Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 17     ………………11.01.2013 година………………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На дванадесети декември…………………………….………………..Година 2012              

В публичното заседание в следния състав:

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                                                                                        

                         

 

 

Секретар П.В.…………….………………………………………

Прокурор ЮЛИАНА СТАНЕВА…………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

 въззивно гражданско дело номер 511………по описа за 2012…………...година.

        Обжалвано е решение № 545 от 25.10.2012 г., постановено по гр.дело № 1999/2012 г. на Казанлъшкия районен съд, с което е отхвърлена молбата на Л.Е.Ф. за допускане на промяна на фамилното й име от Ф. на Д..

        Въззивницата Л.Е.Ф., чрез пълномощника си по делото адв.И.Н., счита, че решението е неправилно и необосновано. Моли същото до бъде отменено и вместо него постановено друго, с което молбата й по чл.19, ал.1 ЗГР бъде уважена като основателна и доказана. Подробните съображения, изложени във въззивната жалба, са докладвани в с.з.

        Въззиваемият Община гр.Лом не взема становище по жалбата.

        Представителят на Окръжна прокуратура гр.Стара Загора взема становище, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, намери за установено следното:

 

        Молителката Л.Е.Ф. твърди, че е родена на *** г. в гр.Лом. През 1985 г. родителите й се развели, след което тя и майка й се установили в гр.Казанлък, а баща й останал да живее в гр.Лом. През 1989 г. майка й заживяла на съпружески начала с лицето Д.Н.Д., а през 1993 г. сключили граждански брак. Д. изявил желание да осинови Л. и тя да приеме неговата фамилия Д.. Тя била щастлива от това негово намерение, тъй като той я възприемал като родна дъщеря, полагал за нея всички необходими грижи, обгръщал я с обич и внимание. Биологичният й баща отказал да даде съгласие за осиновяването. През 2000 г. заминала да учи в Германия, където завършила специалност „психология”, а сега й предстояло да завърши и второ висше образование по специалността  „компютърна лингвистика”. За обучението си в Германия финансово била подкрепяна от Д.Д.. Молителката твърди, че в официалните си документи била записана с фамилно име Ф., но още от ранни години приятели и съученици, както и роднини по майчина линия се обръщали към нея с фамилията на майка й- Д.. Самата тя при запознанства с различни хора се представяла с това фамилното име. За  нея било обществено неудобно да продължи да носи фамилното име Ф., тъй като то не отговаряло на фамилното име, с което е известна в обществото. От друга страна и Д.Д.заявил желание и съгласие тя да носи неговата фамилия. Моли съда да постанови решение, с което да допусне промяна във фамилното й име от Ф. ***, не е изразила становище по молбата. Районният съд е приел, че не са налице важни обстоятелства за допускане на исканата промяна, поради което  отхвърлил молбата.                            

 

        Фамилното име на всяко лице съгласно чл.14, ал.1 ЗГР е фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго. От представения по делото дубликат от удостоверение за раждане от *** *** е видно, че ищцата е родена на *** г. в гр.Лом от майка Е.П.Л. и баща Е.Ф.П. и е записана с имената Л.Е.Ф.. В случая като фамилно име на ищцата е вписано бащиното име на баща й, т.е. спазени са правилата на чл.14, ал.1 ЗГР. Представени са: лична карта на молителката, издадена на 19.08.2010 г. от МВР с валидност до 19.08.2020 г., в която тя е записана със същата фамилия- Ф.; удостоверение за граждански брак от 26.05.1993 г. на Община- Казанлък, от което е видно, че майката на Л.- Е.П.Л. е сключила граждански брак с Д.Н.Д. и е приела да носи фамилното име Л.-Д.; личната карта на майката, в която е вписана със същото фамилно име. Разпитаният по делото свидетел Е.П.- биологичен баща на молителката, установява, че желанието й да бъде осиновена от втория съпруг на майка й датирало от години, то той не се съгласявал, тъй като Л. била негово единствено дете. Към настоящия момент обаче бил съгласен тя да промени фамилното си име, тъй като Л. подкрепила идеята му да си осинови дете и тъй като Д.Д.на практика се е грижил за нея. Свидетелят Д.Д.- втори съпруг на майката на молителката, също твърди, че желанието на Л. да носи неговата фамилия датира отдавна, но поради отказ на баща й да даде съгласие за осиновяването й, това не се случило. С фамилията Д.Л. била известна сред съученици и приятели. През 2012 г. свидетелят навършил 50- години и на празника му Л. му съобщила, че би искала да носи неговата фамилия и той зарадван заявил, че е съгласен тя да заведе дело за промяна на фамилното си име.

 

        При така установената фактическа обстановка, въззивният съд от правна страна намира следното:

 

        Съгласно чл.19, ал.1 ЗГР промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. В настоящия случай не се касае до осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо фамилно име. Въззивният съд намира, че не са налице и важни обстоятелства, които да налагат промяна на фамилното име на молителката. Не са налице доказателства за създадено затруднение и неудобство при общуването на същата заради фамилното й име. Недоказано е твърдението в молбата, че с фамилията Д. тя била известна сред съученици и приятели и че с тази фамилия се запознавала. Това се твърди единствено от свид.Д.Д., който обаче е заинтересован в полза на молителката, а останалите представени по делото доказателства не установяват твърдяното в молбата, че Л. е известна с друго фамилно име- Д., поради което носенето на фамилията Ф. е станало неприемливо или обществено неудобно.

 

        Името представлява постоянно словесно обозначение на физическото лице, което служи за неговата индивидуализация, идентификация и отличаване от останалите физически лица, поради което законът допуска да бъде променяно само по изключение, при наличие на важни обстоятелства, каквито в случая не са налице. 

 

        При съвкупната преценка на горепосочените обстоятелства съдът намира молбата на Л.Ф. за промяна на фамилното й име за неоснователна. Не са налице важни обстоятелства по смисъла на чл.19, ал.1 ЗГР, които да налагат промяната, както правилно е приел и районният съд.

 

        С оглед гореизложените съображения съдът намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

 

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                               Р   Е   Ш   И :

      

        ПОТВЪРЖДАВА  решение № 545 от 25.10.2012 г., постановено по гр.дело № 1999/2012 г. на Казанлъшкия районен съд.

 

        Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 ГПК.

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                         2.