Р Е Ш Е Н И Е

 

 93/22.02.2013 година                                                          Град Стара Загора

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорският окръжен съд                           ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и четвърти януари                                                          2013 година

В публично заседание, в следния състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                                     ЧЛЕНОВЕ:  НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                                               ТРИФОН МИНЧЕВ

 

Секретар С.С.

Прокурор   

като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело номер 549 по описа за 2012 година.

 

 

Обжалвано е решение № 532/18.10.2012г., постановено по гр. дело № 1346/2012., по описа на К.районен съд.

 

Въззивникът С.П.М. счита,  че решението е неправилно и в противоречие с материалния закон. Развива подробни съображения във въззивната жалба. Моли да се отмени решението и отхвърли предявения иск. Претендира за направените разноски в настоящото производство.

 

Въззиваемият В.И.К. чрез адв. Я. е подал писмен отговор на въззивната жалба, в който и в хода по същество заявява, че решението е правилно и законосъобразно. Моли да бъде потвърдено същото като се позовава на тълк. решение № 1/2005г. по търг. дело № 1/2004г. на ОСТК на ВКС.

 

Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

Предявен е установителен иск по чл. 422, ал.1, ГПК,

във вр. с чл. 417 ГПК

 

       По заявление на В.К. е образувано ч.гр.дело № 3190/2011г. и е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, въз основа на издаден запис на заповед срещу ответника М.. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК – ответникът е подал писмено възражение, поради което е предявеният настоящият установителен иск.

 

На 25.11.2008г. ответникът е издал в полза на ищеца запис на заповед без право на протест, като безусловно се е задължил да заплати на 19.12.2008г. сумата от 25 000 лева на ищеца. На същата дата ответникът е издал разписка, в която е удостоверил с подписа си, че в качеството си на заемател е получил от К. - в качеството на заемодател, посочената сума.

 

Заповедта за незабавно изпълнение на парично задължение е издадена на основание чл. 417, т.9 от ГПК и се основава на посочения по-горе запис на заповед. Същият е абстрактна сделка и поради това се подчинява на задължителни изисквания за форма. Към изискванията се включва и такова за наличието на задължително съдържание на документа. То е посочено в разпоредбата на чл. 535 от ТЗ. Като част от това съдържание е предвиден падежът на записа – т. 4. В случая в заглавието на записа е посочено, че същият е при уговорка “без протест”, а в текста е посочено “без задължение последният да не бъде представен за плащане, в деня на падежа”. Отделно от това е посочено, че падежът на задължението е 19.12.2008г. От друга страна, под самия запис е оформен и протокол за предявяване, за изплащане на сумата, който е подписан и от издателя и от поемателя.

 

Съгласно чл. 537 от ТЗ, за записа на заповед се прилагат съответно правилата за менителницата. Поради това падежът на записа се определя по реда на чл. 486 от ТЗ. В ал.1, т.1 е посочено, че падежът може да е “на предявяване”, а в т.4 - “на определен ден”. Няма законово изискване къде в записа на заповед трябва да се съдържа посочването на падежа, поради което същият може да се съдържа както в текста на документа, така и извън него. Поради това, че е съставен протокол за предявяване следва да се приеме, че е било прието същият да бъде платим и на предявяване. Това се подкрепя и от изричния текст в документа: “без задължение последният да не бъде представен за плащане”.

 

Поради това записът на заповед съдържа два падежа а не един, каквото е изискването на чл.545, т.4 от ТЗ. Двата падежа са на различни места в документа и не е посочена конкретна връзка между тях. Налице е нарушение на разпоредбата на чл.535, т.4 от ТЗ, което води до приложението на чл.536, ал.1 от ТЗ и записът на заповед трябва да се счита за нищожен, тъй като не са налице изключенията на ал. ал. 2, 3 и 4 от посочената разпоредба. Този извод следва и от разпоредбата на чл. 486, ал. 2 от ТЗ, съгласно която менителница издадена с падежи, определени по друг начин или с последователни падежи – е нищожна.

 

След като е нарушено изискването на чл. 535, т. 4 от ТЗ, не може да възникне задължение за плащане.

 

Поради изложеното въззивният съд намира, че неправилно и незаконосъобразно първоинстанционният съд е уважил предявеният иск. Поради това обжалваното решение следва да бъде отменено и отхвърлен предявеният иск.

 

В полза на въззивника – ответник, следва да се присъдят направените в двете инстанции разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса в размер на 2 500 лева, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, въззивният съд     

                                      Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ решение № 532/18.10.2012г., постановено по гр. дело № 1346/2012., по описа на К. районен съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от В.И.К. с ЕГН **********,***, против С.П.М. с ЕГН **********,***, установителен иск за съществуване на вземане по чл. 422 ГПК, за сумата от 25 000 лева /двадесет и пет хиляди лева/, представляваща поето задължение за плащане по запис на заповед, издаден на 25.11.2008г. с падеж – 19.12.2008г., с който ответникът се е задължил спрямо ищеца, както и за законната лихва върху сумата от 25 000 лева, считано от 16.12.2011г., до окончателното изплащане на вземането и 500 лева разноски – по заповедното производство.

ОСЪЖДА В.И.К. с ЕГН **********,***, да заплати на С.П.М. с ЕГН **********,***, сумата 2 500 лева – направени разноски в двете инстанции, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК.

 

 РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчване препис на страните, пред ВКС. 

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ:     1.                          2.