Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

         № 38              23.01.2013 година              гр.С.З.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОС, Гражданско отделение, Трети граждански състав

на шести ноември 2012 г.

в публично заседание в следния състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. УРУКОВ

 

Секретар ПАВЛИНА ГЕОРГИЕВА

като разгледа докладваното от съдията-докладчик УРУКОВ

Гражданско дело № 1011/2010 г., за да се произнесе съобрази следното:

 

        

Производството е на основание чл.124, ал.1 от новия ГПК/2008г./ във вр. с чл.200 от КТ и чл.50, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.84- чл.86 от ЗЗД.

Предявени са няколко субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ, за присъждане на обезщетение на наследници на починалия А.Ю.А., субективно съединени с установителни искове по чл. 124, ал. 1 за признаване за установено, че инцидента на 13.05.2008 г., при която А.Ю.А. е починал е трудова злополука, и акцесорни субективно съединени осъдителни искове по чл. 84, ал. 3 и чл.86 от ЗЗД за присъждане лихви за забавено плащане върху претендираните обезщетения от датата на смъртта на А.Ю.А. до плащането им.

 

Постъпила е Искова молба от 5 ищци- български граждани- всички от ***, против 2 бр. ответници- юридическите лица Държавно Горско стопанство- *** и “Мини Балкан- 2000”- ЕАД- ****** общо за сумата 250 000 лв., по 50 000 лв. за всеки един от тях, като парични обезщетения за претърпени неимуществени вреди в резултат на смъртта при трудова злополука на 13.05.2008г. на общия им наследодател- А.Ю.А., ведно с мораторните и законните лихви върху тях от датата на увреждането- 13.05.2008г., по чл.200 от КТ, до датата на окончателното изплащане на сумите, както и разноските по делото.

 

Искът е процесуално допустим, родово и местно подсъден на настоящия ОС-С.З., исковата молба е редовна, отговаря на изискванията по чл.127, чл.128 и чл.129, ал.1 от ГПК/2008г./, и не са налице законови пречки по смисъла на чл.129, ал.2-6 и чл.130 от ГПК/2008г./.

 

Подробни съображения относно всички обстоятелства, които твърдят ищците са изложени в обстоятелствената част на исковата молба.

 

След изпълнение на процедурата по размяна на книжа по чл.131, ал.1 от ГПК, в рамките на законния 1- месечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК, ответниците са подали писмени отговори по реда на чл.131, ал.2-3 и чл.132 от ГПК, в които правят цялостно оспорване на иска както по основание, така и по размер, и молят да се отхвърлят изцяло предявените от ищците искове като неоснователни и недоказани.

       

        Първия ответник “ЮГОИЗТОЧНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ” – ДП с ЕИК 201617654 със седалище и адрес на управление гр.Сливен, като правоприемник на “Държавно горско стопанство” гр.Гурково редовно и своевременно призовани, явява се пълномощника им адв.А., като заема становището, че искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде изцяло отхвърлен по съображения, подробно изложени в съдебното заседание по съществото на делото и в писмена защита.

 

Другите двамата ответници, ДЪРЖАВАТА ЧРЕЗ МИНИСТЪРА НА ФИНАНСИТЕ ГР.С. и ДЪРЖАВАТА ЧРЕЗ МИНИСТЕРСТВОТО НА ИКОНОМИКАТА ЕНЕРГЕТИКАТА И ТУРИЗМА ГР.С. редовно призовани за съдебно заседание не изпращат упълномощен представител по делото, но са представили писмени отговори по същото, с които молят иска да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

 

Ищците по делото чрез пълномощниците си адв.Г. Попова С. и адв.П.С., всички редовно призовани за съдебно заседание, заемат становището че искът се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде изцяло уважен, по съображенията подробно изложени в писмена защита. Представили са си и списъка за разноските по чл.80 от ГПК.

Съдът от събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, като взе в предвид становищата и доводите на страните, както и фактите от значение за спорното право, намира за установено следното:

 

    ОТНОСНО ПРОЦЕСУАЛНАТА ДОПУСТИМОСТ НА ИСКА :

 

    Искът се явява родово и местно подсъден на настоящия първоинстанционен СОС по правилата на родовата подсъдност с оглед цената на исковата претенция и по местната подсъдност по постоянния адрес на ответниците, който в административната област гр.С.З..

        Поради което настоящият СОС се явява родово и местно компетентен да се произнесе по него по съществото на спора и по неговата материална основателност.

 

    ОТНОСНО МАТЕРИЛАНАТА ОСНОВАТЕЛНОСТ НА ИСКА :

   

С трудов договор от 27.02.2008г., сключен между праводателя на първия ответник "ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО ГУРКОВО", а именно: с Държавно лесничейство „Гурково" и син, баща и фактически съжител на доверителите ми А.Ю.А., ЕГН **********, последният е назначен на длъжността "нискоквалифициран работник в мероприятия" на пълно работно време.

На датата 13.05.2008г. той отишъл на работа, като цялата бригада, с която той работел била откарана в гората на около 18 км над гр. Гурково в района на рудник„Паисий" за осъществяване на трудовите им задължения по длъжностна характеристика. По време и във връзка и по повод на работата си, той влязъл в сграда, представляваща разпределителна подстанция на рудник „Паисий", собственост на втория ответник, намираща се в близост до мястото му на работа. След като минало известно време и А. не излязъл от станцията, двама други работници започнали да го търсят, като го намерили в сградата паднал по корем и мъртъв.

По случая е образувано досъдебно производство под № ЗМ 686/2008г. по описа на РПУ-гр. К., пр.пр. № 1678/2008г. по описа на РП-К..

Видно от изготвената в рамките на наказателното производство СМЕ на труп № 72/2008г. е, че причината за смъртта на родственика на доверителите ми е увреждане от действието на промишлено електричество.

Първия ищец е баща, вторият, третия и четвъртия - деца, а петия ищец е фактически съжител на починалия.

 

1. .Във връзка с предявените срещу ответниците искове с правно основание чл. 200 от КТ, съдът възприе следното:

 

Елементите на фактическия състав на чл. 200, ал. 1 от КТ са кумулативно наличие на /1/ трудово правоотношение, /2/ претърпяна трудова злополука, както и /3/ вреди за пострадалия, причинени от нея, като наличието на всеки един елемент следва да бъде установено по надлежния ред.

Надлежният ред за установяване на трудовата злополука като елемент от фактическия състав на обективната и безвиновна отговорност на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е административен и е нормативно определен с разпоредбите на чл. 57 и сл. КСО и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, приета с ПМС №263/30.12.1999 г., обн., ДВ, бр. 6/21.01.2000 г., в сила от 1.01.2000 г., изм. и доп./, по долу накратко Наредбата. Съгласно този ред работодателят от една страна и пострадалия работник или неговите наследници, от друга страна, следва да декларират, съответно първия в 3-дневен срок от настъпването на злополуката, а вторите в едногодишен срок, пред съответното териториално поделение на НОИ, по регистрация на работодателя - осигурител всяка злополука. След извършване на проверка, нормативно регламентирана в посочените по-горе нормативни актове, длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО издава разпореждане за признаване или не на злополуката за трудова по утвърден от управителя на НОИ  формуляр.  Разпореждането на органа по чл.  60,  ал.   1   КСО има двойнствено значение - от една страна то представлява индивидуален административен акт относно характера на злополуката - трудова или не, а от друга страна е официален удостоверителен документ за установените в него факти и в частност за наличието на трудова злополука като положителен юридически факт, който съставлява елемент от фактическия състав на обективната и безвиновна имуществена отговорност на работодателя за обезщетяване на наследниците на пострадалия за претърпените в резултат на трудовата злополука вреди съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 КТ.

В конкретния случай обаче липсват както твърдения, така и доказателства за това, че инцидента на 13.05.2008 г. при който А. е починал, е бил предмет на процедура по чл. 57 и сл. от КСО за признаване по установения ред за трудова злополука. Липсата на проведена процедура по посочения нормативно установен ред във връзка с твърдението на наследниците на А. за претърпяни вреди в резултат на трудова злополука на наследодателя им, води до липса на един от елементите на фактическия състав на чл. 200, ал. 1 - наличие на трудова злополука. В резултат, предявения иск с правно основание чл. 200, ал. от КТ се явява неоснователен поради липса на каквито и да е доказателства, че инцидента на 13.05.08 г., при който А. е починал, е признат по установения специален административен ред за трудова злополука.

 

2. По отношение на установителните искове по чл.124 от ГПК , съдът възприе следното:

 

Съдът счита, че тези искове са допустими съгласно чл. 124, ал.1 от ГПК, който гласи, че всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това, но тези искове се явяват неоснователни, поради следните съображения:

 

Трудовата злополука, представлява юридически факт с правно значение за осъществяване на правата по чл.200 от КТ. За нейното установяване законът предвижда специален ред, предвиден в КСО. За установяването на факта "трудова злополука" е предвиден специален административен ред описан по-горе. Ето защо, макар и законът да е определил реда за установяване на този факт с правно значение да бъде административен, тези искове могат да се разгледат и по общия исков ред, но са неоснователни по следните съображения:

Освен горното, по делото не се събраха доказателства, които да обосноват наличието на някой от елементите на трудова злополука, предвидени в чл. 55, ал. 1 от КСО, а именно инцидента с А. да е станал във връзка или по повод на извършваната от него работа, или при работа, извършена от А. в интерес на предприятието, нито са налице предпоставките на ал.2 на същия член, а именно инцидента да е станал при отиване или при връщане на А. от работното място до /1/ основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер; до /2/ мястото, където А. обикновено се храни през работния ден; или /3/ мястото за получаване на възнаграждението от А..

 

Нито в обстоятелствената част на исковата молба, нито по-късно в проведените съдебни заседания ищците не твърдят и не посочват във връзка с каква конкретна работа възложена от доверителя ми като работодател, пострадалия А. е влязъл в необезопасената подстанция. Нито пък се сочи каква работа е извършвал А. в подстанцията по време на инцидента, която работа е изпълнена в полза на предприятието. Не се твърди и не се събраха доказателства, че пътят на А. от мястото за работа в гората, до автобуса като основно място за хранене на обед преминава в близост до сградата на подстанцията, нито, че този път преминава през втория етаж на самата сграда. Не се твърди и не се събраха доказателства също, че обичайния път на А. от дома до мястото на работа преминава през втория етаж на сградата на подстанцията, нито пък че там е място за получаване на трудовото възнаграждение от А..

Напротив от събраните доказателства - показанията на разпитаните свидетели, става безспорно ясно, че работата на А. в злополучния ден е била свързана с нискоквалифицирана дейност по прочистване на горски път от паднала скална маса и пръст, и маркиране на дървета за сеч покрай пътя. Става ясно също, че към момента на инцидента, възложената за деня работа по горския път е изпълнена и работниците са се установили за обяд около обичайното място за хранене - автобуса, който ги е изчаквал през целия ден да свършат работа, и в който обичайно са оставяли носената от тях храна за обед, че автобуса се намира на разстояние 200 - 300 м. от сградата на подстанцията, и че пътят от мястото на работа в гората до мястото на автобуса като място за хранене, не минава нито в близост до сградата на подстанцията, нито непосредствено до самата сграда и още по малко през втория й етаж. Безспорно се установи, че А., след като се е наобядвал, вместо да изчака и останалите работници да приключат обеда си и да се качат на автобуса за да се върнат по домовете си, по своя инициатива сам е влязъл в необезопасената сграда на подстанцията, макар да е бил предупреден изрично да не го прави както от началник участъка, така и от шофьора на автобуса и от двама от работниците - другари на А., на които сградата се е сторила опасна. Въпреки предупрежденията А. е влязъл в сградата и след като е разгледал помещенията се е върнал до автобуса да вземе чувал и отново е влязъл в сградата на подстанцията, като при второто му влизане е настъпил и трагичния инцидент. Също стана ясно, че електрически ток е протичал по тавана на стаята на втория етаж, на височина около 3.5 - 4 метра, и че този ток не представлява опасност за хората които се движат нормално под шините, без да се опитват да се покачат до тях. Стана ясно, че опасност от електрическия ток съществува, само в един случай, а именно ако човек се покачи на височина, при която разстоянието до проводящите шини стане по-малко от 50 см. Следователно инцидента с А. е възможно да настъпи само, ако той се е покачил по предпазните ограждения и се е опитал да достигне шините от цветен метал, по тавана на височина 3.5 - 4 м., по които е протичал ток.

Описаната фактическа обстановка обаче не предполага нито едно от обстоятелствата визирани в чл. 56 от КСО, при наличието на които злополуката с А. би могла да се квалифицира като трудова.

Предвид на изложеното, съдът счита, че установителните искове по чл.124 от ГПК следва да бъдат отхвърли като неоснователни и недоказани.

 

3. По отношение на акцесорните искове за лихва на основание чл.86 от ЗЗД съдът възприе следното:

 

При неоснователност на основния иск по чл. 200, ал. 1 от КТ, следва да бъдат отхвърлени като акцесорни и исковете за лихва за забавено плащане.

В смисъла на изложеното по-горе е и постановената практика на ВКС по чл. 290 от ГПК за уеднаквяване на практиката, която съгласно ТР под № 1 от 2010 г на ВКС е задължителна за прилагане, а именно :

Р. № 753/28.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 457/2010 г., III г. о.;

Р. № 319/22.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 204/2009 г., III г. о.;

Р. № 410/29.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 599/2009 г., III г. о.;

Р. № 31/2.02.2011 г, ВКС, IV г. о.

Предвид на горното, съдът следва да постанови решение, с което да отхвърлите като неоснователни и недоказани осъдителните искове по чл. 200, ал. 1 от КТ и чл. 84 и чл.86 от ЗЗД, както и устанителните искове с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК като неоснователни и недоказани.

 

4. По отношение на предявените искове срещу евентуалните при условията на солидарност двама ответници с правно основание чл. 50 ЗЗД първоинстанционният съд възприема следното:

Съдът счита, че в конкретния случай е налице хипотезата на чл.50, ал.1 от ЗЗД, съгласно който: „ За вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило”.

Съдът намира, че с оглед ангажирания по делото цялостен доказателствен материал се установява по един категоричен и несъмнен начин осъществяването на всички кумулативно изискуеми предпоставки от сложния фактически състав по чл. 50 от ЗЗД, а именно: 1. настъпилите вреди; 2. вредите да са причинени от вещ; 3. вещта да е собственост на ответника и/или последният да е лице, под чийто надзор се намира вещта; 4. бездействие от страна на собственика и/или лицето, под чийто надзор се намира вещта; 5. причинната връзка между бездействието и вредите.

На първо място, по делото се доказа твърдението на ищците в  исковата им молба, че Българската държава е собственик на процесната вещ.

 

Въз основа на издаденото от съда съдебно удостоверение ищците са се снабдили от Областната администрация С.З. и са представили като доказателство по делото Акт за държавна собственост /АДС/ под № 175/16.08.1984 г., издаден от Общински народен съвет гр.Гурково, в който е актуван като държавна собственост новопостроена производствена сграда с плосък покрив за компресорна станция и ЦРП /централна разпределителна подстанция/, находящи се в района на рудник „Паисий", построена през 1964 г. Като собственик на имота в акта е посочен ДМП „Балканбас" р-к „Балканбас" Гурково. Актът е официален свидетелствуващ документ, който удостоверява принадлежността на правото на собственост върху имота в полза на Българската държава.

 

С оглед извършените реорганизации в минната промишленост и направените изменения в нормативната уредба, правото на собственост върху имота е преминало в един от правоприемниците на ДМП „Балканбас" р-к „Балканбас" Гурково.

 

Видно от отговора на исковата молба на ответника МИЕХ, същия не оспорваа твърдението на ищците, че процесната сграда, представляваща централна разпределителна подстанция „Паисий", находяща се в землището на ***, е била част от активите на „Мини Балкан" ЕООД, ***ца, като правоприемник на ДМП „Балканбас", в което правата на държавата като едноличен собственик на капитала са се упражнявали първоначално от Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси, а впоследствие - от Министъра на енергетиката и енергийните ресурси. В подкрепа на това твърдение, третият ответник представя съдебни решения и писмени доказателства, удостоверяващи дейностите по преобразуване и отделяне на търговските дружества и техническата ликвидация на обекта като част от капитала на „Мини Балкан" ЕООД, ***ца.

 

Съгласно приетите и неоспорени от страните официални писмени документи, Дружество „Мина Балкан" ЕООД е еднолично търговско дружество, чийто собственик на капитала е Българската държава, упражняваща правата си на собственост чрез Министерството на енергетиката и енергийните ресурси. Това е видно от Заповед под № ДВ-334/04.07.2000 г. на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси, с която чрез намаляване на капитала, се преобразува „Мини Балкан" ЕАД в „Мини Балкан" ЕООД със седалище и адрес на управление: ******, кв. Индустиален. От капитала на „Мини Балкан" ЕАД се отделят три самостоятелни дружества: Фирма Мина Балкан-2000" ЕАД; Фирма „Лагун"ЕООД и Фирма „Ремонтна база" ЕООД.

 

Видно от разделителния протокол от 30.06.2000 г., в баланса на Балкан ЕООД с инв. № 2001009 е посочен процесния обект като вещ, включена в капитала му, а именно: Компресорно ЦРП от у-к „Паисий", построен през 1964 г. с първоначална стойност 6374.10 лева, остатъчна стойност 5170.36 лева и набраното изхабяване 1203.74 лева.

 

С решение под № 1437/10.07.2000 г. по ф.д.729/2000 г., по искане на принципала, дейността на дружеството е прекратена и същото е обявено в ликвидация.

 В изпълнение на разпоредбите на ТЗ във връзка с ликвидация на търговските дружества и във връзка със специалните нормативни актове, уреждащи с ликвидацията на дружествата в минната промишленост, са предприети действия по техническата ликвидация на Участък „Паисий" от рудник „Паисий", която е приключила през м.август 2004 г.

 

        С решение по т. II от Протокол от 13 юли 2001 г.   на Междуведомствен експертен съвет /МЕС/ към МС, назначен в изпълнение на ПМС под № 195  от 26.09.2000г. за
техническа ликвидация,  консервиране  и  преодоляване  на  вредните  последици при прекратяване или ограничаване на производствената дейност във въгледобива, е приет преработен проект за техническа ликвидация на Мина „Балкан" ЕООД в ликвидация -обект участък „Паисий" от рудник „Паисий".

 Проектът за техническа ликвидация на у-к „Паисий" от р-к „Паисий" е разработен на базата на приета от МЕС технико-икономическа обосновка за необходимите финансови средства и договора под  № 46/2001 г., сключен мужду „Мини Балкан" ЕООД - в ликвидация *** и „Минпроект" ЕАД, гр.С..

 

Съгласно отчета на ликвидатора,, техническата ликвидация на обект участък „Паисий", рудник „Паисий" от Мини „Балкан" ЕООД в ликвидация включва непосредствено извършване на ликвидационни работи на следните подобекти: Подземни минни изработки и съоръжения от №1.1 до №1.9; надземни подобекти от №2.1 до №2.30 и Извоз на машини и съоръжения и годен материал до базисен склад - №3. Под №2.3 от отчетния доклад на ликвидатора е посочен имотът Компресорно и въздухопроводи, а под №2.30 като надземен обект, подлежащ на техническа ликвидация, е посочен процесния имот, описан като ЦРП „Паисий" - и двата, включени в цитирания по-горе АДС №175/16.08.1984 г., издаден от Общински народен съвет гр.Гурково и актувани като държавна собственост.

 От месец март 2001 г. до месец юли 2004 г. са извършени ликвидационни дейности, свързани с непосредствената дейност по ликвидация на надземния комплекс, състоящи се в: демонтаж и извозване до централен склад на всички годни за втора употреба елементи, конструкции и материали; разрушаване на жилищни и производствени сгради, намиращи се на основната площадка на участъка; затваряне и обезопасяване на минни изработки, имащи излаз на повърхността.

 

  Със Заповед №РД-14-150/13.05.2005 г. на Министъра на МЕЕР е назначена междуведомствена приемателна комисия, която в периода 25-28.05.2005 г. е приела извършените ликвидационни работи.

 

   С решение от 15.07.2005 г. по т.д. 319 по описа за 2005 г., Сливенският ОС е обявил дружеството в несъстоятелност.

   Съгласно НСС-20 за 2006 г. са изразходвани 12 109.43 лева за техническа и биологическа рекултивация на обект участък „Паисий". Дружеството е използувало отпуснатата държавна субсидия за техническата ликвидация и биологическа рекултивация на обекта.

От представените писмени доказателства, приложени по т.д.319/2005 г. на СлОС се установява, че вещта, представляваща разпределителна подстанция „Паисий", находяща се в землището на гр. Гурково, обл.Старозагорска е приета по опис от синдика на ТД „Мина Балкан" ЕООД /в несъстоятелност/ с инвентарен № 201009 и наименование Компресорно ЦРП с балансова стойност към 31.05.2005 г. от 222.00 лева.

 

При обявяване на дружеството в несъстоятелност, синдикът не е извършил продажба на процесната вещ, предвид нейната документална техническа ликвидация.

След изчерпване на масата на несъстоятелността, юридическото лице е заличено от правния мир.

Независимо от това обстоятелство, сградата физически съществува - което се потвърждава както от събраните гласни доказателства по делото, така и от изготвената съдебно-техническа експертиза.

Съгласно презумпцията на чл.2, ал.З от Закона за държавната собственост /ЗДС/ частна държавна собственост са всички имоти и вещи - държавна собственост, които не са публична държавна собственост и не са собственост на държавни търговски дружества. Съгласно чл. 11. от Закона за наследството, приложена по аналогия, и доколкото заличаването на търговското дружество се приравнява на смърт при физическите лица, когато няма лица, които могат да наследяват, или когато всички наследници се откажат от наследството или изгубят правото да го приемат, наследството се получава от държавата, с изключение на движимите вещи, жилищата, ателиетата и гаражите, както и на парцелите и имотите, предназначени предимно за жилищно строителство, които стават собственост на общината, на чиято територия се намират.

 

Горепосочения правен извод следва по аналогия и от разпоредбата на чл. 271 от ТЗ, съгласно която при ликвидация имуществото на дружеството се разпределя между съдружниците, както и от разпоредбата на чл.732 от ТЗ, съгласно която останалата след удовлетворяването на кредиторите в производството част от масата на несъстоятелността, се предава на длъжника. В конкретния случай едноличният собственик на капитала на „Мини Балкан" ЕООД е Българската държава и на основание посочените по-горе разпоредби, цялото останало след заличаването на дружеството имущество, включително и процесния недвижим имот, преминава в собственост на това юридическо лице в качеството му на стопански субект на правото. Това правоприемство става по силата на закона и не са необходими никакви изрични действия, или актове за настъпване на транслативния ефект на правото на собственост.

След направената справка в Агенция по кадастъра се установява, че процесната сграда не е нанесена в кадастралната основа и не е декларирана от нейния собственик съгласно изискванията на ЗКИР.

Като собственик на земята в издадената скица е посочено МЗГ-ДЛ/ДДС.

 

Въз основа на гореизложеното съдът намира, че целия доказателствен материал, ценен в неговата съвкупност, сочи на следните правни изводи:

Процесната сграда е била част от активите на „Мина Балкан" ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала е била Българската държава, упражняваща правата си на собственост първоначално чрез Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси, а впоследствие - чрез ***. Въз основа на ПМС под № 195 от 26.09.2000 г. за техническа ликвидация, консервиране и преодоляване на вредните последици при прекратяване или ограничаване на производствената дейност във въгледобива, е създаден междуведомствен експертен съвет, който е одобрил проект за техническата ликвидация на рудник „Паисий" /в частност и на вещта/, в рамките на извършването на ликвидацията на дружеството като правен субект, съгласно който проект сградата е следвало да бъде съборена и терена около нея - рекултивиран. Това обаче не е направено, независимо, че действията по извършената техническа ликвидация на обекта са приети от Междуведомствен експертен съвет. С оглед наличието на свърхзадлъжнялост, на основание чл.272а, ал.1 от ТЗ и тъй като дружеството е било в ликвидация, съдът е обявил неплатежоспособността на ТД „Мини Балкан" ЕООД-в ликвидация и го е обявил в несъстоятелност. С оглед документираната техническа ликвидация на обекта, синдикът е приел по описа актива като материал, но не и като сграда. След прекратяване на дружеството „Мина Балкан" ЕООД и заличаването му от търговския регистър, процесната сграда е останала да съществува физически и е станала на основание чл.2, ал.З от ЗДС и по аналогия на чл.11 от ЗН, чл. 271 от ТЗ и чл. 732 от ТЗ пряка частна държавна собственост, за която лицето, което е следвало да осъществява надзор е Министерство на икономиката, енергетиката и туризма-принципал на заличеното от правния мир ТД „Мини Балкан" ЕООД.

 

На следващо място, въз основа на събраните по делото безпротиворечиви и взаимодопълващи се гласни доказателства се по категоричен начин се доказва не само физическото съществуване на „ликвидараната" по документи вещ, но и нейните опасни свойства и характеристики. Именно те са станали причината за настъпилата смърт на родственика на ищците, а именно - че същата е била стопанисвана изключително зле от собственика си - не е отговаряла на нормативно-установените изисквания за безопасност, била полуразрушена, в резултат на което е представлявала сериозна заплаха за живота и здравето на хората, както и, че върху същата не е бил упражнен необходимия надзор от задължените за това лица.

 

От показанията на св. Т.Ш. в частта им досежно техническата изправност на процесната сграда се изясни, че към момента на процесния инцидент същата не е отговаряла на всички законови изисквания, осигуряващи нейната безопасност за външни, некомпетентни лица и препятстващи свободния достъп до опасното за живота като нея съоражение. Св. Ш. установи, че „съоражението е помещение на два етажа, като приземния етаж го видях на място като отидох, че няма прозорци, врати, всичко е само на отвори", както и, че „единствено ме притесни, че вратите ги няма там и безпрепятствено може да се влезе в това съоражение...Техническите изисквания го изискват да бъде в изправност това съоражение, като има входни врати, но към датата на инцидента нямаше входни врати". Освен че сградата не е била изправна, св. установи и причината за това обстоятелство, а именно - не е бил упражнен необходимия контрол върху нея, като не е бил извършван регулярният й оглед. Показанията на този свидетел следва да се кредитират от съда с доверие в посочената им част, доколкото са дадени от компетентно лице, заемащо длъжност „електромонтьор, поддържане и ремонт на електропроводни линии и мрежи - отг. група „Поддържане"" в ЕВН-България и доколкото в този смисъл освен преки свои впечатления от процесния ден, същия дава и експретна оценка - видно от приобщените като писмени доказателства по делото длъжностна характеристика, трудов договор и допълнително споразумение.

Безстопанствеността на процесната сграда се потвърди и от показанията на св. Ж.Ж. /полицай, бил на място към момента на инцидента/. Същият установи, че „ качихме се по стълба, на която нямаше парапет, нямаше врати и прозорци ", както и, че „ когато стана инцидента не се охраняваше това съоражение"; „на първия етаж: няма врати, прозорци, всичко е разбито... " Считам, че съдът следва да им даде изцяло вяра, доколкото са логични и последователни, опиращи се на преки впечатления, както и доколкото са в съзвучие с останалите свидетелски показания в тази посока.

Показанията на св. Н.П. /полицай, бил на място към момента на инцидента/ също са в подкрепа на гореизложените и в тяхно допълнение. И той установи, че „ сградата е масивна, двуетажна, в недобро състояние, нямаше врата ".

От приетата по делото СТЕ се установи, че процесната сграда е една и съща от момента на изграждането си, не е била преустройвана и надстроявана. Установи се също и, че не е поддържана и че е изключително зле стопанисвана - дори и към настоящия момент. В с.з. в отговор на поставените му въпроси вещото лице допълва още, че по отношение на съоръжения като процесната вещ „изискването е да се сигнализира, достъпът да е ограничен, заключва се не можеш да влезеш...Трябва сградата да е затворена, сигнализирана и заключена... ", а в действителност независимо, че „нещо което застрашава човешки живот би трябвало да стои заключено и затворено, но е нямало такова. Достъпът е бил свободен." и то за сграда, където „ влизат обучени хора и инструктирани хора", тъй като се касае за „...не е елементарна дейност. Това е високо напрежение...".

Тоест, в обобщение се прави извод, че се касае за една неподдържана и необезопасена съгласно законовите изисквания сграда, която сама по себе си дори при своята изправност представлява опасно за живота съоражение. Това на свой ред означава, че собственикът й не е положил необходимите грижи да я стопанисва - неизпълнявайки техническите предписания, в резултат на което бездействие е бил поставен на висок и неоправдан риск човешки живот. Именно поради състоянието на недвижимата вещ към момента на процесния инцидент и по причина на тези нейни свойства - необезопасена съгласно нормативните изисквания сграда - източник на високо напрежение, се е стигнало до нелепата смърт на родственика на доверителите ми.

Съгласно Решение под № 2876 от 20.02.2006 г. на ВКС по д. № 2240/2004 г., IV г. о., докладчик съдията Златка Русева, постановено по чл.50 от ЗЗД, електрическите централи за производство на електрическа енергия и електрическите уредби и мрежи за пренос и разпределение на електрическа енергия са държавна собственост. Тоест втория ответникът дължи и само на това основание обезщетение на ищците по делото.

 

Съгласно ПП на ВС под № 17/63 г., е възможно отговорността за вреди от вещи да се ангажира и на двете основания, ако вредите са настъпили както в резултат на опасните свойства на вещта, така и от виновното поведение на дадено лице, какъвто е разглеждания случай.

 

Съгласно чл.31, ал.1 от ГПК по искове срещу държавата, същата се представлява от Министъра на финансите. В случая не е налице изключението по ал.2, тъй като искът не е относно вещни права върху недвижими имоти, а е с предмет облигационно вземане за вреди от вещи. Така е прието и в Определение под № 879 от 23.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 974/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева, приложено към делото.

 

Въз основа на горното съдът счита, че собственикът на сградата-Българската държава, солидарно с лицето, под чийто надзор се е намирала същата - Министерството на икономиката, енергетика и туризма, следва да понесат произтичащите за тях негативни правни последици по обезвреда на причинените на пострадалите лица неимуществени вреди в резултат на смъртта на техния родственик.

 

Както бе посочено по-горе, от приетата по делото в с.з. на 08.05.2012 г. и неоспорена от страните СМЕ се установявя, че причината за смъртта на А.Ю.А. „е увреждане от действието на промишлено електричество". Недвусмислено е заключението на вещото лице и по посока на това, че смъртта на същия „е в причинно-следствена връзка със злополуката на 13.05.2008 г. в разпределителна електростанция на рудник „Паисий" в околностите на гр. Гурково".

В допълнение на подробно развитото и разгледано по-горе, съдът следва да изтъкне, че с оглед на приетите по делото  писмени доказателства се доказа, че ищците се явяват правоимащите да претендират обезщетения за неимуществени вреди в настоящото производство, както и, че с оглед ангажираните по делото гласни доказателства същите са претърпели изключително тежко смъртта на А.А. и, че все още не са съумели да се отърсят от шока от случилото се. Още повече, че съобразно разпоредбата на 45, ал.2 от ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. Втория и третия ответници в процеса не са ангажирали никакви доказателства, с която да оборят тази законоустановена презумпция.

С оглед на всичко гореизложено съдът счита, че предявените от ищците субективно съединени искове с правно основание чл. 50 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от собственика на вещта и от лицето, под чийто надзор се намира същата, са основателни и изцяло доказани - при осъществяване на всички кумулативно изискуеми от закона предпоставки, поради което следва да бъдат уважени от съда в пълните им предявени размери от по 50000 лева за всеки един ищец или общо в размер на 250 000 лева, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на увреждането 13.05.2008 г. до окончателното им изплащане.

 

На основание чл.78, ал.1 от ГПК втория и третия ответници следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците направените от тях разноски по делото общо в размер на 4735 /четири хиляди седемстотин тридесет и пет/ лева, от които 385 лева разноски съобразно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК и на основание чл.38 във връзка с чл.36 от ЗА следва да се определи адвокатско възнаграждение в размер на 1450 лева на ищец, определено по реда на чл.7, ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения или общо за всички ищци възнаграждение в размер на 4 350 лева.

 

        На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на първия ответник направените от тях разноски по делото, но тъй като не са налице доказателства за направени от ответниците разноски по делото /представено е само писмено пълномощно от първия ответник за адв. А., без договор за правна помощ и каквито и да било данни за размера на направените от този ответник разноски по делото, като не е представен и списъка на разноските по чл.80 от ГПК от същите/, а и още повече разноски не са поискани от този ответник нито в съд. заседание по съществото на делото, нито в писмената защита на същия, поради което такива не следва да бъдат присъждани в негова полза.

 

        Ето защо предвид всички гореизложени мотиви, съдът

 

 

                              Р       Е       Ш       И    :

 

 

ОТХВЪРЛЯ установителните искове на ищците Ю.А.С., ЕГН **********, Г.А.Ю., ЕГН **********, М.А.Ю., ЕГН **********, А.А.Ю., ЕГН **********, А.М.Й., ЕГН **********, всички със съдебен адрес и адрес за призоваване:***, с които се иска  да се признае за установено по отношение на първия ответник “ЮГОИЗТОЧНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ” – ДП с ЕИК 201617654 със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул. “Орешак” № 15А, представлявано от П.Й.В. като правоприемник на "ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО ГУРКОВО" - ДП с ЕИК 833173252, със седалище и адрес на управление гр.Гурково, ул.”Прохода” № 1, че настъпилата злополука с А.Ю.А. на 13.05.2008г., при която същият е загинал, е трудова, както и исковете, с които се иска и да се осъди първия ответник “ЮГОИЗТОЧНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ” – ДП с ЕИК 201617654 със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул. “Орешак” № 15А, представлявано от П.Й.В. като правоприемник на "ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО ГУРКОВО" - ДП с ЕИК 833173252, със седалище и адрес на управление гр.Гурково, ул.”Прохода” № 1, да заплати на ищците Ю.А.С., ЕГН **********, Г.А.Ю., ЕГН **********, М.А.Ю., ЕГН **********, А.А.Ю., ЕГН **********, А.М.Й., ЕГН **********, всички с горепосочен адрес на основание чл.200 от КТ обезщетения за неимуществените вреди, които търпят вследствие на неговата смърт, в размер общо на 250 000 /двеста и петдесет хиляди/ лева или по 50 000 /петдесет хиляди/ лева за всеки един от тях, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на увреждането 13.05.2008 год. до окончателното им изплащане, както и да им заплати сторените от тях разноски в рамките на съдебното производство, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

 

осъЖДА при условията на солидарност втория ответник държавата, представлявана от Министъра на финансите в качеството й на собственик на вещта и третия ответник Министерство на икономиката, енергетиката и турзима в качеството му на лице, на което е възложена функцията по надзор върху вещта, представляваща Централна разпределителна подстанция на рудник „Паисий" да заплатят на ищците Ю.А.С., ЕГН **********, Г.А.Ю., ЕГН **********, М.А.Ю., ЕГН **********, А.А.Ю., ЕГН **********, А.М.Й., ЕГН **********, всички със съдебен адрес и адрес за призоваване:***, на основание чл.50 от ЗЗД обезщетение за неимуществените вреди, които търпят от смъртта на техния близък А.Ю.А., настъпила вследствие на опасните качества на тази вещ, в размер общо на 250 000 /двеста и петдесет хиляди/ лева или по 50 000 /петдесет хиляди/ лева за всеки един от тях, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на увреждането 13.05.2008 год. до окончателното им изплащане, както и сумата от 4735 /четири хиляди седемстотин тридесет и пет/ лева, представляваща сторените от тях разноски в рамките на съдебното производството.

 

         РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2-седмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба чрез СОС пред ПАС.

 

                                    

 

 

 

 

 

                               ОСИЯ :