Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер …..                                    08.02.2013 г.           гр.Стара Загора

 

                                     В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Старозагорският окръжен съд, Гражданско отделение,

ІV състав

на двадесет и четвърти януари 2013 г.

в публично заседание в следния състав :

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

при секретаря П.Г.

като изслуша докладваното от съдията- докладчик Златев

гр.д.№ 1094 по описа за 2011 г., за да се произнесе съобрази           следното :

 

Производството е на основание чл.45 и чл.49 във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД и във вр. с чл.226, ал.1 от КЗ.

 

Ищците- 2 бр. физически лица Л.С.К.- ЕГН ********** и А.Л.К.- ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес ***, и двамата със съдебен адрес: гр. Стара Загора, ул. „… " № …, ет…., офис …, тел. …чрез адв. Ж.З. *** са подали Искова молба, против ответника  „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД - ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр.София, район „…", бул. „…" № …, с правно основание по чл. 45 и сл. от ЗЗД, с цена на иска  … лв. (….лева) за всеки един от ищците, в която твърдят, че на 11.01.2011 г., в град Стара Загора, при управление на моторно превозно средство -лек автомобил марка "Сеат Толедо" с ДК№ СТ 34 70 АТ, водача Х.Г.Х. нарушил правилата за движение по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП - "Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди.", по чл.20, ал.1 от ЗДвП - "Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват", по чл.20, ал.2 от ЗДвП - "Водачите на пътнипревозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозния товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко видимо препятствие / Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.", по чл.21, ал.1 от ЗДП - "При избиране на скоростта на движение на водачите на пътното превозно средство е забранено да превишават следните стойности на скоростта в км/час: за пътно превозно средство от категория "В" в населено място 50 км/час", а се е движил с 55 км/час, с което по непредпазливост е причинил смъртта на съпругата и дъщерята на ищците Сандухт Мартиросовна К., поради което и на основание чл.382, ал.7 от НПК във връзка с по чл.343а, ал.1, б."б" и във връзка с чл.343, ал.1, б."в" във връзка с чл.342, ал.1 от НК, Старозагорския окръжен съд, по НОХД № 529/2011 година, е одобрил постигнатото между Окръжна прокуратура- Стара Загора и защитника на обвиняемия Х.Г.Х. Споразумение от 25.07.2011 г. и му е наложил наказание на “лишаване от свобода” за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА. На основание чл.66, ал.1 от НК наложеното на подсъдимия Х.Г.Х. наказание “лишаване от свобода” е отложено за срок от три години. Определението е влязло в законна сила на 25.07.2011г. В резултат на противоправното си деяние, водачът Х.Г.Х. е причинил на ищците вреда - изгубили са много близък за двамата ищци човек, съпруг за първия ищец и майка за втория. Отношенията им с починалата са били много близки, били са много привързани един към друг и скръбта им е неизмерима и им причинява неимоверни страдания. Тримата са живели в едно домакинство, били са изключително привързани един към друг. Първия ищец е изгубил своята съпруга, с която е споделял всичко в живота и е обречен на самота до края на жизнения си път. Втория ищца е загубила своята майка, на която е разчитала за подкрепа в началото на живата си, на морална подкрепа при създаването на семейство и отглеждането на деца. За ищците е налице най- тежкият житейски резултат да са лишени от възможността да бъдат подпомагани морално, да са лишени от обич, подкрепа и грижи, включително да се ползват от личните грижи на пострадалата Сандухт К., духовна и материална подкрепа. Семейството им претърпя тежка криза и живота им се е променил необратимо, защото всички изживяват тежко загубата на съпруга и майка. Водача Х.Г.Х. е имал валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност", към застрахователното дружество "Застрахователна компания   Лев инс" АД- гр.  София, клон Стара Загора, по комбинирана застрахователна полица № 230 944223100609064, валидна до 10.10.2011 г., видно от съставения Протокол за ПТП.

             Тъй като с действията си виновния водач Х.Г.Х. е причинил на ищците неимуществени вреди, вследствие на непозволено увреждане и същия е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност" с ответното дружество, за доверителите ми е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск пряко към застрахователя, отговорен за вредите, причинени от застрахования. Ето защо с настоящата молба Молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД- ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр.София, район „…", бул. „…" № …, да заплати на Л.С.К.- ЕГН **********,***, сумата от …лв.(…лева), представляваща обезщетение за причинени неимущественивреди в резултат на непозволено увреждане - претърпени болки и страдания, в качеството му на съпруг и наследник на С.М.К.- ЕГН **********, б.ж. на гр.Стара Загора, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.01.2011г. - датата на увреждането, до окончателното изплащате на сумата, както и направените по делото разноски и възнаграждение за един адвокат, да заплати на А.Л.К.- ЕГН **********,***, сумата от … лв. (…лева), представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане - претърпени болки и страдания, в качеството й на дъщеря и наследник на С.М.К.- ЕГН **********, б.ж. на гр.Стара Загора, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.01.2011 год. - датата на увреждането до окончателното изплащате на сумата, както и направените по делото разноски и възнаграждение за един адвокат.

 

В Становището /л.59- 60 от делото/ ищците оспорват твърденията на ответника за значително съпричиняване на вредоносният резултат от страна на пострадалата/тяхна наследодателка/, предвид събраните в делото доказателства, извършеният оглед на местопроизшествие и заключението на автотехническата експертиза. В часа на ПТП е имало мъгла, а пътното платно е било мокро, което е отбелязано в огледният протокол, очевидно е че водача не е избрал правилната скорост на движение, съобразена с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко видимо препятствие. Пострадалата ежедневно е вървяла по един и същи път по два пъти, веднъж за да отиде на работа и веднъж да се върне. Пешеходката е блъсната след като същата вече е пресякла почти изцяло уличното платно. В протокола за ПТП № 1337481/11.01.2011г., контролните органи са отразили, че виновният водач се е движил с несъобразена скорост и е изгубил управлението над автомобила. Отделно на същото място има пешеходен мост. а в близост до мястото и автобусна спирка и водачите знаят, че на мястото често пресичат пешеходци, което предполага намаляване на скоростта на движение на МПС, още повече при мъгла и на мокра пътна настилка. Твърденията на виновният водач, за движещи се автомобили в насрещното платно не е потвърдено от разпитани свидетели и е единствено защитна реакция на виновният водач, за ограничаването на отговорността която следва да понесе. Позоваването от страна на ответника на тези факти и обстоятелства, не доказват обаче верността на тези твърдения. Бездействието на контролните органи, да съдействат за намирането на свидетели очевидци не означава, че твърденията на виновният водач са вероятната истина за ПТП, а не са просто една негова защитна теза, за освобождаването му от отговорност.

По доказателствените искания на ответника- възразява в процеса да бъде привлечен водачът Х.Г.Х. на основание чл. 219 от ГПК. тъй като самият ответник представя застрахователната полица, от която се установява, че виновният водач е във валидно застрахователно правоотношение с ответника. Ответника не е обосновал правният си интерес. Няма основание за регресна отговорност на водача, тъй като водача няма алкохол, нито ПТП е извършено умишлено, необходими предпоставки по КЗ за да възникне право за ангажиране на личната отговорност за деликта, респ. за регресна отговорност, за причинената от водача вреда. Голословни са и твърденията, свързани с претенция за заплащане на лихва от страна на водача, тъй като ответникът е уведомен с писмо с обратна разписка в законният срок, която представям към становището. Всички останали твърдения за техническа неизправност, липса на свидетелство за управление представляват гадаене, но не и конкретно твърдение за наличие на обстоятелство, обосноваващо правният интерес от встъпването на трето лице - помагач в процеса. Поради което счита, че такова не следва да бъде конституирано в процеса. По искането за назначаване на автотехническа експертиза не възразяват.

В Писмената си защита по делото/л.149- 154 от делото/ ищците  заявяват, че след като се запознае с направените в Исковата молба претенции, със становищата на всяка една от страните по делото, със събраните по делото писмени доказателства и с приложимите по казуса материално-правни и процесуални норми, счита, че съда следва да приеме за изяснено и доказано следното:

Безспорно по делото се установява, от представеното и прието като доказателство Удостоверение за наследници № … г. издадено от Община- Стара Загора, че ищците Л.К. и А.К. са били първия съпруг, а втория дъщеря на пострадалата С.К., починала на 11.01.2011г. и като такава попадат в кръга на лицата, определени като правоимащи лица, да получат обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, с Постановление № 2 от 30.Х1.1984 г. по гр. д. № 2/84 г. на Пленум на ВС. Искът е предявен от ищците срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" на виновният водач, което обуславя правния им интерес и допустимостта на иска. С оглед цената на иска, същият е родово подсъден на Окръжен съд- Стара Загора като първа инстанция. Безспорно е установено, че на 11.01.2011 г., в град Стара Загора, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка "Сеат Толедо" с ДК№ СТ 34 70 АТ, водача Х.Г.Х. нарушил правилата за движение по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП - "Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди.", чл.20, ал.1 от ЗДвП - "Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват", чл.20, ал.2 от ЗДвП - "Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозния товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко видимо препятствие / Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.", чл.21, ал.1 от ЗДП - "При избиране на скоростта на движение на водачите наътното превозно средство е забранено да превишават следните стойности на скоростта вкм/час: за пътно превозно средство от категория "В" в населено място 50 км/час", а се едвижил с 55 км/час, с което по непредпазливост е причинил смъртта на съпругата и дъщерята на доверителите ми С.М.К., поради което и на основание чл.382, ал.7 от НПК във връзка с по чл.343а. ал.1, б."б" във връзка с чл.343, ал.1, б."в" във връзка с чл.342, ал.1 от НК, Старозагорския окръжен съд, по НОХД № 529/2011 година, одобри постигнатото между Окръжна прокуратура Стара Загора и защитника на обвиняемия Х.Г.Х. Споразумение от 25.07.2011 година и му наложи наказание на лишаване от свобода за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА. На основание чл.66, ал.1 от НК наложеното на подсъдимия Х.Г.Х. наказание лишаване от свобода е отложено за срок от три години. Определението е влязло в законна сила на 25.07.2011г. По делото е установено също че, водача е имал валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност", към застрахователно дружество Застрахователна компания „Лев инс" АД гр. София, клон Стара Загора, по комбинирана застрахователна полица, валидна до 10.10.2011 г., която не е оспорена като невалидна в производството по делото от ответното застрахователно дружество. От събраните гласни доказателства се установява, че ищците тежко преживяват загубата на съпругата за първия ищец и мака за втория, с която са живели в едно домакинство. Пострадалата е била във възраст в която се е посветила изцяло на семейството, като се е грижела за съпруга и дъщеря си, създавала е домашен уют и ги е подпомагала морално и финансово, тъй като е полагала труд по трудово правоотношение. Заедно с ищците са се грижили един за друг, били са емоционално много привързани помежду си. Свидетелите, установиха, че преди ПТП отношенията в семейството на ищците били превъзходни. Имало отношения на хармония и разбирателство. Не е имало проблеми между тях. След ПТП ищците изживяли кошмар. Болката им е съкрушителна. Свидетелите установиха, че с оглед на обстоятелството, че ищеца К. и пострадалата К. са глухонеми и са имали ограничен кръг от контакти, като са контактували само в кръга на семейството си, загубата за тях е особено тежка. С оглед така установените факти считам, че предявеният иск е доказан по основание и размер и се налагат следните правни изводи : Съгласно чл. 226 от КЗ, увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Безспорно претендираните от ищците неимуществени вреди - душевни болки и
страдания, са в пряка и непосредствена причинна връзка с пътно транспортно произшествие
от 11.01.2011г. Настъпването на неимуществените вреди, се оспорва от ответника, както по
основание така и по размер. Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението следва да бъде определено
съобразно принципа на справедливостта. На първо място, в съответствие с този принцип, справедливото обезщетяване на неимуществените вреди изисква да се определи точен паричен еквивалент на болките, страданията и другите морални вреди, които са претърпени, търпими понастоящем и за в бъдеще. Размерът на иска зависи винаги от действителните щети, които във всеки конкретен случай се установяват, като се вземат предвид характерът на деянието, степента на увреждане, степента на вината, последиците от деянието и всички други индивидуализиращи обстоятелства. Обезщетението се дължи за конкретни и доказани морални болки и страдания, претърпени от ищците. От събраните по делото доказателства се налага изводът, че ищците са претърпели и търпят негативни преживявания, психически дискомфорт, страдания и мъка от загубата на толкова близък за тях човек - тяхната съпруга и майка. Това е нормалното, житейски оправдано състояние на едно задружно и сплотено семейство. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че пострадалата и ищците са живели в едно домакинство. Пострадалата била много привързана към ищците и те към нея, съществувала особена връзка на привързаност в семейството, грижили се един за друг. Ищците и пострадалата били много привързани един към друг, тъй като контактували само помежду си на езика на глухонемите и поради това контактите им с други хора били ограничени. Ищците много страдали от загубата на пострадалата. Втората ищца е във възраст в която и предстои създаването на семейство и ще бъде лишена от майчина подкрепа до края на живота си. С оглед на това на първия ищец К. предстои да изживее старините си сам с оглед на факта, че дъщеря му евентуално ще напусне родния дом след създаване на собствено семейство. Предвид на факта, че същия може да контактува с други хора само на езика на глухонемите, му предстоят дълги години на самота. Двамата със съпругата си са живели в тесен кръг състоящ се от семейството, което е разрушено завинаги. Според трайната съдебна практика размерът на иска зависи винаги от действителните вреди, които във всеки конкретен случай се установяват, като се вземат предвид и характерът на деянието, степента на увреждане, степента на вината, последиците от деянието и всички други индивидуализиращи обстоятелства. От друга страна в законовия критерий за обезщетяване на неимуществените вреди "по справедливост" винаги намира отражение обществената оценка за значението на засегнатите неимуществени ценности. Едно от неговите средства за защита е справедливото обезщетяване на моралните вреди, възникнали от неговото нарушаване. Въз основа на ангажираните гласни доказателства следва да се приеме за доказано и настъпването на твърдените в исковата молба неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от ищците болки и страдания в резултат на причиненото им увреждане – загубата на техния син. Считам, че след като съдът, съобрази показанията на свидетелите относно отношенията между ищците и тяхната съпруга и майка, както и относно преживените от тях болки и страдания от смъртта на и, като вземе предвид възрастта на пострадалата към момента на настъпване на смъртта и, естествените отношения на обич и привързаност между съпрузи и родители и деца, установените в конкретния случай отношения на емоционална близост и топлота между ищците и пострадалата, както и установените от разпитаните в производството свидетели за преживявания на ищците след смъртта на пострадалата, считам, че обезщетението за претърпените от всеки един от ищците неимуществени вреди следва да бъде определено в размер на …лева. Искането на ответника за присъждане на обезщетения в по-нисък размер е в противоречие с изискването за определяне на обезщетение по справедливост и не е съобразено с установените в настоящия случай конкретни обстоятелства, имащи отношение към преценката за размера на дължимото обезщетение.

Направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата остана недоказано с ангажираните от страна на ответника и на третото лице помагач доказателства. От заключението на поисканата от ответника автотехническа експертиза не се установи противоправно поведение на пострадалата при пресичане на пътното платно. Заключението на експертизата се гради на предположения и на обяснения на деликвента дадени в хода на наказателното производство. Считам, че същите са една защитна версия и не са подкрепени от събрани по надлежния ред доказателства в хода на настоящото съдебно следствие или в наказателното производство. Деликвента прави твърдения, че видимостта му е ограничена от колона от автомобили, което не се установява от нито едно от събраните гласни и писмени доказателства. Още повече, че в наказателното производство експертизата е способ за проверка и оценка на доказателства и е недопустимо, в заключението си вещото лице да пресъздава заключението на вещото лице в наказателното производство.

Предвид гореизложеното молят съда да не взема предвид заключението на вещото лице, като направено въз основа на предположения и несъобразено със събраните по делото доказателства, които са единствено годни да установят възможността на водача да възприеме пресичащ пътното платно пешеходец и да съобрази скоростта си на движение с този факт.

Относно акцесорния предявен иск, с правно основание чл.82 във вр. с чл.86 от ЗЗД за заплащане на законната лихва, считано от датата смъртта настъпила като непосредствена последица от ПТП на 11.01.2011г., считам, че същия следва да бъде уважен изцяло с оглед на факта, че застрахователят отговаря като прекия деликвент.По това е налице трайна (константна) съдебна практика, че отговорността на застрахователя за заплащането на обезщетението за вреди произтича най-вече от сключения застрахователен договор за застраховката "Гражданска отговорност". Тази гражданска отговорност е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие , което от своя страна обстоятелство обусловя и отговорността на застрахователя за всички причинени от него вреди и при същите условия при които отговаря самият причинител на вредите. Поради това и с оглед императивната разпоредба на чл. 84, ал.З от ЗЗД , законната лихва върху обезщетението следва да бъде начислена именно от датата на увреждането, а не от датата на поканата за плащане на застрахователното обезщетение.

Въз основа на всички горепосочени считам, че претендираното обезщетение следва да бъде присъдено в пълният му претендирай от ищците размер от по …лева, за всеки от тях, което надлежно ще овъзмезди изцяло претърпените от тях душевни болки и страдания от загубата на техният син. Като считам, че съдът в тази насока следва да се съобрази с новата съдебна практика, както и с промените в лимита на отговорността на застрахователните дружества и минималните застрахователни суми по задължителна застраховка „Гражданска отговорност", валидни до 01.01.2010г. по параграф 27 ал.2 т.1, б."а" за неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт за всяко събитие застрахователният лимит при едно пострадало лице е … лв. Моля също съдът при определяне на обезщетението да вземе предвид и съдебната практика на СТОС по свършени дела : Решение № 41/10.02.12г. по т.д № 355/2011г. , по описа на СтОС, решение № 33/16.05.2012г. по гр.д № 1092/2011г. по описа на СтОС, решение № 91/19.10.2010г. по гр.д № 1046/2010г. по описа на СтОС. Да вземе предвид и практиката САС, СГС, която не е задължителна за съда, но е отразява вярно размера на обезщетенията по възникналото идентично ПТП и обществено отношение, и където размера от съда е определен на …лв. От тези съдебни решения, се установява, че тъй като загубата на ищците е оценена с висока степен на морална защита, то претендираната сума от ищците за обезщетение е справедлива и овъзмездява претърпените от тях вреди. На основание чл. 86 от ЗЗД ответника следва да бъде осъден да заплати законната лихва върху така определеното обезщетение от …лв., считано от датата на деликта 11.01.2011г. до окончателното заплащане на дължимите суми. Молят ответникът да бъде осъден да заплати на ищците направените разноски по делото. Направеното от ответника възражение за прекомерност на дължимите разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат, намирам за неоснователно. Възнаграждението е определено съгласно НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, същото е в троен размер и съгласно практиката на ВКС, не се явява прекомерно. Действително производството по делото не би съставлявало фактическа и правна сложност, ако не беше налице, недобросъвестно поведение на ответника, който прави възражения и оспорва всички факти и обстоятелства от исковата молба.

В Становището си/л.94 от делото/ ищците заявяват, че оспорват твърденията на ответника за значително съпричиняване на вредоностният резултат от страна на пострадалата. Такива данни и факти в досъдебното производство липсват, а твърденията на третото лице помагач в този смисъл останаха недоказани, въпреки дългият срок на разследване по делото и дадената възможност на обвиняемият да прави искания и да сочи доказателства за твърденията си. Твърденията на виновният водач, за движещи се автомобили в насрещното платно не е потвърдено от установени и разпитани в хода на досъдебното производство свидетели. Предвид гореизложеното категорично възразявам по третото доказателствено искане на ответника, за допускане на двама свидетели, на които дори не са посочени трите имена и адреси, за посочените в отговора обстоятелства, тъй като такива свидетели в хода на досъдебното производство по делото въпреки положените усилия от разследващият полицай не се установиха, а и виновният водач не е посочил да са му били известни такива.

Ответникът ЗК в Отговора на ИМ/л.48- 52 от делото/ на основание чл.131 от ГПК в законния 1- месечен срок от получаването на исковата молба и доказателствата към нея, заявява, че счита исковете за допустими, но изцяло неоснователни, поради което те следва да бъдат отхвърлени. Оспорва всички твърдения, изложени в исковата молба по отношение възникването на вземането - настъпването па пътно - транспортното произшествие на 11.01.2011 г. и механизма му. Оспорва твърдението за изключителна вина на водача на МПС Х.Х., по аргумент от разпоредбата на чл. 300 от ГПК. В този смисъл навеждам довод за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, изразило се в пресичане на пътното платно по начин, които не е бил безопасен, поради което ищцата е поставила в опасност живота си и този на останалите участници в движението. Оспорва твърденията, изложени във връзка и по отношение механизма на осъществяване на процесното произшествие, както и наличието на причинно -следствена връзка на твърдените в исковата молба неимуществени вреди с механизма на пътно - транспортно произшествие. Оспорва твърденията за възникнали неимуществени вреди, обосноваващи исковата сума, като твърдя, че предявения размер е прекомерен и не кореспондира с принципа за справедливост, прогласен в чл.52 от ЗЗД. Възражения срещу иска и обстоятелствата, на които се основава:

В исковата молба не е описан механизма на процесното ПТП, но твърди, че в резултат на същото не са настъпили по изключителна вина на водача на лекия автомобил твърдяните от ищците неимуществени вреди. Пострадалата не е пресичала пътното платно по безопасен начин, поради което в резултат на това противоправно поведение, е поставила себе си и останалите участници в движението в опасност. Наследодателката на ищците е пресичала пътното платно в нарушение па правилата за движение по ЗДвП. Пострадалата е започнала да пресича пътното платно в лявата за водача Х. лента, като е преодоляла колоната от леки автомобили, движещи се в тази лента, поради което водачът е могъл да възприеме опасността едва, когато С.К. е била непосредствено пред автомобила. Пострадалата е нарушила императивните разпоредби на чл.108, чл.113 и чл.114 от ЗДвП, като е пресякла пътното платно в неподходящ момент, при изключително натоварено движение и с това свое действие е поставила в опасност собствения си живот. В тази връзка твърди, че е налице значително съпричиняване на вредоносния резултат от нейна страна, поради което, в случай, че съдът приеме, че на ищците са причинени твърдяните неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП, моля съда да намали обезщетението с оглед съггричиняването на вредоносния резултат. По отношение размера на претендираните вреди твърдя, че същия е прекомерен с оглед твърдяните претърпени болки и страдания и съдът следва да определи размера съобразно принципа на справедливост на основание чл.52 от ЗЗД, като вземе предвид всички факти, релевантни за определянето им. По изложените съображения счита, че предявените искове са неоснователни, поради която моли съдът да го отхвърли. Моли съдът да ми присъди направените деловодни разноски, включително, и адвокатско възнаграждение.

 

Тъй като лицето Х.Х. е причинило виновно пътно - транспортно произшествие/ПТП/ от 11.01.2011 г., и тъй като също така това лице е застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите. Твърди, че в настоящият случай е налице основание за ангажиране на регресната отговорност па водача Х.Х.. В случай, че претенцията бъде доказана по основание, за застрахователя е налице вземане лихви за забава, съответстващи на периода от датата на настъпване на застрахователното събитие до датата на съобщаване на обстоятелствата по чл.224, ал.1 КЗ от застрахованото лице, респ. до датата на предявяване на прекия иск по чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането. В настоящият случай, не са налице данни водача да е подал до застрахователя изискуемото по закон уведомление за настъпване на произшествие. За застрахователя възниква регресно притезание и в случаите по смисъла на чл. 274 от Кодекса за застраховането - при наличие на техническа неизправност, възникнала по време на движение или неизправност на МПС, която застрашава безопасността на движението, както и в случаите, при които водача управлява МПС без свидетелство за управление за съответната категория превозно средство. С   оглед   липсата   на   релевантни   данни   по   отношение   на   посочените обстоятелства считам, че е налице правен интерес от прана на доверителя им за конституирането на водача като трето лице-помагач, тъй като тези обстоятелства ще се установят в настоящия процес, тъй като ЗК „ЛЕВ ИНСАД не е участвало като страна в наказателния процес. Конституирането на водача, като помагач на страна на ответното дружество, ще способства и за изясняване на обстоятелства, свързани с основанието на претенцията, вкл. такива за наличието на предявени искове и/или извършени плащания на деликтно основание, преди предявяване па настоящите искове. Предвид гореизложеното, счита, че са налице достатъчно данни, обосноваващи регресната отговорност на посоченото лице спрямо застрахователя, поради което за представляваното от мен дружество е налице основание за ангажиране отговорността на Х.Х. и правен интерес от конституирането му като трето лице - помагач па ответното дружество, поради което моля съда да допусне привличането му и да го конституира като трето лице —помагач в процеса, на страната на ответника. Ответникът не е представил по делото Писмена защита въпреки дадения му за това от съда изричен 7- дневен срок.

Третото лице- помагач по чл. 219 от ГПК на страната на ответното дружество „ЗК Лев Инс" АД, водачът Х.Г.Х.-***, в Отговора си на ИМ/л.86, 86а и 87 от делото/ заявява, че не е налице основание за търсене на регресна отговорност от мен за сумите по предявения иск, като същевременно го оспорвам като неоснователен и необоснован по размер. Изложената правна и фактическа обстановка е непълна, неточна и неправилно възпроизведена от ищците. Относно основателността на предявените искове, поддържа изцяло становището на ответника. Оспорва твърденията в исковата молба по отношение на възникването на вземането - настъпването на пътно транспортното произшествие на 11.01.2011 година и механизма му. Оспорва изцяло твърдението за неговата изключителна вина, по аргумент на чл.ЗОО от ГПК. Твърди, че наследодателката на ищците с поведението си е съпричинила вредоносния резултат - нейното противоправно поведение се изразява в неправилно пресичане на пътното платно, в нарушение с правилата, установени в ЗДвП. Начинът за пресичането не е бил безопасен, поради което наследодателката на ищците е поставила в опасност живота си и този на останалите участници в движението. Оспорва твърденията в исковата молба по отношение на механизма на пътнотранспортното произшествие, както и наличието на причинно - следствена връзка на сочените в исковата молба неимуществени вреди с механизма на ПТП. Оспорва твърденията за възникнали неимуществени вреди, обосноваващи исковата сума, като заявява, че предявеният размер е прекомерен и не съответствува на принципа на справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД. Счита, че в исковата молба не е описан изобщо механизмът на процесното пътно транспортно произшествие, като същевременно твърди, че дори и да е налице някакво пътно- транспортно произшествие, което не е описано в исковата молба, в резултат на същото не са настъпили по изключителна вина на водача на лекия автомобил твърдените от ищците неимуществени вреди. Това е така, защото пострадалата не е пресичала платното по безопасен начин, поради което в резултат на това противоправно поведение е поставила себе си и останалите участници в движението в опасност. Наследодателката на ищците е пресичала пътното платно в лявата за мен лента, като е преодоляла колоната от леки автомобили, движещи се в тази лента, поради което аз в качеството ми на водач на МПС съм могъл да възприема опасността едва тогава, когато Сандухт К. е била вече непосредствено пред автомобила. Пострадалата е нарушила императивните разпоредби на чл. 108, чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП, като е пресякла платното в неподходящ момент, при изключително натоварено движение и с това свое действие е поставила в опасност собствения си живот. Следователно, налице е значително съпричиняване на вредоносния резултата от наследодателката на ищците, поради което, в случай, че съдът приеме, че на ищците са причинени някои от твърдените от тях неимуществени вреди в резултат на процесното пътно транспортно произшествие, моли съда да намали обезщетението с оглед на съпричиняването на вредоносния резултат.

По отношение на размера на претендираните вреди, заявява, че същият е прекомерен с оглед на твърдяните болки и страдания и съдът следва да определи размера с оглед на критерия справедливост на основание чл.52 от ЗЗД, като вземе в предвид всички релевантни факти. По представените от ищците доказателства: Възразявам да бъдат приети като доказателства представените автотехническа и съдебно медицинска експертиза по аргумент от принципа за непосредственост за събиране на доказателствата съгласно ГПК.

Третото лице- помагач не е представил поделото Писмена защита въпреки дадения му за това изричен 7- дневен срок.

 

След като се запозна с изложеното в Исковата молба и в Отговора на исковата молба, със събраните по делото писмени и гласни доказателства, със заключенията на съдебните експертизи, със становищата на всяка една от страните и с приложимите по казуса материално- правни и процесуални норми, съдът счита за изяснено следното :

 

        ОТНОСНО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКОВЕТЕ :

Исковете за парично обезщетяване на причинени в резултат на извършеното ПТП- деликт, са процесуално допустими, родово и местно подсъдни на настоящия първоинстанционен съд и по тях съдът следва да се произнесе по съществото на спора.

 

        ОТНОСНО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКОВЕТЕ :

        Относно материалната основателност :

        Между страните по делото не се оспорва материалната основателност на исковете за парично обезщетяване на причинените от ответника в резултат на непозволеното увреждане/деликта/-ПТП и неимуществени вреди. Искът е предявен от ищците срещу застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност" на виновният водач, което обуславя правния им интерес и допустимостта на иска. С оглед цената на иска, същият е родово подсъден на Окръжен съд- Стара Загора като първа инстанция.

        Оспорва се от ответника и от третото лице- помагач на негова страна само техния размер, който той смята за твърде завишен, както и с оглед твърдяното от него съпричиняване от пострадалия съгласно чл.52 от ЗЗД и прилагането на редукцията за това.

 

        Относно вида и размера на обезщетенията :

        Видно от събраните по делото писмени доказателства-  протокол № 260/25.07.2011г. на СОС, удостоверение за наследници № … г. на Община- гр. Ст.Загора, протокол за ПТП № 1337481, протокол за оглед на ПТП, скица, албум, автотехническа експертиза 21-11 от 31.01.2011г., СМЕ на труп № 15/2011г., справка от ТР от 20.08.2011 г, отговор на ИМ от 18.11.2011г, застрахователна полица № 223110609064, пълномощно, становище по отговор на ИМ от 28.11.2011г., уведомително писмо от 13.01.2011г., молба от адв. Б. от 14.02.2012г., молби от адв. Б. от 26.03.2012г., 11.05.2012г. и 14.06.2012г, отговор от Х.Х. от 01.08.2012г., уведомително писмо от 13.01.2011г., молба от адв. З. от 16.08.2012г., становище по отговор на третото лице - помагач от 16.08.2012г., молба от Х.Х. от 03.10.2012г., уведомително писмо от 13.01.2011г., молби от 05.11.2012г. и от 06.12.2012г.- и двете от адв.Б.- пълномощник на ответника, третото лице помагач е извършило ПТП като водач на МПС, и виновно е причинило смъртта на наследодателката на двамата ищци. Той е имал валидна застраховка “Гражданска отговорност” при ответника- застраховател, поради което ответникът дължи на ищците съответното парично обезщетение за настъпилото застрахователно събитие по вина на застрахования при него извършител- трето лице помагач. Безспорно по делото се установи, от представеното и прието като доказателство Удостоверение за наследници № … г. издадено от Община- Стара Загора, че ищците Л.К. и А.К. са били съответно- първия съпруг, а втория- дъщеря на пострадалата С.К., починала на 11.01.2011г. и като такава попадат в кръга на лицата, определени като правоимащи лица, да получат обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, с Постановление на Пленум на ВС- София № 2/30.Х1.1984 г. по гр.д.№ 2/84г. Безспорно е установено, че на 11.01.2011 г., в град Стара Загора, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка "Сеат Толедо" с ДК№ СТ 34 70 АТ, водача Х.Г.Х. нарушил правилата за движение по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП - "Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди.", чл.20, ал.1 от ЗДвП - "Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват", чл.20, ал.2 от ЗДвП - "Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозния товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко видимо препятствие / Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.", чл.21, ал.1 от ЗДП - "При избиране на скоростта на движение на водачите на пътното превозно средство е забранено да превишават следните стойности на скоростта в км/час: за пътно превозно средство от категория "В" в населено място 50 км/час", а се е движил с 55 км/час, с което по непредпазливост е причинил смъртта на съпругата и дъщерята на доверителите ми С.М.К., поради което и на основание чл.382, ал.7 от НПК във връзка с по чл.343а. ал.1, б."б" във връзка с чл.343, ал.1, б."в" във връзка с чл.342, ал.1 от НК, Старозагорския окръжен съд, по НОХД № 529/2011 година, одобри постигнатото между Окръжна прокуратура Стара Загора и защитника на обвиняемия Х.Г.Х. Споразумение от 25.07.2011 година и му наложи наказание на “лишаване от свобода” за срок от 10 месеца. На основание чл.66, ал.1 от НК е наложеното на подсъдимия Х.Г.Х. наказание “лишаване от свобода” е отложено за срок от 3 г., като  Определението е влязло в законна сила на 25.07.2011г. По делото е установено също, че водача е имал валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност", към застрахователно дружество- ответника ЗК„Лев инс" АД- гр. София, клон Стара Загора, по комбинирана застрахователна полица, валидна до 10.10.2011 г., която не е оспорена като невалидна в производството по делото от ответното застрахователно дружество.

Видно от събраните гласни доказателства- показанията на разпитания по делото 1 бр. свидетел Р.К.П., с ищците Л. и А. К. са приятели, като ги познава от четири години. Познавал е и пострадалата С.. Много добре са се разбирали и С. крепяла къщата. Сега като я няма, ищците се чувствали лошо. Баща и дъщеря/ищците/ постоянно плачели, вземали успокоителни лекарства. Още продължавали и сега да плачат. Не вярвали, че тя е мъртва. Сандухт и баща й са с очите били по-добре, но имали проблеми със слуха. Те имали звънец в къщи с лампи, за да виждат когато се звъни, защото не го чували. В тях е обядвал, вечерял. Можело да се каже, че в седмицата един път са се виждали. През ден - два, понякога и всеки ден се виждали. Приятел на семейството бил, оставал е и да спи в къщата им. Ищцата А. му е била приятелка.

Съдът кредитири изцяло показанията на този свидетел, тъй като счита, че показанията му са обективни, безпристрастни, отговарят на установената по делото фактическа обстановка и липсват данни лицето да е заинтересовано от изхода на делото.

 

Видно Заключението на съдебно- техническата експертиза  по делото/л.139- 140 от делото/, ударът между лекия автомобил и пешеходката е настъпил на 3, 35 м. южно и 5, 20
м. източно от ориентира- съгласно схемата. На платното няма към днешния момент/07.01.2013г./ осово линия. Ударът е
в източната лента на платното на 1, 40 м. от мислената осова линия. По време на произшествието лекия автомобил, управляван от третото лице- помагач се е движел със скорост  
V- 58, 37 км/ч. Максималната съобразена скорост, с която е трябвало да се движи автомобила
според пътната обстановка, релефа на местността , климатичните условия, която би
позволила установяване на автомобила без ПТП, е  40 км/ч. Водачът не се е съобразил и не е управлявал с най- безопасната скорост от  40 км/ч. съобразно пътната обстановка. Водачът възприема пешеходката и започва реакция за спиране от разстояние 28, 04 км/ч., а пострадалата в този момент излиза от коридора между два автомобила и навлиза в
източното платно. Водачът е нямал техническа възможност да избегне удара с пешеходката при движение със скорост 50 км/ч. чрез екстремно спиране. Друг е въпроса какво е можел да предприеме, за да запази пешеходката. Пешеходката- пострадалата е имала техническа възможност да спре на средата на платното , но не преценила, че автомобила, който е на 28, 04 м. на юг от нея, ще я връхлети, въпреки бързия й ход пеша. Имала е проблем и със слуха. Пешеходката попада в опасната зона на автомобила- 44, 86 м. при скорост  58, 37 км/ч. Водачът- третото лице помагач не може нищо да предприеме при праволинейното си движение. Пешеходката се е движела по пешеходното мостче над канала и от югоизточния
му ъгъл тръгва да пресича западната лента на пътното платно в посока югоизток с цел
да достигне източния тротоар. Пресичайки между два автомобила на бърз ход
западната половина на платното, продължава без да спре да пресича и източната
половина, но там бива ударена. Ударът е нанесен от дясната й страна, което показват
травмите и пораженията по тялото й. От посочените материали в досъдебното производство и от направените
изследвания и изчисления може да се разгледа следния механизъм на произшествието :
Пешеходка се движи косо от запад на изток с цел да пресече пътно платно с
интензивно движещи се превозни средства от север на юг . Решава да пресече между
две превозни средства които се движат със скорост от рода на 30- 40 км/ч. Тя тръгва
с бърз ход    със скорост 5, 6 км/ч.         между тях през западната половина на платното в
източната половина е ударена от идващ автомобил със скорост 58, 37 км/ч. и
движещ се в посока от юг на север. Разстоянието, от което водача вижда пешеходката е 28, 04 м., но то не е достатъчно да спре автомобила и удря пострадалата в дясната
половина на тялото. Тя попада на предния капак и удря главата си на предното стъкло,
като след 11 м. пада на платното , а автомобила след 6 м. спира.

Съдът кредитира изцяло и заключението на съдебно- техническата експертиза, тъй като счита, че тя е изготвена обективно, добросъвестно и пълно от вещото лице, който е компетентен специалист в съответната област. Следователно третото лице- помагач, застрахован при ответника, с противоправното си поведение е причинил на ищците неимуществени щети, които следва да възстанови със съответните парични средства.                       От събраните гласни доказателства се установява, че ищците тежко преживяват загубата на съпругата за първия ищец и мака за втория, с която са живели в едно домакинство. Пострадалата е била във възраст в която се е посветила изцяло на семейството, като се е грижела за съпруга и дъщеря си, създавала е домашен уют и ги е подпомагала морално и финансово, тъй като е полагала труд по трудово правоотношение. Заедно с ищците са се грижили един за друг, били са емоционално много привързани помежду си. Свидетелите, установиха, че преди ПТП отношенията в семейството на ищците били превъзходни. Имало отношения на хармония и разбирателство. Не е имало проблеми между тях. След ПТП ищците са изживели кошмар. Болката им е съкрушителна. Свидетелите установиха, че с оглед на обстоятелството, че ищеца К. и пострадалата К. са глухонеми и са имали ограничен кръг от контакти, като са контактували само в кръга на семейството си, загубата за тях е особено тежка. С оглед така установените и доказани по несъмнен и безспорен начин, предявеният иск е доказан изцяло по основание и частично по размер, поради следните фактически и правни изводи : Съгласно чл. 226 от КЗ, увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Безспорно претендираните от ищците неимуществени вреди - душевни болки и
страдания, са в пряка и непосредствена причинна връзка с пътно транспортно произшествие
от 11.01.2011г. Настъпването на неимуществените вреди, се оспорва от ответника, както по
основание така и по размер. Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението следва да бъде определено
съобразно принципа на справедливостта. В съответствие с този принцип, справедливото обезщетяване на неимуществените вреди изисква да се определи точен паричен еквивалент на болките, страданията и другите морални вреди, които са претърпени, търпими понастоящем и за в бъдеще. Размерът на иска зависи винаги от действителните щети, които във всеки конкретен случай се установяват, като се вземат предвид характерът на деянието, степента на увреждане, степента на вината, последиците от деянието и всички други индивидуализиращи обстоятелства. Обезщетението се дължи за конкретни и доказани морални болки и страдания, претърпени от ищците. От събраните по делото доказателства се налага изводът, че ищците са претърпели и търпят негативни преживявания, психически дискомфорт, страдания и мъка от загубата на толкова близък за тях човек - тяхната съпруга и майка. Това е нормалното, житейски оправдано състояние на едно задружно и сплотено семейство. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че пострадалата и ищците са живели в едно домакинство. Пострадалата била много привързана към ищците и те към нея, съществувала особена връзка на привързаност в семейството, грижили се един за друг. Ищците и пострадалата били много привързани един към друг, тъй като контактували само помежду си на езика на глухонемите и поради това контактите им с други хора били ограничени. Ищците много страдали от загубата на пострадалата. Втората ищца е във възраст в която и предстои създаването на семейство и ще бъде лишена от майчина подкрепа до края на живота си. С оглед на това на първия ищец К. предстои да изживее старините си сам с оглед на факта, че дъщеря му евентуално ще напусне родния дом след създаване на собствено семейство. Предвид на факта, че същия може да контактува с други хора само на езика на глухонемите, му предстоят дълги години на самота. Двамата със съпругата си са живели в тесен кръг състоящ се от семейството, което е разрушено завинаги. Според трайната съдебна практика размерът на иска зависи винаги от действителните вреди, които във всеки конкретен случай се установяват, като се вземат предвид и характерът на деянието, степента на увреждане, степента на вината, последиците от деянието и всички други индивидуализиращи обстоятелства. От друга страна в законовия критерий за обезщетяване на неимуществените вреди "по справедливост" винаги намира отражение обществената оценка за значението на засегнатите неимуществени ценности. Едно от неговите средства за защита е справедливото обезщетяване на моралните вреди, възникнали от неговото нарушаване. Въз основа на ангажираните гласни доказателства следва да се приеме за доказано и настъпването на твърдените в исковата молба неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от ищците болки и страдания в резултат на причиненото им увреждане – загубата на техния близък. Съдът като съобрази показанията на свидетелите относно отношенията между ищците и тяхната съпруга и майка, както и относно преживените от тях болки и страдания от смъртта на и, като вземе предвид възрастта на пострадалата към момента на настъпване на смъртта и, естествените отношения на обич и привързаност между съпрузи и родители и деца, установените в конкретния случай отношения на емоционална близост и топлота между ищците и пострадалата, както и установените от разпитаните в производството свидетели за преживявания на ищците след смъртта на пострадалата, считам, че обезщетението за претърпените от всеки един от ищците неимуществени вреди следва да бъде определено в размер на обичайните по аналогични казуси през последните години обезщетения в размер на общо …лв.- по …лв. на всеки един от тях двамата. Искането на ответника и на третото лице- помагач за присъждане на обезщетения в по-нисък размер не е в противоречие с изискването за определяне на обезщетение по справедливост и е съобразено с установените в настоящия случай конкретни обстоятелства, имащи отношение към преценката за размера на дължимото обезщетение. Направеното възражение от страна на ответника и на третото лице- помагач на негова страна, за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата е установено и недоказано с ангажираните от страна на ответника и на третото му- лице помагач доказателства. От заключението на поисканата от ответника автотехническа експертиза се установи противоправно поведение на пострадалата при пресичане на пътното платно. Заключението на експертизата се гради на  материалите от досъдебното производство, показанията на свидетеля и на обяснения на деликвента, дадени в хода на настоящото гражданско производство в писмените му становища. Макар, че с тях той прави донякъде една защитна версия, то същите са подкрепени от събрани по надлежния ред доказателства в хода на настоящото съдебно следствие, които са единствено  процесуално допустими и годни да установят възможността на водача да възприеме пресичащ пътното платно пешеходец и да съобрази скоростта си на движение с този факт.                         Относно акцесорния предявен иск, с правно основание чл.82 във вр. с чл.86 от ЗЗД за заплащане на законната лихва, считано от датата смъртта настъпила като непосредствена последица от ПТП на 11.01.2011г., същия следва да бъде уважен изцяло с оглед на факта, че застрахователят/ответника/ отговаря като прекия деликвент/третото лице- помагач/.По това е налице трайна (константна) съдебна практика, че отговорността на застрахователя за заплащането на обезщетението за вреди произтича най-вече от сключения застрахователен договор за застраховката "Гражданска отговорност". Тази гражданска отговорност е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие , което от своя страна обстоятелство обусловя и отговорността на застрахователя за всички причинени от него вреди и при същите условия при които отговаря самият причинител на вредите. Поради това и с оглед императивната разпоредба на чл.84, ал.З от ЗЗД , законната лихва върху обезщетението следва да бъде начислена именно от датата на увреждането, а не от датата на поканата за плащане на застрахователното обезщетение. Въз основа на всички горепосочен претендираното обезщетение следва да бъде присъдено в пълният му претендирай от ищците размер от по … лв. за всеки от тях, което надлежно ще овъзмезди изцяло претърпените от тях душевни болки и страдания от загубата на техният син. Това е съобразено с новата съдебна практика, както и с промените в лимита на отговорността на застрахователните дружества и минималните застрахователни суми по задължителна застраховка „Гражданска отговорност", валидни до 01.01.2010г. по § 27, ал.2, т.1, б."а" за неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт за всяко събитие застрахователният лимит при едно пострадало лице е … лв. Тъй като загубата на ищците е оценена с висока степен на морална защита, то претендираната сума от ищците за обезщетение е в значителна степен е справедлива и овъзмездява претърпените от тях вреди. На основание чл.86 от ЗЗД ответникът следва да бъде осъден да заплати законната лихва върху така определеното обезщетение от 120000лв., считано от датата на деликта 11.01.2011г. до окончателното заплащане на дължимите суми.   
                                                                                                                                                                                                                                                                                         ОТНОСНО РАЗМЕРА НА НЕИМУЩЕСТВЕНИТЕ ВРЕДИ : С оглед събраните по делото писмени и най- вече гласни доказателства/свидетелските показания на 1 бр. свидетел/, както и имайки предвид възрастта на пострадалия, възрастта и родствените взаимоотношения на всеки един от ищците с нея, както и с оглед обичайните размери на присъжданите парични обезщетения за неимуществени вреди в други аналогични случай, и вземайки предвид постоянната и непротиворечива практика на ОС- Ст.Загора по такива казуси, съдът счита, че претендираните неимуществени вреди в размер съответно по … лв. на всеки един от двамата ищци се явява напълно мотивиран, обоснован и доказан, и следва да бъде уважен, ведно със законните последици от това, съгласно чл.45 и сл. във вр. с чл.52 и във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД.                                                                                               ОТНОСНО ВЪПРОСА ЗА РЕДУКЦИЯТА ПО ЧЛ.51, АЛ.2 ОТ ЗЗД: Видно от събраните по делото писмени доказателства и заключението на съдебно- техническата експертиза, с поведението си, имайки силно отслабен слух, пресича оживена улица не на обозначените за това места, и в резултат на непълно адекватна преценка на конкретната пътна ситуация в района на инцидента, пострадалата/наследодателка на двамата ищци/ в немалка степен е допринесла с поведението си за настъпването на деликта/ПТП/ и за вредите от него по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Поради което съдът счита, че вината и отговорността на настъпилото ПТП имат в приблизително еднаква степен както третото лице/извършител/, така и пострадалата/наследодател на ищците/. Поради което претендираните и доказани по- горе суми за размерите на паричните обезщетения за причинени имуществени и неимуществени вреди следва да се намалят значително, почти наполовина, до размера на по … лв. за всеки един от двамата ищци. Така ответникът следва да заплати на ищците общо сумата … лв. парични обезщетения- по … лв. на всеки ищец, за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от загубата на техния общ наследодател. В останалата част исковете следва да се отхвърлят над горедоказаните размери  от по …лв. до претендираните по … лв. за неимуществени вреди на всеки един от двамата ищци, ведно със законните последици от това.                                                                       ОТНОСНО ЗАПЛАЩАНЕ НА ДЪЛЖИМИТЕ ЛИХВИ :        С оглед разпоредбите на чл.45- 52 във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД, ответникът следва да заплати на всеки един от ищците дължимите суми, ведно със законната лихва върху всяка дена от тях от датата на непозволеното увреждане/деликта/- ПТП/11.01.2011г./ до окончателното изплащане на сумите.                                                                                          ОТНОСНО ЗАПЛАЩАНЕ НА ДЪЛЖИМАТА ДЪРЖАВНА ТАКСА : Ответникът следва на основание чл.78, ал.6 от ГПК да бъде осъден да заплати дължимата ДТ- 4 % върху уважената част от исковете в размер на общо 2 400 лв., по приходната сметка на ОС- Ст.Загора в обслужващата го “КТБ- АД”, клон Ст.Загора, в полза на Органите на съдебната власт.                                           ОТНОСНО ОБЖАЛВАЕМОСТТА НА РЕШЕНИЕТО : Настоящото първоинстанционно съдебно решение може да се обжалва в 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните, чрез въззивна жалба чрез настоящия първоинстанционен Окръжен съд- гр.Стара Загора пред въззивния Апелативен съд- гр.Пловдив съгласно правилата на чл.258- 261 от ГПК.                                                  ОТНОСНО ТРЕТОТО ЛИЦЕ- ПОМАГАЧ :                Съгласно законовите разпоредби на чл.218- 233 от ГПК, настоящото съдебно Решение има установително действие в отношенията между третото лице и насрещната страна.                                                   Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл.45- 52  във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД, първоинстанционният ОС- Ст.Загора

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД - ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр.София, район „…", бул. „…" № да заплати парични обезщетения за причинени вреди от деликта- непозволеното увреждане/смъртта при причинено от него ПТП на 11.01.2011г. в гр.Стара Загора на пострадалата  С.М.К.- ЕГН **********, на нейните наследници по закон, за причинени неимуществени вреди по лв./…лева/ на всеки един от двамата ищци- и двамата живущи град Стара Загора, кв."…" № …, вх…., ет…., ап…., и двамата със съдебен адрес: гр. Стара Загора, ул. „… " № …, ет.…, офис …, тел. …чрез адв. Ж.З. ***, както следва :

                  1. Л.С.К.- ЕГН **********, и

2.А.Л.К.-ЕГН **********,

ведно със законните лихви върху присъдените суми от по … лв. от датата на увреждането- 11.01.2011г., до окончателното изплащане на сумите.

 

ОТХВЪРЛЯ исковете на ищците Л.С.К.- ЕГН ********** и А.Л.К.- ЕГН **********- и двамата от гр.Ст.Загора, против ответника ЗК”ЛЕВ ИНС”- АД, гр.София в останалата им част, над присъдените по … лв. парични обезщетения за претърпени неимуществени вреди, до претендираните от тях по …лв. неимуществени вреди за всеки един от тях двамата, ведно със законните последици от тях.

 

ОСЪЖДА ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД - ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр.София, район „…", бул. „…" № да заплати върху уважената част от исковете дължимата Държавна такса … лв./…лева/ по приходната сметка на ОС- Ст.Загора в обслужващата го “КТБ- АД”, клон Ст.Загора, в полза на Органите на съдебната власт.     

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните и третото лице- помагач, с въззивна жалба чрез ОС- Ст.Загора пред ПАС- гр.Пловдив.

 

 

                                     ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :