Р Е Ш Е Н И Е

 

….                                          14.01.2013 г.                     град С.З.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОС             ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,

На четиринадесети декември                                                           2012 година

в открито заседание, в следния състав:           

                                                                       

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ

                                                           

Секретар:  М.Д.,

Прокурор: Маргарита  Д.,

като разгледа докладваното от съдията – докладчик МИНЧЕВ гражданско дело № 1126 по описа за 2012 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

 

Производството е на основание чл.2, ал.1, т.6 от ЗОДОВ.

 

Постъпила е Искова молба с вх. № 9839/07.08.2012 г. от Д.П. ***, с която иска да бъдат осъдени солидарно ЧРС и Прокуратурата на Република България - София за незаконно изпълнено наказание - иск по реда на чл.2, ал.1, т.6 от ЗОДОВ за парични обезщетения в размер на главница 60 000 лв. и мораторна лихва 34 411, 36 лв..

 

Ответникът Прокуратурата на Република България – София, чрез ОП .З. в подадения отговор взема становище, че предявения иск е допустим, но изцяло недоказан по основание и размер. Прави възражение, че претенцията за мораторна лихва е погасена по давност.

 

Ответникът ЧРС в подадения отговор взема становище, че предявените искове са допустими, но изцяло неоснователни по основание и размер. Алтернативно моли съда, да намали размера на претендираното от ищеца обезщетение.

 

Съдът, като обсъди представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

 

В ИМ ищецът моли съда да се осъдят ответниците в условията на солидарност да му заплатят сумата от 94 411.36 лева, от които 60 000 лева, представляващи обезщетение за причинени ми неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконно изпълнено наказание продължило 1 година, 11 месеца и 17 дни над определения срок, изразяващи се в претърпени психически и емоционални болки и страдания от това незаконно изпълнено наказание, 34 411.36 лева, представляващи обезщетение за забавено плащане по чл. 86 от ЗЗД върху сумата от 60 000 лева, считано от 30.10.2007г. до датата на предявяване на настоящата искова молба в съда - 07.08.2012г, ведно със законната лихва върху цялата сума от 94 411.36 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба до нейното окончателно изплащане.

          

            С Присъда по НОХД № 363/ 1989 г. по описа на Военен съд Пловдив за
извършено на 18.09.1989 г. престъпление, ищецът е осъден на лишаване от свобода за срок от 5 месеца; за извършено на 16.09.1989 г. престъпление е осъден на лишаване от свобода за срок от 4 месеца; за извършено на 26.09.1989 г. престъпление е осъден на лишаване от свобода за срок от 9 месеца; за извършено на 09. 09. 1989 г. престъпление е осъден на лишаване от свобода за срок от 11 месеца, като на осн. чл. 23 от НК му е определено едно общо наказание, в размер на 11 месеца. Присъдата е влязла в сила на 12.12.1989 г..

 

            С Присъда № 7 от 05. 10. 1994 г. по НОХД №61/1994 г. по описа на ЧРС за извършено на 24.05.1994 г. престъпление ищецът е осъден на лишаване от свобода за срок от 1 година при първоначален " общ " режим, съгласно чл. 46 от ЗИН, като е зачетено предварителното задържане, считано от 24.05.1994 г.. Присъдата е потвърдена с Решение № 88 от 21.12.1994 г. по НОХД № 213/1994 г. по описа на ОС .З. и е влязла в сила на 21.12.1994 г..

 

С Определение от 15. 03. 2001 г. по НОХД № 313/ 999 г. по описа на ОС
.З. за извършено престъпление в периода от месец 10.1995 г. до месец 01.1996г., ищецът е осъден на лишаване от свобода за срок от 3 години при първоначален " строг " режим, като на осн. чл. 59 ал. 1 от НК е зачетено предварителното задържане, считано от 18. 03. 1996 г. до 30. 09. 1997 г. и 29. 01. 1998 г. до 15. 03. 2001 г. Определението е влязло в законна сила на 15. 03. 2001 г.

 

            С Присъда № 44/20.10.2000 г. по НОХД № 722/1999 г. по описа на РС .З. за извършено на 21.12.1997 г. престъпление, ищецът е осъден на лишаване от свобода за срок от 3 години и 10 месеца; за извършено престъпление на 23.01.1998 г., е осъден на лишаване от свобода за срок от 3 години; за извършено на 23.01.1998 г., е осъден на лишаване  от  свобода  за  срок от 3 години,  за  извършено на 18/19.01.1998 г. престъпление, е осъден на лишаване от свобода за срок от 3 години. На осн. чл. 26 от НК е постановено подсъдимият да изтърпи наказанията поотделно. На осн. чл. 59 ал. 1 от НК е зачетено предварителното задържане, считано от 29. 01. 1998 г. Присъдата е потвърдена с Решение № 34/ 27. 03. 2001 г. по ВНОХД № 34/ 2001 г. на ОС .З., като с Решение № 487/ 04. 12. 2001 г. по НД № 352/ 2001 г. на ВКС на РБ, е оставено в сила, като Присъда № 44/2000 г. на РС .З. е влязла в сила на 04.12.2001 г..

 

            С Присъда № 19/ 06. 10. 2004 г. по НОХД № 115/ 2004 г. по описа на ЧРС за извършено на 17.08./17.12.1991 г. престъпление, ищецът е осъден на лишаване от свобода за срок от 2 години и 6 месеца; за извършено на 02.10./16.11.1991  г. престъпление, е осъден на лишаване от свобода за срок от 2 години и 6 месеца при общ режим. На осн. чл. 59 ал. 1 от НК е зачетено предварително задържане, считано от 19.12.1991 г. до 02.09.1993 г. и домашен арест от 02.09.1993 г. до 28.01.1994 г. в общ размер на 2 години, 1 месец и 9 дни. На осн. чл. 25 ал. 1 във вр. с чл. 23 от НК е извършена кумулация на наказанията по настоящото НОХД с наказанията по НОХД № 722/ 1999 г. на РС .З., като е определено едно общо наказание в размер на 3 години лишаване  от  свобода  при  строг  режим.  На осн.  чл.   59  ал.   1   от  НК  е  зачетено предварително задържане, считано от 19.12.1991 г. до 02.09.1993 г. и домашен арест от 02.09.1993 г. до 28.01.1994 г., в общ размер на 2 години, 1 месец и 9 дни. С Писмо от Затвора гр. Пазарджик № 32/2005 г. от 24. 03. 2006 г. Наказанието изтърпяно от 26.01.1998 г. до 29.11.1998 г. Не се освобождава, привежда се в изпълнение наказанието в размер на три години и десет месеца лишаване от свобода по НОХД № 722/1999 г. на РС .З. с начало на наказанието 29.11.1998 г..

 

С Определение от 10. 03. 2005 г. по НЧПр. дело № 48/2005 г. по описа на ЧРС и по Предложение на РП Чирпан на осн. чл. 25 от НК ЧРС е допуснал и извършил кумулация, като е определил едно общо наказание лишаване от свобода в размер на 3 години, което е включило наказанията по НОХД с №№ 313/ 1999 г. на ОС .З., 115/2004 г. на ЧРС и наказанието от 3 години лишаване от свобода за третото престъпление по НОХД № 722/1999 г. на РС .З.. Приложил е разпоредбата на чл. 24 от НК и така определеното общо наказание е било увеличено с 1 година и 6 месеца лишаване от свобода. При изпълнение на наказанието са били зачетени предварителните арести от 14.03.1996 г. до 02.10.1997 г., в размер на 1 година, 6 месеца и 18 дни и от 19.12.1991 г. до 28.01.1994 г., в размер на 2 години, 1 месец и 9 дни или общо зачетен арест 3 години, 7 месеца и 27 дни.

 

По предложение на Главният прокурор на РБългария Борис Велчев от 09.03.2006 г. и с Решение № 857/23.10.2006 г. по н. д. 282/2006 г. ВКС отменя по реда на възобновяване влязлото в сила протоколно определение от 10.03.2005 г. на ЧРС, постановено по НЧД № 48/2005 г. по описа на същия съд, като е върнал делото за ново разглеждане от ЧРС, от стадия на съдебното заседание. Изрично в обсъжданите си мотиви, в Решение № 857/23.10.2006 г. ВКС е приел, че ЧРС незаконосъобразно е приложил разпоредбите на чл. 25 вр. с чл. 23 от НК, като в нарушение на чл. 26 от НК - редакцията му в ДВ бр. 62/ 1997 г. и параграф 90 от ПР ЗИДНК / ДВ бр. 92/ 2002 г. / е включил в съвкупността наказанието по третото престъпление по НОХД № 722/1999 г. на РС .З., като е приел, че това трето престъпление по НОХД № 722/1999 г. на РС .З., както и другите престъпления, са били извършени при условията на опасен рецидив, по време след изменението на чл. 26 от НК - ДВ бр. 62/ 1997 г., като присъдата е била влязла в сила по същото време. Следователно в основните си мотиви ВКС е приел, че по силата на по-горе посочените текстове на НК, наказанията за тези четири деяния, следва да се търпят поотделно, както бил постановил РС .З. в Присъдата си по НОХД № 722/1999 г., тъй като общият им размер не превишавал предвидения в пар. 90 от ПР ЗИДНК максимален размер. При това положение следва да се определи общо наказание по НОХД № 313/1999 г. на ОС .З., въпреки че престъплението по него е извършено също при условията на опасен рецидив, но по време преди изменението на чл. 26 от НК / ДВ бр. 62/ 1997 г. / и няма пречка да участва в съвкупност и по НОХД № 115/ 2004 г. на ЧРС. Изрично ВКС е приел, че в конкретния случай, като не се е съобразил с тези посочени изисквания на закона, ЧРС е допуснал нарушение по чл. 348 ал. 2 от НПК, т.е. приел е че в конкретният случай следва да уважи искането на Главния прокурор за възобновяване, тъй като е налице нарушение на закона, изразяващо се в неправилното му приложение- чл. 348 ал. 2 от НПК. В тази насока следва да се има предвид и обстоятелството, че към момента на постановяване на Решение № 857/23.10.2006 г. на ВКС, са били в сила и разпоредбата на параграф 90 от ПР на ЗИДНК и Тълкувателно Решение № 1/10.05.2006 г. по т.н.д. № 1/2006 г. на ОСНК на ВКС на РБ.

 

Съгласно дадените в Решение № 857/ 23. 10. 2006 г. на ВКС указания, ЧРС с определение от 12. 02. 2007 г. по НЧПр. дело № 285/ 2006 г. по описа на ЧРС, е определил едно общо наказание лишаване от свобода, в размер на 3 години, което е включило наказанията по НОХД с №№ 313/ 1999 г. на ОС .З. и 115/ 2004 г. на ЧРС, като на осн. чл. 24 ал. 1 от НК е увеличил с 1 година и 6 месеца така определеното общо наказание, като е приложил нормата на чл. 25 ал. 2 от НК. Изрично в това определение ЧРС е цитирал решението на ВКС, наказанията по НОХД № 722/1999 г. на РС .З. да се изтърпяват от ищеца ефективно и отделно за всяко едно от тях, тъй като същите не надвишават общо 15 години лишаване от свобода.

 

От представеното към ИМ на ищеца свидетелство за съдимост с рег. № 292/ 05. 02. 2009 г., издадено от ЧРС се установява, че към момента на постановяване на Определение от 12. 02. 2007 г. по НЧПр. дело № 285/ 2006 г. по описа на ЧРС няма установени други фактически положения, тъй като няма последващи осъждания на ищеца.

 

От показанията на разпитаният свидетел М.П.Р. – сестра на ищеца се установява, че с брат си са в близки отношения от деца.  Сочи, че е присъствала на всички негови дела, била е на всички свиждания. Тотално бил сринат, имал гастрит от гладните стачки. Оплаквал се, че няма храна. Получавал е наранявания, докато са секли дърва за кухнята където работил. Сега си имал детенце, като излязъл от затвора си намерил работа в Булсатком. Не е правил опити за самоубийство. В .З. бил на лек режим където можело да говорят през вратата. Свидетеля Р.Н.Б. сочи, че познава Д. от затвора в Пазарджик. В ТПО били в една стая. Свидетелства, че храната в затвора не е хубава, слаба храна. От свиждането носили храна и яли заедно. Условията били мизерни. Сега работил в “Булсатком “ има жена и дете.  В ТПО били на лек режим, който е по-леко за общуване, можело да разговаряш по телефон, можело да се разхождаш.

 

            Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

 

Основният спорен момент по делото е дали в случая ответниците следва да носят отговорност по  чл. 2 ал. 1 т. 6 от ЗОДОВ. Според цитираната разпоредба държавата отговаря за вредите, причинени на гражданите от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно изпълнение на наложеното наказание над определения срок или размер. Съдът приема, че в случая е изправен пред тази хипотеза, доколкото на ищеца незаконно е изпълнено наказание лишаване от свобода с 1 година, 11 месеца и 17 дни над определения срок, като съгласно мотивите в решението на ВКС, ЧРС е допуснал нарушение по чл. 348 ал. 2 от НПК, тъй като е налице нарушение на закона, изразяващо се в неправилното му приложение - чл. 348 ал. 2 от НПК, при кумулиране на наказанията на ищеца, поради което следва да бъде осъден ответника ЧРС да заплати на ищеца дължимото обезщетение. Държавата отговаря за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането - чл.4 от ЗОДОВ. Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина на длъжностното лице, пряк причинител на вредата.

 

Що се отнася до възраженията на ответника за това, че обезщетение не се дължи, респ. че същото следва да бъде намалено поради това, че увреждането е причинено по вина на ищеца, който не е обжалвал определението на съда, същото е неоснователно. Обстоятелството, че ищеца е извършител на престъплението за което му е наложено  наказание „лишаване от свобода” не може да се приеме за негова вина по отношение реалното изтърпяване на наказанието, респ. не е основание за прилагане на чл. 5 ал. 1 и ал. 2 от ЗОДОВ.

 

Искът на ищеца е насочен солидарно и против Прокуратурата на Република България и съдът намира, че следва да бъде уважен и срещу този ответник. Това е така, защото съгласно чл. 5, ал.1 ЗИНЗД, именно Прокуратурата упражнява надзор за спазване на законността при изпълнение на наказанията според ЗСВ. Правомощие и задължение на Прокуратурата е да упражни надзор за законност при изпълнение на наложеното наказание, което в конкретния случай не е сторено.

 

При определяне размера на дължимото обезщетение съдът взе предвид конкретните факти и обстоятелства, установени по делото,  като съобрази и принципа на справедливостта,  залегнал в чл. 52 от ЗЗД. Става дума за надлежани една година и единадесет месеца и седемнадесет дни от ищеца в затвора. Това безспорно е сериозно ограничаване на неговите права, свързано с отделяне от семейството и дома. В затвора освен ограниченията на свободата на ищеца, той е бил принуден да живее при лоши хигиенни условия и “слаба” храна. От друга страна се установи, че контактите на ищеца с близките му не са прекъснати, не е бил напълно изолирана от средата, в която е живял, тъй като в ТПО е бил на лек режим. Установи се също, че е получавал медицински грижи непрекъснато, на територията на затвора, поради което не може да се приеме, че е лишен от такива. Няма данни престоят му в затвора да е довел до влошаване на здравословното му състояние. Що се отнася от установените по делото психически страдания, безпокойства и притеснения на ищеца, установено е, че той ги е изпитвал поради това, че е била далеч от близките и семейството си.  Според свидетелите, притесненията и психическите страдания на ищеца  са били свързани  основно с това, че се е чувствал неправилно осъден.

 

Имайки предвид всичко това съдът счита, че на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12 000 лева. Искът за разликата до 60 000 лева е в завишен размер с оглед установените по делото негативни емоции, стрес, физически и психически страдания на ищеца, поради което следва да бъде отхвърлен. Освен това при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът взе предвид обстоятелството, че ищца е извършител на деянието, за което е изтърпявал наказанието „лишаване от свобода”, признат е за виновен и е осъден с влязла в сила присъда.  

 

Основателно в случай се явява възражението на Прокуратурата на РБ за погасено по давност вземане за мораторна лихва, тъй като срокът за предявяване на този иск започва да тече от момента на освобождаването на лицето от затвора - 30.10.2007 г., когато е установено, че е надлежал определеният му срок за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода”. Към момента на подаване на ИМ пред съда 07.08.2012 г. тригодишния давностен срок е изтекъл.

 

            Съобразно уважената част на иска ищецът има право до му се присъдят направените по делото разноски /държавна такса в размер на 10 лв./, в размер на 1,27 лв.. Направеното искане за присъждане на останалите разноски – адвокатски хонорар, следва да се остави без уважение. По делото е представен договор за правна помощ и съдействие № 043642 от 20.07.2012 г. за сумата 2338 лв., но липсва отбелязване в графата платена сума, поради което съдът приема, че сумата е договорена, но не е заплатена, каквото е изискването на чл. 78 от ГПК.  

 

Съобразно отхвърлената част на иска на осн. чл. 10, ал.2 от ЗОДОВ ищецът следва да бъде осъден да заплати ДТ по сметка на ОС .З. в размер на 3 296 лв.  

 

По изложените съображения съдът

 

                                            Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА  ЧРС 6200,  бул.  „Георги Димитров" № 28 и ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – СОФИЯ да заплатят солидарно на Д.П.П., ЕГН **********,***,  сумата от 12 000 лева /дванадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл. 2 ал. 1 т. 6 от ЗОДОВ, за незаконно изпълнено наказание в размер на една година и единадесет месеца и седемнадесет дни, ведно със законната лихва върху тази сума от 07.08.2012 година до окончателното й изплащане, както и 1,27 лева направени по делото разноски, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му част – за разликата от 12 000 лева до 60 000 лева и за заплащане на мораторна лихва за забава, в размер на 34 411, 36 лв., считано от 30.10.2007 г. до 07.08.2012 г., като неоснователен и недоказан.

 

ОСЪЖДА Д.П.П., ЕГН **********,*** да заплати държавна такса в размер на 3 296 лв. /три хиляда двеста деветдесет и шест лева/ по сметка на СОС.

 

Оставя без уважение искането на Д.П.П., ЕГН **********,***, за присъждане на разноски в размер на 2338 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, като недоказано. 

 

            РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на всяка от страните с въззивна жалба чрез СОС пред ПАС.

 

 

           

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :