Р Е Ш Е Н И Е

 

     22                              11.01.2013г.                          гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД      І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на дванадесети декември                               две хиляди и дванадесета година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                                                        РУМЯНА ТИХОЛОВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ:

                                                                        МАРИАНА МАВРОДИЕВА

Секретар П.В.

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА въззивно гражданско дело N 477 по описа за 2012 година.

 

Производството е образувано по въззивната жалба на адв.М.Г. като пълномощник на К.Г.С. против решение № 410 от 23.07.2012г., постановено по гр.дело № 255/2012г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което се отхвърлят предявените от К.Г.С. против П.Д.Д. и Д.Т.Л. искове за унищожаване на извършеното от К.Г.С. упълномощаване, материализирано в пълномощно рег. № … г. по описа на нотариус Р. Б. за разпореждане с недвижим имот и договор за покупко-продажба на недвижим имот - жилищна сграда, състояща се от три стаи, салон, три избени помещения и навес, построени върху държавно място от 1100 кв.м., находящо се в с. Копринка, общ. Казанлък с отстъпено право на строеж от 09.11.1979 г. обективиран в н.а. № …, т…., рег.№ …, д.№ …г. по описа на нотариус П.К. като извършени при условията на измама и искове за унищожаване на извършеното от К.Г. С. упълномощаване в пълномощно рег.№ …2011г. по описа на нотариус Б. и сключения въз основа на него договор за покупко-продажба, обективиран в н.а. № …, т.І, рег.№ …, д.№ … г. по описа на нотариус К., поради сключването му от лице, което към момента на подписването му не е могло да разбира и ръководи действията си като неоснователни и недоказани; присъдени са разноски.

 

Въззивницата е останала недоволна от постановеното решение, поради което го обжалва в срока. Счита, че решението било неправилно, тъй като изводите на съда били изградени при допуснати съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила, както и необосновано, тъй като допуснатите нарушения се отразили на вътрешното убеждение на съда, който изградил погрешни правни изводи. Излага подробни съображения в жалбата си, които са докладвани в съдебно заседание. Моли да се отмени изцяло обжалваното решение и вместо това да се уважат предявените алтернативно искове.

 

Въззваемият П.Д.Д. чрез пълномощника си адв. Г. оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че предявените при условие на евентуалност искове били недопустими, тъй като според вещото лице ищцата не могла да разбира това, което върши, следователно не могла да упълномощи надлежно адвокат за процесуално представителство. Моли да се прекрати производството, без произнасяне по същество. В случай, че се приеме за допустимо производството, счита, че постановеното решение било правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде оставено в сила. Излага подробни съображения в отговора си, които са докладвани в съдебно заседание. Моли да се остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски.

 

Въззиваемата Д.Т.Л., чрез пълномощника си адв. Т.  Д. оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че решението било правилно, обосновано и законосъобразно. Излага подробни съображения в отговора си, които са докладвани в съдебно заседание. Моли да се потвърди обжалваното решение и да се присъдят разноски.  

 

         След като провери събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, съдът намира за установена следната фактическа и правна обстановка по делото:

 

Предявени са искове за унищожаване на сделки с правно основание в чл. 29 във вр. чл.27 от ЗЗД и при условията на евентуалност искове за унищожаване на сделки с правно основание в чл. 31 ал.1 от ЗЗД.

 

Неоснователно е твърдението на възизваемия П.Д. за недопустимост на исковете, тъй като ищцата не могла да упражни правно валидна воля, тъй като според вещите лица, не могла да разбира това, което върщи и да упълномощи надлежно адвокат. Действието по упълномощаването на адвокат за водене на настоящото производство е валидно, тъй като ищцата не е поставена под запрещение, дори и да са налице такива предпоставки. Разбира се това действие може да се атакува по реда на чл.31, ал.1 от ЗЗД, но само от страната, в чийто интерес законът допуска унищожаемостта. /чл. 32 ЗЗД./. В случая, ответникът по делото не може да предявява тези права нито чрез иск, нито чрез възражение. 

 

Ищцата К.Г.С. твърди, че била собственик на недвижим имот - жилищна сграда, построена върху държавно място от 1100 кв.м., находящо се в с. Копринка, общ. Казанлък, съставляващо парцел № ІV-227 в кв. 21 по плана на селото, с отстъпено право на строеж.  В средата на месец март 2011г., предоставила част от жилищната си сграда за ползване на семейството на двамата ответници и трите им деца, с уговорката да не й заплащат наем, само консумативи и да й помагат, в случай на нужда. В края на месеца, ищцата споделила с втората ответница, че нотариалния акт за имота, бил изчезнал, а й  трябвал за представяне пред социалните служби и ответниците я уверили, че ще я снабдят с копие, но за това било необходимо да се изготви пълномощно при нотариус. Тя се съгласила и на 31.03.2011г била заведена от П.Д. при нотариус Буркова, която без да се увери в дееспособността и без да й прочете съдържанието и подала за подпис пълномощно и декларации. Ищцата подписала със съзнанието, че това е необходимо за да получи препис от нотариалният си акт. От съдържанието на пълномощното било видно, че в качеството на  упълномощител, ищцата предоставила на първия ответник право да я представлява пред нотариус в гр.Казанлък и вместо нея да продаде собствения и недвижим имот на лице, което пълномощника намери за добре и на цена, която той определи, като същия можело да договаря и сам със себе си  и да се подписва вместо нея до пълното извършване на сделката и снабдяване купувача с нотариален акт за собственост. На 06.04.2011г. пред нотариус Куцарова бил извършен договор за покупко – продажба на процесния имот, с който първият ответник като пълномощник на ищцата продал на втората ответница имота за сумата 6160 лв., платена на пълномощника в брой. След подписване на пълномощното здравето на ищцата силно се влошило, наложило се ежедневно обслужване и грижи,  поради което нейната сестра Вълка Г. Карайчева от гр. Тополовград се установила да живее при нея и да се грижи за нея. През м. януари 2012г. при извършена справка, се установило, че имотът бил продаден от П.Д. като пълномощник на ищцата на втората ответница. Ответниците продължавали да живеят в имота, но променили отношението си към ищцата и започнали да я тормозят. За да се спаси от тормоза ищцата се  преместила да живее в с. Ковачево, Община Раднево при сина и снаха си. Счита, че е налице фактическия състав на чл.29 от ЗЗД, упълномощителната сделка била сключена при измама, ищцата била въведена в заблуждение, предизвикано умишлено от ответниците, чрез внушанате на неверни представи за обстоятелствата, свързани с характера и последиците на сделката, която била сключена именно поради това заблуждение. В случая се касаело до самотна жена в напраденала възраст, която поради ограничените си интелектуални възможности и лесна внушаемост, както и поради множеството заболявания лесно била подведена. Ищцата страдала от атеросклероза, поради което на моменти не разбирала свойството и значението на извършеното и не можела да ръководи съзнателно постъпките си. Моли съда да постанови решение, с което да унищожи извършеното от нея упълномощаване, материализирано в пълномощно рег. № ...2011 г. поради измама, да унищожи договора за покупко-продажба на процесния имот, материализиран в н.а. № …т…., д.№ … г. по описа на нотариус Б. на осн. чл.27 от ЗЗД,  При условията на евентуалност, в случай, че отхвърли първия иск да унищожи упълномощаването поради това, че упълномощителката при подписването му не е могла да разбира и ръководи действията си и да унищожи договора за покупко – продажба. Ответниците оспорват искове. Твърдят, че ищцата сама предложила да им продаде имота, като остане да живее в него, заедно с тях. Тъй като двамата нямали брак, а и не знаели колко време ще им отнеме подготовката на документите, решили ищцата да даде на първия ответник пълномощно, което заедно с изискуемите се при продажба декларации били изготвени и ищцата ги подписала пред нотариуса. Ответникът Д. не присъствал при нотариуса. Ищцата била грамотна и независимо от напредналата си възраст разбирала и можела да ръководи постъпките си. След сделката те продължили да се грижат за нея, а когато състоянието й се влошило, дошла и сестра й. Молят съда да отхвърли исковете като неоснователни.

 

Безспорно е по делото, че К.Г.С. е била собственик на процесния недвижими имот, представляващ жилищна сграда, състояща се от три стаи, салон, три избени помещения и навес, построени върху държавно място от 1100 кв.м., находящо се в с. Копринка, общ. Казанлък, обл. Ст.3агора, съставляващо парцел № ІV- 227 в кв. 21 по плана на селото, с отстъпено право на строеж от 09.11.1979 г., при граници: улица, А.И. и Б.К., съгласно  нотариален акт №…т…, д. № …г. по описа на Казанлъшкия нотариус.

На 31.03.2011г. е заверено нотариално пълномощно, с което упълномощителя К.Г.С. упълномощава П.Д.Д. да я представлява пред нотариус в гр.Казанлък и вместо нея да продаде собствения и недвижим имот, подробно описан в нотариален акт № …,т….н.д.№ … г. на КРС, на лице което той намери да добре, и на цена, която той определи, като същият може да договаря сам със себе си съгласно чл.38, ал.1 от ЗЗД, да се подписва вместо нея до пълното извършване на правната сделка – продажба и снабди купувача с нотариален акт за собственост на имота; да я представлява пред Община Казанлък, Дирекция МДТ и да подава искане за издаване на удостоверение за данъчна оценка и да получи същото вместо нея. Пълномощното е с заверен подпис и съдържание от нотариус Р.Б. с рег. №№ ...2011г.  На същата дата с рег. №№ …са заверени от нотариуса подписани от ищцата Декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК и Декларация за гражданство и гражданско състояние по чл.25, ал.8 от ЗННД. С договор, изразен в нотариален акт №…том…., рег.№…, дело №… г. по описа на нотариус К. на  06.04.2011г. П.Д.Д. като пълномощник на К.Г.С. продава на Д.Т.Л. процесния недвижим имот, за сумата от … лв. която сума купувача е броил на пълномощника на продавача.

За изясняване на делото от фактическа страна, районният съд е допуснал събирането на гласни доказателсва и е назначил комплексна съдебна психолого – психиатрична експертиза, която е представила заключение.

От показанията на свидетелката Р.Б.– нотариуса, заверил пълномощното, става ясно, не помни точно кои лица и хора са идвали при нея, но твърди, че К. е дошла при нея и в нейно присъствие е положила подписа си. Не помни дали в кантората или в колата. Сочи, че по принцип не чете текста на пълномощното на лицето, но разяснява че е разпоредително и накратко излага съдържанието му. Конкретният случай не може да си спомни. 

Свидетелката В.К.– сестра на ищцата установява, че от м. март 2011г. П. и Д. дошли при ищцата като квартиранти, като по неин съвет без наем, а да се грижат за ищцата. Запознала се с ответниците, тъй като свидетелката всеки месец посещавала сестра си. От м. септември 2011г отношенията между ищцата и ответниците се изострили и от м. януари 2012г. ищцата се преместила при снаха си в с.Ковачево. В този смисъл са и показанията на св. М.Т.– племенница на ищцата и на св. С.С. – нейна снаха. От ищцата, свидетелите знаят, че нотариалният акт за къщата изчезнал и тя помолила квартирантите да и извадят нов нотариален акт. По този повод подписала документи на П., а в последствие започнала да се съмнява дали не е измамена. Св. К. през м. януари 2012г. направила справка в Службата по вписванията и разбрала, че къщата е прехвърлена на Д.. Трите свидетелки установяват, че К.С. искала да остави къщата на внучките си и нямала намерение да я продава. Свидетелките установяват също, че поради заболяванията си баба К. на моменти се обърквала и говорила за стари неща с точност, а за новите не си спомняла, не разпознавала хората и не разбирала какво и се говори.

От показанията на св. А.К. и Р.К., се установява, че ответниците П. и Д. били на квартира при баба К., като не знаят дали са плащали наем, но се грижили за бабата. Баба К. всичко разбирала, когато разговаряла с тях. Имала желание да продаде къщата си и я прехвърлила на П., а през прозореца видели че П. и броил пари. Свидетелят Т.К. пък установява, че закарал К. и Д. *** и после ги прибрал обратно на село. От бабата разбрал, че искала да прехвърли нещо на Д., защото била възрастна и нямало кой да я гледа.

 

Във връзка с представените по делото медицински документи е назначена комплексна съдебна психолого – психиатрична експертиза, която е представила заключение. От заключението и се установява, че към момента на изследването, регистрираната находка при К.С. на 83 г. може да се интерпретира като дементен процес. Съдова деменция. Имайки предвид обусловеността на психичните процеси от възрастовите промени и периода на развитие на болестта, обикновено протичаща от 3 до 8 години и характера на съдовата деменция, вещите лице считат, че към момента на подписване на пълномощното от 31.03.2011г. е възможно К.С. да не е разбирала свойството и значението на извършеното и да не е могла да се грижи за своите работи. Психичните особености на личността на изследваното лице, заболяванията й и старческата възраст, персистиращите нарушения в системите на паметта, вниманието и екзекутивните функции, неефективното интелектуално функциониране и невъзможността за избор на стабилни решения и мотивация, според вещите лица  не й позволяват да планира живота си и да взема решения, които да гарантират сигурността й. В съдебно заседание експертите, уточняват, че няма извършен   медицински    преглед на ищцата  към   датата   на   подписване   на пълномощното. Деменциите протичат бавно и постепенно. Ищцата се е чувствала непълноценна, осъзнавала е това и поради това е търсила помощ и подкрепа. В това състояние може да бъде лесно манипулирана и подвеждана. При съдовите деменции има моменти на “проблясъци” и моменти на „забиване на долу”.

Съгласно разпоредбата на чл.27 от ЗЗД, Договорите сключени при измама са унищожаеми. Разпоредбата на чл.29 от ЗЗД, предвижда, че измамата води до унищожаемост на сделката, когато волеизявлението на едната страна е направено под действието на неверни представи, които другата страна или трето лице са предизвикали умишлено у волеизявяващия. Измамата представлява умишлено въвеждане в заблуждение на едно лице, с цел да бъде то мотивирано към сключване на определена сделка.

От показанията на разпитаните по делото свидетели и от заключението на вещите лица, се установява, че ищцата е била жена в напреднала възраст, с различни болежки и установено заболяване – деменция, с постепен, но прогресивен ход на заболяването. Съгласно заключението на вещите лица, ищцата и била със силно затруднено социално функциониране, с терсене на чужда помощ и невъзможност сама да се грижи за себе си. Ищцата не е била в състояние да схване сложните и многобройни връзки между явленията в заобикалящия я свят, не е била способна да разбере ситуацията в своята цялост и да определи своето място в нея. С повишена внушаемост и лесна манипулируемост от други хора.

 

От събраните по делото гласни доказателства, обаче не се установява ответниците умишлено да са въвели ищцата в заблуждение, което да я мотивира да подпише пълномощно на първия от тях за продажба на имота си. Свидетелите на ищцата сочат в показанията си, че нотариалния акт за имота бил изчезнал, преди ответниците да се нанесат в къщата, както и че ищцата помолила и очаквала от ответниците да се снабдят с копие на нотариалния акт. Тези твърдения, обаче, не се потвърждават от приложения по нотариалното дело № 122/2011г. на П.К., нотариален акт № …г. на КРС, който не изглежда да е препис, изваден непосредствено преди сделката. Не се събраха доказателства, ответниците да са въвели в заблуждение ищцата при подписване на пълномощното, тъй като и от показанията на св. Б. се установява, че във всички случаи тя разяснява на упълномощителя, съдържанието на документа, който подписва пред нея. Още повече, че ищцата е грамотна жена /св. Т./. 

Показанията на близките на ищцата свидетели не почиват на преки наблюдения, тъй като никой от тях не е контактувал с ищцата към момента на подписване на пълномощното. Техните показания почиват на разкази на самата ищца, след извършване на упълномощителната сделка. Предвид липсата на категорични доказателства за установяване, че ищцата е била въведена в заблуждение относно сделката, която сключва при подписване на пълномощното в полза на П.Д., както и показанията на св. Б.– нотариус, че преди подписване на документа, разяснява на лицето съдържанието му, съдът намира, че следва да приеме, че ищцата е била наясно с какви правомощия упълномощава първия ответник, както и  за последиците от това упълномощаване – продажба на собствения и недвижими имот.

В случая неотносими към предмета на делото са обстоятелствата, относно отношението на ответниците към ищцата, както и причината за напускането на къщата от нея.

 

С оглед на изложеното по - горе, съдът намира, че предявеният иск за унищожаване на договора за упълномощаване и сключеният от пълномощника договор за продажба на недвижимия имот, поради измама е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

По отношение на предявения при условията на евентуалност иск за унищожаване на упълномощителната сделка от 31.03.2011г. и сключения въз основа на нея договор за покупко – продажба на недвижими имот от 06.04.2011г., на основание чл.31, ал.1 от ЗЗД,  съдът намира за установено следното:

Съгласно  разпоредбата на чл.31, ал.1 от ЗЗД, унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си. Касае се за дееспособно лице, което не е поставено под запрещение, като ищецът следва да установи по категоричен начин, че към момента на сключване на атакуваната сделка, не е бил в съсстояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи действията си.

 

Наистина вещите лица са посочили в заключението си, че предвид регистрирания у освидетелстваната тежък дементен процес и периода на развитие на болеста, към момента на упълномощаването е възможно, ищцата да не е била в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да се грижи за своите работи. Заболяването на ищцата – деменция, протичащо в период от 3 до 8 години, макар и да не е констатирано с медицински документи преди 2012г.,  предвид установената степен на развитие на болестта, към момента на прегледа, може да се приеме, че е съществувало и към 31.03.2011г. – момента на подписване на пълномощното. Това заболяване, обаче, протича съгласно показанията на вещите лица със “светли” и “тъмни” периоди, или периоди на  проблясъци и забиване надолу, поради което не може да се заяви категорично, към датата 31.03.2011г. в какъв период е била ищцата. Липсата на  доказателствата, сред събраните по делото, че към конкретния момент, релевантен по делото, е съществувала невъзможност ищцата да разбира и ръководи действията си,  мотивират съда да приеме, че не са налице предпоставките на чл.31, ал.1 от ЗЗД за унищожаване на упълномощителната сделка и сключения въз основа на нея договор за покупко – продажба на имота, на това основание. 

При така установената фактическа и правна обстановка съдът намира, че не са налице претендираните от ищцата основания за унищожаемост на упълномощителната сделка от 31.03.2011г. и на сключения въз основа на нея договор за продажба на недвижимия имот като сключени при измама, евентуално, че при сключването на сделката ищцата не е могла да разбира и ръководи действията си. Предявените искове за унищожаване на упълномощаването и на сключения въз основа на него договор за продажба на процесния имот, на основание чл.29 и чл.31, ал.1 от ЗЗД са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

 

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че решението на Казанлъшкия районен съд е правилно и законосъобразно и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, поради което следва да бъде потвърдено.

  

         Доколкото не са представени доказателства за направени разноски по делото от въззиваемите, въпреки направеното искане за това и неуважаването на жалбата на въззивницата, съдът намира, че разноски не следва да се прписъждат за настоящата инстация.

 

 

 

         Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

Р    Е    Ш    И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение 410 от 23.07.2012г., постановено по гр.д.№ 255/2012г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

 

Решението може да се обжалва пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

                                                                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                          

ЧЛЕНОВЕ: