Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 100/ 26.02.2013 г.               Година 2013                    Град Стара Загора

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                           Граждански състав

На седми февруари                                                                            Година 2013

в публичното заседание, в следния състав:

                                                                       

                                                 Председател: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                                                   

                                                                             Членове: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

                                                                                                 2. ТРИФОН МИНЧЕВ

 

Секретар  С.С.

Прокурор ……………………..

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 508 по описа за 2012 година.

 

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

 

Производството е образувано по въззивна жалба на Е.Л. А. И А. С. Б. - адвокати от САК, преупълномощени от адвокатското дружество “П. И ПАРТНЬОРИ”, в качеството на процесуални представители на въззивниците по делото, против решение под № 467/11.09.2012 г. по гр.д. №1343/2012г. по описа на КРС.

 

            Въззивниците “СПЕЦИАЛИЗИРАНИТЕ БОЛНИЦИ ПО РЕХАБИЛИТАЦИЯ-НАЦИОНАЛЕН КОМПЛЕКС” ЕАД гр.С. и “СПЕЦИАЛИЗИРАНИТЕ БОЛНИЦИ ПО РЕХАБИЛИТАЦИЯ-НАЦИОНАЛЕН КОМПЛЕКС” ЕАД гр.С., филиал П.  чрез процесуалните си представители във въззивната жалба излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение.  Молят същото да бъде изцяло отменено, спорът да бъде разгледан по съществото си и да се отхвърлят предявените искове на ищцата, така както са формулирани в петитума на исковата молба, както и да им бъдат присъдени разноските по делото. Подробни съображения и доводи са изложени във въззивната жалба на жалбоподателите. Не правят нови доказателствени искания.

 

            В законоустановения срок  е постъпил писмен отговор от въззиваемия Ж.Д.П. чрез адв.Н.К. , чрез който се изразява становището, че решението на районния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. С отговора не са направени нови искания.

 

          Въззивниците “СПЕЦИАЛИЗИРАНИТЕ БОЛНИЦИ ПО РЕХАБИЛИТАЦИЯ-НАЦИОНАЛЕН КОМПЛЕКС” ЕАД гр.С. и “СПЕЦИАЛИЗИРАНИТЕ БОЛНИЦИ ПО РЕХАБИЛИТАЦИЯ-НАЦИОНАЛЕН КОМПЛЕКС” ЕАД - гр.С., филиал П., редовно и своевременно призовани, явява се процесуалния си представител адв. А. Б., който моли съда да отмени решението на районния съд поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – подробно посочени във въззивната жалба и в представените в дадения от съда срок писмени бележки, или евентуално, ако това искане бъде оставено без уважение спора да се реши по същество, като се отхвърли изцяло предявения иск на ищцата и въззиваема Ж.Д.П., по съображенията подробно изложени във въззивната жалба и същите писмени бележки вх. № 2108/18.02.2013г. Претендират и за присъждане на направените по делото разноски, като са представили пред въззивния съд своевременно и списък за разноските по чл. 80 ГПК.

 

        Въззиваемата Ж.Д.П. редовно и своевременно призована, явява се лично заедно с пълномощника си адв. Н.К., като молят жалбата да се остави без уважение и молят решението на районния съд да бъде потвърдено. Подробни съображения и доводи са изложени в депозираните писмен отговор и писмена защита по делото.

 

          Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

 

          Предявен е иск с правно основание чл.344 от КТ.

 

В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка: Въззиваемата Ж.Д.П. е работила по трудово правоотношение при “СПЕЦИАЛИЗИРАНИ БОЛНИЦИ ПО РЕХАБИЛИТАЦИЯ-НАЦИОНАЛЕН КОМПЛЕКС” ЕАД гр.С. - филиал П., на длъжността “лекар ординатор” - Второ отделение. В представената и приета като доказателство по делото от първоинстанционния съд длъжностна характеристика на “лекар ординатор” подписана от въззиваемата са посочени и изискванията за изпълнение на длъжността основните функции и задълженията, правата, задълженията, правомощията и отговорностите, както и организационните връзки и взаимоотношения – и йерархическата подчиненост и ръководство. Със Заповед под № 24/29.02.2012 год. на Директора на филиала в П. на „Специализирани болници по рехабилитация -Национален комплекс" ЕАД гр.С. е било прекратено трудовото правоотношение с въззиваемата П. на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ, като мотиви за издаване на Заповедта са посочени: „липса на качества за работа в екип на служителя, което пречи за ефективното изпълнение на трудовите задължения"

 

По отношение на направените с въззивната жалба оплаквания за съществени процесуални нарушения в хода на първоинстанционното производство, въззивният съд възприе следното:

 

С определението си под № 1383/20.06.2012г. постановено на основание чл. 146, чл. 157 и чл. 195, във вр. с чл. 312 от ГПК първоинстанционният съд е направил писмения си доклад по делото в съответствие с императивната разпоредба на чл. 312, ал.1, т.2, приел е представените с исковата молба писмени доказателства, както и тези представени с писмения отговор на ответника, допуснал е назначаването на съдебно-счетоводна експертиза със задачите подробно формулирани в определението, като е допуснал на въззивника      “СПЕЦИАЛИЗИРАНИТЕ БОЛНИЦИ ПО РЕХАБИЛИТАЦИЯ-НАЦИОНАЛЕН КОМПЛЕКС” ЕАД гр.С., трима души свидетели при режим на довеждане и е указал на страните, че в едноседмичен срок могат да вземат писмените си становища по доклада и да предприемат съответните процесуални действия, като в противен случай се преклудира и възможността им за представянето на доказателствата и съответно, за доказателствените искания в тази насока.

На насроченото за 11.07.2012г. първо редовно открито по делото съдебно заседание съдът е предоставил възможност и на двете страни по делото – в четиридневен срок от заседанието предвид големия обем доказателства представени и от двете страни с писмена молба , да вземат отношението си във връзка с приемането на доказателствата и евентуалното тяхно оспорване.

 

Именно в изпълнение на тази възможност ищцата и въззиваема е депозирала в срок даден от първоинстанционният съд молба с вх. № .., с която е оспорила по същество приложеното в личното трудово досие документ под № . – оплакването от пациента В.К. Г. Именно в тази връзка се прави и доказателственото искане от въззиваемата за допускане като свидетел по делото на лицето Н.Н. А. – служителка на въззивниците. Представеното писмено оплакване на В. К. Г. съдържащо се в личното трудово досие на въззиваемата не може да бъде разглеждано като допълнително искане по общия ред на чл. 144 ГПК.

 

Именно в даденият от първоинстанционният съд четиридневен срок, по делото е постъпило писмено становище от 18.07.2012г., съответно по пощата с пощенско клеймо от 16.07.2012 год. от адв. Е.А. в качеството си на пълномощник на въззивниците, в което са взели подробно и мотивирано становище по отношение оспорването на представените с писмения отговор на исковата молба писмени доказателства, изброени от т.1 до т.10 в същия. Също така са взели подробно становище и по отношение представените от ищцата писмени доказателства, както и относно правомощията на директора на филиала в гр. П..

 

Въззивният съд намира, че никъде с това писмено становище не е направено допълнително искане за допускане на нови гласни доказателства в дадения от съда четиридневен срок за посочването на такива. Такова искане за допускането на нови гласни доказателства е направено едва в откритото съд.заседание на 25.07.2012г., като освен допуснатите вече три броя свидетели: Д-Р А. Ф. Н., Р. Б. Д. И П. Д. - пълномощникът на въззивниците адв. А е направил искане за допускане на един свидетел за обстоятелството, за което е била допусната свид. Н А, поради което това искане се явява преклудирано по смисъла на чл. 312, ал. 3, във вр. с ал. 2 от ГПК, които разпоредби се явяват специални по отношение на разпоредбата на чл. 144 от ГПК, която касае разглеждането на делата при общото исково производство, а не при бързото такова, какъвто се явява и настоящия спор по смисъла на чл. 310 и сл. от ГПК. В тази връзка това оплакване във въззивната жалба се явява  неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.

 

По отношение на следващото оплакване касаещо не приемането на представеното от въззивниците писмено доказателство, а именно писмо от пациента К.Б. с вх. .., въззивният съд възприе следното: Същото писмо е било представено като доказателство по делото отново в същото вече второ открито по делото съдебно заседание на 25.07.2012г., тоест, след изтичането на четиридневният срок даден от първоинстанционният съд за вземането на становище по приемането и съответно – оспорването на големия обем писмени доказателства представени от страните. В тази връзка това искане също се явява преклудирано съобразно специалните разпоредби на чл. 312, ал. 3 във вр. с ал. 2 от ГПК.

 

Относно оплакванията във въззивната жалба за необоснованост на обжалваното решение, въззивният съд намери за установено следното:

Първоинстанционният съд подробно е обсъдил всички събрани по делото доказателства, за да обоснове правилния и мотивиран извод, че цитираното фактическо основание в уволнителна Заповед под № 24/29.02.2012 год. на Директора на филиала в П. на „Специализирани болници по рехабилитация -Национален комплекс" ЕАД гр.С. - „липса на качества за работа в екип на служителя, което пречи за ефективното изпълнение на трудовите задължения" не се е осъществило, поради което обосновано е приел, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и съответно я е отменил.

 

Всички събрани доказателства - свидетелски показания и писмени доказателства, посочени и от двете страни по трудовия спор са обсъдени, като съдът ги е разгледал и е направил съответните и надлежни правни изводи.

 

В жалбата се правят оплаквания, че не са разгледани „множество жалби, показателни за негативно и грубо отношение на ищцата".

 

По делото са представени и приети като доказателства действително следните жалби:

 

Писмо вх.№ 2263/17.11.2011 год. от Ю. М.. В тази връзка са представени  и са приети като доказателство по делото писмо изх.№ 2287/22.11.2011год. на директора на филиала, отговор вх.№ 2299/25.11.2011 год. и История на заболяването № …. год. За случая е разпитана и   свидетелката   Т.   Й.   Б..   От   съвкупната   преценка   на доказателствата първостепенният съдът е приел, че не се е осъществило цитираното в жалбата поведение от въззиваемата. Отказът да се оформят документите на пациента за изписване е бил основателен и обоснован. По никакъв начин въззиваемата не е нарушила правилата за добра лекарска практика при оформяне на документите за изписване, нито е поставяла ненужни изисквания. В дадените  обяснения за случая с вх.№ . год. фигурират писмени обяснения и на медицинските сестри - св.Б. и медицинска сестра Н., в които е отразено, че не са станали свидетели при посещението на пациента в кабинета на д-р П. на „грубо отношение или повишаване на тон". Писмо от служители на „Специализирани болници по рехабилитация Национален комплекс" ЕАД гр. С., филиал П..

 

Това писмо е в резултат   на   рапорт   вх.№ …   год. от   въззиваемата за неизпълнение служебните задължения на водолечителите Д.р С., Р. К. и С. А.. Подписано е не само от водолечители, а и от технически  персонал,  за  което  свидетелства С. В. Р., отговорник на водолечителите, като с техническия персонал въззиваемата няма никакви служебни обвързаности. Според показанията на свидетелката писмото е в резултат на това, че въззиваемата е направила забележка, че „стоят в коридора и пушат", а част от подписалите не са знаели под какво се подписват. Случаят е бил разгледан в присъствието на св. Рачева, старшата медицинска сестра, водолечителите и директора на филиала и се „стигна до заключение, че много от нещата се предават от уста на уста и д-р Петрова каза да се спрат нещата до тук." .

 

Оплакване под № 98 в личното трудово досие, подписано от В.К. Г. За това оплакване на въззиваемата П. са й искани писмени обяснения, които са депозирани и заведени с вх.№ . год. За този случай е разпитана св.  Н.Н. А. /протокола от с.з.  на 28.08.2012 год. по първоинстанционното дело/, работеща по трудов договор при въззиваемия на длъжност „Информатор приемна". Съгласно показанията на свидетелката А. на пациентката В. Г. са били отказани повече процедури, от назначените й три, поради това, че такъв е регламента и следва да бъдат заплатени. Свидетелката е присъствала на проведения разговор между д-р П. и В. Г., впечатленията й са преки и тя не свидетелства  за  грубо  отношение  към пациентката.

 

Жалба вх.№ 278/23.02.2012 год. от временно изпълняваща длъжността “главна медицинска сестра” Р. Б.Т.. Разпитана като свидетел тя заяви, че не работи с д-р П. от м.ноември 2011година, но жалбата е подала в края на м.февруари 2012 год. „защото как щях да работя в един екип с нея". В тази насока въззивният съд намира,  че от четири месеца свидетелката Р. Т. не работи с въззиваемата д-р П. и жалбата е с входящ номер от 23.02.2012 год., тоест, само четири дни преди издаване на уволнителната заповед и една седмица след влизане в сила на решение под № 256/ 04.11.2011 год. по гр.д.№ 409/ 2011 год. по описа на Окръжен съд С, с което е отменена като незаконосъобразна Заповед № 33/23.03.2011 год. на Директора на филиал П. на „Специализирани болници за рехабилитация - Национален комплекс" ЕАД гр.С. за наложено дисциплинарно наказание „забележка" на ищцата. Налице е известна заинтересованост от страна на свидетелката . която е в подчинени служебни отношения с въззивниците. Решаващият първоинстанционнен съд подробно е обсъдил показанията й, приемайки ги по принцип за достоверни, но с известна доза уклончивост.

 

Относно описания в жалбата случай със „скандал" на който е присъствал д-р Ерай Дурмуш, въззивният съд възприе следното:

 

В жалбата на свидетелката Р. Т. се твърди, че той е напуснал специализацията си заради грубото отношение на д-р П.. Разпитан като свидетел по делото д-р Д. обясни, че прекратяването на специализацията му е свързано с повишаване на таксата за чужди граждани от 1800 на 2600 евро и няма отношение към поведение на д-р П.. За работата си с въззиваемата П. свидетелят е заявил „Д-р П. никога не се е държала грубо с мен и когато съм присъствал на преглед никога не се е държала грубо с пациенти", „Не е имало случай да повишава тон. По принцип тя говори по-бързо, но не мога да кажа по-силно.".


          Във въззивната жалба се ползват изрази и думи от контекста на показанията на св. Д. които се тълкуват неправилно. Свидетелят заяви, че е получил обаждане по телефона от св. Р. Т., за да му напомни за случая с „чехлите". „Не си спомням да е имало скандал, тъй като са минали три години и беше някакво недоразумение", ясен е в показанията си относно този случай свидетелят Дурмуш.

 

Д-р Анна Николова, завеждащ II рехабилитационно отделение заяви, че д-р П. е отказвала да приема пациенти с придружаващи заболявания, рискови за рехабилитация, като ги е насочвала за консултация е директора на болницата и   завеждащ   отделението.   Както   приема  решаващият   съд,   това поведение може и да е укоримо действително, но не е доказателство за липса на качества за работа в екип, а по скоро е дисциплинарно нарушение, което подлежи на санкция по друг  ред.   Обстоятелството,   че   под  диктовка   на  въззиваемата д-р   П. медицинските сестри са попълвали медицинската документация не обосновава тезата на работодателя за липса на качества за работа в екип. Разпитаната св. Р. Т. подробно обясни коя документация от кого следва да се попълва.

Свидетелката обяснява подробно, че медицинската документация се дели на две части: по клиничните пътеки попълването на документацията била задължение на лекаря с изкл. на процедурния картон, където можела да пише и сестрата. Всеки от тях имал трудова характеристика, където пишело кой какво трябва да прави. Когато пациентът бил по свободен прием или по програма на НОИ тогава сестрата обработвала медицинската документация. Свидетелката обяснява, че историята на заболяването винаги е пишела тя, но под диктовката на д-р П.. Вътре в историята на заболяването всеки ден се пишело състоянието на пациента, имало ли е контролен преглед и “заключителен декурзус” и всичко това оформяло заключителното състояние на пациента, което следвало да го пише сестрата. Единствено за “заключителния декурзус” имало шаблони направени от въззиваемата и при изписване на пациентите същите са били писани от сестрите, според заболяването на пациента, в което въззивният съд не намира нищо смущаващо.

 

Относно водената статистика за броя на преминалите пациенти, което от д-р Николова се възприема за конфликтност от въззиваемата, мед. сестра Т. Б. е заявила, че: „за улесняване на работата всички сестри, в това число и аз сме водили, не бих го нарекла статистика, а отбелязване преминалия брой пациенти - по клинична пътека, по програмата на НОИ и срещу заплащане. При постъпване на работа в кабинета имаше такъв тефтер и продължихме да го водим  за  наше  улеснение.   Улеснява  ни   това,  за  да  можем  да  следим документацията. Така се ориентираме по-лесно. Когато д-р П. отсъстваше, в този кабинет работеха други лекари и ние продължавахме да попълваме тефтера, той беше на видна място, отгоре на бюрото".

 

Във въззивната жалба се изнасят твърдения, че въззиваемата била в лоши колегиални отношения с „всички лекари, всички рехабилитатори, всички водолечители и част от медицинските сестри". Тези твърдения въззивният съд намира, че са недоказани. Няма събирани такива категорични доказателства. Въззивниците тълкуват непоследователно смисъла на показанията на св. П. Г, който изказа не само своите, но и на свои познати отлични впечатления от работата на д-р П.. В тази връзка по делото са представени и множество благодарствени писма, от които е видно, че много от пациентите както на работодателя, така и на лекуващия лекар въззиваемата д-р П. са останали много доволни и с дългогодишни, много добри впечатления от престоя си в тази болница.  В тази насока са извадките от книгата за похвалите и оплакванията: от 14.08.2011г. на М. М. и от 22.06.2011г. на инж. Х. Д. Х., от Н. К. от гр. М., както и благодарствени писма от много пациенти: писмо от 26.04.2010г. на К. Г., П. Георгиев и П. В.; поздравителен адрес от В.Г. М. от гр. С. от м. 07.2011г.; писмо от 09.11.2000г. на М.К.Д.благодарствено писмо от 21.02.2012г. на М. М. К., Молба вх.№ 419/18.10.2011 год. на С.А. М.Писмо от 16.06.2011 год. на Кр.Ж.Имейл от 26.10.2011 год. от О.Т. А.; Молба вх.№ 2748/08.11.2010 год. от С.Н. Л.; Молба от 01.03.2011 год. на М. Р. В.; Молба вх.№ 51/ 23.12.2010 год. от сем. Д.  и  Т.  В.като  всички  те  опровергават  твърдението  на въззивниците за липсата на качества у въззиваемата за изпълнението на възложената й работа.

 

Във въззивната жалба се твърди, че въззиваемата П. е имала избирателно отношение към пациентите си, което твърдение е необосновано и не е доказано. Твърди се също, че вместо да сигнализира за нередности в болницата ръководството, тя ги била обсъждала с пациенти. Св. Г. заяви: „Бил съм свидетел и съм питал защо и как преди да им бъде предписана процедура на пациенти от К. им е изписана хранителна добавка на четирима от над 100 лева от д-р Т. Д. и понеже разговорът ни стана в коридора, аз директно й зададох въпрос /на д-р П./ защо не е уведомила д-р П.за това, което става тук. Тя ми каза, че е уведомила д-р П.и д-р Н. и това не е едностранен акт от страна на д-р Д..".

 

Ако както се твърди във въззивната жалба, въззиваемата е имала характерови особености, които не й позволяват да работи в екип, то би следвало да ги проявява спрямо всички пациенти, а не избирателно. Защото избирателното отношение към едни пациенти не е липса на качества, а дисциплинарно нарушение. Съдът намира, че за работата на въззиваемата, като лекар въззивниците нямат никакви претенции,  напротив в становище от 16.07.2012 год. се  заявява, че „професионалните познания и качествата на специалист на ищцата не са поставени под въпрос". Обсъдени са приетите писмени доказателства, изразяващи благодарност на лекувани от въззиваемата д-р П. пациенти и молби за приемане на лечение с лекуващ лекар д-р П. - извадки от книгата за похвали и оплаквания от 14.08.2011 год, които бяха разгледани и обсъдени по-горе и от въззивната инстанция.

 

          В конкретният случай въззивният съд намира, че решаваща се явява константната практика на Върховните съдилища на Републиката и най-вече по-новата практика на ВКС на РБ, според която липсата на качествата на работника или служителя по чл. 328, ал.1, т.5 от КТ трябва да отразява едно трайно състояние на работника или служителя в продължение на един по-дълъг период от време. В същият смисъл е решение № 306/18.05.2010г. постановено по гр. дело № 1730/2009г. на ІІІ ГО на ВКС, според което основната разлика между основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал. 5 от КТ поради липса на качества при работника или служителя за ефективното изпълнение на работата и дисциплинарното уволнение по чл. 190 от КТ, като най-тежко дисциплинарно наказание се изразява в това, че първото основание е без виновно. Става въпрос за обективна липса на качества, която може да се дължи за недостатъчна образованост /но не и на липсата на необходимото образование, което е основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал.1, т. 6 от КТ/, опит или природни дадености – съобразителност, сръчност, схватливост, концентрация, способност за работа с хора и клиенти за определени професии. Липсата на качествата трябва да отразява трайно състояние на работника или служителя. В резултат на тази липса работникът или служителят не изпълнява или изпълнява лошо, не сръчно своите служебни задължения. В аналогичен смисъл е решение № 357/03.05.2010г. по гр. дело № 1138/2009г. на ІІІ ГО на ВКС, които са постановени по реда на чл. 290 ГПК и са задължителни за долустоящите съдилища. Въззиваемата П. е работила в продължение на 12 години на длъжността “лекар-ординатор” и работодателят не е възразил, че същата не притежава необходимите качества за изпълнението на възложената й работа, и след този дълъг период от време изведнъж се оказа, че тя не притежава същите качества.

 

В тази връзка въззивният съд намира, че е обоснован и мотивиран извода на първоинстанционния съд, че въззиваемата, като е връщала пациенти с нередовни документи и че е отказвала да предпише повече от предвидените за съответните заболявания безплатни процедури, по скоро сочи на изпълнение на нейните служебни задължения като лекар-ординатор, а не на неизпълнение или грубо поведение. В този смисъл същата във вменените й задължения на “лекар-ординатор” е следвало да се съобразява с последните. Също така на първоинстанционното производство се е установило, че пациентите недоволстват и изразяват несъгласие с недостига на процедури, а не от това, че са изписвани по-малко от желаните от тях процедури и че са връщани с неизрядни документи, в това число и непопълнени картони при изписване, което не се дължи на некоректното поведение на въззиваемата, а на натовареността и начина на организация на работата в здравното заведение на въззивника.

 

С оглед на съвкупната преценка на целия доказателствен материал по делото въззивният съд счита, че и пред двете съдебни инстанции не се установиха и доказаха визираните в процесната заповед за уволнение основания, а именно, липсата на качества на въззиваемата за работа в екип на служителя, което да пречи на ефективното изпълнение на трудовите задължения, до които правилни и законосъобразни изводи е стигнал и първоинстанционния съд. В тази връзка съдът е стигнал до правилния извод, че същата заповед на управителя на въззивното лечебно заведение следва да бъде изцяло отменена, а искът по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ да бъде уважен.

 

Основателни и доказани се явяват и акцесорните искове имащи за последния отменяне на заповедта за уволнение, а именно за възстановяване на предишната работа, както и иска за изплащане на обезщетение за оставането на работника без работа поради незаконното уволнение. Първоинстанционният съд обосновано и мотивирано е разгледал и въпроса с допълнителния труд, полаган от ищцата по допълнителен трудов договор, като това е станало и в съответствие с действащото трудово законодателство и константната практика на ВКС в тази насока и по приложението на трудово правните норми. В този смисъл първостепенният съд е изложил подробни и обосновани мотиви, които изцяло се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Правилно е бил посочен и размера на дължимото обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, като е била взета предвид от съда и разпоредбата на чл.228, ал.1 от КТ.

 

         Въззивният съд намира, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

 

            На основание чл.78, ал.1 във връзка с чл.273 от ГПК въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемата, направените от последната разноски по делото и пред въззивната инстанция общо в размер на 800 лева, съобразно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК, представляващи възнаграждение за един адвокат съобразно представените договор за правна защита и съдействие и пълномощно то 14.11.2012 год. пред въззивния съд.

           

         Водим от горното, съдът

 

 

                                                 Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 467/11.09.2012 г. по гр.д. №1343/2012г. по описа на Районен съд-К., като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА “СПЕЦИАЛИЗИРАНИ БОЛНИЦИ ПО РЕХАБИЛИТАЦИЯ-НАЦИОНАЛЕН КОМПЛЕКС” ЕАД гр.С., район С., бул. “В.Л.” № ., представлявано от изпълнителния директор А.И.С. и “СПЕЦИАЛИЗИРАНИ БОЛНИЦИ ПО РЕХАБИЛИТАЦИЯ-НАЦИОНАЛЕН КОМПЛЕКС” ЕАД - гр.С., филиал П., ул.”О.” № . представляван от д-р К.В.П. да заплатят на Ж.Д.П.,***, ЕГН **********, със съдебен адрес - адв.Н.К. ***. сумата от 800 /осемстотин/ лева, представляваща направените от въззиваемата разноски по делото пред въззивната инстанция.

 

            Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Република България чрез Окръжен съд С при наличието на основанията по чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                              ЧЛЕНОВЕ:   1.