Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  51                                01.02.2013 година                     гр. Стара Загора

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД        ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

Нa шестнадесети януари                             две хиляди и тринадесета година

В открито заседание в следния състав

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

                                              ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ТИХОЛОВА

                                                                 МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

СЕКРЕТАР: П.В.

като разгледа докладваното от зам.председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в. гр. д. № 525 по описа за 2012 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивната жалба на Рудник “Трояново-север” с.Ковачево, клон на “Мини Марица изток” ЕАД гр.Раднево, чрез пълномощника му юрисконсулт Г.В.  против решение № 150 от 19.10.2012 г., постановено по гр.дело № 358/2012 г. на Радневския районен съд.      

Въззивникът е останал недоволен от постановеното решение, поради което го обжалва изцяло и в срок. Счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно, поради което моли същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде решен спора по същество. Подробни съображения излага във въззивната си жалба, докладвани в с.з.

Въззиваемият  Р.И.И. чрез пълномощника си адв.Й.М. оспорва въззивната жалба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Въззиваемият сочи, че решението на районния съд е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и обосновано с оглед събраните по делото доказателства. Моли да бъде потвърдено изцяло. Претендира за направените разноски пред въззивната инстанция.

 

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намира за установено следното:

 

Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

        Ищецът Р.И.И. /въззиваем в настоящото производство/ е предявил три обективно съединени иска с правно основание чл.344, ал.1,т.1-З КТ.

         По делото е установено, че по силата на трудов договор, сключен на 26.07.2010г. Р.И.И. е започнал работа при ответника Рудник “Трояново-север” с.Ковачево, клон на “Мини Марица изток” ЕАД гр.Раднево /въззивник в настоящото производство/ на длъжността “маш.оператор вулк. Кауч. Изд. ГТЛ” в участък “Вулканизация” звено “Вулканизатори”.

         Със заповед № …от …г. на управителя на Рудник “Трояново-север” с.Ковачево, клон на “Мини Марица изток” ЕАД гр.Раднево въззиваемият Р.И.И. е уволнен дисциплинарно затова, че на

12.06.2012г. при извършена проверка на товарен автомобил - нафтовоз „УРАЛ" с инв.№ 5292, управляван от ищеца, е установено, че намиращата се в задната част на цистерната пломба, монтирана на утайника, е скъсана и от цистерната изтича гориво без да се отчита електорнния и механичния брояч. Това нарушение било констатирано от назначена за това комисия, която установила, че е скъсана пломба, която се намира на крана-утайник в задната част на цистерната и за което бил съставен констативен протокол № 3 /12.06.2012г. Към датата на уволнение въззиваемият е заемал длъжността “шофьор на автобус/товарен автомобил, извозващ хора в участък „Автотранспорт" в клон рудник „Трояново-север" - с.Ковачево при „Мини Марица-изток" ЕАД, гр. Раднево.

         На основание чл.193 ал.1 от КТ във връзка с това дисциплинарно нарушение работодателят е поискал от работника Р.И.И.   обяснение за констатираното нарушение и да посочи доказателства за твърдените от него факти. Работникът е депозирал писмени обяснения  на 13.06.2012г. Въз основа на Констативен протокол № 3/12.06.2012г. и дадените писмени обяснения на ищеца е издадена горепосочената заповед, с която трудовият му договор е прекратен на основание чл.330, ал.2, т.6 и чл.188, т.З КТ вр.чл.187, т.3 и т.10 от КТ- дисциплинарно наказание „Уволнение". Същата му е връчена при условията на отказ, удостоверен с двама свидетели на 13.06.2012г. Посочено е, че извършеното нарушение от лицето представлява “неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила” по смисъла на чл.187 т.3 от КТ.

        Вмененото нарушение на трудовата дисциплина работодателят обосновава с нарушение на задължения по длъжностната характеристика, посочени в Раздел II Основни функции и задължения - т.2.4.: Да следи и контролира експлоатационната сигурност, надежност и готовност на автомобила; както и задълженията по Раздел VI Отговорности, т.4: За изправността на управлявания от него автомобил, и т.7: За разхищенията на горива, масла, материали и части.

         От събраните по делото писмени и гласни доказателства въззивният съд намира, че по делото не е установено, че наличието на пломба на утайника и нейната цялост са вменени като задължение на шофьора на автомобила с устна или писмена заповед, както и че са налице някакви вътрешни правила на работодателя. Такива не са представени по делото. Нещо повече от свидетелските показания се установява, че поставянето на пломби на утайника е по инициатива на самите работници, няма установен ред по който да се поставят тези пломби, съответно да се свалят. На следващо място не е установено по делото, че на ищеца е било вменено такова задължение - същия да постави пломба на утайника на автомобила, който управлява и да следи за нейната цялост. Още повече, че е установено по делото, че този автомобил се е управлявал не само от него, а са се сменяли няколко работника. При извършената проверка е установено повече налично гориво в нафтовоза на ищеца. Настоящата инстанция намира за неоснователни възраженията на въззивника относно това, че районният съда е дал вяра на показанията на свид.Иван Димитров И. –който е баща на ищеца, предвид съществуващата роднинска връзка и заинтересованост от изхода на спора, тъй като неговите показания са подкрепени изцяло от останалите събрани по делото доказателства. Работодателя не е представил доказателства, а и не отрича липсата на такива досежно задължение на работника да постави пломби на определените места на управлявания от него автомобил. И в същото време мотивира задължение на работника за поставяне на такива пломби по тяхна преценка, нещо повече квалифицира като нарушение на трудовата дисциплина едно бездействие на работника, което не му е вменено като трудово задължение по съответния ред.

         Неоснователно е и възражението, направено от въззивника, че при извършената проверка на 12.06.2012г. е установено, че при празна цистерна с натиснат бутон на пистолета броячът продължава да се върти без реално да има точене на гориво или наливане на гориво, тъй като това обстоятелство няма отношение към липсата или наличието на пломба на утайника, нито пък е описано като фактическо основание за налагане на дисциплинарното наказание. В настоящото производство следва да се обсъждат само фактическите основания, изложени в обжалваната заповед и  не може да се навеждат нови нарушение на трудовата дисциплина извършени от ищеца в производството по делото.

         Правилен е изводът на първоинстанционният съд предвид събраните по делото доказателства, че липсва нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.186 от КТ, поради което и искът по чл.344 ал.1 т.1 от КТ е основателен и доказан.

         С оглед на гореизложеното, настоящата инстанция намира, че  въззивникът не е установил по безспорен и категоричен начин описаното в заповедта за уволнение обстоятелство - за нарушена цялост на пломбата на утайника, както и че това представлява нарушение на трудовата дисциплина и съответно не е доказал, че е извършено визираното в обжалваната заповед нарушение на трудовата дисциплина. Ето защо намира, че не е налице и основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение.

        

С оглед на гореизложеното въззивният съд намира, че решението на РРС е правилно и законосъобразно досежно иска по чл.344 ал.1 т.1 от КТ Първоинстанционният съд правилно е приел, че обжалваната заповед е  незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

Основателен и доказан се явява и предявеният иск за възстановяване на предишната работа, тъй като същия се явява акцесорен по отношение на главния иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ .

По отношение на предявения иск за възстановяване на ищеца на преди заеманата длъжност поради отмяна на незаконното уволнение съдът намира:

Спорното обстоятелство по този иск е дали работника е работил по срочен или безсрочен трудов договор предвид сключваните няколко броя допълнителни споразумения между двете страни по делото.

         Първият трудов договор №…от …г. между страните по делото е сключен по чл.68 ал.1 т.1 от КТ – срочен до 31.10.2010г. Видно от приложеното лично трудово досие на въззиваемия впоследствие са сключвани и допълнителни споразумения към него, с които е уредено трудовото правоотношение между страните в периода 26.07.2010г. - 30.06.2012г. В случая са сключени 8 договора - трудов договор и 7бр. допълнителни споразумения към него. В последното Допълнително споразумение № …г. е договорена и промяна на длъжността, заемана от работника. Съгласно трайната практика на ВКС изменението на чл.68 КТ /ДВ, бр.25/2001 г./ цели да ограничи т.н. верижни срочни трудови договори. С разпоредбите на чл.68, ал.2-ал.4 КТ са създадени ограничения за сключване на срочни трудови договори. Смисълът на закона е точното фиксиране на случаите, в които работодателят може да сключи срочен трудов договор - хипотезите са дадени в ал.З на чл.68 КТ. Извън тези две хипотези срочен трудов договор по чл.68, ал.1, т.1 КТ може да се сключи за дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер, но те трябва да са с минимална продължителност от 1 година -чл.68, ал.4 КТ.

С оглед на това въззивният съд намира, че правилно районният съд е приел, че срочният Трудов договор № 38/26.07.2010г. както и допълнително споразумение №…от …г. са безсрочни  по съображения изложени от същия, поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях. Поради тези причини и с оглед императивната разпоредба на чл.68, ал.5 КТ съдът приема, че трудовият договор между страните е безсрочен. Установено е по делото, че към датата на отмяна на уволнителната заповед и с оглед заявения иск по чл.344, ал.1, т.2 КТ ищецът следва да бъде възстановен на предишната работа - шофьор на автобус/товарен автомобил, извозващ хора в участък „Автотранспорт".

Основателен и доказан е и искът за изплащане на обезщетение за оставането на работника без работа поради уволнението за периода 13.06.2012г. - 13.12.2012г. В обжалваното решение районният съд е приел за основателен и доказан този иск за периода 13.06.2012г. – 13.12.2012г. и до размера на … лв. съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, която е приета по делото. Следва да се отбележи, че в конкретния случай към датата на постановяване на съдебното решение от РРС не е бил изтекъл 6 – месечния срок, поради което е неправилно присъдено обезщетение по чл.225 ал.1 КТ за целия период. Предвид обстоятелството обаче, че въззивната инстанция е инстанция по съществото на спора и същата следва да вземе предвид  всички новонастъпили факти и обстоятелства когато се произнася с решение, то следва да бъде потвърдено в тази част решението на РРС тъй като към настоящия момент са изминали 6 месеца, а и от констатациите, извършени от настоящата инстанция в с.з се установи, че ищеца след прекратяване на трудовото му правоотношение от въззивника няма нови записвания в трудовата книжка, т.е. не е страна по трудово правоотношение и не получава трудово възнаграждение. Представена бе от въззиваемия и декларация в този смисъл.

 

Предвид гореизложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон. Като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

        

С оглед неоснователността на въззивната жалба следва въззивника  да бъде осъден да заплати на въззиваемият направените разноски по делото за въззивната инстанция, които са в размер на … лв. – адвокатско възнаграждение.

 

Водим от горните мотиви, Окръжен съд – гр. Стара Загора

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 150 от 19.10.2012 г., постановено по гр.дело № 358/2012 г. на Радневския районен съд.

 

         ОСЪЖДА Рудник “Трояново-север” с.Ковачево, клон на “Мини Марица изток” ЕАД гр.Раднево, да заплати на Р.И. *** ЕГН********** сумата …лв. /… лв./, представляваща разноски по делото за въззивната инстанция.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 от ГПК.

 

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

        

                                               ЧЛЕНОВЕ: