Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 56/ 05.02.2013 г.                 Година 2013                    Град Стара Загора

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                           Граждански състав

На тринадесети декември                                                     Година 2012

в публичното заседание, в следния състав:

                                                                       

                                                 Председател: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                                                   

                                                            Членове: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

                                                                               2. ТРИФОН МИНЧЕВ

 

Секретар  С.С.

Прокурор ……………………..

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 487  по описа за 2012 година.

 

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на К.М. -главен юрисконсулт при “Мини М.” ЕАД гр.Р. в качеството на пълномощник на рудник “Т.- с.” с К., клон на “Мини М.” ЕАД гр... против решение под №140/02.10.2012 г. по гр.д. №298/2012г. по описа на РРС.

Въззивникът рудник “Т.- с.” с К., клон на “Мини М.” ЕАД гр..Р. чрез процесуалния си представител във въззивната жалба излага доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение. Моли същото да бъде изцяло отменено, спорът да бъде разгледан по съществото си и да се отхвърлят предявените искове на ищеца, така както са формулирани в петитума на исковата молба, както и да му бъдат присъдени разноските по делото. Подробни съображения и доводи са изложени във въззивната жалба на жалбоподателя. Не прави нови доказателствени искания.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемия И.Г.Е. чрез адв.Р.М. , чрез който се изразява становището,че решението на районния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. С отговора не са направени нови искания.

 

          Въззивникът рудник “Т.- с.” с К., клон на “Мини М.” ЕАД гр. чрез процесуалния си представител, редовно и своевременно призовани, явява се юрисконсулт М., който моли съда да отмени решението на районния съд, спора да се реши по същество като се отхвърли изцяло предявения иск. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

 

        Въззиваемия И.Г.Е., редовно и своевременно призован  явява се лично заедно с пълномощника си адв.М., като молят жалбата да се остави без уважение и молят решението на районния съд да бъде потвърдено.

 

          Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

 

          Предявен е иск с правно основание чл.344 от КТ.

 

В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка: Въззиваемият И.Г.Е. към датата на уволнението си е работил в Рудник “Т.” - село К., клон на Мини “М.” ЕАД. като шофьор на автобус/товарен автомобил, извозващ хора в участъка “Автотранспорт”.     На датата 18.02.2012г. при извършената проверка от дежурния полицай на автомобил марка “Зил” с инв. № . до кабината са се намерили два гумени маркуча и две празни бутилки ПВЦ от по десет литра всяка. Подаден е и сигнал до РУ “Полиция” - Р.. Първоначално с устна заповед на Административния ръководител е назначена комисия за извършване проверка по случая, която прави замерване на наличното гориво в резервоара на автомобила, вследствие на което се установява излишък от 80 литра гориво. На работника е поискано обяснение за намерения излишък както и за разликата от изминатите км. описани в пътните листи за периода .. сравнени с отчетените за периода км., съгласно GPS на автомобила. Работникът се възползвал от правото си и на 30.03.2012г. е депозирал писмени обяснения. По случая е изготвен и писмен доклад вх. № 36/80/2012г. на Комисията назначена със заповед № РД – .. на Управителя. Въз основа на изготвения доклад и дадените писмени обяснения  от ищеца е издадена процесната заповед под № .. на Управителя на Рудник ”Т.” село К., клон на Мини “М.” ЕАД., с която трудовият договор на въззиваемия е прекратен на основание чл. 330, ал.2, т.6 и чл.188, т.3 КТ, във вр. с чл.190, т.4 и т.7 КТ и чл. 187, т.8, 9 и 10 от КТ, с налагане на дисциплинарно наказание “уволнение”. Видно от мотивите на заповедта работодателят е обосновал налагането на това дисциплинарно наказание с доклад № 3680/27.04.2012г. на назначената с неговата заповед Комисия за извършване на проверка, както и на даденото обяснение от работника, изискано с писмо изх. № .г.

 

След съпоставката на констатациите по двата акта, която съпоставка е извършил надлежно и РС се установява, че работодателят е възприел следните действия, с които е нарушена трудовата дисциплина от въззиваемия: наличието на излишък от 79 литра дизелово гориво и опит на изнасянето им, които са вследствие от надписаните по пътните листи 184.64 км. в работа на автомобила в зимни условия.

 

Относно надписаните по пътните листи изминати километри сравнени с данните по GPS системата на автомобила, първоинстанционният съд правилно е съобразил и разгледал свидетелските показания на св. М.С. Н., З. В. Ж. и И. Ф. К.от една страна, а от друга страна – справката изготвена от фирма “И.”.  В тази насока първостепенният съд обосновано е приел, че работниците и служителите предвид създадената организация на работа в предприятието действително са нямали – нямат достъп до показателите на функциониращата GPS система. В тази насока са указанията свид. М.Н., който твърди, че има GPS система, но той не знае какво трябва да се прави с нея. Някой контролирал разхода за деня, но къде се намира и какво е изгорил автомобилът и кой го следи това нещо, не може да каже. На него никой не му обяснявал за GPS системата. Нещо повече, дори и служителят изготвил доклада с изх. № .. за извършената проверка и който се явява ревизор МОЛ, отдел ВФК – свид. З. В. Ж., който твърди в показанията си, че GPS системата работи и тя е по-точна от данните на километража  и тъй като не може да бъде манипулирана от шофьора поради тази причина нейните показания са възприети като базата въз основа на която е определен изминатия пробег. На практика се установява за доказано по един убедителен начин, че основата въз основата на която са изградени изводите за надписани по пътните листи километри, респ. е изчислено горивото, се явява неточна и невярна. Констатираното количество дизелово гориво намерено при извършената на 18.03.2012г. проверка на автомобил марка “Зил” с инв. № ., не става ясно дали в действителност е излишък, както и какъв е действителния размер на установения излишък посочен в заповедта за уволнение, поради обстоятелството, че изчисленията са направени върху неправилно възприети за основа и база величини. До същите обосновани и мотивирани изводи е достигнал и първоинстанционния съд в обжалваното решение. Същото изцяло се потвърждава и от заключението на съдебно-техническата експертиза приета като доказателство от РС, без възражения от страните по делото. Съобразно справката за изразходваното гориво за автомобила – неразделна част от експертизата, ищецът е извършил през процесния период пробег по пътни листи от 714 км., а неговият сменник – 664 км. като разликата отчетените по пътните листи километри и GPS системата на автомобила е: 95.05 км. – за ищеца и 89.59 км. за сменника му, респ., разликата между горивото изчислено по пътните листи и по GPS системата на автомобила е: 30 литра за ищеца и 31 литра за сменника му. Въззивният съд намира, че дори от тези данни взети от стойностите изразходвано гориво по GPS системата е видно, че те самите се явяват неверни и неточни.

 

Първостепенният съд в мотивите към обжалваното решение задълбочено е разгледал и проследил константната практика на ВС по аналогични случаи, като е стигнал до правилния и законосъобразен извод, че решавания въпрос за дисциплинарното нарушение се явява самото действие или бездействие на работника. Когато дисциплинарната отговорност е ангажирана за действието на работника, това действие следва да бъде изцяло установено от обективна страна. В същият смисъл се явява и решение № 967/18.12.2009г. на ВКС-ІІІ ГО. Нарушението на трудовата дисциплина което работодателят свързва с негативния резултат, трябва да бъде доказано по несъмнен начин. Всеки пропуск в доказването ползва работникът, тъй като такива са правилата на санкционните производства – дисциплинарно, административно или наказателно. В този смисъл е и решение № 1158/26.07.2004г. на ВКС-ІІІ ГО.

 

Освен това, въззивният съд счита с оглед гореизложеното, до което правилно и законосъобразно заключение е стигнал и първоинстанционния съд,че е нарушена и формата на заповедта по чл. 195, ал.1 от КТ. Тъй като вмененото нарушение на трудовата дисциплина се явява различно от действителните обстоятелства по дисциплинарната преписка. В тази насока приетият от работодателят пробег от 184.64 км. представляващ разликата от отчетените по пътните листи километри и GPS системата на автомобила, е реално направен от две лица като за въззиваемия – ищец тази величина е 95.05 км., респ. и определената по този начин щета за предприятието се явява причинена не само от ищеца, но и от неговия сменник, като за ищеца щетата е в размер на стойността от 30 литра гориво. Разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ се явява императивна по своя характер и не изпълнение на някое от задълженията при издаването на заповедта за уволнение не се санира по никакъв начин с въвеждането на липсващите фактически основания в процеса и представянето на доказателствата за тяхното установяване, в който смисъл е решение № 204/17.04.2003г. на ВКС-ІІІ ГО. Съобразно същото, при нарушението на тази разпоредба представляваща съществено нарушение на процесуалните правила съдът следва да отмени заповедта за уволнение без да се произнася по съществото на спора.

 

В тази връзка въззивният съд намира, че е обоснован и мотивиран извода на първоинстанционния съд, че е налице нарушение на процесуалните разп. на КТ при налагане на дисциплинарното уволнение, поради което същото е неправилно и незаконосъобразно. Съдът е стигнал до правилния извод, че заповед № .. на управителя на въззивното предприятие следва да бъде изцяло отменена, а искът по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ да бъде уважен.

 

Основателни и доказани се явяват и акцесорните искове имащи за последния отменяне на заповедта за дисциплинарно наказание, а именно за възстановяване на предишната работа, както и иска за изплащане на обезщетение за оставането на работника без работа поради незаконното уволнение. Видно от представената служебна бележка № ..  издадена от Агенцията по заетостта “Бюро по труда” – Н.и декларацията на въззиваемия, с която декларира, че след уволнението си не се е намирал в трудови правоотношения с друг работодател.

 

         Въззивният съд намира, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Районният съд правилно е присъдил направените по делото разноски,съобразно уважената част на предявения иск, поради което и в тази част оплакванията във въззивната жалба са неоснователни.

            Пред въззивната инстанция е направено и оплакване за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на въззиваемия, което настоящата инстанция намира за неоснователно. Чл. 7. (1) от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за защита по граждански дела възнагражденията са следните: 1. (изм. и доп. - ДВ, бр. 2 от 2009 г.) за трудови дела - 150 лв. По дела за отмяна на уволнение и възстановяване на работа възнаграждението е не по-малко от размера на минималната месечна работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ или към момента на определяне на възнаграждението по реда на чл. 2. Договорът за правна помощ сключен между въззиваемия и ищец И.Г.Е. и пълномощника му адв. Р.М., сключен на дата 11.06.2012г. и в него е отбелязано договорено и съответно заплатено възнаграждение на адв. М. в размер на 700 лева. Към този момент на сключване на договора за правна помощ минималната работна заплата в страната е била в размер на 290 лева. Освен това, настоящият съд намира, че се касае за разглеждането на три обективно съединени иска – първият от които за отмяна на заповедта за уволнение като незаконосъобразно, вторият за възстановяване на предишната работа и третият – за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 ГПК. В тази насока съдът намира, че възнаграждението на пълномощника на въззиваемия не е прекомерно и е съобразено с изискванията на Закона за адвокатурата и издадената въз основа на него Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и по  конкретно § 2 от ДР на същата.

 

         Водим от горното, съдът

 

 

                                                Р Е Ш И :

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 140/02.10.2012г. по гр.д. № 298/2012 г. по описа на Районен съд-Р..

 

         Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                              ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                                                                                                                2.