Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 82/ 18.02.2013 г.           Година 2013                  Град Стара Загора

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                           Граждански състав

На шестнадесети януари                                                              Година 2013

в публичното заседание, в следния състав:

                                                         

                                         Председател:ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

                                                                  

                                                Членове: 1. МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

                                                                 2. ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА

 

Секретар  П.В.

Прокурор ……………………..

като разгледа докладваното от съдията - докладчик КАРАДЖОВА

въззивно гражданско дело № 335  по описа за 2012 година.

 

          Обжалвано е решение №546/18.05.2012 г. по гр.д.№2512/2010 г. по описа на Районен съд-Ст.Загора.

 

 Въззивниците Д.Н.Н. и И.И.Н. в депозираната въззивна жалба излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение.Считат,че направеният от първоинстанционния съд извод,че процесният договор за паричен заем,представляващ диспозитивен документ,можел да бъде само симулативен или не,но не и верен или неверен,е напълно погрешен,тъй като не е направено разграничение между съдържание на документа и съдържание на самата сделка като част от съдържанието на документа-между едното и другото няма тъждество.В конкретния случай бил налице един частен документ-договор за заем от 30.08.2005 г.,сключен между двамата ответника,чието съдържание може условно да бъде разделено на две части,а именно:титулна част,в която е записан самият факт на сключване на сделката,с посочване на времето,мястото и страните и описателна част,в която е изложен самият предмет на сделката,т.е. съдържаща волеизявлението на страните в изброените клаузи.В случая предмет на предявения от въззивниците иск по чл.124 ал.4 изр.1 ГПК бил установяване неистинността на документа именно в частта,която не е квалификация на удостоверените по-нататък материалноправни факти,предмет на симулация,а процесуалноправна квалификация на знание на онези факти,които,като неотговарящи на действителността,обосновават неистинността на документа като такъв с невярно съдържание,посочвайки факт,който не е бил.Твърдят,че на 30.08.2005 г. двете страни по договора изобщо не са сключвали този договор.Считат,че районният съд не би следвало да обсъжда съответствието между заемането на посочената сума и волята на лицата /симулацията/, а е следвало да се прецени действителното фактическо положение/съответствието между направеното заявление за състояло се събитие и дали то действително се е състояло/.В подкрепа на техните твърдения за неистинността на представения от ответниците договор за заем се явявали както събраните гласни и писмени доказателства ,така и противоречивите и нелогични обяснения дадени от самите ответници в производството по настоящото дело и по приложеното гр.д. №1687/2006г. по описа на СтРС.С оглед на разпоредбата на чл.193 ал.3 изр.2 ГПК ответниците е следвало да докажат преди всичко достоверността на датата,на която е бил сключен въпросният договор за заем,което в случая било от съществено значение,тъй като ако тя не бъде установена съобразно с твърдението на страната,която се позовава на документа,няма как да се докаже истинността на самия факт.От обясненията на двамата ответници и от дадените в същото това производство свидетелски показания ставало ясно,че “задължението” на ответника Н./заемател по процесния договор/ в размер на …лв. е било погасено чрез уравняването му с цената на недвижимия имот в гр.Шипка при продажбата му на 13.04.2006 г. от този ответник на другия,В./явяващ се заемодател по същия договор/,при което и с оглед допълнително изплатената от В. сума от 6800 лв. е несъмнено,че действително уговорената цена между тях възлизала на … лв.Твърдят,че по време на изповядване на сделката пред Нотариуса такъв договор за заем въобще не  е съществувал.Въззивниците изразяват становище,че договора за заем от 30.08.2005 г. не може да намери своето логично място в поредицата от реално състоялите се събития за времето от 2005 г. насам,свързани с възникналия спор за собствеността на посочения недвижим имот в гр.Шипка. Молят да се прогласи нищожността на обжалваното решение като постановено от незаконен /подлежащ на отвод/ състав,а в случай,че не се уважи това искане да се отмени същото и да се постанови друго по същество на спора,с което да се уважи изцяло предявения иск.

 

Въззиваемият Н.А.Н. чрез процесуалния си представител взема становище,че обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.Подробни доводи излага в депозирания писмен отговор и в постъпилото по делото становище.Претендира присъждане на направените по делото разноски.

 

Въззиваемият Ж.Г.В. чрез пълномощника си излага доводи относно законосъобразността на постановеното първоинстанционно решение.Моли същото да бъде потвърдено.

 

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

 

           Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 4, изр. 1 от ГПК.

 

           В първоинстанционното производство по безспорен начин се установява следната фактическа обстановка: С влязлото в сила на 24.02.2010г. решение № 7/26.02.2008 г. по гр.д. № 1687/2006 г. на СтРС са отхвърлени като неоснователни предявените от ищците против ответниците по настоящото дело и съпругата на ответника Н.-М.С.Н. - искове за обявяване нищожността на договорите за покупко-продажба сключени с н.а. № 154/2005 г. на нотариус И.Г. и с н.а. № …г. на нотариус П.К., както и исканията им по чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.) за отмяна на тези актове, както и предявените от ищците в евентуално съединение с тях - искове за унищожаване, като сключен при заплашване, измама и крайна нужда, на договора за покупко-продажба сключен с н.а. № 154/2005 г. Не се спори от страните,че в заседанието на 19.11.2007 г. по това дело е бил представен в заверен от пълномощника на ответника Ж.В. препис и подписания от ответниците договор за паричен заем от 30.08.2005 г.Предвид обстоятелството,че пълномощника на ищците е оспорил верността на този документ съдът е открил производство по чл. 154 от ГПК (отм.). Съдът е пропуснал да се произнесе със съдебен акт във връзка с  откритото производство по оспорване на този документ.

 

          Видно от договор за паричен заем от 30.08.2005 г. ответникът Ж.В. като заемодател, се задължил да предаде в собственост на ответника Н.Н. като заемател, сумата от …лева в заем, а последният се задължил да му я върне в срок до 30.03.2006 г., като при забава се задължил да му плати и неустойка в размер на 5 % от невърната сума за всеки забавен месец.

 

          Ищците  представят споразумение от 07.12.2005 г.,в което е отразено, че важи за срок от 2 месеца до 08.02.2006 г., като ответникът Н.Н. , като собственик на описаното в същото дворно място в гр. Шипка, ул.”…” №…с построените в него жилищна сграда и навес с оградни стени, дава съгласието си ищците да намерят подходящ купувач на този имот, като сами определят условията на продажбата му и продажната цена, но не по-малко от … лева, като се договорят, че ако се осъществи подобна сделка с цена не по-малко от …лева, посредниците ищци ще получат комисиона в размер на …лева, а ако продажната цена е над … лева ще получат …лева плюс горницата над …лева, както и че в срок от 10 дни ответникът Н. ще им представи пълномощно, за да могат да декларират имота в данъчната служба от негово име, а след това да се снабдят с всички необходими документи за извършване на сделката . В приложеното гр.д. № 1687/2006 г. на СтРС ответникът Н. е дал обяснения, че не е подписвал това представено от ищците споразумение от 07.12.2005 г., не е изготвял пълномощно за последните, не имал с тях уговорка за изкупуване на имота посочен в споразумението. Районният съд се е позовал на заключението на назначената по делото съдебно - почеркова и техническа експертиза, видно от което ответникът Н. не е подписал представено от ищците споразумение от 07.12.2005 г.  

 

Настоящата инстанция споделя доводите на районния съд, че предявеният отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 4, изр. 1 от ГПК е неоснователен.Развити са постановки от правната теория и на осн.чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първата инстанция в тази част.Всеки един документ може да бъде автентичен или неавтентичен,но въпрос за верността може да бъде поставен само относно свидетелстващите документи. Верен е свидетелстващият документ, който отговаря на действителното фактическо положение, което удостоверява, а неверен е този свидетелстващ документ, който не отговаря на удостовереното с него фактическо положение. Договорът за паричен заем от 30.08.2005 г. е диспозитивен документ, защото в него са материализирани само разпоредителни/диспозитивни/насрещни волеизявления на ответниците, респективно съгласието им за сключването му. Правилен е извода на районния съд,че този документ не може да бъде верен или неверен.

 

Следва да се отбележи,че наведените от въззивниците доводи се отнасят за твърдяната от тях симулативност на сключената сделка,която не е предмет на настоящото производство.Обжалваното съдебно решение предвид правилно определената правна квалификация е законосъобразно,предвид което следва да бъде потвърдено.

 

 

Водим от горното,съдът

 

                                                             Р Е Ш И :

 

 

                 ПОТВЪРЖДАВА  решение №546/18.05.2012 г. по гр.д.№2512/2010г. по описа на Районен съд-Ст.Загора.

               

 

                Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването пред Върховния касационен съд.

 

         

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: