Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

Номер 89  …………………22.02.2013 година………………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На тридесети  януари….……………………………..………………...Година 2013             

В публичното заседание в следния състав:

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                                                                       

             

 

Секретар П.В.……………………………………….……………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА        

въззивно гражданско дело номер 555.…………..по описа за 2012……...година.

        Обжалвано е решение № 526 от 17.10.2012 г., постановено по гр.дело № 1678/2012 г. на Казанлъшкия районен съд, с което e признато за установено по отношение на „Индустриалтехник" АД гр.Шипка, че дължи на Б.Д.Б. обезщетение за неползван платен отпуск за 2010 г. в размер на …лв. и обезщетение по чл.222, ал.3 КТ в размер на … лв. по заповед за изпълнение на парично задължение № 905/25.04.2012 г., издадена по ч. гр.дело № 1280/2012 г. на Казанлъшки районен съд. В останалата му част- за …лв. трудово възнаграждение за м.януари 2011 г., до размер на …лв. обезщетение за неползван платен отпуск за 2009 г. и 2010 г. и до размер на …лв. обезщетение по чл.222, ал.3 КТ, искът е отхвърлен.

 

        Въззивникът „Индустриалтехник” АД гр.Шипка, чрез пълномощника си адв.И.Г., счита, че решението е неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Моли същото да бъде отменено изцяло, вкл. и в частта за разноските, и вместо него да бъде постановено друго, с което искът с правно основание чл.422 ГПК бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан над размера от …лв. /до тази сума дружеството признавало основателността на иска/. Подробните съображения, изложени във въззивната жалба, са докладвани в с.з. Претендира за разноските по делото. Представена е и писмена защита.

 

        Въззиваемият Б.Д.Б., чрез пълномощника си по делото адв.М.К., счита, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение- правилно и законосъобразно. Моли същото да бъде оставено в сила и му се присъдят разноските за настоящата инстанция. Подробните съображения, изложени в отговора по чл.263, ал.1 ГПК, са докладвани в с.з.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемия, намери за установено следното:

 

        Пред районния съд е предявен иск с правно основание чл.422 ГПК. Ищецът Б.Д.Б. твърди в исковата молба, че по подадено от него заявление по чл.410 ГПК било образувано ч.гр.дело № 1280/2012 г. на КРС и издадена заповед за изпълнение на парично задължение  за дължими му от ответника суми за неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения. Длъжникът подал в срока по чл.414 ГПК възражение и това пораждало правния му интерес от предявяване на иска. Твърди, че на 26.01.2011 г. трудовото му правоотношение с ответното дружество било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ. В издадената заповед за прекратяване на трудовия договор било вписано, че следва да му бъдат изплатени обезщетение по чл.224 КТ за неползван платен годишен отпуск за 2009 г. и 2010 г. и обезщетение по чл.222 ал.3 КТ, които обаче ответникът не му изплатил. Наред с това ответникът му дължал …лв. трудово възнаграждение за м.януари 2011 г. Същият отказвал да му изплати сумите като твърдял, че са неточни. Претендирал е  съдът да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи трудово възнаграждение за м.януари 2011 г. в размер на … лв., обезщетение за неизползван отпуск за 2009 г. /4 дни/ и 2010 г. /30 дни/ в размер на лв. и обезщетение по чл.222, ал.3 КТ в размер на …лв. В с.з. поддържа иска в размер на …лв. за обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ и в размер на … лв. за обезщетението по чл.222, ал.3 КТ. Признава, че е получил през м.май 2011 г. сумата … лв., записана като аванс, която покривала дължимото му се възнаграждение и част от обезщетението за неползван отпуск. Ответникът „Индустриалтехник” АД е оспорил предявения иск по размер с твърдението,  че трудовото възнаграждение, дължимо на ищеца за м. януари 2011 г. след направените удръжки е било изплатено с РКО от 19.05.2011 г. в размер на …лв. Със същия РКО била изплатена и сумата …лв. обезщетение за 4 дни неползван от ищеца отпуск за 2009 г. Оспорил е правото на ищеца да получи обезщетението по чл.222, ал.3 КТ, тъй като той не бил работил при него през последните 10 години- през 2009 г. ползвал 51 дни неплатен отпуск, от които за трудов стаж се зачитали само 30 дни. Признава претенцията по чл.222, ал.3 КТ до размер на …лв. и по чл.224, ал.1 КТ до размер на … лв.

        Видно от приложеното ч.гр.дело № 1280/2012 г. на КРС е, че по заявление на ищеца по реда на чл. 410 ГПК е издадена заповед за изпълнение № 905/25.04.2012 г. по ч.гр.дело № 1280/2012 г. на Казанлъшкия районен съд, с която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата лв., явяваща се неизплатено трудово възнаграждение за м.януари 2011 г. в размер на … лв.; обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер общо на … лв.- 4 дни за 2009 г. и 30 дни за 2010 г. и обезщетение по чл.222, ал.3 КТ в размер на … лв. за придобиване право на пенсия и …лв. за 15 дни ползван платен годишен отпуск, както и разноски в размер на …лв.  Посочено е, че вземането произтича от прекратен трудов договор на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ. Длъжникът е подал възражение срещу заповедта в срока по чл.414 ГПК.

 

        Не е спорно по делото, че ищецът е работил в ответното дружество по трудово правоотношение на длъжността „галванотехник” от 10.01.1994 г. до 26.01.2011 г., когато трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ- придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 26.01.2011 г., със заповед № 1/26.01.2011 г. В тази заповед е записано, че на работника следва да се изплати на основание чл.224, ал.1 КТ обезщетение на неползван годишен отпуск по чл.155 КТ- за 2009 г.- 4 дни и за 2010 г.- 30 дни. Безспорно е също така, че с РКО от 19.05.2011 г. на ищеца са изплатени … лв. за аванс- заплата м.01.2011 г.

 

        От заключението на назначената по делото съдебно- счетоводна експертиза е видно, че за м. януари 2011 г. за ползван платен отпуск в размер на 15 дни и 2 отработени дни ищецът е следвало да получи след направените удръжки сумата … лв. Към 26.01.2011 г. ищецът имал неизползван платен годишен отпуск 4 дни за 2009 г. и 30 дни за 2010 г. Размерът на обезщетението за 4 дни в нетен размер е …лв., а за 30 дни- …лв. Размерът на обезщетението по чл.222, ал.3 КТ за 6 месеца съгласно заключението възлиза на … лв. нетно.

 

        Ищецът е получил сумата от … лв. през м. май 2011 г. с РКО, с която вземанията за трудово възнаграждение за м.януари 2011 г. и за обезщетение за 4 дни неизползван платен годишен отпуск за 2009 г. са били изплатени и в тази част искът се явява неоснователен, както правилно е приел районният съд. В отговора си по чл.131 ГПК ответникът е признал правото на ищеца на обезщетение за неползван платен годишен отпуск 4 дни за 2009 г., както и че с изплатена с РКО сума от … лв. е изплатил на същия …лв. трудово възнаграждение за м.януари 2011 г. и …лв. обезщетение за 4 дни неизползван платен годишен отпуск за 2009 г. Едва в писмената си защита навежда доводи, че той имал право само на 2 дни, а не на 4 дни отпуск за 2009 г. След като съдът обяви, че счита делото за изяснено и ще се произнесе със съдебен акт по него, не могат да се правят никакви нови искания, поради което този довод в писмената защита на ответника не следва да бъде обсъждан. За неизползван платен годишен отпуск в размер на 30 дни през 2010 г. съгласно заключението на вещото лице ищецът има право да получи обезщетение в размер на …лв., в какъвто размер тази претенция следва да бъде уважена.

 

        По отношение размерът на дължимото обезщетение по чл.222, ал. 3 КТ съдът намира следното: Видно от представеното копие от трудовата книжка на ищеца, същият има трудов стаж при ответника 16 години 10 месеца и 16 дни. Не се спори, че през 2009 г. ищецът е ползвал 49 дни неплатен отпуск, от които 30 дни се зачитат за трудов стаж, а останалите 19 дни не се зачитат за такъв. При това положение на ищецът се дължи обезщетение в размер на 6 заплати, тъй като той е работил при ответника пред последните 10 години. Неоснователно е възражението на въззивника, че на ищеца не се дължи обезщетение в размер на 6 заплати, тъй като нямал 10 години непрекъснат трудов стаж при същия работодател поради ползвания неплатен отпуск над 30 дни в една календарна година през 2009 г. Обезщетението по чл.222, ал.3 КТ в размер на 6 заплати се дължи при наличието на следните предпоставки: прекратяване на трудовото правоотношение след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за изслужено време и възраст /основанието за прекратяване е без значение/ и работникът или служителят да е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж. Следователно, единственото условие, което законодателят въвежда относно трудовия стаж, е работникът да не е работил при друг работодател през последните 10 години. Ползването на неплатен отпуск е без значение, щом през този период работникът не е работил при друг работодател. Терминът „непрекъснат трудов стаж” е изоставен в трудовото ни законодателство. В случая е установено, че ищецът е работил през последните 10 години при същия работодател- ответника по делото, поради което претенцията му е основателна в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Правилно районният съд е уважил тази претенция в размера, посочен в заключението на съдебно- счетоводната експертиза- … лв. нетно. По делото няма твърдения и събрани доказателства по време на неплатения си отпуск ищецът да е работил по трудово правоотношение при друг работодател.

 

        Пред вид гореизложените съображения въззивният съд намира, че решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде потвърдено. Въззиваемият претендира за разноски, направени във въззивната инстанция, но не представя доказателства за извършени такива.

 

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

                                    Р  Е  Ш  И :

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 526 от 17.10.2012 г., постановено по гр.дело № 1678/2012 г. на Казанлъшкия районен съд.

        Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                    2.