Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 36/18.01.2013 г.                Година 2013                  Град Стара Загора

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                               ­­ІІ   Граждански състав

На тринадесет декември                                                               Година 2012

в публичното заседание, в следния състав:

                                                         

                                          Председател: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                                  

                                                Членове: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

                                                                 2. ТРИФОН МИНЧЕВ

 

Секретар  С.С.

Прокурор ……………………..

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 488 по описа за 2012 година.

 

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

 

            Производството е образувано по въззивна жалба на П.К.Г. в качеството на въззивник и жалбоподател против решение № 81/28.09.2012 г. по гр.д. № 172/2012г. по описа на Г. РС.

 

          Въззивникът П.К.Г. чрез процесуалния си представител във въззивната жалба излага доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение.  Моли същото да бъде изцяло отменено и да се уважат изцяло исковите претенции на ищеца. Не прави нови доказателствени искания.

 

          В законоустановения срок  не е постъпил писмен отговор от въззиваемия Г.С.Н. ***, чрез който да изрази становището си по иска.

 

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

 

         Предявен е иск с правно основание чл.50 и чл.51, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.45, ал.1 и ал.2 от ЗЗД.

         

Видно от приложеното и прието като доказателство по делото зав.копие от епикриза от МБАЛ-ЕАД гр. Г. и копие от медицинско удостоверение № .. се установява, че ищецът е пребивавал в болница в периода от 13.10.2011г. до 17.10.2011г. където е бил лекуван от множество разкъсни рани от ухапвания по двете подбедрици, в областта на дланите и китките, както и единични рани по главата. След излизането си от болница на 19.10.2011г. ищецът е бил освидетелстван от съдебен лекар, който е установил множество рани от ухапване на куче в областта на главата, горните и долните крайници, кръвонасядане по гърба и масивни кръвонасядания по горните и долни крайници. Уврежданията са били причинени от действието на твърди тъпи предмети и отговаря да са получени видно от предварителните сведения  - удари с юмруци, камък, ритници и ухапване от куче. Уврежданията са причинили на ищеца временно разстройство на здравето – не опасно за живота.

 

По делото е била назначена и съдебномедицинска експертиза, заключението на която не е било оспорено от страните и е прието от съда. Съгласно заключението на вещото лице, при инцидента на 09.10.2011г. ищецът е получил множество рани от ухапване от куче по главата, горните и долни крайници, кръвонасядане по гърба, масивни кръвонасядания на горните и долните крайници. Уврежданията са били нанесени от твърди тъпи предмети и тъпо ръбести предмети, каквито могат да бъдат юмруци, ритници и зъби на животно. Тези увреждания са причинили временно разстройство за здравето – не опасно за живота. Възстановяването от такива увреждания продължавало около месец.

 

Видно от показанията на свидетелката К. П.Х. спомня си, че било в 12 ч. вечерта и родителите й си били легнали, а мъжът с когото живеела на семейни начала бил на работа. Тя си била легнала, до станала и ходила до тоалетната и тогава чула, че някакъв човек отвън крещи “помощ, помощ, помощ”. Нея я било страх защото била сама, но като чула отвън гласовете и излезнала. Погледнала леко през вратата и видяла, че човекът продължавал да вика. Улицата била осветена и тя излезнала навън. Видяла човек, който бил седнал на стълбите на къщата, която била след тяхната. Видяла човекът, че е мъж и свил ръцете надолу като помислила, че е пиян защото говорел заваляно и викал “помощ, убиха ме”. Бил сам и до него имало колело подпряно на стълба. Тя го попитала какво му е, а той й казал “ела да ми помогнеш”. Той се закашлял и тя не се решила да се приближи, защото той бил в безпомощно състояние. Също чула, че докато бил на тротоара човека викал “помощ, утрепаха ме”. Според показанията на свидетеля И. Д. М. -  било някъде след полунощ когато той бил в банята и жена му казала, че се чува от улицата “помощ, убиха ме”.  Излязъл навън на улицата и видял човек с колело и в първия момент не могла да го познае. Имало улична лампа, но чак като наближил на десет метра, видял, че  е П.К., когото познава от преди. Попитал го какво става и той казал “убиха ме, насъска кучето”. Тогава свидетеля попитал кой, а той отговорил “Г.”. Свидетелят като бил в непосредствена вече близост до човека, видял, че има кръв по краката и ръцете. Свидетелят започнал да го разпитва какво е станало и човекът отговорил, че Гошо е насъскал кучето отгоре му. Тогава свид. се обадил на дежурните от полицията и дошли полицаите и поели случая. Повикали Бърза помощ, качили го в линейката и го откарали в Бърза помощ-гр. Г..

 

Докато говорели с колегите от полицията – А.К. и С.С., от източната страна на улицата дошъл Г.. Той го познавал с прякора ”К.” и мислел, че се казва Г.Н.. Той се задал с две кучета порода “Ротвайлер”, от които едното голямо, другото малко. Единият полицай му разпоредил да върже кучетата, защото били изведени без поводи. Докато П. го преглеждали в линейката, Г.Н. отправял някакви закани към П.К..

 

Видно от показанията на свид. А. Н. К., който работел като полицай “охрана на обществения ред” към РУП –Г., въпросната вечер били извикани по сигнал за лице изпаднало в безпомощно състояние на ул.”С. .”. Спомня си, че валяло дъжд и е възможно да е било през есента. Отишли на мястото и видели въпросното лице, което било пред къщата на И. М. и лицето казало, че някакви кучета го нахапали. Те го попитали дали има нужда от лекарска помощ и той казал, че има и извикали линейка от Спешен център – Г.. Линейката пристигнала и му оказали съдействие и  откарали до болницата.

 

Когато отишли на мястото лицето било само и И. М. бил излезнал отвън. След две-три минути дошъл друг човек с куче, непознат дотогава за свидетеля. Пострадалият казал, че това куче го е нахапало. Кучето било голямо – порода “ротвайлер”, но имало и едно по-малко куче, като кучетата били две. Дори свидетелят разбрал, че голямото куче е майка на малкото. Свидетелят си спомня, че само голямото куче било вързано, а малкото било без повод и без намордник. Тогава полицаите са съставили АУАН на лицето, защото е извел кучето без намордник. Лицето с кучетата носело документ за самоличност и се казвал Г.. Двамата, Г. и П.К. си отправяли закани и обиди, но не знаел какво става между тях.

 

От показанията на свидетеля Б. М. Б.се установява, че двамата с ищеца били приятели и съседи и тъй като ищецът бил безработен свидетелят му помагал както може. Спомня си, че от миналата година ищеца се е променил и обяснявал, че някакви кучета го нападнали и той много се изплашил. След това не можел да се храни, да пие и бил притеснен. Оттогава бил свалил около 5-10 кг. и след случая с кучето ищеца станал друг човек,  имало голяма промяна в него.

 

Настоящият въззивен съд счита, че първоинстанционния съд обосновано и задълбочено е проследил както писмените, така и гл. доказателства по делото, но е стигнал до неправилни и незаконосъобразни изводи относно виновността на ответника. Съдът намира, че са налице както преки доказателства за виновността на същия, така и многобройни косвени такива. На първо място всички увреждания и наранявания на ищеца са установени по надлежния ред с горепосочените и подробно разгледани писмени доказателства, съдебномедицинско удостоверение и съдебномедицинска експертиза. На следващо място, ответникът е бил забелязан няколко минути на местопроизшествието от свидетелите, вкл. и с двете си кучета, които са били видени  от тези свидетели. На трето място, именно ответникът е посочен като автор на деянието не само от ищеца, но и от свидетеля Иван Манев.

 

Правилно първоинстанционния съд е кредитирал показанията на свидетелите като логични и непротиворечиви, а същевременно и липсата на евентуална заинтересованост на свидетелите от изхода на делото, но е стигнал до неправилни и незаконосъобразни изводи, че по делото не било установено по категоричен начин кучето, което е причинило уврежданията на пострадалия, както и неговият собственик.

 

Съобразно разпоредбата на чл. 50 - за вредите произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор се намират. Ако вредите са причинени от животно тези лица отговарят и когато това животно е избягало или изгубило. Съобразно чл. 51 – обезщетения се дължат за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно, или периодически. Съобразно разпоредбата на чл. 45, ал.2 ЗЗД – във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. Налице е една оборима законова презумпция за виновност, която връща доказателствената тежест и ответникът е този който следвало да осъществи доказването в обратния смисъл. Както в хода на първоинстанционното и в хода на въззивното производство не са били ангажирани доказателства от ответника, с които да се обори това законово предположение. Нещо повече, събрани са достатъчно доказателства, че ответникът е действал виновно.

 

Съдът счита, че с оглед цялостната обсъдена фактическа обстановка по делото, както и с оглед тежките наранявания получени от пострадалия-ищец, искът за обезщетение следва да бъде уважен в пълния му размер, съобразно ищцовата претенция от 5 000 лева, а именно, множеството рани от ухапване от куче в областта на главата, горните и долни крайници, кръвонасядания по гърба и масивни кръвонасядания по горните и долни крайници.

 

         Настоящата инстанция намира, че в производството пред настоящия съд се доказва по безспорен начин дължимостта на претендираното обезщетение от 5 000 лв. Районният съд неправилно е отхвърлил предявеният иск, поради което обжалваното решение следва да бъде изцяло отменено като неправилно и незаконосъобразно и съдът да уважи предявения от въззивника иск.

 

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК въззиваемия следва да бъде осъден да заплати на въззивника направените от последния разноски, но тъй като съдът намира, че ищецът не е направил никакви разноски по делото, тъй като е бил освободен от заплащане на такси и разноски по делото, също така му е била предоставена безплатна правна помощ и за процесуален представител и служебен адвокат му е била назначена – адв. Д.К..

 

На основание чл. 280, ал.2 ГПК настоящото съдебно решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на иска е 5 000 лева, до който размер е уважен същия.   

 

 Водим от горното, съдът

 

                                                     Р  Е  Ш  И :

 

         ОТМЕНЯ изцяло решение № 81/28.09.2012г. по гр. дело № 172/2012г., по описа на Районен съд- гр. Г., като неправилно и незаконосъобразно,   и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

          ОСЪЖДА Г.С.Н. с ЕГН **********,***, да заплати на П.К.Г. с ЕГН **********,***, сумата 5 000 лева /пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените на ищеца на 09 срещу 10.10.2011г. неимуществени вреди – претърпени болки и страдания вследствие на ухапвания от кучето собственост на ответника Г.С.Н. с ЕГН **********,***.

 

            Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                 2.