Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

     № 27               17.01.2013 година              гр.С.З.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОС, Гражданско отделение, Трети граждански състав

на двадесети ноември 2012 г.

в публично заседание в следния състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

Секретар ПАВЛИНА Г.

като разгледа докладваното от съдията-докладчик УРУКОВ

Гражданско дело № 1138/2010 г., за да се произнесе съобрази следното:

 

        

Производството е на основание чл.240-241 и чл.79 от ЗЗД във връзка с чл.92 от ЗЗД и във вр. с чл.82-86 от ЗЗД и във вр. с чл.147, ал.1 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от ищцата Р.И.Ч., в която сочи, че по силата на нотариално заверен Договор за заем сключен на 31.07.2009 г. се явява заемодател, а “ТМ ТРЕЙДИНГ ГРУП” ЕООД - заемополучател. “БРАТЯ ЗАГОРОВИ” ООД по силата на същия договор се явява трето лице обезпечаващо задължението на заемополучателя и в качеството на поръчител. Останалите ответници “ДЕВИКОН” ЕООД, “ЖИКС КЕРА МЪНМЪРОВА ЕТ” ЕООД, Е.Т.Е., С.М.Х. и Х.С.Х. се явяват в качеството на поръчители на заемополучателя. Съгласно горе посочения договор и при условията и начина описани в него, в качеството на заемодател е дала на заемополучателя сумата от 350 000 евро.

“ТМ ТРЕЙДИНГ ГРУП” ЕООД  се е задължил да заплаща на ищцата в качеството й на   заемодател възнаграждение под формата на лихва в размер на 20%  годишно върху заетата сума по силата на сключения договор.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                     

В същия този договор са били регламентирани условията относно плащанията на главници , лихви, неустойки, разноски, техните размери и начин на изчисляване.

Ищцата твърди в исковата си молба, че още към 31.10.2009 г. заемополучателя “ТМ ТРЕЙДИНГ ГРУП” ЕООД не бил изпълнил задължението си по договора за заем, а към 01.11.2009 г. вече са били  налице 31 дена забава в плащанията на дължимата лихва. Не погасявайки във времето дължимата сума е изпадал в забава, а от там по силата на Договора за заем е следвало да заплаща и неустойки, които не е успявал да погаси.

На 30.06.2010 г. от страна на ищцата са били предприети действия, като с нотариална покана са били поканени всички  заинтересовани по договора лица и заемополучателя, за да бъде постигнато споразумение относно натрупаните към него момент лихви и неустойки.

На 09.07.2010 г. в 14.00ч. в кантората на нотариус Стефка Чавдарова, рег. № 381 но НК е бил изготвен, подписан и нотариално заверен констативен протокол – акт. 118, том 1, общ.Рег.2848/2010г., в който протокол са били записани изявленията на заемополучателя “ТМ ТРЕЙДИНГ ГРУП” ЕООД, както и на третото лице обезпечаващо задълженията му  “БРАТЯ ЗАГОРОВИ” ООД, като същите са се задължили да отговорят писмено  на направеното предложение до 20.07.2010 г.

На основание клаузите на сключения Договор за заем ищцата Р.И.Ч., моли съда да постанови Решението си, с което да осъди ответника “ТМ ТРЕЙДИНГ ГРУП” ЕООД със седалище гр. Я.,  “БРАТЯ ЗАГОРОВИ” ООД  със седалище гр. С.З., “ДЕВИКОН” ЕООД със седалище гр.П., “ЖИКС КЕРА МЪНМЪНОВА ЕТ” ЕООД със седалище гр. С.З., Е.Т.Е., С.М.Х. и Х.С.Х. солидарно да й заплатят общо сумата от 427 377.31 евро, ведно с всички направени съдебни и делови разноски и адвокатски хонорар подробно описани в исковата й молба.

   

В едномесечния срок по чл.131 от ГПК, първия ответник по делото “ТМ ТРЕЙДИНГ ГРУП” ЕООД със седалище гр. Я. представлявано от управителя С.М.Х. е депозирал писмения си отговор по делото, с който изразява становището си по допустимостта и основателността на иска. Заявява, че обективно съединените искове са нередовни по съображения изложени в отговора на исковата молба. Заявява, че оспорва изцяло предявените обективно съединени искове по основание и размер.

Оспорват твърдението, че още на 01.11.2009г. цялото вземане е станало предсрочно изискуемо на основание чл.10, т.1 от договора. Посочената разпоредба предвиждала предсрочна изискуемост при повече от 30 дни за заплащане на лихвата за всеки един от договорените падежи. Към датата 01.11.2009г. не е била допусната забава с повече от 30 дни по отношение плащането на лихвата за месец 10.2009г., което било видно от представеното Удостоверение за платени суми от Банка ДСК изх. № 1136/25.10.2010г. С оглед на горното твърди, че към 01.11.2009г не е била налице заявената предсрочна изискуемост, поради което оспорват размера на претендираната лихва.

Оспорват и размера на претендираната неустойка. Считат, че заемодателят не може да претендира неустойка върху месечната лихва. И двете претенции имали обезщетителен характер, поради което можело да бъде присъждана само една от тях, като правят възражения и излагат съображенията си относно тези възражения.

 

Вторият ответник по делото “БРАТЯ ЗАГОРОВИ” ООД  са получили преписа от исковата молба заедно с всички приложения към същата на 29.11.2010 г., като съобщението заедно със всички съдебни книжа както и с указанията че в 1-месечния срок могат да подадат писмения си отговор със задължителното съдържание съобразно чл. 131, ал.2 и ал.3 от ГПК е получено от лицето Х.Х. – управител на дружеството, същият ответник в законоустанвения 1-месечен срок не е  депозирал писмения си отговор по делото с което на практика не е взел и становище по предявения иск.

 

Третият ответник по делото ДЕВИКОН” ЕООД гр. П. не са получили преписа от исковата молба заедно с всички приложения към същата, като във върнатото съобщение е отбелязано, че на посочения адрес в гр. П. ул. “Ген.Д.Николаев” № 38 няма афиширан офис и длъжностно лице на дружеството. Адреса е домашен. – по сведение на г-жа Г. собственик на адреса, представляващият е живял под наем и от 2 години е напуснал адреса. Нов точен адрес не е бил съобщен. В тази насока съдът намира, че този ответник се явява търговски дружество което е надлежно вписано в търговския регистър По делото е било приложено и удостоверението за актуално състояние от което е видно че седалището и адреса на дружеството са гр. П., ул. “Ген. Данаил Николаев” №38.  Съгласно разпоредбата на чл. 50 от ГПК мястото на връчването на призовките и съобщенията е последния посочен в  регистъра адрес на управлението за вписаните в Търговския регистър дружества. В конкретния случай съдът е изпратил съобщение до този адрес, след като не е открил лицето което да получи съобщението, съответно е била изпълнена и процедурата по чл. 47, ал.1 от ГПК. Именно поради това и на осн. 50, ал.2 от ГПК всички съобщения по делото изпратени на този ответник следва да се приложат по делото и да се смятат за редовно връчени.

Четвъртият ответник по делото “ЖИКС КЕРА МЪНМЪНОВА ЕТ” ЕООД са получили преписа от исковата молба заедно с всички приложения към същата на 29.11.2010 г., като съобщението заедно със всички съдебни книжа както и с указанията че в 1-месечния срок могат да подадат писмения си отговор със задължителното съдържание съобразно чл. 131, ал.2 и ал.3 от ГПК е получено от лицето Х.Х. – управител на дружеството, същият ответник в законоустанвения 1-месечен срок не е депозирал писмения си отговор по делото с което на практика не е взел и становище по предявения иск.

 

По реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, съдът след като е приел исковата молба  е изпратил  препис от същата заедно с приложенията към нея на петия и шестия ответници Е.Т.Е. и С.М.Х., на които е указал да подадат писмени отговори в едномесечен срок, задължителното  съдържание  на отговора и последиците от неподаването му.

С определение на ОС-С.З. по настоящото дело от 06.03.2012 г. производството по делото е било прекратено частично поради оттегляне на иска по отношение на ответниците "Девикон" ЕООД гр. П., "Жикс Кера Мънмънова ЕТ" ЕООД гр. С.З. и по отношение на Е.Т.Е. и С.М.Х., което определение е влязло в законна сила, тъй като е било потвърдено от ПАС с определение от датата 17.05.2012 г. по ч.гр.д. № 565/2012 г. на ПАС, а също е била оставена без уважение и касационната жалба против последното определение на въззивната инстанция с определение по частното производство № 445/2012 г. на ВКС на РБ.

 

Впоследствие съгласно уточняващата Искова молба вх.№ 18077/23.12.2011г. /л.56-57 от делото/, в изпълнение на указанията на първоинстанционния съд при разглеждане на делото, в която са конкретизирани точно и ясно предмета на делото и петитума на исковата претенция на ищеца.

 

        Съдът от събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, като взе в предвид становищата и доводите на страните, както и фактите от значение за спорното право, намира за установено следното :

 

    ОТНОСНО ПРОЦЕСУАЛНАТА ДОПУСТИМОСТ НА ИСКА :

 

    Искът се явява родово и местно подсъден на настоящия първоинстанционен СОС по правилата на родовата подсъдност с оглед цената на исковата претенция и по местната подсъдност по постоянния адрес на ответниците, който в административната област гр.С.З..

        Поради което настоящият СОС се явява родово и местно компетентен да се произнесе по него по съществото на спора и по неговата материална основателност.

 

    ОТНОСНО МАТЕРИЛАНАТА ОСНОВАТЕЛНОСТ НА ИСКА :

 

 

Относно   възникването   на   облигационното   отношение   и дължимостта на предоставената в заем сума, съдът намира следното:

-       От изложените твърдения на страните и от представените и събрани по делото доказателства е безспорно установено, че на 31.07.2009 г. между ищцата Р.И.Ч. (заемодател) от една страна и от друга -„ТМ Трейдинг Груп" ЕООД (заемополучател), „Братя Загорови" ООД (поръчител и трето лице, обезпечаващо задължението на заемополучателя) и Х.С.Х. (поръчител) е сключен Договор за паричен заем и поръчителство в писмена форма и с нотариална заверка на подписите. Съгласно уговореното, ищцата е предала в собственост на заемополучателя заемна сума в размер на 350 000 евро, което обстоятелство безспорно се установява от приложените към исковата молба Удостоверение на „Банка ДСК" ЕАД от 08.11.2012 г. и Протокола по чл. 18, ал. 2 от Договора, установяващи, че: Сумата в размер на 40000,00 евро е заплатена на заемополучателя в брой,  на 06.08.2009 г.  - изрично констатирано от страните при подписването на горепосочения Протокол по чл. 18, ал. 2 от Договора за заем и поръчителство от 31.09.2009 г.;

-       Сумата в размер на 100 000,00 евро е преведена по банков път с трансфер на 10.08.2009 г. по банкова сметка ***, ТМ Трейдинг Груп" ЕООД;

-       Сумата в размер на 210 000,00 евро е преведена по банков път с трансфер  на  13.08.2009  г.   по  банкова  сметка  с  титуляр заемополучателя „ТМ Трейдинг Груп" ЕООД.

Фактът на предоставянето на заемната сума е удостоверен и с приетата по делото счетоводна експертиза и не е оспорен от заемополучателя в подадения от „ТМ Трейдинг Груп" ЕООД писмен отговор, докато останалите ответници - Х.Х. и „Братя Загорови" ООД не са направили възражение в този смисъл. С предаването и превеждането на горепосочените суми ищцата Р.И.Ч. е изпълнила точно своето договорно задължение да предаде в собственост на заемополучателя „ТМ Трейдинг Груп" ЕООД заемната сума от 350 000 евро.

Срещу предоставената заемна сума, заемополучателят е поел насрещно задължение да върне същата на заемодателя в срок до 07.08.2012 г. Както са посочили процесуалните представители на ищцата в рамките на първото съдебно заседание по делото, след подаване на исковата молба е възникнало ново обстоятелство по смисъла на чл. 147 ГПК, което има значение за делото, а именно: крайният срок за връщането на получената в заем сума, регламентиран от страните в чл. 5, ал. 1 от Договора, е изтекъл на 07.08.2012 г., като нито на уговорения падеж, нито до настоящия момент предоставената в заем сума е върната на заемодателя. Изложеният факт представлява допълнително и самостоятелно основание, на базата което вземането на Р.И.Ч. за предоставената в заем сума се явява изискуемо.

II.  Относно  неизпълнението  на  задължението  за  заплащане  на възнаградителна лихва.

На следващо място, от събраните по делото писмени доказателства безспорно е установено, че „ТМ Трейдинг Груп" ЕООД не е изпълнило и следващото си основно договорно задължение да заплаща на заемодателя възнаграждение във формата на лихва, чиито размер и начин на изчисление и срокове за плащане са изрично дефинирани от страните в чл. 4, ал. 2 и 3 от Договора. Според посочената клауза от съглашението, заемополучателят дължи възнаградителна лихва върху отпуснатата сума, която е в размер на 20% годишно или като парична стойност - 70 000,00 евро на годишна база. Страните са констатирали в документа, че когато сумата от 70 000 евро (възнаграждението за една година) се раздели броя на дните в една година - 365 се получава сумата в размера на 191,78 евро - размера на възнаградителната лихвата, дължима за всеки един календарен ден. Всички така посочени стойности и параметри са предварително изчислени от страните и фигурират в процесния договор за заем в чл.4, ал.З. Възнаграждението се заплаща ежемесечно - натрупаната за съответния месец лихва се превежда по сметка на заемодателя до последното число на същия месец, а размерът на задължението се определя, като броят на дните в месеца се умножи по 191,78 евро. С оглед на изложеното следва да се констатира, че времевият интервал от 15.08.2009 г. до 30.09.2010 г. обхваща 13 месеца и 17 дни или 412 дни, през който е натрупана и се дължи възнаградителна лихва в размер на 79 013,65 евро. Действително заплатената от заемополучателя сума е 65 882,35, предвид което може да бъде направен обоснован извод, че незаплатената възнаградителна лихва за периода от 15.8.2009 г. до 30.09.2010 г. е 13 131,01 евро /разликата между двете суми/. Обстоятелството се потвърждава и от заключението на вещото лице, изготвило приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза.

Видно от представеното извлечение от банковата сметка на ищцата, по която са превеждани сумите по договора, Заемополучателят е изпаднал в забава още при заплащане на лихвата, дължима за месец октомври 2009 г. и след това в нито един последващ момент не е успял да погаси всички просрочени и текущи задължения за възнаградителна лихва и да отстрани неизпълнението на паричните си задължения. Въз основа на констатираното, следва да бъде прието, че към датата на подаване на исковата молба (26.10.2010 г.) забавата на ответниците при плащане на лихвата многократно надхвърля като продължителност 30 дни и в този смисъл са били налице предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на всички произтичащи от договора парични задължения, регламентирана в чл.10, т.1 от същия.

Видно от представеното извлечение от банковата сметка на ищцата, всички последващи погашения са частични и след падежа на съответното задължение според договора, поради което размерът на просрочените суми се е увеличавал, а с всяко плащане е погасявано старо задължение, формирано и дължимо за предходен период.

Фактът, че е налице забава в изпълнението на договорните задължения на заемополучателя се потвърждава и от твърденията на Х.Х., направени в качеството му на поръчител и законен представител на лицето, обезпечаващо задължението - „Братя Загорови" ООД, които са отразени в Констативен протокол № 118, том I, общ.peг.№ 2848/2010 г., съставен от Нотариус Стефка Чавдарова от 09.07.20010 г.

III. Относно  основателността  на  претенцията  на  ищцата  за заплащане на неустойка, съдът възприема следното:

Страните изрично са уговорили в чл. 11, ал.1 от сключения Договор за паричен заем и поръчителство от 31.07.2009 г., че в случай че заемополучателят изпадне в забава при заплащане на ежемесечно дължимата възнаградителна лихва, то същият дължи на заемодателя неустойка в размер на 191,78 евро за всеки просрочен ден, но не повече от 20% от размера на заемната сума. Както е посочено по-горе, заемополучателят е изпаднал в забава още на 01.11.2009 г. и до 30.09.2009  г.  не  е  отстранил  неизпълнението  на  договорните  си задължения, т.е. в рамките на процесния период са налице 335 дни, в които „ТМ Трейдинг Груп" ЕООД е било в забава. Тъй като за всеки просрочен ден се дължи неустойка от 191,78 евро, то размерът на натрупаното и претендирано от ищцата обезщетение е 64 24 6,30 евро и е под максимално уговорения от страните размер за неустойка (70 000 евро). Изчисленията се потвърждават като параметри и начин на формиране и от проверката, която вещото лице в процеса на изготвяне на експертиза е направило и впоследствие е отразило в заключението си.

Във връзка с твърденията за прекомерност на уговорената неустойка, изложени в подадения от „ТМ Трейдинг Груп" ЕООД писмен отговор, съдът взе предвид следните обстоятелства - на първо място, страните са фиксирали максимален размер на неустойката, която може да бъде претендирана, а именно - 20% от заемната сума, като претенцията за неустойка на доверителя ми е под този максимален размер. Съдът счита, че същият не противоречи на добрите нрави, тъй като въпреки санкционния характер на неустойката, размерът на същата не надвишава дори регламентирания от страните лихвен процент на годишна база. В подкрепа на това са и твърденията на ответното дружество, според които съгласно константната съдебна практика на ВКС приемлива е неустойка в трикратния размер на законната лихва (около 31% на година), което при процесната главница от 350 000 евро възлиза на над 105 000 евро годишно. Настоящото просрочие е за период с продължителност, близка до една година, - 335 дни, а претендираното с исковата молба обезщетение е със значително по-ниска стойност от 105 000 евро. На следващо място - размерът на неустойката при неизпълнение от страна на заемополучателя е определен като фиксирана сума от 191,78 евро на ден, а не като процент върху просроченото плащане. Следва да бъде отчетен и фактът, че възражението за прекомерност на неустойката е направено от страна по договора, имаща качеството „търговец", който по презумпция на закона е професионалист и би следвало да поема договорни задължения, които са изгодни, преценени като риск и в защита на неговите имуществените интереси.

Следва да бъде направено изрично уточнение, че лихвата, дължима на основание чл. 4, ал.1 от Договора за паричен заем и поръчителство и неустойката, регламентирана в чл.11 от същия, имат различни естество, предназначение и основания за начисляване. Страните изрично са посочили, че лихвата по чл.4 има характер на възнаграждение, което заемополучателят заплаща на ищцата, тъй като последната му е предоставила в заем определена парична сума. Такава възнаградителна лихва се дължи върху заемната сума за периода, в който същата е на разположение на заемополучателя и респективно задължението за заплащането й отпада, когато паричните средства се върнат на заемодателя. От друга страна, неустойката, уредена в чл.11 от договора има санкционен характер - задължението за заплащане на същата възниква от момента, в който заемополучателят изпадне в забава, т.е. когато е налице неизпълнение и с оглед на това същата има санкционен, обезщетителен характер.

 

ІV. По отношение на отговорността на поръчителите и други ответници: „Братя Загорови" ООД (поръчител и трето лице, обезпечаващо задължението на заемополучателя) и Х.С.Х. (поръчител):

   

Съдът счита, че в конкретния случай по отношение на тези ответници е налице хипотезата на чл.147, ал.1 от ЗЗД, съгласно който: „Поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца.".

Фактическият състав на тази правна норма включва два елемента: обективен, той е определен период от време, и субективен, изразяващ се в кредиторово бездействие, като то следва да се преценява само и единствено при изискуемост на главното задължение. В част от съдебната практика се приема, че този елемент (субективният) е предвидена в договора възможност на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем. Настоящият случай е по-различен от това трайно установено положение, поради което решенията по чл.290 ГПК не могат да бъдат съобразени. Различието е в начина, по който в процесния договор е уговорено настъпването на предсрочната изискуемост - не като възможност за кредитора, което изисква допълнително волеизявление, направено след неизпълнение на задължението   за   плащане,   а   като   автоматично   трансформиране на задължението в предсрочно изискуемо при неплащане. Затова не е вярно твърдението на ищцата, че обявяването на предсрочната изискуемост е извършено с нотариалната покана, а едва с депозиране на исковата молба и направеното уточнение на иска в хода на процеса. Съгласно чл.10, ал.1 от договора при непогасяване изцяло или отчасти на задължението за плащане на усвоената главница, лихва или такса по кредита, както и при неизпълнение на всяко друго задължение по договора от страна на заемополучателя, вземането на заемодателя за възстановяване на целия заем, ведно с всички дължими лихви и неустойки става предсрочно изискуемо изцяло, като изискуемостта настъпва, без да е необходимо каквото и да е волеизявление от страните. Както бе посочено по-горе, по правило правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем се упражнява с едностранно волеизявление от негова страна при неплащане на една или повече погасителни вноски.

От исковата молба се установява, че от 31.10.2009 г. заемодателят е започвал да начислява т. нар. наказателни лихви, които според разпоредбата на чл.11, ал.1 и 2 от договора се дължат при просрочие. Това обстоятелство, преценено съвкупно с уговорките в чл.4, ал.2 и 3 от договора месечното извлечение за дължимата от заемополучателя главница, договорна лихва и пр. да се издава до 1-то число на съответния месец, което дава основание да се приеме, че първото месечно известие за спиране на плащанията следва да е от 01.11.2009 г. За погасяване на дължимите по него суми не е постъпило никакво плащане, поради което към 01.11.2009 г. заемополучателя е бил в просрочие, респ. основанията по чл.10 за настъпване на предсрочна изискуемост на целия кредит са били налице от 31 дена. Въпреки, че е знаела това обстоятелство, ищцата е бездействала и не е предприела никакви мерки да уведоми поръчителите, което очевидно издава нейната цел да посегне на обезпечението. Сочената от ищцата, като доказателство нотариална покана до поръчителите е от 30.06.2010г., а исковата молба е от 26.10.2010 г., което по правната си същност съставлява предявяване на иск по смисъла на чл. чл.147, ал.1 ЗЗД, Т.Е. СЛЕД ИЗТИЧАНЕ НА ПРЕДВИДЕНИЯ В РАЗПОРЕДБАТА 6-МЕСЕЧЕН СРОК.

В чл. 17, ал. 1 от договора страните са уговорили поръчителят да отговаря за задължението на кредитополучателя да погасява усвоената главница, лихви, такси и др., произтичащи от договора, Тази разпоредба обаче не може да бъде приложена, тъй като страните не са уговорили краен срок за погасяване на всички задължения на заемополучателя. Начинът, по който е редактирана тази клауза, изисква посочване на година като краен срок, но такава липсва. От друга страна, такава уговорка, според която се изключва правото на поръчителя да се освободи от задължението,  е нищожна на основание чл.26, ал.1, предл. първо ЗЗД, тъй като противоречи на закона. СРОКЪТ ПО ЧЛ.147, АЛ.1 ЗЗД Е ПРЕКЛУЗИВЕН, А САМАТА НОРМА КАТО УРЕЖДАЩА ТАКЪВ СРОК, Е ОТ ПУБЛИЧЕН РЕД, Т.Е. ПОВЕЛИТЕЛНА И СЪОБРАЗЯВАНЕТО С НЕЯ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО. ОТКЛОНЕНИЕТО НА ПРАВНИТЕ СУБЕКТИ ОТ ПОВЕЛИТЕЛНА ПРАВНА НОРМА ВОДИ ДО НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ НА ПРАВНОТО ДЕЙСТВИЕ И ДО НЕПОРАЖДАНЕ НА ЖЕЛАНИТЕ ПРАВНИ ПОСЛЕДИЦИ. ПО ПРАВО ТАЗИ НИЩОЖНА РАЗПОРЕДБА СЕ ЗАМЕСТВА ОТ ПОВЕЛИТЕЛНОТО ПРАВИЛО НА ЧЛ.147, АЛ.1 ЗЗД.

 

Задължението за поръчителство на двамата ответници е отпаднало по силата на закона, тъй като кредиторът не е предявил иск срещу длъжника “ТМ ТРЕЙДИНГ ГРУП” ЕООД , в рамките на преклузивния шестмесечен срок.

Изцяло в същия смисъл се явява и константната практика на Върховните съдилища на РБ, както по-ранната такава, така и по-новата съдебна практика. В тази насока съобразно Решение № 1646 от 16.VI.1978 г. по гр. д. № 465/78 г., I г. о., публикувано в сборника “Съдебна практика на ВС на НРБ - гражданска колегия, 1978 г.”, стр.69 Ако кредиторът по едно обезпечено с поръчителство задължение не предяви иск против длъжника в шестмесечен срок от падежа на задължението, отговорността на поръчителя отпада. За спазването на това условие съдът следи и без искане на поръчителя. Според Решение № 2603 от 1978 г. на I г. о., публикувано в сборника “Съдебна практика на ВС на НРБ - гражданска колегия, 1979 г.”, бр.1, стр.19. Поръчителят не отговоря за задължението, ако кредиторът не предяви иск против длъжника в шестмесечен срок от падежа на задължението. Срокът е преклузивен и съдът следи служебно за него. Съобразно Решение № 1040 от 24.XII.1985 г. по гр. д. № 724/85 г., II г. о., публикувано в сборника “Съдебна практика на ВС на НРБ - гражданска колегия, 1985 г.”, стр.154 Този, който има към един и същи кредитор няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не заяви това, погасява се най-обременителното за него задължение. Поръчителите остават задължени и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иска против длъжника в течение на шест месеца. Щом искът е предявен след този срок, правото на кредитора към поръчителите се преклудира. От Решение под № 100 от 5.II.1988 г. по гр. д. № 784/87 г., II г. о., публикувано в сборника “Съдебна практика, Бюлетин на ВС на НРБ”, кн. 12/1988 г. Поръчителят не отговаря за главното задължение, ако кредиторът не е предявил иска си срещу длъжника в шестмесечен срок от падежа. Отговорността му остава само когато е дал изрично съгласие за това.

Изцяло в същия смисъл е и най-новата практика на ВКС на РБ. Според Решение под № 111 от 25.03.2008 г. на ВКС по т. д. № 803/2007 г., II т. о., ТК, публикувано в изданието "Търговско и конкурентно право", бр. 4/2008 г., стр. 29 Разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗЗД включва два елемента: обективен - определен период от време, и субективен - кредиторово бездействие. Последният би бил налице единствено при изискуемост на задължението. Съгласно Решение № 58 от 15.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 584/2008 г., II т. о., ТК, с докладчик съдията Росица Ковачева Уговорената с договор за кредит предсрочна изискуемост на задължението не настъпва автоматично с факта на неплащане на две анюитетни вноски с настъпил падеж, а с упражняване правомощието на банката да направи кредита предсрочно изискуем, което може да стане и с молбата за издаване на изпълнителен лист за цялата сума, от който момент тече 6-месечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, в който кредиторът трябва да предяви иск срещу длъжника.

Налага се извода съобразно тази практика, че иска спрямо втория и третия ответници, които се явяват поръчители по договора за заем се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен по отношение на тези ответници.

По отношение на депозираната молба за спиране на производството по настоящото дело на първо място съдът счита, че депозираната молба, с която се иска спиране на исковото производство е неоснователна, тъй като не са налице предвидените в закона предпоставки за спиране на делото на посоченото от втория ответник основание. В подкрепа на това, съдът взема предвид и следните уточнения:

Не е налице идентичност или сходство между претенциите, които Р.Ч. е предявила пред СОС и РС Я.. Видно от представените с настоящата молба подлежащи на изпълнение съдебни актове, искането, с което ищцата е сезирала РС Я. и въз основа на което е образувано ч.гр.д. 3132/2012 г., е за присъждане на:

        възнаградителна лихва в размер на 70 000 евро, начислена за
периода от 01.10.2010 до 30.09.2011 г.

От  друга  страна,  в  рамките  на  настоящото  производство  се претендират следните вземания:

-       350 000 евро - главница

- 13 131,01 евро - възнаградителна лихва, начислена за периода от 15.8.2009 г. до 30.09.2010 г.

-  64 246,30 евро - договорна неустойка за забава, начислена и
дължима до 30.9.2010 г.

Видно от изложеното липсва идентичност както във вида и в размера на претендираните вземания,  така и в периода,  за който същите се отнасят, тъй като вземането за възнаградителна лихва, за което са издадени приложените изпълнителен лист и заповед за изпълнение, се е формирало за период, следващ датата на подаване на исковата молба и не е предмет на производството по гр.д.1138/2010 г. Следва да бъде прието, че в случая става въпрос за две отделни вземания, които съществуват в правния мир паралелно и независимо едно от друго.

На следващо място, съдът взема предвид, че спорът, с който е сезиран РС Я., доколкото може да има такъв в едно безспорно и едностранно съдебно производство, по никакъв начин не се явява преюдициален спрямо спорът, предмет на настоящото гражданско дело. Напротив, именно в рамките на гр.д.№ 1138/2010 г. съдът следва да изследва и анализира цялата фактическа обстановка, включително юридическия факт, обуславящ възникването на всички горепосочени вземания договора за паричен заем и решението, което ще бъде постановено по това дело, ще се явява определящо по отношение на искането, въз основа на което е образувано ч.гр.д. 3132/2012 г. на РС Я.. Също съдът отчита и обстоятелството, че не са налице два иска относно едно и също вземане и защото в рамките на посоченото заповедно производство изобщо не е налице предявен иск, а искане и съдебният акт, който е издаден (заповед за изпълнение) не се ползва със сила на пресъдено нещо, за разлика от решението, което предстои да бъде постановено по настоящото дело.

Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че дори при наличие на идентичност между искови претенции, то на основание чл.126 от ГПК, на прекратяване подлежи по-късно заведеното дело, като в случая това безспорно е заповедното производство пред РС Я., образувано на 12.11.2012 г.

В тази връзка съдът счита, че така подадената молба за спиране на производството по настоящото дело се явява неоснователна.

 

        На основание чл.78, ал.1 от ГПК първия ответник следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените от нея разноски по делото, общо в размер на 82 685 лева, от които 33 435 лева ДТ, 250 лева възнаграждение за вещото лице и сумата от 49 000 лева, представляваща възнаграждение за един адвокат – първия адвокат на ищцата – адв. Д.А..

 

        Ето защо предвид всички гореизложени мотиви, съдът

 

 

                                 Р       Е       Ш       И    :

 

 

осъждА ответника “ТМ ТРЕЙДИНГ ГРУП” ЕООД със седалище гр. Я.,  ул.”Индже войвода” № 11, представлявано от управителя С.М.Х. с ЕГН ********** да заплати на Р.И.Ч. с ЕГН ********** *** 5А общо сумата от 427 377.31 евро /четиристотин двадесет и седем хиляди триста седемдесет и седем евро и тридесет и един евроцента/, от които заемна сума в размер на 350 000 /триста и петдесет хиляди евро/, сумата от 13 131.01 евро /тринадесет хиляди сто тридесет и едно евро и нула един евроцента /към 30.09.2010 год., както и сумата 64 246.30 евро /шестдесет и четири хиляди двеста четиридесет и шест евро и тридесет евроцента/ към 30.09.2012 год., както и сумата от  82 685 /осемдесет и две хиляди шестотин осемдесет и пет/ лева, представляваща всички направени съдебни и деловодни разноски от ищцата по делото.

 

ОТХВЪРЛЯ иска на ищеца Р.И.Ч. с ЕГН ********** *** против втория и третия ответници „Братя Загорови" ООД с ** със седалище и адрес на управление гр.С.З. , бул.”Цар Симеон Велики” № 167, вх.А, ап.24, представлявано от управителя Х.С.Х. и Х.С.Х. ***, с който се иска да бъдат осъдени да заплатят солидарно на Р.И.Ч. с ЕГН ********** *** общо сумата от 427 377.31 евро /четиристотин двадесет и седем хиляди триста седемдесет и седем евро и тридесет и един евроцента/, от които заемна сума в размер на 350 000 /триста и петдесет хиляди евро/, сумата от 13 131.01 евро /тринадесет хиляди сто тридесет и едно евро и нула един евроцента /към 30.09.2010 год., както и сумата 64 246.30 евро /шестдесет и четири хиляди двеста четиридесет и шест евро и тридесет евроцента/ към 30.09.2012 год.,  ведно с всички направени съдебни и деловодни разноски и адвокатски хонорар, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН по отношение на тези ответници.

 

         РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2-седмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба чрез СОС пред ПАС.

 

                                    

 

 

 

 

 

                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :