент. Същото се установява и от признанието на самия ответник, че дължи сумата 18 000 лева, видно от съд. протокол от с.з. на .. по гр.дело № .. на ОС-С..

 

Първоинстанционният съд е приел в мотивите си от една страна, че се касае за специален установителен иск по чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 415 ГПК като съдът приема, че издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и издадения въз основа на нея изпълнителен лист ще бъдат стабилизирани с  положителното установително решение по чл. 422 от ГПК. Също така съдът приема в мотивите си, че ищецът е бил вече обезщетен за това неизпълнение на поетото задължение, видно от влязлото в сила решение № .. по горепосоченото гр.дело на ОС-С.и това вземане в размер на 18 000 лв. било вече установено по основание и размер в производството по чл. 79 ЗЗД по същото дело.

 

Настоящият въззивен съд не споделя доводите и съображенията на първоинстанционния съд, поради следното:

 

Искът по чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 415 ГПК за сумата от 18 000 лева се явява отделен и различен иск от този по чл. 79 от ЗЗД за сумата от 32 400 лева и именно поради това първоначалното производство по делото е било разделено и искът за 18 000 лева е бил изпратен по подсъдност на РС-С.за образуването на гр.дело № 2161/2010г. по описа на този съд. Налага се извода, че се касае за два съвсем различни иска, макар и предявени с една искова молба.

 

На второ място по гр.дело № 1049/2008г. ищецът и въззивник е поискал само вреди произтичащи от увеличената стойност на жилищата като в тази сума не се включва сумата от 18 000 лева, която е предмет на друго дело разглеждано от РС. По делото пред ОС е било безспорно установено от приетите експертизи, че през 2000 г. когато въззивника е дал на въззиваемия сумата от 18 000 лв. стойността на една гарсониера е била в размер на 15 000-20 000 лева в гр. С.., а в края на 2008г. стойността на една гарсониера в града е вече 50-55 000 лева. Съдът е уважил иска му по чл. 79, ал.1 ЗЗД и му е присъдил сумата от 32 400 лева, представляваща само увеличената стойност на жилищата вследствие неизпълнение на задължението по нот. зав. декларация рег. № .. на нотариус Ев. К. и на трето място, настоящият въззивен съд намира, че въззиваемият Ж.Ж. не е изпълнил основното си задължение поето от него с процесната нот. заверена декларация, именно да му закупи гарсониера в гр. С.в срок от три години, считано от 2 000 година. В тази връзка се налага извода, че вземането на въззивника предявено по ч.гр. дело №  1579/2008г. на РС-Стара Загора, по което е издадена заповедта за изпълнение № .. за сумата от 18 000 лв. съществува, поради което предявеният пред първоинстанционния съд иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен, ведно с всички законни последици от това.

 

         Настоящата инстанция намира, че в производството пред настоящия съд се доказва по безспорен начин дължимостта на главницата от 18 000 лв. На основание чл.86 от ГПК дължима се явява и законната лихва, считано от датата на подаването на заявлението за издаване на Заповедта за изпълнение на 09.06.2012 год. до окончателното изплащане на дължимата сума.

 

        Районният съд неправилно е отхвърлил предявеният иск, поради което обжалваното решение следва да бъде изцяло отменено като неправилно и незаконосъобразно и съдът да уважи предявения от въззивника иск.

 

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК въззиваемия следва да бъде осъден да заплати на въззивника направените от последния разноски по делото в размер на 460 лева, от които 360 лева – държавна такса и 100 лева – възнаграждение за един адвокат – адв. Д.Л. по договор за правна помощ, представен пред първоинстанционния съд.

 

        Водим от горното, съдът

 

                                                     Р  Е  Ш  И :

 

        ОТМЕНЯ изцяло решение № .. по гр.д. № . г. по описа на Районен съд-С. като неправилно и незаконосъобразно,   като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

         ПРИЗНАВА за установено, че към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение 09.06.2008г. Ж.Д.Ж. ***, е дължал на К.М.Л. *** – сумата от 18 000 лева /осемнадесет хиляди лева/, представляваща главница дължима по нот. заверена декларация от .. рег. № . на нотариус Е.К., с район на действие РС-С., рег. № . на нотариалната камара, дължима по издадената заповед за изпълнение № .. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № .. по описа на РС-С., ведно със законната лихва, считано от .. до окончателното изплащане на дължимата сума, както и сумата 860 лева – разноски по делото.

 

         ОСЪЖДА Ж.Д.Ж. ***, да заплати  на К.М.Л. ***, сумата от 460 лева, представляваща направените от въззивника разноски по делото.


           Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните чрез Окръжен съд – С..

 

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                 2.