Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 80 /15.02.2013 г.                 Година 2013                    Град Стара Загора

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                           Граждански състав

На петнадесети януари                                                                  Година 2013

в публичното заседание, в следния състав:

                                                                       

                                               Председател: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                                                   

                                                            Членове: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

                                                                               2. ТРИФОН МИНЧЕВ

 

Секретар  С.С.

Прокурор ……………………..

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 475  по описа за 2012 година.

 

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на ОБЩИНА К. представлявана от Кмета Г.С. против решение под № 487/26.09.2012 г. по гр.д. №1729/2012г. по описа на КРС.

 

            Въззивникът ОБЩИНА К. чрез процесуалния си представител във въззивната жалба излага доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение.  Моли да бъде обезсилено обжалваното Решение като недопустимо – постановено по недопустим иск и да се прекрати производството по делото по отношение на ОБЩИНА К.. В случай че съдът приеме решението за валидно и допустимо , моли да бъде отменено, спорът да бъде разгледан по съществото си и да се отхвърлят предявените искове на ищеца като неоснователни и недоказани. Подробни съображения и доводи са изложени във въззивната жалба на жалбоподателя. Прави нови доказателствени искания, а именно за допускане пред въззивния съд на двама свидетели чиито показания ще оборят свидетелските показания на ищцовите свидетели.

 

            В законоустановения срок  е постъпил писмен отговор от въззиваемия А.Г.Ч. чрез адв.В.А., чрез който се изразява становището, че решението на районния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. С отговора не са направени нови искания, като е заявено становището, че следва да се остави без уважение искането на въззивника за допускането на гласни доказателства като неоснователно.

 

 

          Въззивникът ОБЩИНА К. чрез процесуалния си представител, редовно и своевременно призовани, явява се адв. Стойнева, която моли съда да отмени решението на районния съд, като производството по делото се прекрати, като постановено по недопустимо решение на районния съд или ако се разгледа по същество да се отхвърли изцяло предявения иск. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

 

        Въззиваемия А.Г.Ч., редовно и своевременно призован  явява се лично заедно с пълномощника си адв.А., като молят жалбата да се остави без уважение и молят решението на районния съд да бъде потвърдено.

 

          Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

 

          Предявен е иск с правно основание чл.344 от КТ.

 

В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка: Въззиваемият А.Г.Ч. по силата на допълнително споразумение от 17.09.2005г. към трудовия му договор № 37/01.09.1997г. въззиваемият е бил преназначен от длъжността ”заместник директор” на длъжността ”вр. изп. дл. директор” с място на работа Общински театър “Л. К.” – гр. К., за срок “до конкурс” . Първоинстанционният съд е упоменал в мотивите си и други две допълнителни споразумения, а именно № 93/25.10.2006г. и № 199/01.11.2007г. като последните две са обявени за недействителни с решение № 418/26.06.2009г., по описа на РС-К., постановено по гр. дело №1665/2008г., съответно потвърдено с решение под № 405/02.12.2009г. по описа на ОС-С. и постановено по гр.дело № 496/2009г., което не е допуснато до касационно обжалване с определение № 1062/14.10.2010г. по описа на ВКС, постановено по гр.дело № 632/2010г. Налага се извода, че единствено и само допълнителното  споразумение от 17.09.2005г. е в сила, тъй като другите две последващи доп. споразумения са обявени за недействителни с горепосочените съдебни актове и като такива не произвеждат никакви правни последици.

 

Изцяло в съответствие с това е разпоредбата на чл.8, ал.5 от Закона за закрила и развитие на културата /ЗЗРК/, съобразно която правоотношенията с директорите на общинските културни институти, какъвто е Общински театър “Л. К.” – гр. К. възникват въз основа на конкурс съгласно КТ. Действително на датата 20.01.2012г. Кметът на ОБЩИНА К. е издал заповед за обявяване на конкурс за заемането на длъжността на ищеца и е разгласил конкурса чрез отпечатване на обявлението в местния печат, като е утвърдил и правилата за извършването му. Със заповед № 349/08.03.2012г. кмета на ОБЩИНА К. е назначил и конкурсната комисия. Ищецът и още трима кандидати са подали заявление и са били допуснати до участие в конкурса. Със заповед № .. е назначена и комисия за провеждане на конкурса в две части: защита на концепцията за развитието дейността на театъра и събеседването. По делото са представени оценъчни карти, приложение № 1-28 броя съдържащи поставените оценки на всеки един от членовете на комисията. Бил е съставен и протокол от 25.04.2012г. в който са отразени обстоятелствата по провеждане на конкурса, резултатите от събеседването на кандидатите и оценката на комисията. Ищецът е получил 231 точки, Р. -245, К. – 168 и Т. – 145 точки. Въз основа на тези резултати комисията е класирала ищеца на второ място, з а което бил уведомен на 27.04.2012г. Д. Р. класирана на първо място е била уведомена и поканена да заеме длъжността на 27.04.2012г.  На 10.05.2012г. кмета на ОБЩИНА К. и Д. Р. са сключили трудов договор № 78, по силата на който последната е приела да изпълнява длъжността на Общински театър “директор”. Страните са се договорили Р. да постъпи на работа 10.05.2012г. или в едноседмичен срок от получаване екз. от договора, подписан от двете страни. На същата дата Р. е попълнила и декларация по чл.12,т .2, във вр. с чл.14 от ЗПРК, в която е декларирала, че развива дейност като ЕТ “Д. Р.”, но е предприела действия за прекратяването на дейността, като е представила уведомление вх. № НС-1054/09.05.2012г. – НОИ, РУСО за заличаване на ЕТ. Към ИМ въззиваемият е представил актуална справка за ЕТ и от същото е видно, че същото ЕТ е заличено. На същата дата 10.05.2012г. със заповед № 19 и на осн. чл. 325, ал.1,т.8, във вр. с чл. 68, ал.4 КТ на кмета на ОБЩИНА К. е прекратено трудовото правоотношение с въззиваемият А.Г.Ч.. Заповедта е връчена при отказ на същия да я получили, удостоверен с подписите на двама свидетели: И. П. и М. С..

 

Въззивният съд намира, че обжалваното Решение на РАЙОНЕН СЪД К., е НЕДОПУСТИМО, като постановено по недопустим иск. Искът неправилно е предявен срещу ОБЩИНА К., която не се явява работодател на ищеца. Не се спори, че работодател на ищеца е Театър „Л. К.” - гр. К., съгласно чл. 61, ал. 2, изр. второ от КТ. Кметът на ОБЩИНА К. се явява горестоящ орган по отношение на работодателят на ищеца - Театър „Любомир Кабакчиев'1 на основание чл. 61, ал. 2 КТ, изр. първо във връзка с чл. 8, ал. 5 от ЗЗРК. В този смисъл общината не е процесуално легитимирана да бъде ответник в настоящото производство, поради следните съображения:

 

Носител на правата и задълженията по трудовото правоотношение е работодателят, който следователно е пасивно легитимиран и в процеса по трудови спорове. Не авторството на самото волеизявление, довело до възникване, съответно прекратяване на трудовото правоотношение, сочи коя е надлежната страна в трудовия спор по смисъла на чл. 357 от КТ, а закона като дефинира нормативно като работодател предприятието, структурата, в което е създадено трудовото правоотношение за съответната длъжност, (Решение от 15.04.2011 г. по гр.д. №485/2010 на С. градски съд, Решение под №84 от 20.02.2006 г. по гр.д. №1862/2003 г., III Г.О. на ВКС и др.).

 

В разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от КТ е предвидено отклонение от общото правило на чл. 61, ал. 1 от КТ, че трудовият договор се сключва между работника и работодателя. Отклонението се изразява в това, че трудовият договор се сключва от по-горестоящ спрямо работодателя орган, какъвто е и настоящия случай, доколкото в чл. 8, ал. 5 от Закона за закрила и развитие на културата е предвидено, че правоотношенията на директорите на общински културни институти с кмета на общината възникват въз основа на конкурс съгласно Кодекса на труда. В тези случаи, обаче, съгласно изричната законова разпоредба трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната длъжност, а не с по-горестоящия орган.В този смисъл надлежен ответник по исковете по чл. 344, ал. 1 от КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл. 61, ал. 2, изр. първо от КТ е работодателят, а не горестоящият спрямо него орган, т. е. в процесния случай надлежен ответник би бил Театър „Л. К." гр. К., а не ОБЩИНА К.. Процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, поради което за наличието й съдът следи служебно.

 

            Изцяло в същия смисъл е и тълк. решение № 1/30.03.2012г. постановено по тълк.дело № 1/2010г. на ОСГК на ВКС, съгласно което надлежният ответник по чл. 344, ал.1 КТ предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл. 61, ал.2, изр.1 от КТ е работодателят, а не горестоящият спрямо него орган. Същото тълк. решение е задължително за всички съдилища в Републиката, съгласно чл. 130, ал.2 ЗСВ. В мотивите на същото ВКС на РБ е приел, че съгласно чл. 61,ал.2 КТ за длъжности определени в закон или акт на МС трудовият договор се сключва от горестоящия спрямо работодателя орган. Такива са например предвидените в чл. 37 от Закона за народната просвета, в случай на сключване на трудови договори: с директорите на държавни детски градини, училища и обсл. звена – от министъра на образованието, младежта и науката; с директорите на държавните спортни училища – от министъра на физическото възпитание и спорта; с директорите на детските градини по чл.10, ал.3 от ЗНП – от министъра на отбраната; с директорите на общинските училища и обсл. звена – от началника на рег. инспекторат на образованието; с директорите на общинските детски градини – от кмета на общината.  В мотивите на същото тълк. решение са изброени и други длъжности като например – с директора на Регионалната здравна инспекция чл.9 от Закона за здравето /ЗЗ/, с директорите на регионалните центрове за обществено здраве чл. 22 от ЗЗ, с директора на Центъра за спешна медицинска помощ / чл.3 ПУДЦСМП/, с директора на Националния координационен център – /чл.7 ПУДНМКЦ/, с директора на Националния онкологичен център – /чл.8 ПУДНОЦ/, с директорите на домовете за медико-социални грижи за деца /чл.24 ПУДДМСГД/, с които трудовите договори се сключват от министъра на здравеопазването.

Длъжностите, трудовият договор за които се сключва при условията на чл. 61, ал. 2 от КТ, са предвидени за заемане при работодатели, характерът на дейността на които ги определя като държавни или общински институции за задоволяване на обществени потребности в различни сфери - на образованието, на здравеопазването, на социалната политика и други, като в тези случаи законът овластява /възлага на/ висшестоящият спрямо работодателя едноличен орган на изпълнителната власт /в процесния случай това е кметът на общината/, на който са предоставени правомощия за упражняване на управление, ръководство, координиране и/или контролиране на такива институции при осъществяване на държавната или общинската политика в съответната сфера, да сключва трудови договори за длъжности, в чиито трудови функции се включва и представляването на работодателя по трудовите правоотношения с него, т.е. упражняването на работодателската власт. Както вече беше споменато по-горе, сключването на трудов договор, по този ред, обаче, не води до изключение от правилото по чл. 61, ал. 1 КТ. По изричната разпоредба на закона - чл. 61, ал. 2, изр. второ от КТ - и в този случай трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което съответната длъжност, на което се предоставя работна сила, където се полага наемния труд, т.е, работодателя. Уреденото по този начин настъпване на правните последици от изрично предвиденото юридическо действие направо в правната сфера на работодателя, а не в тази на висшестоящия му орган, определя последния като негов законен представител по смисъла на чл. 36 от Закона за задълженията и договорите при създаването на трудовото правоотношение за заемането на определени с нормативен акт ръководни длъжности. Такъв е правния статут на този орган и при прекратяване на трудовото правоотношение за тези длъжности, каквато компетентност му е изрично предоставена в посочените случаи, каквато следва и по аргумент  от  чл.   192,   ал.   2  КТ.   Този  извод  следва  и  от  обстоятелството,   че субективното право за прекратяване на трудовия договор, предвидено в Глава шестнадесета на КТ, принадлежи на работодателя във всички случаи на възникване на правоотношението въз основа на такъв договор, независимо дали той е сключен по реда на чл. 61, ал. 2 КТ с оглед липсата на предвидено изключение в този смисъл. За осъществяване на това право е необходимо волеизявление на оправомощено с работодателска власт лице, но тъй като заемащият длъжност с такава функция не може да го упражни по отношение на себе си, то волеизявлението в тези случаи е възложено на висшестоящият спрямо работодателя орган. Последиците от него също засягат работодателя, само който поради това е засегнат и от споровете по исковете по чл. 344, ал. 1 КТ във връзка със законността на уволнението, което го определя като надлежна страна - ответник по тях.

 

Наличието на пасивна процесуално-правна легитимация на ответника в исковото производство е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, както за предявяване на иска, така и за неговото разглеждане по същество, като в случая насочването на исковата претенция срещу ненадлежна страна обуславя процесуалната недопустимост на иска, правната последица от която би следвало да бъде прекратяване на образуваното съдебно производство на основание чл. 130 от Гражданския процесуален кодекс /ТПК/ от първоинстанционния съд, което в процесния случай не е сторено.

С разпоредбата на §1, т. 1 от ДР на Кодекса на труда е възприет единен критерий, относим при определянето на страните в трудовия спор за всички случаи. Тълкуване, допускащо спорът относно прекратяване на личния трудов договор да се развие не с участие на работодателя, а при конституиране на по-горестоящия спрямо нето орган, издал атакуваната заповед, няма опора в закона. Качеството на работодател обуславя пасивната материали оправна легитимация на ответника както в спора за законосъобразност на уволнението, така и при останалите трудови спорове, именно от това е изхождал закона при редакцията на чл. 61, ал. 2 от КТ.

В процесния случай ОБЩИНА К. не се явява процесуално легитимирана да бъде ответник по този трудов спор. В този смисъл първоинстанционният съд като се е произнесъл по недопустим иск, е постановил недопустимо решение, поради което същото следва да бъде обезсилено от въззивната инстанция и делото прекратено на основание чл. 270, ал. 3, изр. първо от ГПК.

 

Изцяло в същия смисъл се явява и решение № 84/20.02.2006г. постановено по гр. дело № 1862/2003г. на ІІІ ГО на ВСК, публ. в Бюлетина на ВКС книжка № 10/2005г., според което след като трудовото правоотношение е възникнало и съществувало между ищеца и театъра в който е работил независимо, че трудовия договор е подписан от министъра на културата, който се явява горестоящия орган, то надлежната страна в спора за отмяна на уволнението не е министерството, а е театърът, която практика касае и държавните и в конкретния случай -  общинските театри.

 

Изложеното обосновава извода, че искът на А.Ч. като предявен срещу ненадлежната страна ОБЩИНА К., е недопустим. Наличието на пасивна процесуално-правна легитимация на ответника в исковото производство е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, както за предявяване на иска, така и за неговото разглеждане по същество, като в случая насочването на исковата претенция срещу ненадлежна страна обуславя процесуалната недопустимост на иска, правната последица от която би следвало да бъде прекратяване на образуваното съдебно производство на основание чл. 130 от Гражданския процесуален кодекс /ТПК/. За допустимостта на иска съдът следи служебно и след като не е взел предвид посоченото обстоятелство и се произнесъл, то Казанлъшкият районен съд е постановил недопустимо   съдебно   решение,   което   подлежи  на  обезсилване  от  по  -  горната инстанция.

 

Първостепенният съд в мотивите към обжалваното решение не е обсъдил тези въпроси, касаещи процесуалната легитимация на страните, като в тази връзка и с оглед на гореизложеното, Въззивният съд следва да обезсили Решение №487/26.09.2012 г., постановено по гр.д. №1729 по описа за 2012 г. на РАЙОНЕН СЪД К.,, като недопустимо, тъй като искът е предявен срещу ненадлежна страна и да прекратите производството по делото по отношение на ненадлежния ответник ОБЩИНА К..

На основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, във вр. с ал. 1 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените по делото разноски, общо в размер на 500 лева – представляващи възнаграждение за един адвокат – адв. М. Ст., съобразно представеният списък на разноските по чл. 80 ГПК от 15.01.2013г. / на л. 49 от делото/.

 

         Водим от горното, съдът

 

 

                                                Р  Е  Ш  И :

 

ОБЕЗСИЛВА Решение № 487/26.09.2012 г., постановено по гр.д. №1729 по описа за 2012 г. на Районен съд – К., като недопустимо.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ОСЪЖДА А.Г.Ч. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес: гр. Казанлък, ул. “С.” № . – адв. В.А.,*** с ЕИК ……. от гр. К., ул. “Р.” № ., представлявана от Кмета Г.С., сумата от 500 лева /петстотин лева/, представляваща направените от въззивника разноски по делото.

            Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ, чрез Окръжен съд – С.

 

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                              ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                                                                                                                2.