Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 78                                  15.02.2013 година                        гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД          ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 16 януари                                                                                    2013 година

В открито заседание в следния състав

 

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

                                                 ЧЛЕНОВЕ:         РУМЯНА ТИХОЛОВА

                                                                   МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                         

                                                                    

СЕКРЕТАР: П.В. ……………………………………………….

ПРОКУРОР:………………………………………………………………………..

Като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. № 521 по описа за 2012 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано след като с решение № 116 от 28.11.2012г., постановено по т.д. 102/2011г. по описа на ВКС на РБ е отменено решение №257 от 05.11.2010г. по в.гр.д.№376/10г. на Старозагорския окръжен съд в частта, с която е обезсилено решението на Старозагорския районен съд №605 от 08.06.2010г. по гр.д.№ 1484/2009г. по предявения от С.А.Б. като настойник на поставения под пълно запрещение неин съпруг – Х.Ф.Б. иск срещу М.Г.К., основан на чл.31 ал.1 ЗЗД, както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от С.А.Б. като настойник на поставения под пълно запрещение неин съпруг – Х.Ф.Б. срещу М.Г.К. отрицателен установителен иск за сумата общо от лв. и делото е върнато в тази му част  за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В отменителното си решение ВКС е дал изрични указания, които са задължителни за настоящия съдебен състав.

         

Постъпила е въззивна жалба от М.Г.К.  чрез пълномощника му адв.М. против решение №605 от 08.06.2010г., постановено по гр.д.№ 1484/2009г. по описа на Старозагорския районен съд.

        Въззивникът М.Г.К. счита, че е доказал каузалния характер на вземането си, както неговата ликвидност и изискуемост. Моли въззивният съд да приеме, че конститутивният иск по чл.31 ал.1 от ЗЗД е недоказан, тъй като към момента на задължаването си по записите на заповед към ответника К., Б. все още е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и е могъл да ги ръководи. Поставянето му под запрещение било последващо събитие. Неоснователността на конститутивният иск водела до неоснователност и на установителния иск по чл.124 ал.1 от ГПК. С оглед на това моли да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира и за направените по делото разноски.

        Въззиваемите С.А.Б. действаща лично за себе си и в качеството на настойник на съпруга си Х.Ф.Б.  чрез пълномощника си адв. С. заявяват, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение правилно. Подробни съображения развиват в писмена защита и в с.з.  Молят обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират и за направените разноски по делото.

 

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предявени са искове с правно основание чл.31, ал.1 ЗЗД и чл.124, ал.1 ГПК.

По делото е безспорно установено, че на 06.08.2007г. въззиваемият Х.Б. е съставил запис на заповед, с който се задължил да заплати на поемателя М.Г.К. – въззивник в настоящото производство, на падеж 06.10.2007г. сумата лева. В записа на заповед е посочено, че ищцата С.Б. е поръчител, като е положен подпис от нейно име. На 14.09.2007г. в с. Калояновец, въззиваемият Х.Б. отново е издал запис на заповед за сумата лева, като поемател в ценната книга е посочен също въззивникът М.Г.К.. Записът е с падеж 14.12.2007г.

В резултата на това и предвид обстоятелството, че въззиваемият не му заплатил горните суми, на 11.10.2007 и 27.12.2007г. въззивникът К. сезирал Старозагорския районен съд с молби за издаване на изпълнителен лист въз основа на държаните от него записи на заповед, като по молбите били образувани приложените гр.д. №2406/07г. и №50/08г. по описа на Старозагорския РС. Издадени се изпълнителни листи, въз основа на които въззивникът предприел действия по принудително изпълнение срещу двамата въззиваеми.

По делото е приложено и гр.д. №911/2008г. на Старозагорския окръжен съд, от което се установява, че по иск предявен от С.Б., нейният съпруг Х.Б. е бил поставен под пълно запрещение, с решение от 10.03.2008г. За негов настойник, съобразно чл.128, ал.З от СК /отм./ е определена С.  Б. .

Пред първоинстанционният съд са събрани гласни доказателства. От същите се установява, че въззиваемият Х.Ф.Б. страдал от психично заболяване още преди да се омъжи за въззиваемата С.А.Б., което станало през 1964г. Заболяването му от , според свидетелката А., ставало причина той многократно да постъпва на лечение. Свидетелката установява, че през лятото на 2007г. Б. започнал работа при въззивника, като се занимавал с поддържане на градината. Съпругата му била против това той да работи, но всеки път когато повдигала въпроса въззиваемият Б. ставал невъздържан и агресивен. Свидетелката сочи, също така, че през тези период състоянието на Б. се влошило, поведението му се променило. Той говорел, че ще започват с въззивника съвместен бизнес, че ще стават съдружници и ще обработват заедно земи, определял го като голям бизнесмен и обяснявал, че двамата са подписвали някакви документи в тази връзка.

Показанията на тази свидетелка се подкрепят и от изложеното от свидетеля Й.Г.. Той също сочи, че от много време знаел за психичното заболяване на Б.. Твърди, че същия често бил обземан от неосъществими предприемачески идеи - първо искал да прави модерна мандра, след това - винарна, а после да арендува земи като направи съдружие с въззивника от когото щял да закупи комбайн и товарен камион. Запитан от свидетеля, откъде ще вземе пари за това, Б. твърдял, че има да получава обезщетение от американското разузнаване, Брюксел и НАТО, за които бил работил преди години. След това му обещал, че след като се замогне, ще го вземе за шофьор и дори ще направят съвместен бизнес.

За тези си бизнес проектите Б. говорел и пред посочения от  въззивника свидетел Н.Н., който твърди, че въззиваемият Б. го убеждавал, че има земи в софийско и иска да ги обработва със сина си. Свидетелят разбрал, че Б. ще взема някаква комбайна и камион. Твърди, също така че бил поканен от К. да присъствува на предаването на пари от него на въззиваемия през късното лято на 2007г. Пред него Б. бил изготвил някаква разписка, а въззивникът поканил Н. и още две лица да се подпишат под същата като свидетели на предаването на парите. Самото физическо предаване на сумата обаче Н. не възприел - той поддържа само, че е видял пари, поставени на масата, но не е видял Б. да взема парите. Относно друга сума от лева, разбрал, че е дадена предварително на въззиваемия, т.е също не е видял реално предаване на парите.

Единствено свидетелката К.К., твърди, че е видяла въззивника да предава на въззиваемият Б. паричната сума. Правилно обаче районният съд не е кредитирал същите в тази им част, с оглед обстоятелството, че тя живее с въззивника на съпружески начала, поради което е явно заинтересована от изхода на процеса. Показанията й са в противоречие с депозираното от другия свидетел на въззивника, който поддържа, че не е видял Б. да прибира парите. Освен това други доказателства, установяващи факта на реално предаване на паричната сума от въззивника на въззиваемият Б. не са представени по делото.

По делото пред първоинстанционният съд е била назначена съдебно- психолого-психиатрична експертиза, която е депозирала писмено заключение.

Същото е компетентно и добросъвестно изготвено, не е оспорено от страните по делото, поради което следва да бъде кредитирано изцяло, така както е сторил и районният съд.

От заключението се установява безспорно, че въззиваемият Х.Б. страда от заболяване, с диагноза „. Непрекъснато         протичане.             синдром. .". Заболяването е с давност от 1961 г., като е започнало със симптоми - въззиваемият се считал за обект на чуждо разузнаване, а в последствие се е проявило в пристъпи, поради които през годините се налагало многократно лечение в специализирани болници. Според вещите лица, при проведеното клинично изследване ищецът демонстрира съдържателни нарушения на мисловния процес - идеи за повишени възможности и способности, повишена и мислене. Същевременно личностовия профил на Б. го характеризира с раздразнителност, понижена работоспособност, тенденция към гневни и агресивни отреагирания на определени теми. Според експертите са налице необходими и достатъчни критерии за поставяне на диагноза „...". Това заболяване се характеризирало със , които са еднакво изразени в един и същ болестен епизод. В тези моменти настроението на болния се характеризира с приповдигнатост, повишена самооценка и мегаломанни идеи, повишена енергия, хиперактивност, нарушена концентрация и загуба на нормалните социални задръжки. Въз основа на наличните клинични данни, експертизата приема, че към датите на подписване на двата записа на заповед /съответно 06.08.2007г. и 14.09.2007г./ Б. е бил в състояние на изостряне на заболяването, като поведението му през този период от време е било болестно мотивирано, с данни за нарушение на мисленето, емоциите и волята. Б. се е намирал в състояние на продължително разстройство на съзнанието, при което е бил лишен поради болестта си от възможността на разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи.

Пред въззивната инстанция нови доказателства не са представени.

 

При така установената фактическа обстановка по отношение исковете с правно основание  чл.31, ал.2 ЗЗД, въззивният съд намира следното:

В исковата си молба настойникът на въззиваемият Б. – С.А.Б. твърди, че като издател на процесните записи на заповед, вземането по които е оспорила като недължимо, поради отсъствие на съществуващо каузално правоотношение, изпълнението на което ценните книги да обезпечават, съпругът й Б., макар и дееспособен но страдащ от тежко психично заболяване не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, поради което и на това основание не дължи сумите по издадените въз основа на несъдебното изпълнително основание 2 бр. изпълнителни листа.

 

Съгласно чл.31, ал. 1 ЗЗД унищожаем е договорът сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или ръководи действията си. Действително Записите на заповед представляват едностранни сделки, но съгласно разпоредбата на чл.44 от ЗЗД – правилата относно договорите намират съответно приложение към едностранните волеизявления, в случаите, в които законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения. С оглед на това разпоредбата на чл. 31 ЗЗД намира приложение в настоящия случай, поради което съдът намира за неоснователно възражението на въззивника в тази посока. От събраните по делото доказателства е установено по категоричен начин, че към датата на съставяне на двата записа на заповед, макар и дееспособен, /тъй като все още не е бил поставен под запрещение/, въззиваемият Б. е страдал от психично заболяване, което не му е позволявало да разбира и да ръководи действията си, както и да защитава своите интереси, т.е. макар към този момент Б. да е бил дееспособен, способността му посредством лични действия да формира правновалидна воля е била засегната поради заболяването. От това следва, че правото да иска унищожение на сключените в това състояние сделки е възникнало в полза на въззиваемия. Ето защо са налице основанията на чл.31, ал.1 ЗЗД и предявените искове следва да бъдат уважени като основателни.

По отношение на отрицателните установителни искове с правно осн. чл.124, ал.1 пр.трето ГПК, въззивният съд намира следното:

Съгласно трайно установената съдебна практика в производството по отрицателен установителен иск, основан на чл.124 ал.1 ГПК в тежест на кредитора, поемател по ценната книга, е  да установи, независимо от процесуалното си качество на ответник, че вземането му съществува.

Унищожаването на записите на заповед, поради наличие на предпоставките на чл.31, ал.1 ЗЗД, има за последица отпадане с обратна сила на възникналите менителнични задължения. Поради това правилно районният съд е приел, че вземанията на ответника по двата записа на заповед не съществуват.

Двата съставени от Б. документа, не могат да бъдат разглеждани като разписки за получени от него суми, които удостоверят наличие на каузално правоотношение по договор за заем между него и ответника. Тази възможност, може да бъде обсъждана само в случаите, когато е налице непълнота на съдържанието, която съобразно чл.536, ал.1 от ТЗ води до дисквалифициране на документа като запис на заповед. Настоящият случай не е такъв, защото ценните книги имат реквизити, но са унищожаеми като едностранни сделки, поради психическото състояние на Б.. Поради заболяването си и състоянието, в което се е намирал в процесния период, Б. не е могъл да ръководи постъпките си и да разбира свойството и значението на извършваното. Поради това, дори неговите удостоверителни изявления, следва да бъдат разглеждани в светлината на психическата му непригодност и не могат сами по себе си да служат като годно признание за настъпване на определени факти с правно значение.

От друга страна, въззиваемите са оспорили още с исковата си молба факта на получаване на процесните суми, а въззивникът не е доказал по делото факта на реално предаване на сумите. Това което записа на заповед като частен диспозитивен документ удостоверява е обещанието да се заплати определена парична сума в полза на определено лице. Следва да се отбележи, че извън определеното в закона съдържание на  записа на заповед, който съгласно чл.535 от ТЗ е строго формална сделка остава въпроса за това дали посочената в менителничният ефект сума е получена реално или не.  

С оглед на гореизложеното правилно и законосъобразно районният съд е приел, че възраженията на ответника, че има право да търси изпълнение срещу Б., по силата на сключен заем и поради това, че ищецът е получил без основание парична сума и се е обогатил с нея са неоснователни. Липсата на доказано каузално правоотношение, както и унищожаването на едностранните сделки, създаващи менителнично задължение за Б., водят до извод, че вземанията на ответника, които са предмет на издадените въз основа на чл.237 ГПК /отм./ изпълнителни листове не съществуват.

Предвид горното правилно районният съд е приел, че следва да уважи изцяло предявените от въззиваемите отрицателни установителни искове.

Следва да се отбележи, че обжалваното решение  е влязло в законна сила по отношение на иска, с който е признато за установено на осн. чл.124, ал.1 пр.З ГПК, по отношение на М.Г.К., че вземането му против С.А.Б. за сумата лева, за което тя солидарно отговаря като авалист по запис на заповед от 06.08.2007г., с място на издаване с. Калояновец, обл. Стара Загора, издател Х.Б. и падеж 06.10.2007г., заедно със законната лихва върху сумата от 06.08.2007г. и 120/ сто и двадесет/ лева деловодни разноски, относно което е издаден изпълнителен лист от  17.10.2007г.  по ч.гр.д№2406/2007г. на СтРС, не съществува, тъй като Б. не е изразила воля да се задължи по ценната книга, поради което по отношение на него настоящата инстанция не следва да излага съображения.

Предвид гореизложените съображения, въззивният съд намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което следва изцяло да бъде потвърдено. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони.

С оглед изхода на делото, а именно неоснователност на въззивната жалба и предвид изрично направеното искане в с.з. от въззиваемите за присъждане на разноски, както и предвид указанията, дадени от ВКС в отменителното си решение, следва въззивника да бъде осъден да заплати на въззиваемите  направените разноски за въззивната и касационната инстанция, които са общо в  размер на … лв.

 

Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд

 

          Р Е Ш И :     

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №605 от 08.06.2010г., постановено по гр.д.№ 1484/2009г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

   ОСЪЖДА М.Г.К. ЕГН ********** *** да заплати на С.А.Б. ЕГН**********, действуваща като настойник на поставения под пълно запрещение Х.Ф.Б. ЕГН ********** двамата с адрес Стара Загора, ул. , вх."", ет…., ап….сумата от …лв. /…лева/, представляваща направените разноски пред въззивната и касационна инстанция.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 от ГПК.

 

 

 


                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:         

 

ЧЛЕНОВЕ: