Р Е Ш Е Н И Е

                                               

 

Номер 13                             09.01.2013г.                гр.С.З.

 

                          В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОС, Гражданско отделение, ТРЕТИ състав

на осми ноември 2012 г.

в публично заседание в състав :

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ : николай уруков

секретар Павлина Георгиева    

като изслуша докладваното от съдията- докладчик УРУКОВ

гр.д.№ 1022 по описа за 2012 г.

за да се произнесе съобрази следното :

 

        Производството е на основание чл.240 във вр. с чл.82-86 от ЗЗД.

 

Постъпила е Искова молба с вх.№ 1399/01.02.2012г. при СОС от С.В.З. против Н.И.И. с искане съдът да постанови решение с което да осъди ответника да заплати на ищеца следните суми: 50000 лева , представляваща невърнат от Н.И.И. в полза на ищеца заем, 1007.81 лева представляваща мораторната лихва върху дължимата главница, считано от 17.11.2011 год. до датата на завеждането на исковата молба , ведно със законната лихва върху сумата от 50 000 лева , считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. Ищецът претендира за присъждане и на всички съдебни и деловодни разноски.

 

В тази насока счита, че искът е процесуално допустим, своевременно предявен и следва да бъда допуснат до разглеждането си в настоящото съдебно производство, тъй като искът е родово и местно подсъден по правилата на родовата и местната подсъдност като първа инстанция на настоящия СОС Със съответната уточняваща молба вх. № 2134/15.02.2012 год. ищецът е уточнил и конкретизирал петитума на исковата си молба, като е представил и поправена такава за връчването й на насрещната страна.

 

В уточняващата си Молба вх.№ 2134/15.02.2012 год. /л.13  от настоящото дело/ ищецът посочва, че в петитума на първоначално представената искова молба е допусната техническа грешка, като вместо името на ищеца погрешно било записано друго име. С тази уточняваща молба са били отстранени нередовностите по първоначалната такава.

  

 

        В пледоарията си процесуалните му представители- адвокати адв. Ц. и адв.А. сочат, че поддържат изцяло иска си и молят същият да бъде уважен, ведно със законните последици от това, по съображенията подробно изложени в писмена защита по делото.

 

        Ответникът- пълнолетния български гражданин Н.И.И. от гр.С.З. в отговора си на ИМ /л.19-21 от настоящото дело/ заявява, че не оспорва изложените в исковата молба обстоятелства, с изключение на твърдението за липса на договорни отношения за връщане на сумата. Заявява, че действително ищецът му е предоставил сумата от 50 000 лева по указания в исковата молба начин - чрез банков превод, извършен на 30.08.2011г., предоставена като личен заем. Не отговаряло обаче на истината твърдението на ищеца за липса на изрични договорни отношения- между страните е имало изрични договорки, оформени в Договор за кредит № СС-08/23.08.2011г., който е изрично посочен от ищеца като основание за извършване на плащанията в представеното платежно нареждане. Съобразно този договор, заетата сума подлежала на връщане в 3-годишен срок от датата на получаване на кредита, т.е. от 30.08.2011г. съгласно чл.7 от договора. Поради тази изрична договорка, счита че в процесния случай не може да намери приложение разпоредбата на чл.240, ал.4 от ЗЗД за връщане на заетата сума в 1- месечен срок от поканата. Договорът е съгласуван с ищеца лично и по електронен път, същият е оформен в писмен акт от ответника, подписан е от него и е изпратен по пощата на ищеца за подпис и от негова страна. Твърди, че за съжаление, екземпляр от договора не бил върнат на него /ответника/, поради което същият не разполагал с двустранно подписан акт. Въпреки това, от изричното отбелязване в платежното нареждане било очевидно, че ищецът е знаел за съществуването на договора, нещо повече- същият го е приел и е започнал да го изпълнява (предвид факта, че общата стойност на договора е за 146 250 000 лв.). Ето защо, счита, че в процесния случай е налице валидно възникнал договор за заем, който следва да бъде и валидно прекратен или развален – в случая с изрично уведомление за това. Такова уведомление обаче ответникът твърди, че не е получавал. Представената нотариална покана не съдържала никакъв текст относно прекратяване/разваляне на договора. Именно поради горното, ответникът е отказал получаването на поканата, като в съставената за това разписка от длъжностното лице на нотариуса, изрично е отбелязал наличието на договор за заем.

 

Наред с това счита, че за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на иска, тъй като връщането на заетата сума от 50000 лв. било осигурено по безсъмнен начин преди завеждане на исковата молба в съда, понеже ответникът е съдружник с ищеца и още две физически лица (Ю.Л. и В.Т.) в две търговски дружества - „Юнисев" ООД- ЕИК 101645290 (с променено наименование на „Римска баня"- ООД) и „Юнисев- 1" ООД- ЕИК 101668270 (с променено наименование „Римска баня II" ООД). Твърди, че към настоящия момент, управляващи и представляващи дружествата са лицата В.Т. и С.З.. На 26.10.2011г. двете дружества и съдружниците в тях, включително ищеца, са получили предизвестия от ответника  за напускането му като съдружник по смисъла на чл.125, ал.2 от ТЗ (рег.№ 2686/17.10.2011г. и рег.№ 2687/17.10.2011г. на нотариус Н.Мавродиева, рег.№ 494 на НК), и срокът на предизвестията изтича на 26.01.2012г. Предвид горното ответникът е решил да гарантира връщане на получената от ищеца сума от стойността на полагащите му се дружествени дялове от едно от горните дружествата - „Юнисев" ООД. Подробни съображения и доводи са изложени в този писмен отговор на ответника и процесуалния му представител адв.А.С..

В този смисъл моли иска да бъде отхвърлен, като
неоснователен поради липса на валидно изявление за прекратяване на Договор за
кредит № СС-08 от 23.08.2011 год. Претендира направените от него разноски по делото.

 

Ответникът редовно призован за съдебно заседание, явява се лично и с пълномощника си адв.С., като молят иска да бъде изцяло отхвърлен като неоснователен и недоказан по съображенията подробно изложени в съдебно заседание и в депозираната по делото писмена защита.

 

        След като се запозна със становищата на всяка една от страните, със събраните по делото писмени и гласни доказателства, със заключенията на съдебно- икономическите експертизи и с приложимите по казуса материално-правни и процесуални норми, съдът счита за изяснено и доказано по несъмнен и безспорен начин следното :

 

        ОТНОСНО ПРОЦЕСУАЛНАТА ДОПУСТИМОСТ НА ИСКА :

 

Искът е процесуално допустим, родово и местно подсъден на настоящия ОС-С.З., исковата молба е редовна, отговаря на изискванията по чл.127, чл.128 и чл.129, ал.1 от ГПК, и не са налице абсолютни процесуални пречки по смисъла на чл.129, ал.2-6 и чл.130 от ГПК. Следователно той е своевременно предявен, процесуално допустим, родово и местно подсъден на настоящия първоинстанционен СОС, и по него съдът следва да се произнесе по съществото на спора с настоящото си съдебно си Решение.

 

        ОТНОСНО МАТЕРИАЛНАТА ОСНОВАТЕЛНОСТ НА ИСКА:

 

Видно от събраните и приети по делото писмени доказателства /л.4, 5, 6, от настоящото дело на СОС/  Дебитно авизо от 30.08.2011 г. на ТБ”ОББ” АД, клон Р.; преводно нареждане за кредитен превод на ТБ “ОББ” АД; кредитно авизо от 30.08.2011г. на ТБ “ОББ” АД клон Р.; нотариална покана от 17.10.2011 г. рег.№2981/2981 ведно с разписка за получаване на нот.покана 2981 от 17.10.2011 г., исковата сума в размер на 50 000 лева е била предадена чрез банков превод от банкова сметка *** С.В.З. в Банка "ОББ"- АД, клон Р. в банковата сметка на длъжника Н.И. в същата банка на 30.08.2011г. До датата на обявяване делото за решаване- 08.11.2012г., сумата не е била върната на ищеца С.З.. Следователно ответникът Н.И.И. е получил от  ищеца заемна сума в размер на 50 000 лв., обстоятелство по което не се спори.

Спорът между страните се свежда до следните факти:

-налице   ли   е   уговорен   между   страните   срок   за   връщане   на предоставената в заем сума;

-уведомлението на ответника до трето неучаствуващо в процеса лице освобождава ли същия от отговорност за връщане на дължимата сума;

Съобразно чл.240 от ЗЗД, заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Съгласно същата разпоредба заемателят е длъжен да върне заетите пари или вещи в течение на един месец о поканата, освен ако е уговорено друго.

 

Възражението на ответника за връщане на заетата сума се свежда до твърдението, че между страните са били налице „изрични уговорки, оформени в Договор за кредит № ССОЗ от 23.08.2011г. ,„ съгласно който договор „заетата сума подлежи на връщане в три годишен срок от датата на получаване на кредита"., Твърди се, също така, че Договорът бил изготвен от ищеца и изпратен от него по електронната поща за съгласуване, превод и изпращане. Същият бил оформен в писмен вид от ответника, подписан от него и изпратен по пощата на г-н З. за подпис и от негова страна. Според ответника екземпляр от договора не бил върнат, поради което ответникът не разполагал с такъв. Твърди се, че „от посоченото електронно писмо и от изричното отбелязване в платежното нареждане" доверителят бил знаел за съществуването на договора, тъй като го бил приел и е започнал да го изпълнява. Твърди се също така, че общата стойност на договора била за 147 000 .00 лв. Смята, че договорът е следвало да бъде прекратен или развален, което не било сторено.

Така направените възражения от ответника чрез процесуалния му представител адв.С. не се подкрепят от нито едно от събраните в хода на производството доказателства.

Съобразно дефиницията, дадена в чл.240 от ЗЗД, договорът за заем за потребление е реален договор, който се счита сключен в момента на предаване от заемодателя на заемателя заетите пари или заместими вещи, за които страните са постигнали съгласие. Валидността на договора за заем не е обусловено от спазването на писмена форма за действителност, но същата е необходима за установяване на съдържанието, т.е. условията, при които договорените пари са, отдадени в заем.

Както бе посочено и по-горе, по делото не се спори, че в резултат на извършено предаване на договорената сума пари от 50 000 лв., между страните е възникнало валидно заемно правоотношение.

Твърдението на ищеца З., че договорът не е сключен в писмена форма, се потвърждава и от твърдението на ответника, който също заявява, че не разполага с подписан от ищеца писмен договор.

По делото от страна на ответника с писмения му отговор са представени два договора: Договор за заем № СС 03/23.08.2011г.(на български език) за сумата от 146 250.00 лв., и Кредити^ договор № СС№3/24.08.2011г. за сумата от 147 000.00 лв., който е представен на руски език.

Твърдението на ответника е, че ищецът бил изпратил по електронен път изготвен от него Договор за кредит № ССОЗ от 23.08.2011г., за сумата от 147 000.00 лв., който договор бил изпратен на ответника за „съгласуване, превод и изпращане". От така направеното твърдение следва, че „изпратеният" от ищеца договор за кредит е изготвен на руски език, който ответникът е следвало да преведе и отново изпрати на ищеца.

Горното твърдение не се подкрепя от събраните в хода на производството доказателства. Данни за подобна кореспонденция по делото няма и доказателства в тази посока не бяха посочени от ответната страна.

 

Договор за кредит, обозначен под № ССОЗ от 23.08.2011г., изготвен на руски език и придружен с превод на български език, за сумата от 147 000.00 лв. (който според твърденията на ответника бил изпратен от ищеца до него) не е представен по делото. Представен е Договор за заем на български език, предмет на който е предаване на сума в размер на 146 250.00 лв., а не сочените от ответника 147 000.00 лв. и който е с различна дата.

 

Вторият представен с писмения отговор документ, обозначен като Кредитни договор № СС№03/24.08.2011г., /лист 22 и 23 от делото/ не може да служи като доказателство за твърденията на ответника. На първо място, видно от обозначението на договора, същият е с дата 24.08.2011г., т.е. дата различна от датата, на която според ответника е сключен Договора за заем. На следващо място Кредитни договор № СС№3/24.08.2011г. не може да се счита за договора, който ищецът бил изпратил по електронен път, тъй като отново според твърденията на ответника, изпратеният договор за кредит е с дата 23.08.2011г., а не с дата 24.08.2011г. Не на последно място КредитньІи договор № СС№3/24.08.2011г. е представен на чужд език без превод на български език. Същият не може да служи за годно доказателствено средство и на основание чл.185 от ГПК следва да бъде изключен от доказателствения материал по делото.

Представеният от ответника Договор за заем № СС03/23.08.2011г. не е подписан от ищеца, поради което същият не удостоверява постигнато между страните съгласие за посочените в него условия.

По делото не се установи между страните да е постигнато съгласие за предаване в заем на сума, различна от предадената такава на 30.08.2011г. в размер на 50 000.00 лв.

Твърдението, че страните са постигнали договорка за предаване на сума в размер на 147 000.00 лв. се опровергава дори от съдържанието на представения от ответника Договор за заем № ССОЗ/23.08.2011г., в който е посочена сумата от 146 250.00 лв., а не твърдяната от ответника сума в размер на 147000.00 лв.

Също така недоказано остана и твърдението на ответника, че бил изпратил на ищеца З. подписан от негова страна представения по делото Договор за заем №СС 03/23.08.2011г. Данни за подобна кореспонденция и подобно изпращане на този договор не се съдържат в събраните по делото доказателства.

Съдът счита, че обстоятелството, че ищецът бил посочил като основание за извършения от него превод - Договор за заем № ССОЗ/23.08.2011г. не удостоверява идентичност на съдържанието на представения от ответника едностранно подписан от него Договор. Съдържанието на представения по делото Договор за заем би имал обвързваща ищеца сила, ако същият е бил приет от него и страните по този договор са постигнали съгласие за съдържащите се в този договор условия. В случая ищеца не се е съгласявал с условията на представения от ответника договор, не е приемал тези условия и не се е подписвал върху този договор. Между страните не е имало писмена уговорка за срока, в който се предоставя договорения заем. Логичното обяснение на ищеца е, че основанието, посочено в съставения от него платежен документ не е резултат на приет и подписан от него писмен договор, а самото изписване на основанието е по лична молба от ответника. Ищецът е наредил лично заемната сума. В деня на превода той е бил в България, срещал се е с ответника, поради което не е имало каквато и да бил причина, ответника да иска оформяне на сочения от него дълъг срок на договора да се извърши в писмен акт, удостоверяващ срока на сключения договор за заем. Липсата на писмен договор, опровергава твърдението на ответника, че между страните е била постигната „изрична" договореност за връщане на заема в тригодишен срок от датата на неговото предоставяне.

Предвид липсата на писмен акт между страните и предвид твърденията и на двете страни, че сумата е предадена и получена въз основа на договор за заем, съдът счита, че между тях на 30.08.2011г. е възникнало валидно заемно правоотношение, без да е налице уговорка за срока, в който заемът следва да бъде върнат. Поради това, приложение следва да намери нормата на чл.240, ал.4 от ЗЗД, като заемът следва да бъде върнат в едномесечен срок от отправената до заемополучателя писмена покана.

       

Видно от нотариална покана рег.№ 2981/2981 от 17.10.2011г. на нотариус с рег.№ 553 - Мила Коновска с район на действие – PC- гр.Р., обл.Бл., връчена на 17.10.2011г., ищецът З. е поканил ответника Н.И.И. да върне предоставената му сума в течение на 1 месец, считано от датата на получаване на поканата. Поканата е получена от ответника лично на 17.10.2011г. /видно от разписката, съставена от връчителя на поканата/, но както към датата на депозиране на исковата молба в съда /09.01.2012г./, така и към датата на обявяване на делото за решаване/08.11.2012г./ длъжникът- ответник не е върнал паричното си задължение на кредитора си- ищец. Очевидно и последващите направените от ищеца многократни опити за доброволно уреждане на спора са  останали без резултат.

Становището на ответника, че е гарантирал връщане на заема с отправено до трето неучаствуващо в процеса лице разпореждане за заплащане на дължимата сума се явява несъстоятелно.

По делото няма данни, соченото от ответника вземане от трето неучаствуващо в процеса лице да е изплатено в полза на доверителя и на това основание претенцията му да е погасена.

От друга страна обаче, направеното от Н.И.И. до „Юнисев I „ООД с.Баня уведомление по чл.75, ал.1 от ЗЗД за заплащане в полза на С.З. на сумата от 50 000.00 лв. за сметка на дължимия от „Юнисев I" в полза на Н.И.И. дружествен дял, удостоверява признанието на ответника, че, процесната сума освен дължима е и изискуема. Направеното разпореждане съдържа волеизявление на ответника за незабавно плащане в полза на ищеца на процесната сума и по своето съдържание опровергава твърдението му, че не дължи връщане на заетата сума поради неизтичане на уговорения срок. Уведомлението е направено на 17.01.2012г. (видно от товарителница с баркод 98341405) и макар да няма данни за нейното получаване от посочения в него адресат, то има доказателствена стойност за съдържащите се в него изявления, като такива направени от ответника и съдържащи неизгодни за него факти - признанието, че дължи връщане на заетата сума.

С оглед гореизложеното, съдът приема, че предявеният иск за претендираната главница от 50 000 лева съобразно разпоредбата на чл.240, ал.4 от ЗЗД е основателен и като такъв следва да се уважи.

По  отношение  на  иска  за  заплащане  на  мораторна лихва, считано  от 01.02.2012г. до датата на завеждане на исковата молба, също се явява основателен предвид следните съображения:

 

Правното основание на предявения иск е чл.86 от ЗЗД и намира опора в следните факти:

С оглед тези съображения, съдът приема, че искът за заплащане и на мораторна лихва е основателен и доказан и уважите същия, ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане.

 

Следва да се присъди и законната лихва върху главницата 50 000 лв. от датата на завеждане на иска в съда на 01.02.2012г. до окончателното изплащане на сумите.

 

        ОТНОСНО ОБЖАЛВАЕМОСТТА НА СЪДЕБНОТО РЕШЕНИЕ:

 

        Съгласно правилата на чл.258-261 от ГПК, настоящото първоинстанционно съдебно Решение на СОС може да се обжалва в 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните, с въззивна жалба чрез първоинстанционния СОС пред въззивния му ПАС.

 

        На основание чл.78, ал.1 от ГПК съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца направените от последния разноски по делото общо в размер на 3916.30 лева съобразно представения от ищеца списък на разноските по делото, от които ДТ – 2040 лева, възнаграждение за един адвокат в размер на 1740 лева, възнаграждение за преводач в размер на 50.00 лева и разноски по превод на документи в размер на 86.00 лева. Съдът счета, че не следва да се присъжда сумата на ищеца от 600 лева посочена в списъка на разноските за пътуване от Украйна до РБ и обратно, тъй като ищецът притежава разрешение за продължително пребиваване на територията на РБ.

 

        Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл.240, ал.1-4 във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД, първоинстанционният СОС

 

 

                                   Р   Е   Ш   И :

 

        ОСЪЖДА ответника Н.И.И.- ЕГН ********** *** да заплати на ищеца С.В.З. **, карта - разрешение за продължително пребиваване в РБ ** от МВР- **, гражданин на Р.У., живущ ***, ** със съдебен адрес **- адв.В.К.Ц., общо сумата 51 007,81 лв. /петдесет и една хиляди и седем  лева и 81 стотинки/, от която главница 50 000 лв. /петдесет хиляди лева, и мораторна лихва 1007,81 лв. върху главницата - 50 000 лв. от 17.11.2011г. до датата на завеждане на исковата молба в съда на 09.01.2012г., ведно със законната лихва върху тази главница от 50 000 лв. от 09.01.2012г. до окончателното изплащане на сумите, както и сумата от 3916.30 лева /три хиляди деветстотин и шестнадесет лева и 30 ст./, представляваща направените от ищеца разноски по делото.

 

       РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2-седмичен срок от връчването му на всяка от страните, с въззивна жалба чрез СОС пред ПАС.

 

 

 

 

                              ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: