Р Е Ш Е Н И Е

 

  2/03.01.2013 г.                                                               Град С.З.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОС              ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На четвърти декември                                                                  2012 година

В публично заседание, в следния състав:

 

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ:  НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                           ТРИФОН МИНЧЕВ

 

Секретар С.С.

като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело  номер 481 по описа за 2012 година.

 

Обжалвано е решение № 880/10.08.2012г., постановено по гр. дело №   5530/2011г., по описа на С.районен съд.

 

Въззивникът *** счита, че първоинстанционият съд не е обсъдил всички събрани доказателства, а е игнорирал приети доказателства, а именно писмо – искане на основание чл.193, ал.1 КТ, изпратено с обратна разписка, от която е видна датата на получаването й. Преценени били свидетелски показания, които са противоречиви. Моли да се отмени решението и отхвърлят предявените искове. Претендира за направените разноски.

 

Въззиваемият И.Д.К. моли да бъде потвърдено решението и присъдят разноските в тази инстанция. Представен е писмен отговор на въззивната жалба, както и становище в хода по същество на делото.

 

Въззивният съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 – т.3 КТ и чл.213, ал.2 от КТ.

 

Установено е, че между страните е било сключено трудово правоотношение през 2010 г., на основание на което ищецът е изпълнявал длъжността “Производител на мебели”.

 

Със заповед №1/30.09.2011 г. е прекратено трудовото правоотношение, поради налагане на дисциплинарно наказание “уволнение”. Мотивите за това са неявяване на работника на работа повече от два работни дни и конкретно, че ищецът не се е явил на работа от . г. до . г.

 

С писмо изх. №05/16.09.2011 г., изпратено до ищеца с препоръчана пратка, връчена на 19.09, работодателят е поискал да бъдат дадени обяснения и бил определен 3-дневен срок за това.

 

В определения от работодателя срок – на 21.09.2011 г. ищецът изложил писмени обяснения и ги изпратил на работодателя с препоръчана пощенска пратка, на адреса на управление на работодателя. При извършена в съдебно заседание констатация е установено, че писмото е било върнато на подателя като непотърсено.

 

Съгласно чл.193, ал.1 КТ работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения. В случая писмените обяснения, дадени от ищеца, не са били взети предвид от работодателя. Работодателят би могъл да ги получи, ако беше положил  необходимата грижа и да потърси писмото.

 

Съгласно чл.193, ал.2 КТ, когато работодателят не е изпълнил изискванията по ал.1 на същия член, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.

 

Не отговаря на установеното по делото, че писмените обяснения на ищеца са представени едва с исковата молба, а не в определения му срок. При изложеното по-горе, не е съществувала друга възможност за доказване, че ищецът е изпълнил задължението си да даде писмени обяснения в определения от работодателя срок.

 

Във въззивната жалба се сочи, че постановеното решение е неправилно и относно уважения иск по чл.213, ал.2 от КТ, да бъде заплатено обезщетение за незаконно недопускане на работа, без да се излагат съображения за това. Съгласно чл.213, ал.2 от КТ работодателят и виновните длъжностни лица солидарно дължат обезщетение на работника, когато незаконно не са го допуснали на работа, през времето докато трае изпълнението на трудовото правоотношение. От показанията на свидетелите К. и И. се установява, че управителят на дружеството първоначално е казал на ищеца да не ходи известно време на работа, тъй като не може да му осигури заетост, а впоследствие е избягвал разговорите и срещите. Съдът намира, че показанията на свидетелката К. следва да бъдат приети за достоверни, поради това, че те се потвърждават от свидетелката И. и от представените по делото документи относно сезирането на Инспекцията по труда и осъществяваните от ищеца, управителя на дружеството и неговата съпруга срещи, за което свидетелства лицето Дора К..

 

Недопускането на ищеца до работа в процесния период е било незаконно, тъй като ако работодателят не може да осигури пълна заетост на наетия персонал, той следва да се възползва от възможностите при престой, а не да отпраща работниците в къщи.

 

  Поради изложеното въззивният съд намира, че правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е уважил предявените искове, поради това обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

 

  В полза на въззиваемия следва да бъдат присъдени разноски, направени във въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., съгласно чл.78, ал.3 ГПК.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.271, ал.1 ГПК, въззивният съд     

                                      Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № .., постановено по гр.дело № .., по описа на СОС.

 

ОСЪЖДА *** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя К.Н.К. да заплати на И.Д.К., ЕГН ********** ***.. сумата 500 /петстотин/ лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчване препис на страните, пред ВКС.

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

        ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

                                  2.