Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 3                                            03.01.2013г.                    град С.З.

 

 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОС,     ІІІ ГРАЖДАНСКИ състав

   

на девети октомври 2011 година

в публично  заседание, в следния състав:        

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                              

Секретар  П.В.

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК УРУКОВ  

Гражданско дело № 1134  по описа за 2011 година, за да се произнесе съобрази следното :

 

           Производството е на основание чл. 45 и сл. и  чл.86  от ЗЗД.

 

Постъпила е искова молба от ищцата Д.С.О. против ответника С.Д.С. с ЕГН ********** ***, с която моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати за нанесените неимуществени вреди сумата от 30 000 лева, ведно със законната лихва от дата на увреждането до окончателното изплащане и направените  разноски по делото, включително адвокатското възнаграждение.

С уточняващата си и допълваща молба вх.№ 749/19.01.2012 год. при СОС. ищцата е уточнила, че общата претенция й възлиза на 31 634 лева, от които претенция в размер на 1634 лева обезщетение за имуществени вреди и 30000 лева обезщетение за неимуществените вреди.

 Предявеният иск е процесуално допустим, родово и местно подсъден на настоящия СОС, като исковата молба е редовна, и отговаря на изискванията по чл.127, чл.128 и чл.129, ал.1 от ГПК /2008г./.

С депозирания от ответника С.Д.С. писмен отговор същият не отрича, че на 21.11.2010 г., управлявайки л.а. с марка БМВ, модел 316 с рег.№ СТ 44-49 АН е бил участник в процесното ПТП, но счита че искът се явява твърде завишен и моли да бъде уважен съобразно имотното му състояние.

По делото е постъпил писмен отговор и от назначения на ответника особен представител адв.К.А. ***, с който отговор счита предявеният иск за допустим, като моли съда по отношение на основателността му да му даде възможност да вземе конкретното и становище, след събиране на всички доказателства по делото, включително и след изслушването на поисканата от ищеца експертиза. Моли иска да бъде изцяло отхвърлен като неоснователен и недоказан по съображенията, подробно изложени в депозираната от нея писмена защита.

 

           След като се запозна с направените в Исковата молба претенции, със становищата на всяка една от страните по делото, със събраните по делото писмени доказателства и с приложимите по казуса материално-правни и процесуални норми, СОС счита за изяснено и доказано следното :

 

ОТНОСНО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА :

 

Безспорно е по делото се установява от представените и приети като доказателства по делото, че така предявения иск се явява родово и местно подсъден на настоящия СОС.. Същият е процесуално допустим, поради което следва да бъде разгледан по съществото си в настоящото гражданско съдопроизводство.

 

         ОТНОСНО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА:

 

Безспорно установено между страните по делото е, че на 21.11.2010 год. при управлението на МПС – лек автомобил марка БМВ модел 314, рег. №  СТ 44-49 АН, нарушавайки правилата на движение ответникът С.Д.С. е причинил на ищцата многостепенна телесна повреда изразяваща се в счупване на лявата подбедрица и счупване на левия лакътен израстък на лявата ръка и двете счупвания с трайно затруднение на движение на двата крайника и мозъчно сътресение /комоцио церебри/ - временно опасно за живота. Деянието е извършено от ответника в пияно състояние с контрация на алкохол в кръвта 1.26 промила, установено с химическата експертиза под № 902/22.11.2010г. на БНТЛ – при ОД на МВР-С.З..

 

        Образувано е било НОХД № 601/2011 год. по описа на СРС  по чл.343, ал.3, б”а”, предл.1, във вр. с ал.1, б.”б”, във вр. с чл. 342, ал.1 от НК, ответникът С.Д.С. е бил признат за виновен за горепосоченото деяние, като производството по това нохд е приключило с влязло в законна сила определение за одобряване на постигнатото между ответника С. *** споразумение за решаване на делото, като със същото са били наложени и съответните наказания на ответника по НК. Съобразно императивната разпоредба на чл.383, ал.1 от НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда.

 

 

 

         Съобразно разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Съгласно чл. 413, ал.1 от НПК влезлите в сила присъди, решения, определения и разпореждания са задължителни за всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани. Според ал.2 влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието; виновен ли е деецът; и наказуемо ли е деянието.

В тази връзка е цялостната съдебна практика, подчинена на законовите разпоредби по чл.300 от ГПК и чл.413 от НПК, както и ПОСТАНОВЛЕНИЕ под № 7 ОТ 30.12.1959 Г., ПЛЕНУМ НА ВС, Публикувано в Сборника «Постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по граждански дела 1953-1994», стр. 234, пор. № 74, Определение № 559/11.04.2011 г. IV ГО на ВКС по гр.д.№ 327/ 2011 г.

 

Безспорно от това противоправно деяние на ответника ищцата е преживяла тежки болки и страдания, както и завинаги в живота й остава козметичен недостатък в описаните ляв крак и лява ръка и страховете от мозъчното сътресение.

 

Видно от заключението на приетата като доказателство по делото съдебно-медицинска и психиатрична експертиза, изготвена от вещите лица ортопед-травматолог д-р П.М. и специалист-психиатър д-р Е.Х.Б. по отношение на травмите на ОДА, тежкото открито счупване на лявата подбедрица, която е лекувана оперативно в момента състоянието е стабилизирано. Преживяното комоцио церебри с давност от две години не оставя неврологичен дефицит, но е налице постравматично стресово разстройство.

 

От същата експертиза се установява, че от процесното ПТП ищцата Д.О. е получила счупване на лявата подбедрица, левият лакътен израстък и мозъчното сътресение, което се установява и от епикризата изх. № 21058 на МБАЛ «Проф. Ст. Киркович» - С.З. и е била на лечение в същото лечебно заведение от 21.11.2010г. до 03.12.2010г.

 

По отношение травмите на крайниците не се очакват неприятни последици и неблагоприятни прогнози. По отношение на посттравматичното стресово разстройство погнозата е различна, като в конкретният случай са налице данни за известно възстановяване на социалното функциониране на освидетелстваната, но то е само с частичен характер. Механизмът на уврежданията на ищцата отговарят на травмите предизвикани от ПТП, средната телесна повреда като срока за възстановяване от тежкото счупване на подбедрицата е от 9 до 12 месеца.

 

С оглед така установените факти се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен на поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. Съдът счита с оглед на гореизложеното, че вината на ответника се доказа по един категоричен начин, а и още повече съгласно чл. 300 от ГПК  влязлата в сила присъда на наказателния съд /в конкретния случай – влязлото в законна сила споразумение/ е задължителна за гражданския съд който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено същото неговата противоправност и виновността на дееца.

 

Ищцата О. е претендирала заплащане не само на неимуществените вреди, но и на имуществени вреди в размер на 1 634 лева - заплатени принудително суми в болницата за лечението й, за придружител, както и за покупки и поставяне на метални пирони – шипове в крака и ръката за поддържане и правилното закрепване и зарастване на счупените кости. Видно от представената фактура № 132363/03.12.2010г. ищцата Д.О. е заплатила сумата от 156 лева по сметка на МБАЛ «Проф. Ст. Киркович» - С.З. за извършване на медицински манипулации. Видно от представената фактура № 132361/03.12.2010г. ищцата Д.О. е заплатила сумата от 48 лева по сметка на МБАЛ «Проф. Ст. Киркович» - С.З. за настаняване в Детска ортопедия. От приетата като доказателство фактура № 17497/23.11.2010г. ищцата е заплатила на «ЕКОС МЕДИКА» ООД  гр. София сумата от 1 430 лева за пирон –TWX 9X330мм., заключващ винт 4.8 x 36 мм. и заключващ винт. Общата сума на имуществените вреди претърпени от ищцата възлиза на 1 634 лева, в какъвто размер се явява и исковата претенция в тази й част.

 

По отношение на размера на обезщетението за неимуществените вреди съдът възприе следното:

 

Съгласно чл.52 от ЗЗД размерът на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. С оглед на гореизложените съображения и доводи, както и с оглед на цялостната установена и разгледана по-горе фактическа обстановка по делото съдът счита, че размерът на обезщетението за неимуществените вреди за претърпените от ищцата болки и страдания от нанесените й травми и телесна повреда следва да бъде определен на сумата от 15 000 лева. Действително, ищцата е претърпяла множество болки  и страдания, но видно от заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза, в конкретния случай и към момента на изготвяне на експертизата са налице данни за известно възстановяване на социалното функциониране на ищцата Д.О..

 

От събраните по делото доказателства се налага изводът, че искът за имуществените вреди се явява изцяло основателен и доказан съобразно неговия уточнен и допълнен петитум, а искът за неимуществени вреди се явява частично основателен до размера на 15 000 лева, като в останалата му част до размера на претендираните 30 000 лева – следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан в тази му част.

 

Също така следва да бъде присъдена и законната лихва върху претендираните суми, считано от датата на увреждането – 21.11.2010г. до окончателното изплащане на дължимите суми.

 

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът  следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски съразмерно уважената част на иска в размер на 726.40 лева, като общата сума на разноските , направени от ищцата възлиза на 1381 лева, от които 300 лева възнаграждение за вещите лица от комплексната съдебно-медицинска и психиатрична експертиза и сумата от 1081 лева, представляваща възнаграждението за един адвокат – адв.Ц.Ж..

 

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СОС държавната такса съразмерно уважената част на този граждански иск, в размер на  665.36 лева.

 

         Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл. 45 от ЗЗД и чл.86, ал.2 от ЗЗД, СОС

 

                                       Р      Е      Ш      И     :

 

ОСЪЖДА ответника С.Д.С. с ЕГН **********, с постоянен адрес в ***, да заплати на ищцата Д.С.О. с ЕГН **********,***, общо сумата от 16 634 /шестнадесет хиляди шестстотин тридесет и четири лева/, от които сумата от 1 634 лева / хиляда шестстотин тридесет и четири лева/, представляващи обезщетение за причинените й имуществени вреди, както и сумата от 15 000 лева /петнадесет хиляди лева/ представляваща обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата от 16634 /шестнадесет хиляди шестстотин тридесет и четири лева/, считано от датата на увреждането 21.11.2010г., до окончателното изплащане на дължимите суми, както и сумата от 726.40 лева /седемстотин двадесет и шест лева и 40 стотинки/, представляваща направените от ищцата разноски по делото, съразмерно уважената част на иска.

 

ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата му част до размера на общо претендираните 31 634 /тридесет и една хиляди шестотин тридесет и четири/ лева, като неоснователен и недоказан в тази му част.

 

ОСЪЖДА ответника С.Д.С. с ЕГН **********, с постоянен адрес в ***, да заплати по сметка на Окръжен съд гр.С.З. сумата от 665.36 лева /шестстотин шестдесет и пет лева и 36 ст./, представляваща  дължимата държавна такса съразмерно уважената част на иска.

 

         РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2-седмичен срок от връчването му на всяка от страните с въззивна жалба чрез СОС пред ПАС.

 

 

 

 

 

                                                       ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :