Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 31   …………………18.01.2013 година………………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На деветнадесети декември………………………………..…………..Година 2012             

В публичното заседание в следния състав:

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                                                                       

                   

 

Секретар П.В.……………………………………….……………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 517……………по описа за 2012……...година.

        Обжалвано е решение № 1036 от 12.10.2012 г., постановено по гр.дело № 2252/2012 г. на Старозагорския районен съд, с което Община- Стара Загора е осъдена да заплати на С.З.М. сумата …лв., представляваща неоснователно обогатяване от ползването на собствената на ищцата 1/2 ид. част от 61.50 кв.м от поземлен имот с площ 1320 кв.м, находящ се в гр.Стара Загора, за периода 17.12.2009 г.- 17.01.2012 г. В останалата му част- до претендирания размер от …лв. и за частта от 155.50 кв.м от имота, искът е отхвърлен като неоснователен.

 

        Въззивницата С.З.М., чрез пълномощника си по делото адв.Е.П., счита, че решението е неправилно- необосновано и постановено в нарушение на закона в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване за ползване на 61.50 кв.м до размера на … лв. и в частта, с която изцяло е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване за ползване на 155.50 кв.м до размера от …лв. Моли решението в обжалваните му части да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което Общината бъде осъдена да й заплати още … лв. за ползването на ½ ид.част от 61.50 кв.м и …лв. за ползването на ½ ид.част от 155.50 кв.м. Претендира да й бъде присъдена и съответната част от разноските за защита пред първоинстанционния съд и пред въззивната инстанция. Подробните съображения, изложени във въззивната жалба, са докладвани в с.з.

 

        Въззиваемият Община- Стара Загора не е подал отговор на въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 ГПК. С молба, депозирана в съда на 13.12.2012 г., взема становище, е жалбата е неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемия, намери за установено следното:

 

        Пред първоинстанционния съд е предявен е иск с правно основание чл.59 ЗЗД. Ищцата С.З.М. твърди в исковата си молба, че заедно с наследниците на Н.З.М. са съсобственици на поземлен имот, възстановен им по реда на ЗСПЗЗ. С нотариален акт № …, том …, рег. № …, дело № …г. тя и Н.М. били признати за собственици при равни права на недвижим имот- лозе с площ от 1320 кв.м., попадащо в строителните граници на гр.Стара Загора, м.”Арестантска кариера”, представляващо имот 121 по кадастралния план от 1951 г., който имот по регулационен план, утвърден със заповед от 1986 г., бил имот с пл.номер 885 в кв.49 с площ от 1320 кв.м. С плана за регулация на града, одобрен със Заповед № 888 от 29.03.2007 г., горепосоченият недвижим имот с пл.номер 885 в кв.49 бил урегулиран като парцел II за имот с № 5004 в кв.49. Площта на урегулирания имот според предвижданията на плана била 1000 кв.м, а 102 кв.м от имота били предвидени за улица- тупик. Със заповед № 2055 от 17.09.2007 г. било извършено отчуждаването на част от имота с площ от 102 кв.м за улица - тупик, като за собствениците останал урегулиран поземлен имот- УПИ II- 5004 с площ 1000 кв.м. Същевременно, в одобрената кадастрална карта имотът бил нанесен като имот с идентификатор 68850.504.5004 с цялата си площ от 1320 кв.м. При надлежно отразяване на извършеното отчуждаване, следвало имотът да остане с площ от 1218 кв.м. Съгласно отрежданията на ПУП и регулационните очертания на имота, площта на урегулирания поземлен имот, отреден за имот с идентификатор 68850.504.5004, била 1000 кв.м и това била площта, която реално собствениците можело да ползват. Останалите части от имота били отредени за изграждане на обекти с обществено предназначение– 155.50 кв.м попадали в УПИ – I, предназначен за училище реално се ползвали като част от двора на общинско училище и 61.50 кв.м попадали в съседните на имота улици и реално се ползвали като част от общинска улица. В резултат на това съсобствениците били лишени реално от възможността да ползват 217 кв.м от поземления имот. Съгласно възможностите в ЗУТ и ЗОС те многократно отправяли молби да уредят доброволно отношенията си, като предложили в замяна на тези 217 кв.м, да им бъде предоставен друг имот, но Общината не предприела каквито и да било действия в тази насока. Ищцата твърди, че един продължителен период от време Община Стара Загора ползвала 217 кв.м от съсобствения между нея и наследниците на Н.З.М. недвижим имот, без да предприеме процедура за отчуждаване или за замяна с друг равностоен имот и без да позволява на собствениците да го ползват. За ползването на 1/2 ид. част от тези 217 кв.м Община Стара Загора следвало да й заплати обезщетение в размер на …лв., определен съгласно пазарните наемни цени за ползването на имот в района.

 

        Ответникът Община- Стара Загора е взел становище, че предявеният иск е неоснователен. Ищецът следвало да докаже по безспорен начин собствеността си върху претендираните идеални части от процесния имот. След извършеното отчуждаване през 2007 г. навсякъде в документите се съдържали данни за недвижим имот с обща площ от 1000 кв.м. Ищцата не оспорвала тези факти, същата била получила заповедта по отчуждаването, която обжалвала само в частта относно присъденото й обезщетение. Позовава се на разпоредбите на чл.16, ал.1, във вр. с ал.4, във вр. ал.5, във вр. чл.15 ЗУТ, като счита, че собствеността е преминала към Община Стара Загора.

 

        С нотариален акт за собственост на недвижим имот, възстановен по ЗСПЗЗ, № …, том …, рег.№ …, дело № …г. на нотариус Т.К., ищцата и Н.З.М. са признати за собственици при равни права на следния недвижим имот: лозе от 1320 кв.м, находящо се в строителните граници на град Стара Загора в м.”Арестантска кариера”, представляващ имот № 121 по кадастралния план от 1951 г., а по плана от 1986 г. - имот пл. № 885 в кв.49 по плана на града. Видно от скица № 3182 от 02.07.2007 г., горепосоченият имот с нов кад. № 5004 е урегулиран в парцел II, в кв.49, с площ от 1000 кв.м, по плана за регулация на гр. Стара Загора, одобрен със заповед № 888 от 29.03.2007 г. Със заповед №  2055 от 17.09.2007г. на кмета на Община Стара Загора от имота е отчуждена реална част в размер на 99 кв.м. за изграждане на улица- тупик.

 

        От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че със заповед № 56/17.01.2008 г. е одобрено попълване на кадастралната основа на кв.49 „Македонски” по плана на гр. Стара Загора с вярната граница на ПИ 5004, като площта на процесния имот е в размер на 1320 кв.м. По действащата кадастрална карта и регистри, одобрени със заповед № КД- 142464/06.06.2008 г. на началника на СГКК- Стара Загора имотът е с идентификатор 68850.504.5004 и с площ 1320 кв.м. От  цялата площ на имота /1320 кв.м/ 155.50 кв.м попадат в УПИ I – училище; 61.50 кв.м попадат в улично платно; 99 кв.м са отчуждени със заповед № 2055 от 17.09.2007 г. и 3 кв.м се придават към УПИ X- 5698. На северната регулационна граница на УПИ I - училище е изпълнена подпорна стена със средна височина 1.75 м. На северната регулационна граница на УПИ II -5004 е изпълнена ограда, а на общата регулационна граница на УПИ II -5004 и УПИ I - училище е изпълнена подпорна стена със средна височина 1 м. Частта от процесния имот, попадаща в улично платно /тротоар/ включва ел.стълб, електромерно табло на бетонова основа, както и площите на подпорната стена /ограда/ на северните регулации на УПИ I-училище и УПИ II - 5004. Съдът възприема заключението на вещото лице като компетентно и мотивирано.

 

        Съгласно чл.154, ал.1 ГПК при иск за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на недвижим имот ищецът следва да установи легитимацията си на собственик. Когато я обосновава с възстановяване на собствеността върху имот по ЗСПЗЗ при спор с трето неучаствало в процедурата по възстановяване лице, ищецът следва да докаже, че са изпълнени изискванията на този закон за възстановяване на собствеността. В случая ищцата твърди, че е собственик на процесния имот, който е възстановен на наследниците на Н.З.М. по ЗСПЗЗ. По делото няма спор, че имотът се намира в урбанизираната част на гр.Стара Загора и по регулационния план му е отреден № 5004, п.ІІ, кв.49 по плана, одобрен със заповед № 88/2007 г. с площ 1102 кв.м  Видно от решението на ПК № 52785/06.06.1997 г. на н-ците на З.Н.М. по заявление, подадено от Н.З.М., е възстановено лозе от 1320 кв.м, представляващо имот № 121 по кадастралния план от 1951 г. В решението не са посочени граници на имота, а в преписката не е приложено удостоверение по чл.13, ал.5 ППЗСПЗЗ. Съгласно задължителната практика на ВКС- Р 245-2011-І г.о., Р 414-2012- І г.о. /постановени по реда на чл.290 ГПК/, административната процедура по възстановяване на земеделска земя, която се намира в регулация, е завършена когато тази земя е индивидуализирана съгласно регулационния план и за която са издадени удостоверение и скица по чл.13, ал.5 и 6 ППЗСПЗЗ. Прилагането на удостоверението и скицата по чл.13, ал.4 ППЗСПЗЗ е задължителна предпоставка за възстановяване на собствеността върху имота в строителните граници на населените места по реда на ЗСПЗЗ и след като такова удостоверение не е било представено по делото, следва да се приеме, че ищцата не се легитимира като собственик на идеалната част от имота, за която претендира обезщетение. Представената скица № 920/14.03.1997 г. отразява положението на имота по плана от 1951 г., а не съобразно положението му по действащия регулационен план. Допуснато е смесване по двата различни териториално- устройствени  плана, като  границите на имота не са описани и не са видни. Затова представената скица не може да бъде възприета като годно основание за индивидуализацията на имота. Попълването на кадастралния план е техническа дейност и не прави ищцата собственик. Съгласно чл.13а, ал.11 ППЗСПЗЗ възстановените имоти се попълват след влизане на решението по чл.11, ал.1 в сила. Ако представената скица отразяваше положението на имота по действащия регулационен план, щеше да се установи, че части от него, в това число и процесните 155.50 кв.м, попадат върху улица и върху училищния двор на 13-то ОУ „Христо Смирненски”.  Съгласно чл.7, ал.4 ЗОбС, собствеността върху имоти, публична общинска собственост, каквото е сградата на училището и двора му, не подлежи на възстановяване. Въпреки, че е приет през 2009 г., текстът отразява принцип на забрана за възстановяване на собствеността върху имоти, които са застроени, или върху които са проведени мероприятия. Израз е на по- общата забрана за възстановяване на собствеността върху имоти, които са застроени или върху които са проведени мероприятия на държавата по смисъла на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ, вр. § 1в, ал.1 и 2 ППЗСПЗЗ /Р 168-2011- І г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК/. Освен това, общината не може да отговаря  по иска за обезщетение за неоснователно обогатяване за ползване на 155.50 кв.м, така както е приел районният съд, защото сградата на училището и дворното място са предоставени по силата на закона- чл.12, ал.1 ЗОбС, за ползване от училището, което е самостоятелно юридическо лице. По изложените съображения въззивният съд намира, че правилно искът за обезщетение за неоснователно обогатяване за ползване на 155.50 кв.м е отхвърлен.

 

        Горните съображения важат и по отношение иска за обезщетение за ползването на 61.50 кв.м, но в тази част решението не е обжалвано от ответника. Що отнася до оплакването относно начина на определяне на размера на обезщетението, съдът намира, че то следва да бъде определено в размер на средната пазарна наемна цена, така както е посочено в заключението на вещото лице и възприето от районния съд. Това така, защото става въпрос за обезщетение, а не за присъждане на наем. Представеният договор за наем от 17.04.2003 г. може да бъде взет пред вид само при определянето на средната пазарна наемна цена, но не може само въз основа на уговорките между наемодателите и наемателя да се определи обезщетението в настоящия случай, защото този договор има сила само между страните, а не и по отношение на третите лица.  По тези  съображения въззивният съд намира, че и в тази обжалвана част решението е правилно.

 

         Пред вид гореизложеното въззивният съд намира, че решението в обжалваните му части е правилно и следва да бъде потвърдено. Следва на въззиваемия да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на … лв.

 

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

                                      Р  Е  Ш  И :

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 1036 от 12.10.2012 г., постановено по гр.дело № 2252/2012 г. на Старозагорския районен съд, в обжалваните му части.

        ОСЪЖДА С.З.М., ЕГН **********,***, да заплати на Община Стара Загора, гр.Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики” 107, ЕИК 000818022, юрисконсултско възнаграждение в размер на … лв. /… лева/.

 

        Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

                                                

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                               

                

 

                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

                   

 

 

                                                                                    2.