Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 30  …………………18.01.2013 година………………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На деветнадесети декември………………………………..…………..Година 2012             

В публичното заседание в следния състав:

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                                                                       

                         

 

Секретар П.В.……………………………………….……………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 512……………по описа за 2012……...година.

        Обжалвано е решение № 1048 от 15.10.2012 г., постановено по гр.дело № 2650/2012 г. на Старозагорския районен съд, с което са уважени предявените от П.В.Я. *** искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ.

 

        Въззивникът „Лъки 9” ООД гр.Стара Загора, чрез пълномощника му адв.Н. Киров, счита, че решението е неправилно и моли същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени, респ.решението да бъде обезсилено като недопустимо. Претендира за съдебните разноски в двете инстанции. Подробните съображения, изложени в жалбата, са докладвани в с.з.

 

        Въззиваемият П.В.Я., чрез пълномощника си адв.Н.К., взема становище, че жалбата е неоснователна. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено и му се присъдят разноските по делото за въззивната инстанция. Подробните съображения, изложени в отговора по чл.263, ал.1 ГПК, са докладвани в с.з.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемия, намери за установено следното:

Пред районния съд са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ. Ищецът П.В.Я. твърди в исковата си молба, че работил в ответното дружество по трудов договор от 19.12.2011 г. на длъжността „барман” в кафе-аператив „Лъки 99” на шест часов работен ден. Трудовият му договор бил сключен на основание чл.68, ал.1, т.1 от КТ за срок от шест месеца. Със заповед от 07.02.2012 г. трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ- по взаимно съгласие на страните. Заповедта му била връчена на 20.02.2012 г. Не бил подавал молба за прекратяване на договора му по взаимно съгласие, поради което заповедта възприел като отправено предложение от работодателя да му прекрати договора и изразил писмено несъгласието си с особено мнение- „не съм подавал молба за напускане по взаимно съгласие”. Въпреки това работодателят му не си оттеглил заповедта и считал, че договорът му бил прекратен. Счита заповедта за незаконосъобразна, тъй като не бил изпълнен фактическия състав на чл.325, ал.1, т.1 КТ. Освен това, на основание чл.68, ал.5 КТ, във връзка с § 1, т.8 от ДР на КТ следвало да се приеме, че е работил по безсрочен трудов договор, тъй като работата, която изпълнявал, нямала временен, сезонен или краткотраен характер и в договора не били определени причини, които да обуславяли срочността му. Претендирал е да се признае за незаконно уволнението му с горепосочената заповед и тя да бъде отменена, да бъде възстановен ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „барман” и ответника да бъде осъден да му заплати сумата от …лв.- обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ за времето от 20.02.2012 г. до 20.05.2012 г, през което останал без работа поради незаконното му уволнение. Ответникът „Лъки 9” ООД- Стара Загора не е подал писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, а в становището си по същество счита, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени.

 

        Не е спорно, а и от приложеното по делото лично трудово досие на ищеца се установява, че на 19.12.2011 г. между страните е сключен трудов договор за определен срок- 6 месеца по смисъла чл.68, ал.1, т.1 КТ за длъжността „барман” с работно време 6 часа. Със заповед без номер от 07.02.2012 г. трудовото правоотношение е било прекратено, считано от 08.02.2012 г. на основание чл.325, т.1 КТ. Ищецът е получил заповедта на 20.02.2012 г., като върху нея е записал, че не е подавал молба за напускане по взаимно съгласие.

        За първи път във въззивната жалба ответникът прави възражение, че предявените искове са просрочени, тъй като трудовото правоотношение било прекратено на 08.02.2012 г., а исковата молба предявена на 20.04.2012 г. Това възражение е направено несвоевременно, но същото е и неоснователно. В случая иска за отмяна на незаконно уволнение е предявен в двумесечния давностен срок по чл.358, ал.1, т.2 от КТ. Съгласно чл.358, ал.2, т.1 от КТ сроковете по предходната алинея започват да текат за искове за отмяна на прекратяване на трудовото правоотношение- от деня на прекратяването. Съгласно чл.335, ал.2, т.3 КТ трудовият договор се счита прекратен при прекратяване без предизвестие от момента на получаване на писменото изявление за прекратяване на договора. Видно от обжалваната заповед, тя е връчена на ищеца /сега въззиваем/ на 20.02.2012 год. срещу подпис. Оригиналният екземпляр на заповедта, съхранявана в личното трудово досие, представено от ответника, е идентична с представената с исковата молба. Поради това давностният срок за предявяване на иска по чл.344, ал.1 КТ изтича на 20.04.2012 г., когато исковата молба е депозирана в съда, поради което и предявеният иск не е погасен по давност.

 

        Началното сключване на срочен трудов договор за определено време е допустимо в две групи от случаи, уредени в чл.68, ал.3 и ал.4 КТ. Първата група, уредена в чл.68, ал.3 КТ включва две хипотези: 1.с оглед видовете работи и дейности- временни, сезонни и краткотрайни и 2. при сключване на договори с новопостъпващи работници и служители в обявени в несъстоятелност или ликвидация предприятия. Втората група от случаи, при които е допустимо сключване на срочни трудови договори за определено време, уредена в чл.68, ал.4 КТ, включва изключенията- срочен трудов договор по ал.1, т.1 за срок най-малко от една година може да се сключи за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер, а се отнасят до основния предмет на дейност на работодателя, но това е допустимо само по изключение. Понятието „изключение” е дефинирано в § 1, т.8 от ДР на КТ, съгласно който „изключение” по смисъла на чл.68, ал.4 е налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключването на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му. Разпоредбата на чл.68 КТ е императивна, поради което следва да се приеме за задължително изискването на § 1, т.8 от ДР на КТ обуславящите срочността  на трудовия  договор  обстоятелства да  са  вписани  в трудовия договор, т.е. обстоятелствата, обуславящи срочността на трудовия договор, следва да бъдат конкретно посочени в него /в този смисъл Р 104- 2010- III г.о. на ВКС, издадено по реда на чл.290 ГПК/.

 

        Безспорно е, че длъжността „барман” не е с временен, сезонен или краткотраен характер. Трудовата функция на барман в Кафе-аперитив няма сезонен характер, тъй като няма случаен и еднократен характер, спрямо основния предмет на дейност на работодателя- хотелиерство и ресторантьорство, не зависи от сезонни условия и не е с подчертано кратък срок на изпълнение. Видно от съдържанието на договора в него не са посочвани  обстоятелства по § 1, т.8 от ДР на КТ, обуславящи срочността на му /опит да се обосноват такива обстоятелства е направен в писмената защита на ответника/. Договорът е сключен на 19.12.2011 г. със срок от шест месеца, който срок значително надвишава коледните и новогодишни празници и именни дни след Нова година, каквато е тезата на жалбоподателя за обосноваване срочността на договора. Поради това същата е несъстоятелна.

 

        По делото няма данни процесният трудов договор да е сключен и в хипотезата на чл.68, ал.3, пр.2 КТ- с новопостъпващи работници или служители в обявени в несъстоятелност или ликвидация предприятия. Последната намира приложение само когато има влязло в сила съдебно решение за обявяване на работодателя в несъстоятелност или в ликвидация, а в случая по делото няма данни ответникът да е обявен в несъстоятелност или в ликвидация. По делото няма данни да са били налице към момента на сключването му и предпоставките на § 1, т.8 от ДР на КТ, обуславящи сключването на процесния срочен трудов договор по чл.68, ал. 3, във вр. с ал.1, т.1 КТ, а липсват данни и за изрично писмено искане на ищеца за сключването му за по-кратък срок от предвидения минимален такъв от 1 година в чл.68, ал.4 КТ. При това положение, въззивният съд намира за безспорно установено, че процесният трудов договор е сключен в нарушение на чл.68, ал.3 и 4 КТ . Затова договорът следва да се смята сключен за неопределено време на основание чл.68, ал.5 КТ, както правилно е приел и районният съд.

        Установи се също така, че ищецът не е подавал молба за прекратяване на договора по взаимно съгласие- на връчената му заповед за прекратяване на трудовото правоотношение изрично е записал: „не съм подавал молба за напускане по взаимно съгласие”, поради което не е изпълнен фактическия състав на чл.325, ал.1, т.1 КТ- не е постигнато двустранно писмено съгласие за прекратяване на договора. Съгласно разпоредбата на чл. 325, т.1 КТ трудовият договор се прекратява, без която и да е от страните да дължи предизвестие- по взаимно тяхно съгласие, изразено писмено, като страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му, а ако не стори това се смята, че предложението не е прието. В случая ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е доказал по делото да е било налице към момента на уволнението на ищеца на 20.02.2012 г., негово писмено съгласие за прекратяване на сключения между тях трудов договор на посоченото в заповедта основание на чл.325, т.1  КТ- по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Следователно, извършеното на това основание прекратяване на трудовото правоотношение е незаконно. Предявеният иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване на неговата незаконност и отмяната му се явява основателен и следва да бъде уважен. Като акцесорен по отношение на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ, следва да бъде уважен и  предявеният по чл.344, ал.1, т.2 КТ иск за възстановяването на ищеца на предишната работа- „барман” в кафе- аператив „Лъки 99”.

 

        Основателен е и иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ във връзка с чл.225, ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа поради незаконното му уволнение, но за не повече от 6 месеца. Уважаването на този иск предпоставя незаконност на уволнението и неговата отмяна, която в случая е налице. Необходимо е също така установяването и  оставането на ищеца без работа по трудово правоотношение и причинно- следствена връзка между последното и незаконното му уволнение. Тежестта за доказването на тези предпоставки е на ищеца. В случая от представената от него служебна бележка от Д”БТ”- Стара Загора и извършената от съда в с.з. констатация от оригинала на трудова му книжка серия Г № 340708, се установява безспорно, че за претендирания период от 20.02.2012 г. до 20.05.2012 г. ищецът е останал без работа по трудово правоотношение. Неоснователни са доводите на ответника, че оставането без работа можело да се докаже достоверно единствено с удостоверение от НАП за подадени уведомления по чл.62, ал.5 КТ. За доказването на това обстоятелство са допустими всички доказателствени средства, каквито са и представените по делото служебна бележка от ДБТ Стара Загора и трудова книжка. Ответникът- работодател не е оспорил представените доказателства и не е представил доказателства, че ищецът в претендирания период е работил по трудовото правоотношение при друг работодател. Съдът намира предявеният иск по чл.344, ал.1, т.3 КТ за основателен и доказан. По отношение на неговия размер е депозирано заключение на назначената по делото съдебно- икономическа експертиза, неоспорено от страните, и което съдът възприема като компетентно и мотивирано. Следва на ищеца да се присъди обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на … лв. /т.2 от заключението/.

 

        Пред вид гореизложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Следва да се присъдят направените от въззиваемия разноски по делото в настоящата инстанция в размер на … лв. за адвокатско възнаграждение.

        Водим от  горните мотиви, Окръжният съд

                                   Р  Е  Ш  И :

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 1048 от 15.10.2012 г., постановено по гр.дело № 2650/2012 г. на Старозагорския районен съд.

        ОСЪЖДА „Лъки 9” ООД  гр.Стара Загора, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики” № 117, ЕИК 123685767, да заплати на П.В.Я., ЕГН **********,***, направените по делото разноски във въззивната инстанция в размер на …лв./…лева/.

        Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 ГПК.

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                           2.