Р Е Ш Е Н И Е

 

 54/05.02.2013 година                                                          Град Стара Загора

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорският окръжен съд                           ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и втори януари                                                                2013 година

В публично заседание, в следния състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                                     ЧЛЕНОВЕ:  НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                                               ТРИФОН МИНЧЕВ

 

Секретар С.С.

Прокурор   

като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело номер 547 по описа за 2012 година.

 

 

Обжалвано е решение № 544/24.10.2012г., постановено по гр. дело № 904/2012г., по описа на К. районен съд.

 

Въззивникът Р.Н.Н. счита, че предявените искове са останали недоказани по основание и са прекомерно завишени. Моли да бъде отменено изцяло обжалваното решение или да бъде изменено в значителна степен.

 

Въззиваемите А.Д.А. и И.Й.Д. – чрез адв. М. са подали писмен отговор на въззивната жалба, който е подробен. В него и в хода по същество процесуалният представител моли да се потвърди решението и присъдят разноските по делото.

 

Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

Предявени са искове за заплащане на обезщетение за вреди

от непозволено увреждане, с правно основание чл. 45 ЗЗД

 

С решение постановено по анд № 924/2011г. РС-К. е признал Р.Н. за виновен в това, че на 12.02.2011г. в гр. Ш. е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и е отправил обидни реплики към ищците – и двамата служители на РУ “Полиция”-К., но го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание “глоба” в размер на 1 000 лева. Страните са подписали споразумение за прекратяване на наказателното производство, с което Н. се съгласява, че извършил непристойни действия и е отправил обидни реплики към двамата служители, но е заявил, че не поддържа споразумението макар да поддържа признанието си за вина.

 

Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за граждански съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно не подлежи на обсъждане в настоящото производство въпросът дали деянието е противоправно и виновно.

 

Събрани са гласни доказателства относно нанесената вреда на ищците, които претендират обезщетение в размер по 4 000 лева за всеки един от тях, за причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в унизителни за честта и достойнството им обидни думи, нанесени на публично място от Н.. Свидетелят М.М. – колега на ищците, присъствал на инцидента установява, че в следващите дни като разговарял с колегите си ищци те споделили, че никой досега не ги е псувал така, не им било приятно, особено ищецът А. се почувствал унизен. С другия ищец Д. също са разговаряли и той също се чувствал унизен. Ищците говорели с наранено самочувствие и гордост. Свидетелят В.И. – също колега, заявява, че ищците споделили, че ответникът им разсипал авторитета. След няколко дни били заедно наряд и по време на почивката им свидетелят казал на ищеца Д. да отидат да хапнат но той отговорил, че не му е удобно тъй като хората щели да кажат “ето, този полицай който го псуваха вчера”. Съдът дава вяра на тези свидетели но счита, че същите не са конкретни и непосредствени. Няма спор, че ищците се почувствали обидени и засегнати, но липсват доказателства в каква степен случилото се е отразило на тяхното душевно състояние, още повече, че подобни ситуации са почти ежедневие в тяхната работа. Съдът има предвид не нанасянето на обиди на полицаи, а тяхното участие при конфликтни ситуации с други лица, което дава отражение и на тях.

 

Въззивният съд намира, че не следва да коментира свидетелските показания на другия свидетел Н. – познат на ответника, тъй като същият пресъздава случилото се на 12.02.2011г., но предвид разпоредбата на чл. 300 ГПК това не подлежи на обсъждане в настоящото производство. Съдът се занимава само относно това дали е причинена вреда и в какъв размер.

 

Предвид изложеното по-горе въззивният съд намира, че уваженият размер на предявените искове е прекомерен. Същият следва да бъде намален на половина – по 600 лева обезщетение за причинени неимуществени вреди, на всеки от ищците.

 

Постановеното решение от районния съд следва да бъде отменено и постановено друго, с което предявените искове се уважат в посочения по-горе размер.

 

Съразмерно с уважената част на претенциите, ответникът следва да заплати на ищците общо сумата 294 лева направени разноски. Съобразно с отхвърлената част на претенциите ищците следва да заплатят на ответника-въззивник поравно общо  сумата 546 лева.

 

Ищците-въззиваеми следва да заплатят на бюджета по сметка на Окръжен съд – С. държавна такса от по 80 лева, или общо 160 лева.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.271, ал.1 ГПК, въззивният съд     

                                      Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ решение № 544/24.10.2012г., постановено по гр. дело № 904/2012г., по описа на К. районен съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

ОСЪЖДА Р.Н.Н. с ЕГН **********,***, да заплати на А.Д.А. ***, сумата 600 лева /шестстотин лева/, редставляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени чрез изричане на обидни думи на 12.02.2011г. в гр. Ш., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.02.2011г., до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията в частта й до 4 000 лева.

 

ОСЪЖДА Р.Н.Н. с ЕГН **********,***, да заплати на И.Й.Д. с ЕГН **********,***, сумата 600 лева /шестстотин лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени чрез изричане на обидни думи на 12.02.2011г. в гр. Ш., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.02.2011г., до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията в частта й до 4 000 лева.

 

ОСЪЖДА А.Д.А. ***, да заплати на Р.Н.Н. с ЕГН **********,***, сумата 273 лева, представляваща разноски по делото в двете инстанции, съобразно отхвърлената част на иска.

 

ОСЪЖДА И.Й.Д. с ЕГН **********,***, да заплати на Р.Н.Н. с ЕГН **********,***, сумата 273 лева, представляваща разноски по делото в двете инстанции, съобразно отхвърлената част на иска.

 

ОСЪЖДА Р.Н.Н. с ЕГН **********,***, да заплати на А.Д.А. ***, сумата 147 лева, представляваща разноските по делото в двете инстанции, съобразно уважената част на иска.

 

ОСЪЖДА Р.Н.Н. с ЕГН **********,***, да заплати на И.Й.Д. с ЕГН **********,***, сумата 147 лева, представляваща разноските по делото в двете инстанции, съобразно уважената част на иска.

 

ОСЪЖДА А.Д.А. ***, да заплати на бюджета по сметка на Окръжен съд-С.сумата 80 лева – дължима държавна такса.

 

ОСЪЖДА И.Й.Д. с ЕГН **********,***, да заплати на бюджета по сметка на Окръжен съд-С. сумата 80 лева – дължима държавна такса.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

  

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

        ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

                                 2.