Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 21                                                11.01.2013 г.                                         град  Стара Загора

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                 ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На единадесети декември                                                                      Година 2012

в публично заседание, в следния състав :

                                                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

 

                                                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

                                                                                                2. ТРИФОН МИНЧЕВ

 

Секретар: С.С.,

като разгледа докладваното от съдията – докладчик Минчев въззивно гражданско дело номер 472 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

    Производството е образувано по въззивната жалба на Ж.М.Ж., чрез адв. Д.Е. против решение № . г., постановено по гр. дело № . г. на Районен съд С.

 

С обжалваното решение е разпределен на осн. чл.353 ГПК в дял на Е.М.А. следния недвижим имот: празно дворно място с площ от 823 кв.м., находящо се в село Х., обл. С., съставляващо УПИ . в кв. . по плана на селото, с пазарната стойност на този дял 5678,70 лева. Разделен е на осн. чл.353 ГПК в дял на Ж.М.Ж. следния недвижим имот: дворно място с площ от 632 кв.м., ведно с всички находящи се в него сгради и подобрения, находящо се в село Х., обл. С., съставляващо ., в кв. . по плана на селото, с пазарната стойност на този дял 42360,80 лв. Осъден е Ж.М.Ж. да заплати на Е.М.А. за уравнение на дела сумата 18310,80 лв.; Осъден е Ж.М.Ж. да заплати на Е.М.А., на осн. чл.31, ал.2 от ЗС сумата 1615 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на допуснатия до делба имот за .. до 23.09.2009г., ведно със законната лихва върху сумата считано от . г. до окончателното заплащане като е отхвърлен този иск в останалата му част за разликата до претендираните 2700 лева обезщетение и 800 лева законна лихва върху него за времето от .. до .., като неоснователен. Осъдена е Е.М.А. да заплати на Ж.М.Ж., на осн. чл.12, ал.2 от ЗН сумата 3360,50 лв., представляваща увеличение наследството приживе на наследодателя, ведно със законната лихва върху нея, считано от 23.09.2009г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен  този иск в останалата му част до размера на претендираните 32480 лева, като неоснователен и е осъдена Е.М.А. да заплати на Ж.М.Ж., на осн. чл. 30, ал.З от ЗС сумата 250 лв., представляваща направени от Ж. разходи за общата вещ, ведно със законната лихва върху нея считано от .. до окончателното изплащане, като е отхвърлен иска в останалата му част до претендираните 500 лева, като неоснователен.

 

 Въззивникът Ж.М.Ж., чрез адв. Д.Е. обжалва постановеното решение в частта в която е осъден да заплати сумата 18310 лв. за уравняване на дела на въззиваемата, сумата 1615 лв. обезщетение за лишаване право на ползване на процесния имот, както и в частта в която е осъдена въззиваемата да заплати на жалбоподателя сумата 3 360,50 лв. увеличение на наследството приживе и е отхвърлен иска до претендираните 32480 лв.. Моли съдът да постанови решение, с което да му се присъдят направените подобрения, съобразно увеличения размер на направените претенции, като доказани по основание и размер.

 

        Въззиваемата Е.М.А., чрез пълномощника и адв. Ал. Ж. счита, че решението в тази част е правилно и следва да се потвърди. 

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

 Предявен е иск за делба с правно основание чл. 344 и сл. от ГПК, като производството е във фаза след допускане на делбата.

С влязло в сила решение №2 от 14.01.2009 г., постановено по гр. д. № . г. по описа на С.районен съд е допуснато извършването на делба на недвижим имот - дворно място, находящо се в с. Х., представляващо УПИ . в кв.. по плана на с. Х., обл. С., с площ 1445 кв.м. ведно с всички находящи се в него сгради и подобрения, между съделителите Е.М.А. и Ж.М.Ж. при равни квоти.

 

От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че от процесният имот е възможно да бъде разделена земята, тъй като има достатъчна площ за обособяване на два отделни урегулирани имота, в единия от които да останат построените сгради. Към датата на откриване на наследството общият размер на повишената стойност е 17855 лева. Определен е размер на обезщетението за лишаване право от ползуване на имота за периода март … г. в размер на 1615 лв.. Пазарната стойност на имота, според заключението на експертизата е 48 100 лева, като делът на всеки един от съделителите е със стойност от 24050 лв. От общата пазарна стойност земята се оценява на 10100 лева, а постройките и подобренията на 38000 лева.

 

Със заповед от . г. на Кмета на Община С.изменението е одобрено, като заповедта е влязла в сила. Съгласно него допуснатият до делба УПИ . в кв. 27 се раздяла на два урегулирани поземлени имота, като се образуват поземлен имот №. и №. за които се отреждат УПИ . и УПИ .

 

От събраните гласни доказателства - показанията на свидетеля Г. Ж.Г. се установява, че в периода .- . година в имота са били построени лятната кухня, банята и гаража. Свидетелят сочи, че лично е участвувал като майстор в изграждането на постройките, като е бил нает и му е било плащано от родителите на страните, не от ответника. Свидетелите Н. П., И. Г. и А. П. сочат, че през ..г. Ж. е извършил външно измазване на къщата, гаража и банята, както и подмяна на дограмата на къщата, а в периода между .. г. - облагородяване на дворното място - насипване на пръст, полагане на бетонна замазка около къщата, отводнителен канал и дренаж, бетонни пътеки в двора. Ответникът е поставил метални врати на гаража и на входа към двора, насадил е лози и направил чардак.

 

При горните факти, съдът прие следното от правна страна:

           

            Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Решението е обжалвано от жалбоподателя в частта в която е осъден да заплати сумата 18310 лв. за уравняване на дела на въззиваемата, сумата 1615 лв. обезщетение за лишаване право на ползване на процесния имот, както и в частта в която е осъдена въззиваемата да заплати на жалбоподателя сумата 3 360,50 лв. увеличение на наследството приживе и е отхвърлен иска до претендираните 32480 лв. и в тази част съдът дължи произнасяне. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

 

По отношение на постановеното решение в частта в която е осъден жалбоподателя да заплати сумата 18310 лв. за уравняване на дела на въззиваемата, следва да се отбележи следното: действително във проекта за разделителен протокол съдът е посочил сума за уравняване на дела в размер на 17 786 лв.. Следва да се отбележи обаче, че на страните е съставен и предявен проект за разделителен протокол, след което на основание чл. 353 от ГПК и с оглед становищата на съделителите, съдът е разпределил имотите – предмет на делбата и е определил, дела за всеки съделител. Пазарната стойност на имота, според заключението на експертизата е 48 100 лева или дела на всеки съделител е 24 050 лв..

 

По отношение на претенцията на жалбоподателя по чл. 2, ал. 2 от ЗН, съдът напълно споделя мотивите на СтРС, поради което на основание чл. 272 от ГПК, препраща към тях.

 

За да уважи предявеният иск в този размер районния съд е приел, че посочените елементи на фактическия състав на чл.31, ал. 2 от ЗС са налице: процесният имот е съсобствен при квоти по 1/2 ид. част за двете страни, ищцата е била лишена от ползването на имота за процесния период, като в случая поканата за заплащане на обезщетение е отправена с исковата молба. За да определи размера на дължимото обезщетение съдът се е позовал на приетата съдебно- техническа експертиза, която е дала заключение за пазарната наемна цена на имота за процесния период. Съдът обаче намира, че направеното от проц. представител на жалбоподателя възражение, че обезщетението не се дължи от предявяването на ИМ в съда за основателно. Това е така, защото обезщетението се дължи от получаването на поканата от ползващия имота съсобственик, което по аналогия следва да се дължи от получаването на ИМ от ответника или в случая от . г.. Поради тази причина решението в тази част е неправилно и следва да бъде отменено, като бъде постановено друго с което претенцията за заплащане на обезщетение за лишаване от право на ползване за периода от . г. до . г. следва да бъде отхвърлена като неоснователна. В останалата обжалвана част решението следва да бъде потвърдено.

 

Водим от горните мотиви, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ частично решение № . г., постановено по гр. дело № . г. на Районен съд С., в частта, с която е осъден Ж.М.Ж. да заплати на Е.М.А., на осн. чл.31, ал.2 от ЗС, сумата над 1190 лв., до претендираните 1615 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на допуснатия до делба имот за 18.03.2008 г. до . г., като вместо него постановява:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.М.А. *** против Ж.М.Ж. ЕГН **********,***, иск на осн. чл.31, ал.2 от ЗС, за сумата над 1190 лв. /хиляда сто и деветдесет лева/, до претендираните 1615 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на допуснатия до делба имот за периода от . г. до . г., като неоснователен.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.

        Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ, при наличието на касационните основания на чл.280 от ГПК.

 

                                                                         

   

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ :                            

 

 

                                                                             ЧЛЕНОВЕ : 1.                                                                                                                                     2.