Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1/03.01.2013г.                                                                   Град С.З.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОС                   ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На четвърти декември, 2012 година

В публично заседание, в следния състав:

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ:  НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                                          ТРИФОН МИНЧЕВ

 

Секретар С.С.

Прокурор  

като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело номер 484 по описа за 2012 година.

 

Обжалвано е решение №807/12.07.2012г., постановено по гр. дело №  750/2004г. по описа на СРС

 

Въззивникът *** счита, че решението е недопустимо, а алтернативно е неправилно. Моли да се отмени изцяло постановеното решение и постанови ново, с което се уважат изцяло претенциите на ищеца. Претендира за направените разноски пред двете съдебни инстанции.

 

Въззиваемият *** моли да се потвърди решението и претендира за разноските по делото.

 

Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл.59 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

 

Ищецът – въззивник претендира заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на три броя стаи, намиращи се на четвъртия етаж на сградата ***, находяща се в ***.

 

Съдът намира, че предявеният иск е с правно основание чл.59 от ЗЗД и за успешното му провеждане следва да се докаже, че ищецът е собственик на процесния имот, фактическата власт върху който се упражнява от ответника, в резултат на което ищецът е бил лишен от доходите и ползите, които би имал при ползването на имота, а с ползването на същия ответникът се е обогатил неоснователно.

 

Относно обстоятелството дали ищецът е собственик на имота на цялата четириетажна сграда ***, ВКС с решение по търг. дело №495/2010 г. е изследвал правоприемството между одържавения ОС на *** ***. Прието е, че не е налице правоприемство между двата субекта, от което следва, че ищецът не е собственик на сградата. По този въпрос са установени две решения на ВКС по чл.290 от ГПК - №97/25.03.2010 г. по гр.д. №4563/2008 г. и №371/21.05.2010 г. по гр.д. №5369/2008 г., с които е прието, че ищецът не е правоприемник на преустановилия дейността си през 1970г. ***.

 

С оглед на гореизложеното не може да се приеме, че ответникът е владял без правно основание процесния имот и че дължи заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на ищеца. Не са установени и останалите предпоставки на неоснователното обогатяване – обогатяване на ответника и причинна връзка между обогатяване и обедняване. Активната си процесуално-правна легитимация ищецът извежда от нот. акт за собственост върху недвижим имот №147 от 1993 г., който обаче е отменен с влязло в сила решение по търг.дело №16/2008 г. на СОС.

 

Въззивният съд намира за неоснователни направените възражения за недопустимост на постановеното решение, поради процесуални нарушения, допуснати от първоинстанционния съд. По делото е приложен отрязък за връчена призовка за заседанието на 06.06.2012 г. до ищеца, поради което съдът е пристъпил към разглеждане на делото. Съдът е длъжен да отложи насроченото заседание единствено когато констатира върната цяла призовка, а в случай на редовно призоваване, пристъпва към разглеждане на делото. Твърдението, че подписалото като получило призовката лице не е служител на ищеца, не може да бъде преценено към момента на даване ход на делото. За въззивника е налице правната възможност да направи доказателствени искания пред тази инстанция, което не е сторено.

 

Неправилно е твърдението на процесуалния представител на въззивника, че се касае за дадена от първоинстанционния съд неправилна правна квалификация на основните искове, тъй като предявените искове не са с правно основание чл.59 от ЗЗД, а чл.73, ал.1 ЗС. При проверка на постановените решения във връзка с правния спор между страните ВКС се е произнесъл, че правното основание на предявения иск е чл.59 ЗЗД. Това е видно от приложената папка към настоящето дело.

Това е видно от решение №43/05.05.2011 г., постановено по търг. дело №495/2010 г. по описа на ВКС, Търговска колегия, І-во отделение. Със същото решение е отхвърлен предявения от *** иск за заплащане на сума, съставляваща неоснователно получен наем за периода от 01.04.1998 г. до 01.04.2003 г.. Прието е, че правното основание на иска е чл.59 ЗЗД и са изложени аргументи за това. Макар, че в посоченото решение се касае за двуетажна сграда в южното крило на Битовия комбинат, а не за ІV-тия етаж на същия, правното основание на предявените искове е едно и също.

 

Предвид изложеното, въззивният съд намира, че постановеното решение е допустимо, правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

 

В полза на въззиваемия следва да бъдат присъдени разноски във въззивната инстанция в размер на 400 лв., съгласно чл.78, ал.3 ГПК.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.271, ал.1 ГПК, въззивният съд     

                                      Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 807/12.07.2012г., постановено по гр. дело № 750/2004г., по описа на СРС

 

ОСЪЖДА ***, със седалище и адрес на управление *** да заплати на *** със седалище и адрес на управление в *** сумата 400 лв. /четиристотин лева/, направени разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

        ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

                                 2.