Р Е Ш Е Н И Е

 

 98 /26.02.2013 година                                                         Град Стара Загора

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорският окръжен съд                           ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и девети януари                                                               2013 година

В публично заседание, в следния състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                              ЧЛЕНОВЕ:  НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                      ТРИФОН МИНЧЕВ

 

Секретар С.С.

Прокурор   

като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело номер 219 по описа за 2012 година.

 

 

Обжалвано е решение № 12/22.03.2012г., постановено по гр. дело № 404/2009г., по описа на Ч. районен съд.

 

Въззивникът РПК – Ч. моли да бъде постановено решение, с което да се отмени изцяло обжалваното решение и уважи предявеният установителен иск за собственост на недвижим имот. Претендира за направените разноски по делото.

 

Въззиваемите М.Ж.М., И.Г.В., М.Н.Д., Т.Д.К., З.Г.Т., Л.Д.П., М.И.П., Г.И.В., Г.Г.М. и И.Т.К. - чрез адв. С. молят да се потвърди решението на районния съд и присъдят направените във въззивното производство разноски, за което представят списък.

 

Въззиваемите С.Т.К., Л.И.Г., И.И. К., М.В., Н.Г.Д., М.С.Д., С.С.Д. и М.И.М. – редовно и своевременно призовани, не се явяват и не вземат становище по въззивната жалба.

 

Въззиваемите Ж.С.В. и Д.В.К. с писмено становище заявяват, че спорното помещение винаги се е ползвало и е било собственост на РПК-Чирпан. Молят да се отмени решението и да се признае правото на собственост на кооперацията.

 

Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

Предявен е положителен установителен иск за собственост,

с правно основание чл.124, ал.1 от  ГПК

 

Предмет на претенцията е за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на помещение от 11.23 кв.метра находящо се в партерен етаж на бл. № 8 в гр. Чирпан.

 

По силата на договор от 24.09.1970г. ищецът е придобил правото на строеж от община Ч. върху държавно урегулирано място 25.50% от разгъната застроена площ, общо 1 351 кв. метра върху партерния етаж в размер на 428 кв.метра от жилищен блок № 8. От посочения договор не е видно за изграждането на какви обекти е било учредено правото на строеж, поради липса на индивидуализация на отделните обекти.

 

По делото са назначени единична и тройна технически експертизи, чийто заключения не са оспорени от страните. Единичната експертиза сочи, че сградата е проектирана през 1968г. и построена до 1970г. По делото е представено копие от чертеж с проектна документация за партерния етаж, на който липсва печат за одобрение от техническа служба, съгласно изискванията на действащия тогава ЗТСУ. От заключението на вещите лица се установява, че процесното помещение с площ 11.23 кв. метра е било предвидено като помещение за смет със самостоятелен вход откъм двора на жилищния блок, без връзка с останалите помещения от етажа.

 

В съдебно заседание на 02.12.2010г. и 17.05.2011г. вещите лица заявяват, че помещението представлява обща част на сградата и не може да се установи кога и от кого са били нанесени корекциите в проектната документация касаеща помещението и към кой момент то е престанало да бъде обща част на сградата. Не може да се даде отговор дали преустройството на помещението е било осъществено с редовни строителни книжа, тъй като такива не са представени по делото от ищеца.  

Съдът възприема заключенията на двете експертизи като компетентни .

 

Събрани са гласни доказателства. От показанията на свидетелите В. и С. се установява, че от построяването на сградата помещението се е ползвало от живущите във входовете на блока за складиране на вещи.  Съдът възприема показанията на тези свидетели поради това, че имат непосредствени впечатления - конкретно свид. С., който е бил строител на жилищния блок и не е заинтересован от изхода на делото.

 

Съдът не дава вяра на показанията на  свидетелите С.Д. и Т. С. посочени от ищеца, тъй като са бивши служители на кооперацията. Поради изложеното съдът приема, че към момента на построяването на сградата процесното помещение е било помещение за смет. Поради това същото има статут на обща част по смисъла на чл. 38, ал.1 от ЗС. Поради това, то не би могло да бъде придобито по давност. От друга страна, ищецът не е представил доказателства за не обезпокояване и непрекъснато владение, каквито са твърденията в исковата молба. Освен това ищецът е сключил с останалите етажни собственици договор за наем от 10.05.2004г., който е приет като доказателство по делото.

 

От заключението на тройната техническа експертиза се установява, че при съпоставяне на нот. акт № .. и приложения по делото архитектурен чертеж – част от проектната документация се вижда, че е налице разминаване между тях в номенклатурата на помещенията и тяхната квадратура и преди корекциите и след тях е налице помещение – антре, с площ 5.30 кв. метра, каквато няма описана в нотариалния акт. В нотариалния акт е записано антре с площ 11.23 кв. метра, която площ фигурира единствено в плановото задание. Поради това вещите лица не могат да дадат заключение на допълнителния въпрос – процесното помещение фигурира ли в нотариален акт № ..

 

Във връзка с възраженията, че лицето Г.В. е бил разпитван в районния съд като свидетел, поради недопустимостта едно и също лице да бъде допуснато в процеса като страна и едновременно с това и като свидетел, следва да се има предвид, че Г.В. е бил конституиран като страна по делото, след допускането му като свидетел и проведения разпит, впоследствие, след смъртта на своята майка, която е починала в течение на процеса.

 

 Поради изложеното въззивният съд намира, че ищецът не е установил безспорно правото си на собственост върху процесния имот, поради което предявеният иск е неоснователен. Решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявения иск е правилно и законосъобразно. Същото следва да бъде потвърдено.

 

В полза на въззиваемите И.Г. и Г.И. следва да се присъдят направени по делото разноски в тази инстанция, в размер на 450 лева съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.271, ал.1 ГПК, въззивният съд     

                                      Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 12/22.03.2012г., постановено по гр. дело № 404/2009г., по описа на Ч. районен съд.

ОСЪЖДА РПК-Ч. – гр. Ч., площад “С.” № ., Булстат …., представлявано от Председателя Г. Х. Т., да заплати на И.Г.В. с ЕГН ********** и Г.И.В. с ЕГН ********** -  и двамата от гр. Ч., площад “С.” № ., вх. ., със съдебен адрес:  гр. П., област П., площад “Ц.” № . – адв. С.С., сумата 450 лева - направени разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция.

 

 РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

        ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

                                 2.