Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 87                                   21.02.2013 Година                     гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ  ОКРЪЖЕН СЪД         ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 23 януари                                                                                  2013 година

В открито заседание в следния състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

                                                ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                                   ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА

 

СЕКРЕТАР: П.В.

Като разгледа докладваното от съдия ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. № 544 по описа за 2012 г.,за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивната жалба на Д.Д.Р., подадена чрез пълномощника му адв.Д.К., против решение № 98 от 08.11.2012 г., постановено по гр.дело № 287/2012 г. на Гълъбовския районен съд.

 

        Въззивникът счита, че решението е незаконосъобразно, неправилно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила  и необсъждане на доказателствата по делото. Подробни съображения излага във въззивната си жалба, докладвани в с.з. Моли да бъде отменено изцяло първоинстанционното решение и бъдат уважени предявените искове. Претендира за направените разноски по делото, за които представя списък.

        Въззиваемият  Г.Д.Г. чрез пълномощника си заявява, че оспорва въззивната жалба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Счита решението на ГРС за изградено изцяло в съответствие с  материалния и процесуалния закони, поради което моли да бъде потвърдено. Претендира за направените разноски.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намира за установено следното:

         Жалбата е неоснователна.

  Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК, във връзка с чл.537, във вр.с чл.505, ал.1 и чл.506, ал.1, т. 1 и т.2 от Търговския закон, във връзка с чл.240 от ЗЗД.

Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.дело №118/2012г. по описа на РС-Гълъбово на основание чл.417 от ГПК е издадена Заповед за изпълнение №175/14.03.2012г. и изпълнителен лист, по силата на който длъжникът Г.Д.Г. е осъден да заплати на  Д.Д.Р.  сумата от …лв., представляваща задължение по два броя записи на заповед - едната от 22.12.2006г. за сумата от …лв., а другата от 18.12.2006г. за сумата …лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 21.02.2012г. до окончателно изплащане на сумата. Срещу така издадената заповед ответникът Г.Д.Г. /въззиваем в настоящото производство/ е подал възражение в срок, поради което за ищеца Д.Д.Р.  /въззивник в настоящото производство/ се е породил правен интерес да предяви настоящия установителен иск.

Производството по чл.422 от ГПК представлява иск за съществуване на вземането, който се предявява от кредитора след възражение от длъжника и в това производство по същество се установява дали вземането съществува или дали е изискуемо.

По делото не се спори, че към датата на падежа и до завеждане на делото ответникът не е престирал дължимото.

Представените оригинали на Запис на заповед от 22.12.2006г. с падеж 15.05.2009г. за сумата от …лв. и Запис на заповед от 18.12.2006г. с падеж 15.05.2009г. за сумата от …лв., издадени от ответника в полза на ищеца, съдържат всички необходими реквизити по чл.535 от ТЗ и представлява валидна едностранна сделка.

Въззиваемият Г.Д.Г. е оспорил истинността на записите на заповед, поради което районният съд е открил производство по оспорване истинността на писмени документи на основание чл.193 ГПК. Във връзка с това  съдът е назначил съдебно-графологична експертиза, от заключението на която се установява, че подписите на издател на процесните записи на заповед са изпълнени от ответника. Ръкописният текст в записите на заповед, касаещ данните на ответника, също е изпълнен от него. Само ръкописният текст, касаещ данните на ищеца и сумите - цифром и словом в записите на заповед не са изпълнени от ответника. С оглед на това правилно районният съд е приел, че оспорването истинността на цитираните по-горе писмени документи е недоказано от ответника, поради което следва същите да се ползват при постановяване на решението. Действително записът на заповед като едностранна сделка, не се нуждае от основание за своята действителност. Записът на заповед е абстрактна сделка, при която основанието за плащане не е елемент на съдържанието, поради което не е условие за действителност на менителничния ефект. От формална страна, тъй като записът на заповед е строго формална сделка, същият е действителен.

От друга страна обаче записът на заповед се издава заради конкретни отношения между издателя и лицето, в чиято полза се поема задължението за заплащане на определена сума. При възникнал между страните спор, всяка от тях следва да докаже твърдяните от нея факти и обстоятелства, от които извлича изгодни за себе си правни последици. В хипотезата на претенция по запис на заповед кредиторът трябва да установи съществуването на вземането, факта, от който произтича вземането му, пораждането на задължението и неговия размер, а длъжникът - да изчерпи и докаже възраженията си срещу вземането, които могат да бъдат абсолютни /срещу формата или съдържанието на записа на заповед/ и лични, основани на отношенията му с кредитора.

В настоящия случай въззиваемият е възразил за липса на каузална сделка, поради която са издадени записите на заповед. При направено в производство по иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК от ответника - длъжник възражение за липса на каузална сделка, поради която са издадени записите на заповед, ищецът следва да посочи каузалното правоотношение, за обезпечаване изпълнението на което са издадени записите на заповед, и да докаже пораждането на задължението по каузалното правоотношение, а ответникът - погасяването му /в този смисъл Решение № 102 от 25.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 672/2010 г., II т. о., ТК/. В конкретния случай въззивникът е  навел доводи за наличие на договори за паричен заем, за обезпечаването на които са подписани процесиите записи на заповед.

Заемът за потребление е договор, с който заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид. количество и качество. Заемът за потребление (респ. паричният заем) е от категорията на т. нар. реални договори - договорът се смята сключен от момента на предаването на заемната сума, респективно на заеманите вещи. Въззивният съд намира за правилни и законосъобразни изводите на районният съд, че от  събраните в хода на производството доказателства не може да се направи категоричен извод, че на 18.12.2006г. и на 22.12.2006г. между страните е възникнало заемно правоотношение. От съдържанието на представените записи на заповед по никакъв начин не би могъл да се направи извод, че ищецът е предал реално на ответника сумите от …лв. и …лв., които ответникът да е приел със задължението да ги върне. Предвид стойността на твърдините сделки и липсата на изрично съгласие от страна на ответника за събиране на гласни доказателства за установяване наличието на процесиите заемни договори, правилно е прието, че приложение намира забраната на чл.164, ал., т.З ГПК. Други писмени доказателства, удостоверяващи предаването на съответните суми на въззиваемия, не са представени от въззивника по делото, поради което правилно е прието от първоинстанционният съд, че е останало недоказано твърдението на ищеца за наличие на договори за заем между страните. По делото не е установено между страните да съществуват други отношения, които да бъдат основание за възникването на вземане на ищеца срещу ответника, за което вземане са били издадени записите на заповед.

Предвид гореизложеното, предявените искове се явяват недоказани в своето основание. В настоящото производство в тежест на въззивника е да докаже, че е налице договор за заем между него и въззиваемият, тъй като в производството по иск по чл.422 ГПК ищецът следва да доказва факта от който произтича вземането му, а не ответника да доказва, че няма вземане. След като не са събрани никакви доказателства по делото включително и пред въззивната инстанция, от които да може да се направи категоричен извод, че действително е налице договор за заем между страните, от който произтича и отразеното в записа на заповед, издаден на 18.12.2006г. и на 22.12.2006г. правилно и законосъобразно е отхвърлен предявеният иск.

С оглед на гореизложеното, окръжният съд намира, че решението на Гълъбовския районен съд е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал нарушение на материалния и процесуалните закони.

Следва също така въззивникът да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените разноски по делото в размер на 800 лв., представляващи направените разноски пред въззивната инстанция.

 

         Водим от горните мотиви, Окръжен съд – гр. Стара Загора

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 98 от 08.11.2012 г., постановено по гр.дело № 287/2012 г. на Гълъбовския районен съд.

 

ОСЪЖДА Д.Д.Р. ЕГН ********** *** да заплати на Г.Д.Г.. ЕГН ********** *** сумата от … лв. /… лева/, представляваща направените разноски пред въззивната инстанция.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 от ГПК.

 

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                               ЧЛЕНОВЕ: