Р Е Ш Е Н И Е

 

     34                                       18.01.2013г.                          гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД      І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на деветнадесети декември                            две хиляди и дванадесета година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                                                        РУМЯНА ТИХОЛОВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ:

                                                                        МАРИАНА МАВРОДИЕВА

Секретар П.В.

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА въззивно гражданско дело N 506 по описа за 2012 година.

        

         Производството е образувано по въззивната жалба на “Главно управление строителство и възстановяване” ЕАД гр.София, представлявано от П.Н.К. против решение № 907 от 04.09.2012г., постановено по гр.дело № 7112/2011г. по описа на Старозагорския районен съд, в частта с която се осъжда Главно управление „Строителство и възстановяванеЕАД - гр. София да заплати на З.С.Г. сумата от лв. представляваща обезщетение за оставане без работа от работника за период от шест месеца, както и сумата от лв. направени от него по делото разноски.

 

Въззивникът е останал недоволен от постановеното решение, в посочената част поради което го обжалва в срока. Счита, че решението е незаконосъобразно, поради противоречие с чл.222, ал.3 от КТ, тъй като районният съд присъдил на ищеца обезщетение за оставане без работа за 6 месеца. Твърди, че решението било недопустимо, поради факта, че съдът се произнесъл по иск, при който било налице несъответствие на основание и петитум. Моли да се отмени решението като недопустимо, алтернативно – неправилно в частта относно чл.222, ал.3 от КТ. Моли да се постанови намаляване на присъдения адвокатски хонорар, поради прекомерност. 

 

Въззиваемият З.С.Г., чрез пълномощника си  адв.П.П. оспорва въззивната жалба като неоснователна и необоснована. Сочи, че ответната страна ГУ “СВ” ЕАД била незаинтересована, не представила отговор, не изпратила представител не оспорила доказателства. Счита, че решението било законосъобразно и правилно, тъй като се базирало на закона, доказателствата и заключението на в.л. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и да се потвърди обжалваното решение. Алтернативно прави искане да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в решението по отношение на обезщетението по чл.222, ал.3 КТ.

След като провери събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, съдът намира за установена следната фактическа и правна обстановка по делото:

 

Пред въззивната инстанция, предмет на разглеждане е предявения иск от З.С.Г. с правно основание чл. 222, ал.3 от КТ за сумата от … лв., след допуснато от съда увеличение на иска в съдебно заседание на 12.03.2012г.

 

Ищецът е предявил с исковата си молба претенция по чл.222, ал.3 от ГПК, първоначално с цена на иска 2100 лв., впоследствие увеличена на …лв. В срока за отговор ответника не е депозирал отговор, не е оспорил исковете и представените доказателства.

 

От представеното по делото копие от трудова книжка на ищеца се установява, че същия има 11 години, 7 месеца и 6 дни при ответника. От приложеното писмо изх.№ 68-4705 от 04.11.2011г.  на Дирекция “Инспекция на труда” гр.Стара Загора, се установява, че със Заповед № …от … г., поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, трудовото правоотношение между ищеца и ответника било прекратено на основание чл. 328, ал.1, т.10 от КТ, считано от 27.07.2011г. В заповедта е било вписано задължението на работодателя за изплащане на обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. От същото писмо се установява, че на 26.07.2011г. ищецът е сключил друг трудов договор с ответника, считано от 01.08.2011г., който е прекратен на 03.10.2011г. със заповед № 36 на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ.

 

От Заключението на вещото лице, по назначената по делото съдебно – икономическа експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно изготвено и добросъвестно се установява, че през м. юли 2011г. в полза на ищеца Г. е начислено обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ в размер на … лв., което не е изплатено.

 

Разпоредбата на чл.222 ал.3 от КТ предвижда, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия  за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за 6 месеца, ако е работил при същия работодател през последните 10 години.

 

Районният съд, в решението си е посочил правилно правното основание, на което се  дължи обезщетението – чл.222, ал.3 от КТ, макар, че погрешно е посочил, че е за оставане без работа за 6 месеца. В мотивите му, обаче липсват съображения, които да обосновават дължимостта на това обезщетение. Въззивната инстанция като втора първа инстанция, разглеждаща претенцията по същество, с излагането на мотиви и съображения относно този иск може да санира недостатъците на решението на първата инстанция.  

 

Предвид посочените по – горе писмени доказателства, въззивната инстанция намира, че по отношение на ищеца са налице предпоставките на разпоредбата на чл.222, ал.3 от КТ. Това е така, защото по категоричен начин се установи, че към м. юли, когато е прекратено за пръв път трудовото правоотношение между ищеца и ответника, със заповед № 19 от 27.07.2011г. на работодателя, З.Г. е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Безспорно се установи, че през последните 10 години, З.С.Г. е работил в ответното предприятие “Строителство и възстановяване” – Строително поделение Стара Загора, впоследствие преобразувано в “Главно управление Строителство и възстановяване” ЕАД гр.София.  Ето защо, ответникът дължи на ищеца обезщетение в размер на … лв., на основание чл.222, ал.3 от КТ, което обезщетение не е изплатено.

 

Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че първоинстанционното решение в обжалваната му  част е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

 

Оплакването на въззивника, относно прекомерността на адвокатското възнаграждение, присъдено пред първата инстанция – …лв., съдът намира за неоснователно. Това е така, защото,  предявените исковете, макар и  с правно основание по КТ са оценяеми, с обща стойност …лв., поради което трикратният размер на минималното адвокатско възнаграждение, под който съдът не може да слезе при присъждане на възнаграждението е …лв., тоест размерът на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца не е прекомерен, с оглед на разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3 във вр. § 2 от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. 

 

В полза на въззиваемия следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв.

Водим от горните мотиви, Окръжен съд – гр. Стара Загора

 

Р Е Ш И :

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 907 от 04.09.2012г., постановено по гр.дело № 7112/2011г. по описа на Старозагорския районен съд в обжалваната част.

ОСЪЖДА Главно управление Строителство и възстановяване ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.Коломан, № 1-3, ЕИК 201906947, представлявано от П.Н.К., да заплати на З.С.Г. ***, ЕГН **********, чрез адв.П.П. *** сумата от //лева, представляващи направените по делото разноски.

 

         Решението може да се обжалва пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

                                                                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                          

ЧЛЕНОВЕ: