Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 94                                            22.02.2013 г.                      град Стара Загора

 

    В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV състав

На двадесет и четвърти януари 2013 година

В публично заседание в следния състав :

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ                                                     

Секретар: П.Г.

като разгледа докладваното от СЪДИЯ- ДОКЛАДЧИК ЗЛАТЕВ

гр.дело № 1107 по описа за 2011 година, и за да се произнесе, съобрази следното :

 

Производството е на основание чл.108 от ЗС.

 

Постъпила е Искова молба/л.2- 4  и л.51 от делото/ от ищеца- ****, в качеството му на представител на ***, по пълномощие на ****, съгласно Пълномощно № 11-00-199/26.08. 2009г. на основание чл.32, ал.4 във връзка с чл.31, ал.2 от ГПК- от гр.****, бул. „****, против  „****, регистрирано с Решение по ****, със седалище гр.***, община ***,  ул.„***, в която твърди, че с искане с вх. №262/06.02.2006г. на ***, подадено от акад.В.С., в качеството си на *** на „*******" е поискано отписване от актовите книги за държавна собственост на следния недвижим имот, находящ се в гр.***, обл.****, ул."****1/3 ид. част от АДМИНИСТРАТИВНА СГРАДА/****/, цялата с площ от 750 кв.м., на четири етажа, построена през 1976г. в парцел III в кв.128 по стария план на града. Твърди, че по сега действащия план на гр.****, одобрен със Заповед № РД-02-14-192/1987г., сградата попада в УПИ- I в кв.212, кадастрален район 504. Имотът е актуван с Акт за държавна собственост/АДС/№ 5261/18.01.1990г., където е изписано, че актувания *** е предоставен за оперативно управление на държавната организация - ****. Счита, че такъв статут не е налице по отношение на ответния съюз и същия представлява обществена организация, а не държавна такава. Отбелязано е, че 2/3 ид.ч. от ***** са предоставени на Община- ****, а 1/3 на *****. Заявява, че в подкрепа на депозираното искане от страна на "********* е представен Констативен нотариален акт за констатиране право на собственост върху недвижим имот от 27.04.2005г., № 4, том III, рег. №3 823, дело 359 от 2005г., вписан в Служба по вписванията при Районен съд- гр. **** с вх. рег. № *****. Излага подробни съображения в подкрепа на ищцовата си претенция против ответника по реда на чл.108 от ЗС. Счита, че в настоящия казус законовите 3 предпоставки за уважаване на ревандикационния иск са налице/ищецът е собственик на процесния имот с АДС, ответникът осъществява фактическа власт върху спорната сграда съгласно искане от ответника до ******, и владеенето или държането се осъществяват без правно основание/. Предвид гореизложеното ищецът счита, че за него е налице правен интерес от завеждане на настоящия ревандикационен иск против ответника, поради което моли съдът да осъди ответника, като ползващи процесния недвижим имот без правно основание, да му предаде собствеността и владението съгласно чл.108 от ЗС, ведно с всички законни последици от това, включително и като му заплати всички направени по делото разноски.

 

В този смисъл е и пледоарията на процесуалния му представител- юрисконсулт по делото, както и представената Писмена защита по делото/л.211-  213 от делото/.

 

Ответникът в Сдружение “****** в Отговора си на ИМ/л.101- 102 от делото/, изразява становище, че подадената от ***** против тях искова молба на основание чл.108 от ЗС във вр. с чл.537, ал.2 от ГПК, е неоснователна, като изляга подробни съображения за това, свързани с финансирането, стоежа и оборудването от тях на процесния недвижим имот още от 1971г. и до настоящия момент. Аргументира се с наличието на Констативен нотариален акт в своя полза, който още не е оборен или отменен. Счита, че сключения през 1998г. между **** и Община-**** договор за доброволна делба с нотариална заверка на подписите, съответно 2/3 идеални части е придобила Община- ****, и 1/3 идеални части са придобили те/****/. Моли съда да отхвърли ревандикационния иск като неоснователен по останалите изложени в настоящия отговор аргументи.

           В пледоарията си процесуалният представител на ответника заявява, че искът е неоснователен и недоказан, и моли същия да бъде отхвърлен изцяло, ведно със законните последици от това.

           Ответникът не е представил писмена защита по делото въпреки дадения му за това изричен 7- дневен срок от настоящия първоинстанционен съд.

          Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка със становищата и доводите на всяка от страните, и като взе предвид приложимите по казуса материално - правни и процесуални норми, намери за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин следното :

 

           ОТНОСНО ПРОЦЕСУАЛНАТА ДОПУСТИМОСТ НА ИСКОВЕТЕ :

Съдът намира, че предявения от ищеца против ответника ревандикационен иск по чл.108 от ЗС е процесуално допустим, родово и местно подсъден на настоящия ОС-Ст.Загора, исковата молба е редовна, отговаря на формалните законови изискванията по чл.127, чл.128 и чл.129, ал.1 от ГПК, и не са налице абсолютни процесуални пречки по смисъла на чл.129, ал.2- 6 и чл.130 от ГПК. Искът е родово подсъден с оглед цената на недвижимия имот и местно подсъден по местонахождението на недвижимия имот като първа инстанция на настоящия първоинстанционен Окръжен съд- Стара Загора, и следва по него съдът да се произнесе по материалното същество на спора с настоящото съдебно Решение.

 

             ОТНОСНО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКОВЕТЕ :

             Исковата претенция е за връщане/ревандикация/ на претендирания недвижим имот, находящ се в гр.****, обл.**** по реда на чл.108 от Закона за собствеността/ЗС/.

 

              Видно от събраните по делото писмени доказателства- АДС № 5261/18.01.1990г., писмо вх. № 262/06.02.2006г. от ****** на „*****, ведно с писмо изх.№ 262/16.03.2006г. до кмета на община- ****, писмо вх.№ 262/27.03.2006г. от кмета на община- ****, писмо вх. № 871/23.04.2008г. от кмета на община- *****, пълномощно изх. № 11-00-199/26.08.2009г., искане от ответника № 262/06.02.2006г., справка по сметка № 2031, скица № 124/30.01.2006г., нот. акт № 4/27.04.2005г. на Нотариус- П.К., удостоверение от 12.01.2006г., писмо № 06-01-99/22.04.2008г. на Община- гр.*****, заповед № ДС-355/16.05.1997г. на *****, решение № 603/12.12.1994г. на ВС на РБ, решение на СОС, нот. акт № 4/27.04.2005г., писмо № 262/16.03.2006г. на *****, писмо № 06-01-64/27.03.2006г. на Община- *****, договор за доброволна делба от 05.04.2000г., постановление от 20.01.1999г., протокол № 16/22.12.1972г. на ****, заповед № ДС-355/16.05.1997г., решение № 183/20.05.1997г. на ВКС, решение № 72/28.07.1990г. на ВКС, писмо от 10.10.2011г., удостоверение за данъчна оценка изх. № 1027/07.10.2011г., пълномощно изх. № 11-00-273/17.09.2011г., заповед № РД-09-487/19.09.2011г., акт № 5261/19.01.1990г., искане от ответника № 262/06.02.2006г., писмо № 262/16.03.2006г., писмо № 06-01-64/27.03.2006г., решение № 183/20.05.1997г. на ВКС, писмо  06-01 -99/22.04.2008г.,  на Община- гр. ****, решение № К-08-00-0016/20.04.1992г. на МФ, решение № К-08-00-0016/28.01.1994г. на **** заповед № ДС-355/16.05.1997г. на *****, решение № 603/12.12.1994г. на ВС на РБ, писмо № 95-00-1018/08.03.2012г. на ******, отговор на ИМ от 17.05.2012г., писмо № 95-00-1018/20.06.2012г. на ******, молба от ответника от 10.08.2012г., заповед № 52/23.01.1978г. на *****, заповед № 2914/29.12.1977г., протокол № 16/22.12.1972г. на ГНС- гр. ****, протокол от 23.01.1978г., заповед № 15/11.01.1978г. на ответника, заповед № 2914/29.12.1977г. на *******, заповед № 15/11.01.1978г. на ответника, молба от ответника от 12.11.2012г., гр.д. № 78/1995г. по описа на ОС- Ст.Загора, гр.д. № 392/1998г. на ВКС, гр.д. № 47/1998г. на ВКС, гр.д. № 1783/95г. на ВКС, гр.д. № 602/1994г. на ВС на РБ, гр.д. № 799/92г. на СОС, гр.д. № 941/93г. на ВС на РБ, гр.д. № 765/96г. на ВКС, процесната 1/3 идеална част от сградата е държавна собственост. Горното се потвърждава и от издадения и до момента неотменен АДС на *****, издаден по отношение на тази идеална част от имота.

             Видно от събраните по делото гласни доказателства/показанията на разпитаните 3 бр. свидетели/, се установява следното :

Съгласно показанията на свидетеля С. С. С., от 1971 г. той е бил*****, и е отговарял по строителството до 1979 г., и след това е бил в ***** по строителството. По градоустройствения план се е предвиждало да се построи сграда на ***, терена преди това е бил на частни лица, но е бил междувременно отчужден. Той е бил *****, извършили са оценка на имотите и протоколите са били пратени в*****, и те са привели парите на хората. Тогава е действал ЗПИНМ, и тогава се привеждали парите директно на собствениците. Сградата е била построена през периода от  1972г. до 1976г. Инвеститор на сградата е било тогавашното *****. Тогава са се изисквали лимити за изграждане на строителството и е имало ограничения за строителни и адм. сгради, и се е използвал лимита на ******. След това те са инвестирали строителството, а Строителната организация на гр.**** е извършила строителството. Сградата е била построи изцяло до 1976- 77г., когато е завършило строителството. Тогава **** нямал сграда и направили споразумение с ***** се настанил на горните етажи на сградата. Собственост не е била прехвърляна, доколкото той знае, тя е останала на *****" и на ***, съобразно тяхното участие. Парите са били от ***** за сградата, а проектирането и парите на отчуждените имоти са привели *****. Документално как е оформено всичко това той не може да каже  дали има разделителни протоколи, но знае как на практика е станало ползването- 2, 3 и 4 етаж е бил на *****, а първия етаж останал за ползване на **** Наем не е заплащан от **** на никой тогава.

Видно от показанията на свидетеля Х. Н. Х., той от 1971г. е бил *****. Когато постъпил на работа, започнало проектирането на бъдещия ****, и са били отчуждени местата от частните собственици през 1972г., за да се утвърди терена. **** е изплатил парите на собствениците на отчуждената земя, като са им приведени парите. Идейният проект го е платил ****. След това работния проект е бил изработен от "******* е привел сумата от 12 000 лв. ***** е привел още 6 000 лв., за да се доплати целия проект. След като вече е имало утвърден проект, председателят Н.Б. бил на конгрес и апелирал там да им се разреши строителството. ***** им дал право да строят***** през 1972г. Тогавашното **** им осигурил лимити, за да започне строителството. Всички средства са постъпили в *****, отделни предприятия в гр.**** правели дарения, те имали  инвеститори и “**** е извършил реално строителството. ****" е направил дарение от 200 000 лв., които се привеждаха в *****, те упражнявали инвестиционния контрол, и парите се привеждали на тях. **** събрали общо 10 000 лв. - 4 000 лв. за идейния проект, 400 лв. за първа копка, 900 лв. за командировки. Акт 16 го оформили, но имало забележки  към  него.  ***** им  отпуснал  пари  за  отстраняване  на пропуски по обекта в размер на 216 000 лв. От **** казали, че искат да влязат в сградата на ****. На тях на партера им дали голямата зала, изложбената зала и им отделиха място, за да могат да провеждат курсове. ***** им отпуснал 35 000 лв., за да го направят функционално и да си провеждат дейността. *****го ползвали, плащали един минимален наем, като те напуснали през 1992г.**** се настанил след това и те плащали наема. Изграждането на сградата било от “******, инвеститорите били от *****. Имало е дарени средства от предприятия, защото **** се разпореждали с парите за строежа. Различни бригади от различни предприятия работели на обекта. Той направил дневник и организирал бригадите от предприятията. Теренът разчиствали пак с бригади от членове, които работят по предприятията. Колкото хора му трябвали, се е  обаждал на председателя на дружеството да му изпратят толкова хора.

Видно от показанията на свидетеля Н. Х. Б., на *****, строителството е било  предвидено да стане от 1972 г. По инициатива на *****, на която е бил председател, събрали са и пари от дарения от членовете, и с тях са разплащали за проектирането и разходите по конкурса, обявен за проект. Конкурсът е бил спечелен от “******, от арх.Д.. Около 1972г. започнало строителството, предварително били отчуждени частните имоти, те били платени предварително от сумата, приведена им от ******. Строителството е било осигурено с проект и освободени места/терен/, след което се е наложило да се търси лимит за строителството. Това било по  инициативата на *****, изцяло подкрепена от ******. Около 250 000 лв. са били получени от ****, но с тях са били платени отчуждените частни имоти. Самото строителство е било  финансирано от *****. Всяко *** е разполагало с лимит и средства, но откъде са били те, не може да каже. Бригади имало само по  отношение освобождаване  и разчистване на отчуждените терени.

           Съдът кредитира в значителна степен показанията на тези 3 бр. разпитани свидетели, които са непосредствени и преки очевидци на събитията, свързани с финансирането, строителството и оборудването на сградата, нямат преки особени отношения със страните по делото/макар че са бивши служители на ответника, но вече отдавна са пенсионери и на напреднала възраст/, техните показания са вътрешно непротиворечиви, подкрепят се в значителна степен от събраните по делото писмени доказателства и със заключението на комплексната експертиза по делото.

            Съгласно тези доказателства ответникът чрез своите финансови средства, с личния труд на свои членове, и с частично финансиране от други тогавашни държавни, общински и стопански субекти, е участвал в проектирането, строителството и оборудването на процесната сграда, което по принцип и не се оспорва от ищцовата страна. Но от тези гласни доказателства не може да се направи твърдения от ответника единствен и несъмнен фактически и правен извод, че участието с парични средства и труд директно прави ответника собственик на целия недвижим имот/терен, сграда и оборудване/, или на респективно на съответната 1/3 идеална част от него, тъй като липсват официални писмени документи, доказващи твърдяното от него право на собственост върху 1/3 идеална част от процесния недвижим имот. Напротив- наличието на Нотариален акт за констатиране право на собственост върху 1/3 идеална част от недвижимия имот от 02.04.2005г./л.10 от делото/, констативно/регистриращо/, а не диспозитивно/правосъздаващо/ правно действие.

 

              Видно от заключението на приетата по делото комплексна съдебна експертиза/л.197- 198 от делото/, се установява и доказва по несъмнен начин следното :

  1.Вещите лица не са открили запазена документация за сградата „*****. Запазени са били  Строителното разрешение, Протокола за даване на строителна линия,  които  са  на  безсрочно  съхранение  в  Община- ****,  както  и Протокол обр. 16 на приемателната комисия. Разпределението на правото на ползване през годините е било различно, което е отразено в обстоятелствената част на експертизата. Реално Община- **** и **** са ползвали повече от 2/3 от сградата, независимо от съставяните договори между страните. В момента ***** реално ползва само северната част на първия етаж от сградата.

 

2. Поради изтекъл давностен срок за съхранение на документите за финансиране строителството на сградата, не са били открити  разплащателни документи, доказващи точно разходваните средства, техния произход и предназначение. Обектът е бил лимитен/приложение № 3/, финансирал се е официално от тогавашното ****, за него това **** реално е заплатило 917 955 лв., която сума тогавашното **** му е възстановило и погасило. Тогавашния ***** също е участвал във финансирането на обекта със сумата 288 572 лв., които средства са разходвани за проектиране, авторски надзор, отчуждаване на терена, технологично оборудване и обзавеждане на кинозалата. Строителството е извършено чрез възлагане, като Главен изпълнител е бил ******** и с подизпълнители : ****. Поради това, че собственикът на сградата е бил един, не са определяни и разделяни общи части. Средствата са усвоени и отчетени изцяло. След приключване на строителството, обектът е бил прехвърлен безвъзмездно на ***** заедно с наличните съоръжения, оборудване и обзавеждане със Заповед № 2914/29.10.1997г. на ****. След приключване на строителството, в сградата са настанени тогавашните ****. Няма данни за разпределението за ползване между двете страни до 1988г. От Договора от 11.07.1988год. между ****** за отдаване под наем на сградата ***** става ясно, че наемателят ***** ще ползва помещенията безвъзмездно от него при определени условия/стр.69 от гр.д.№ 78/95г. по описа на ОС Стара Загора/. Определен е размерът на месечния наем, както и разходите за заплащане на вода, осветление и отопление. След 1991г. в помещенията, ползвани от ****е настанена ******. С договор между страните от 03.06.1993г. е определено кои площи от кого ще се ползват. През 2000г. е съставен Договор за доброволна делба на сградата /, с който се отреждат на Община- **** 2/3 идеални части, а на ответника *****останалите 1/3 идеална част.

3. Не е открит документи за взаимоплащане на части от сградата между страните по делото от една страна, и Община- ***** от друга страна.

 

Този така наречен Договор за доброволна делба от 05.04.2000г./л.31- 32 от делото/ всъщност не е за извънсъдебна доброволна делба на цялата сграда или на идеални части от нея по смисъла на чл.39 от ЗС с оглед тогава действалите разпоредби на чл.278- 293 от тогава действалия ГПК/1951г./- отм. във вр. с разпоредбите на чл.341- 355 от сегашния ГПК/2008г./, а е на практика един Договор за разпределение правото на ползване на отделните етажи и части на сградата между Община- ***** и ****, тъй като за този договор липсват каквито и да са данни да е бил вписан по задължителния законов реда на чл.114, б.”б”, изр.2 и 3 във вр. с чл.112, б.”г”, пр.1 от ЗС.

 

Предвид на което, и с оглед горепосочените писмени и гласни доказателства, както и с оглед заключението на приетата по делото комплексна експертиза, по сега действащия план одобрен със заповед № РД-02-14-192/1987г., сградата попада в УПИ- I в кв.212, кадастрален район 504. Имотът е актуван с Акт за държавна собственост/АДС/№ 5261/18.01.1990г., където е изписано, че актувания ****** е предоставен за оперативно управление на държавната организация - ******. Това очевидно ограниченото вещно право на ползване по смисъла на Глава VI “Вещни права върху чужда вещ/- чл.55- 57 от ЗС на ответника- обществена организация/СНЦ/ върху 1/3 идеална част от сградата, собственик на ищеца/Държавата/.

Освен това статутът на ответника е на обществена организация/****, а не държавна такава. Отбелязано е, че 2/3 ид.ч. от ***** са предоставени на Община- ****, а 1/3 на Федерация на ***. Заявява, че в подкрепа на депозираното искане от страна на "****** е представен Нотариален акт за констатиране право на собственост върху недвижим имот от 27.04.2005г., № 4, том III, рег. №3 823, дело 359 от 2005г., вписан в Служба по вписванията при Районен съд- гр. **** с вх. рег. № 3002 от 27.04.2005г., акт № 43, том IV, дело № 1533, партидна книга стр.43740. Във връзка с образуваната преписка в *****, с писмо изх.№ 262/16.03.2006г. до*** ***** са изискани документи, касаещи собствеността върху гореописания имот. В отговор на което с писмо вх.№ 262/29.03.2006г. от *** са постъпили следните писмени документи- Договор за делба от 05.04.2000г.; Постановление на Районна прокуратура ***; Протокол № 16 от 22.12.1972г. на **** и Решение № 183/20.05.1997г. на ВКС на РБългария, постановено по гр.д.№ 705 по описа на съда за 1996г. Последното е образувано по повод подадена молба от „*****" за преглед по реда на надзора и отмяна на Решение № 119/06.06.1995г. по гр.д.№ 78/95г. по описа на Окръжен съд- Стара Загора, както и на Решение № 679/18.07.1997г. по гр. дело № 1783/1995г. по описа на ВКС- София. Счита, че с Решение № 119/06.06.1995г. постановено по гр.д.№ 78/1995г.по описа на Окръжен съд- Стара Загора, е отхвърлен предявеният от „*****" срещу ***** и *****, иск с правно основание чл.108 от ЗС с предмет: сграда, находяща се в гр. ***, ул.„****" № **, наименована „*****". Решението е потвърдено с Решение № 679/18.07.1997г. по гр. дело № 1783/1995г. по описа на ВКС- София, а с Решение № 183/20.05.1997г., постановено по гр.д. № 705/1996г. по описа на ВКС- София на Р.България е оставена без уважение молбата на Федерацията за преглед по реда на надзора и отмяна на горните.

Като приложения при съставяне на Нотариален акт за констатиране право на собственост върху недвижим имот от 27.04.2005г., № 4, том Ш, рег. № 3823, дело 359/2005г., вписан в Служба по вписванията при Районен съд- гр. **** с вх. рег. № 3002/27.04.2005г., акт № 43, том IV, дело № 1533, партидна книга стр.43740, издаден по реда на чл.483, ал.1 от ГПК са описани: Договор за доброволна делба от 05.04.2000г., Заповед № 2914/29.12.1977г. на ***** и т.н. Според него посоченият договор е приложен към писмо вх. № 262/29.03.2006г. на ****. В случая при съставянето на констативния нотариален акт, правото на собственост върху спорния имот е било удостоверено с Договор за доброволна делба от 05.04.2000г. между **** и "****. Предвид това, че страна по този договор не е държавен орган с разпоредителни правомощия/Държавата- ищец/, следва да се приеме, че същият не обективира разпоредителен акт с притежаваните от държавата 1/3 идеални части от административната сграда, описана по-горе и актувана с АДС № 5261/18.01.1990г., а единствено волята на страните да конкретизират реално ползваните от тях обекти от административната сграда. Освен това този нотариален акт е издаден по реда на чл.483, ал.1 от ГПК и няма конститутивен/правосъздаващ/, а констативен/удостоверителен/ характер. Този Нотариален акт отразява само в нотариален вид фактическите и правните изводи по представените от явилите се пред нотариуса страни изводи, които не обвързват по никакъв случай съда, който не е страна в това производство и на когото не може да се противопостави този Нотариален акт.

Както Констативния нотариален акт/КНА/, така и Актовете за държавна собственост/АДС/, и Актовете за общинска собственост/АОС/, имат законна доказателствена сила не само по отношение на съществуването на правото на собственост/за разлика от обвързващата доказателствена сила по чл.179, ал.1 от ГПК/, и тя не е абсолютна и не задължава съда във всички случаи, когато удостовереното с тях право не е оспорено от противната страна. Следователно при наличие на доказателства, обуславящи изводи в противен случай/тоест че констатациите на нотариуса относно придобиване правото на собственост противоречи на закона- признаване собствеността по силата на 10- годишна придобивна давност по отношение на държавен имот най- рано от 01.06.2006г./, съдът не следва да зачете изцяло и автоматично доказателственото значение на нотариалния акт като титул за собственост на ответника върху процесните 1/3 идеална част от този недвижим имот в гр****. 

Правото на собственост на молителя- ответник следва да произтича от юридически факт, удостоверен с писмени документи, представени пред нотариуса и представляващи основание за съставяне му. Съгласно разпоредбата на чл.18 от Закона за държавната собственост/ЗДС/, държавни имоти, които не са предоставени за стопанисване и управление по установения ред, се управляват от ***** по местонахождението им/в случая от *****/. Управлението на недвижимите имоти, разглеждано като дейност по запазването, поддържането и използването на съответното имущество представлява съвкупност от действия /правни или фактически/. Тези действия могат да бъдат както от материалноправно, така и от процесуалноправно естество. Съгласно ЗДС и ППЗДС, оправомощен да извършва действия по управление, както и действия по защита и опазване на държавната собственост по смисъла на чл.31, ал.1, т.3 от Закона за администрацията/ЗА/, е **** по местонахождението на имота - в случая това е *****.

Наличието на тази материална компетентност обуславя и принадлежността, както на правото на иск, така и активната процесуална легитимация, в качеството на ищец по иск с правно основание чл.108 от ЗС и чл.537, ал.2 от ГПК. Предвид това и доколкото процесният имот не е преминал във „*****", нито по силата нито на административен акт, нито чрез правна сделка, нито по силата на някой от другите придобивки способи/давност и други/, Държавата никога не е губила правото на собственост върху 1/3 идеална част от недвижимия имот, предмет на настоящото съдебно производство.

За да се докаже ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС , следва ищецът да установи и докаже наличието на три кумулативно изискуеми законови предпоставки за уважаването му -ищецът да е собственик на процесният имот, ответника да владее или държи същия и то без правно основание. По настоящото дело тези 3 броя кумулативно дадени законови  предпоставки са налице:

1.Държавата се легитимира като собственик на процесния имот с Акт за държавна собственост № 5261/19.01.1990г., който не е оборен по никакъв надлежен ред. Правното действие на съставения Акт за държавна собственост(включително процесния № 5261/19.01.1990г.) се изразява в удостоверяване с официална удостоверителна сила правото на собственост на държавата върху този недвижим имот. Съгласно чл.5 от ЗДС с Акт за държавна собственост/АДС/, Държавата удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху имоти. Обстоятелствата, констатирани в АДС, съставен по надлежния ред, имат доказателствена сила до доказване на противното по смисъла на чл.114, ал.З от ППЗДС. От гореизложените мотиви следва, че АДС № 5261/19.01.1990г. удостоверява с официална удостоверителна сила правото на собственост на Държавата върху процесния имот.

2.Обстоятелството, че **** осъществява фактическа власт върху спорната сграда се установява от искане с вх. № 262/06.02.2006г. на ****, подадено от акад.В.С. в качеството си на ***** на „****", както и от приложената към него сметка № 2031 за месец април 2005г.

3.Владеенето или държането се осъществяват без правно основание, тъй като в **** не се съхранява досие по съставяне на АДС № 5261/1990г., като в графа № 21 на същия „Имотът е предоставен за оперативно управление на държавната организация" е направено отбелязване „****". С оглед обстоятелството, че в тогава действалата Наредбата за държавните имоти /НДИ/, действаща към 1990г. и уреждаща придобиването, управлението и стопанисването на държавните имоти и разпореждането с тях е предвидено, че право на оперативно управление може да се предоставя единствено и само на държавна организация, а „****" има статут на обществена организация. На такъв тип организации като ответната по смисъла на НДИ, може да се предоставя право на ползване върху имот държавна собственост. В конкретния случай съдът приема, че с отбелязването в тази графа на АДС № 5261/1990г. се е имало предвид право на ползване, но е налице приложимостта на нормата на § 6 от Преходните и заключителни разпоредби/ПЗР/ на Закона за държавната собственост/ЗДС/. (Обявен за противоконституционен с Решение № 7 на КС - ДВ, бр. 38 от 17.04.2001г.), съгласно която за учреденото по установения ред до влизането на закона в сила безсрочно или за повече от 10 години право на ползване се прилага законовият срок по чл.56, ал.1 от ЗС от датата на учредяването му. А когато срокът е изтекъл към датата на влизането на закона в законна сила, имотът се предава в 6- месечен срок от същата дата. В тази връзка и съгласно датата на съставяне на АДС № 5261/19.01.1990г., следва, че по силата на цитирания параграф, правото на ползване е прекратено на 19.01.2000г.- тоест известен период от време преди обявяване противоконституционността на посочената норма и в този смисъл следва да се приеме, че дори и ответника да е бил титуляр на правото на ползване/ограничено вещно право върху чужда вещ по смисъла на чл.55- 58 от ЗС, той е изгубил това свое право още на 19.01.2001г. А законът/актът/, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизане на Конституционното решение в сила, и породените с него правни последици до този момент запазват действието си в правния мир.

Не следва да се приема, че по отношение на спорната 1/3 част от сграда е изтекла придобивна давност в полза на ответника, тъй като за придобиване по давност на имот- държавна собственост може да се говори едва след изменението на чл.86 от Закона за собствеността/ЗС/- ДВ бр. 33/1996г., тъй като преди това изменение е била в сила забраната за придобиване по давност на вещи - държавна или общинска собственост. Съгласно § 1 от Закона за допълнение/ЗД/ на ЗС /обн. ДВ. бр. 46/2006г., в сила от 01.06.2006г./, давността за придобиване на частни държавни и частни общински имоти/какъвто е процесния/ спира да тече за срок от 7 месеца, считано от 31.05.2006г. С изменението на § 1 от ЗД на ЗС/ДВ, бр. 105/2006г./ е предвидено, че давността придобиване на държавни и общински имоти спира да тече до 31.12.2007г. Със следващото изменение на посоченият параграф /ДВ, бр. 113/2007г., в сила от 31. 12. 2007г./ е предвидено, че давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече до 31. 12. 2008г., като с последното изменение на цитирания параграф, публикувано в ДВ, бр.109 от 2008 г., в сила от 31.12.2008 г., давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече до 31 декември 2011 г. Към настоящия момент не е изтекъл необходимият съгласно чл.79, ал.1 от ЗС законов общ 10-годишен давностен срок за придобиване на имоти - частна държавна собственост/ЧДС/ по давност, какъвто е процесния.

Доколкото Нотариален акт за констатиране право на собственост върху недвижим имот от 27.04.2005г., № 4, том III, рег. № 3823, дело 359 от 2005г., вписан в Служба по вписванията при Районен съд- гр. *** с вх. рег. № 3002 от 27.04.2005г., акт № 43, том IV, дело № 1533, партидна книга стр.43740, издаден по реда на чл.483, ал.1 от ГПК е съставен за имот - държавна собственост, то същия представлява един частично неистински официален писмен документ, тъй като констатираното в него не отговаря изцяло на действителното фактическо и правно положение. От събраните и приети по делото доказателства не се установи по несъмнен и безспорен начин, че процесния имот е преминал в собственост на ответника/СНЦ по ЗЮЛНЦ/. Съгласно разпоредбата на чл.77, ал.1 от ЗС, правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. В настоящето производство се установи, че не е налице нито административен акт. нито правна сделка или друг придобиван способ за придобиване право на собственост от ответника- “****, предвид на което Държавата- ищец никога не е губила правото си на пълна собственост вьрху имота, предмет на настоящото производство. С АДС № 5261/18.01.1990г. е актувана АДМИНИСТРАТИВНА СГРАДА /****, цялата с площ от 750 кв.м., на 4 стажа, построена 1976г. в парцел 3 в кв.128 по стария план на гр.****. По сега действащия план на града, одобрен със Заповед № РД-02-14-192/1987г., сградата попада в УПИ- I в кв.212, кадастрален район 504. С отбелязване в акта, според което на основание решение на МФ № К-08-00-0016/20.04.1992г., 2/3 ид.ч. от *****а са предоставени на Община-**** за стопанисване и управление, а 1/3 ид.ч. за ползване на ****. Със Заповед № ДС-355/16.05.1997г. на тогавашния ****с правомощия и на сегашната ***административна област/ са отписани 2/3 ид.ч. от административната сграда по искане на Община- ****. Съгласно действащото законодателство към момента на отчуждаване на терена ЗПИНМ и ППЗПИНМ, е предвиден ред за отчуждаване на имоти на частни лица и обществени организации, отредени за мероприятия по улично- регулационния план съгласно разпоредбата на чл.17 от ЗПИНМ/отм./, като по градоустройствените планове, въз основа на уличната регулация, се осъществяват мероприятия на тогавашните народни съвети, другите държавни учреждения и предприятия, кооперациите и политическите и обществени организации, предвидени в самия градоустройствен план, или допълнително, в улично-регулационния план по ал.2 отчуждения за мероприятия, които се осъществяват по градоустройствения план - могат да се извършват само по реда на този закон. Видно от заключението на комплексна съдебна експертиза по делото, процесната сграда е била построена върху терен, първоначално отреден за жилищно строителство - в кв. 212 по ЗРП на гр.**** от 1963г. Впоследствие със Заповед № 174/1966г. на тогавашния ****, същия се преотрежда за строителство на хотел ”****. Въз основа на разрешение за строеж № 6/25.01.1973г. на името на тогавашното ***** е започнало строителството на обект ”****с инвеститор ****. Строителството е започнало през 1973г. и е завършено през 1976г. с Акт обр.16. По сега действащия ЗРП, одобрен със Заповед № РД-09-14-192/1987г., терена върху който е построена сградата е с отреждане “****”. Преди това същия е бил отреден за “*****/Заповед № 174/1966г. на Председателя на ИК на ОбНС/. Построената административна сграда през 1976г. е нанесена по неодобрен кадастрален план, като в плана от 1987г. е отразено едно вече съществуващо фактическо положение. Поради което следва, че съобразно предвижданията на действащия градоустройствен план на гр.****** за нуждите на ***** не е провеждано и приключено отчуждаване. Следователно не е налице придобиване право на собственост по силата на самия градоустройствен план. Със самото отреждане на имота за осъществяване на съответното мероприятие, в който случай съгласно чл.100, ал.2 от ППЗПИНМ/отм./ за отчуждените недвижими имоти за мероприятия на обществени организации, нотариусите издават нотариални актове след изпълнение па условията за заемане па имота- т.е. след обезщетяване па бившите собственици. Ответникът не е представил такъв нотариален акт, за да се приеме, че е налице транслативен вещноправен ефект по придобиване право на собственост. Другия способ за придобиване право на собственост, респ. право на строеж върху отчужден имот предвиден в ЗПИНМ/отм./ и ППЗПИНМ /отм./ е по силата на самостоятелен отчуждителен акт по реда на чл.55а от ЗПИНМ/отм./ във връзка е § 145 от ППЗПИНМ/отм./. На обществените организации се отстъпва право на строеж върху парцела с решение на органите по § 142, ал.1 и 2 от ППЗПИНМ/отм./. Това са именно решения на тогавашните *****, които представляват годен титул за възникнало право на строеж на обществена организация, каквато е бил тогава ответника. По делото липсва такова решение на компетентен орган за учредяване право на строеж, респективно при едно учредено право строеж следва строителство да се извърши и със собствени средства. По точка 2 от заключението на съдебната експертиза се сочи, че Обектът е бил лимитен (приложение № 3), финансирал се е от тогавашното *****, за него обединението реално е заплатило 917 955 лв., която сума тогавашното ***** с възстановило и погасило. ****, на който ответникът е правоприемник, е участвал със средства, но главно за проектиране, авторски надзор и технологично оборудване и обзавеждане на кино- зала. След приемането на приемателна комисия сградата е заведена като основно средство на тогавашното стопанско предприятие ****, а не на ответника.

Предвид гореизложеното съдът счита, че липсва отчуждаване, съответно липсва отстъпване право на строеж на процесната сграда в полза на ответната страна **** по предвидения начин в тогава действалите ЗПИНМ /отм./ и ППЗПИНМ /отм./. По отношение на констатациите, че със Заповед № 2914/29.12.1977г. на****, издадена на основание чл.44, ал.З от Правилника за стопанскатадейност/ПСД/- отм., сградата е прехвърлена безвъзмездно на ****, заедно с наличните съоръжения, оборудване и обзавеждане , се касае за уредени вещни права на ответника върху чужда/държавна/ процесна вещ по смисъла на гл.VI от ЗС. Поради което следва да се има предвид, че ответника не може да черпи права от същата, тъй като той не представлява стопанска организация, учреждение или учебно заведение, на които друга стопанска организация е могла с разрешение на министерството да предава безвъзмездно излишни основни средства. Към кръга на адресатите, изброени в тогава действалия чл.44, ал.З от ПСД/отм./ не спада ответника, тъй като същия е сдружение е нестопанска цел/СНЦ/- обществена, но не и стопанска организация. В подкрепа на това са приети като  писмени доказателства по делото Решение № 143/04.03.1994г. по гр. дело № 941/1993г. на ВС на РБ и Решение № 183/20.05.1997г.  по гр. дело № 705/1996г. на ВКС- София. От  приетите по делото  доказателства е  видно,  че  с   Решение    К-08-00-0016/20.04.1992г. на**** като представител на Държавата/ищец/ се предоставя безвъзмездно за стопанисване и управление 2/3 ид.ч. от сградата в гр.****, ул.”****” № **, масивна четириетажна постройка, застроена на 750 кв.м. в парнел 111 в кв.128. който имот е държавна собственост. Останалата 1/3 ид.ч. е предоставена за ползване на ответната ****. Същото е потвърдено с Решение № К-08-00-0016/28.01.1994г. на****. Тъй като в НДИ/отм./- действаща към 1990г., и уреждаща придобиването, управлението и стопанисването на държавните имоти и разпореждането с тях е предвидено, че право на оперативно управление може да се предоставя единствено и само на държавна организация, а  „****" има статут на обществена организация, то на такъв тип обществени/но не и стопански/ организации отново по смисъла на НДИ, може да се предоставя право на ползване върху имот- държавна собственост.

Но дори и да се приеме, че в полза на ответника е имало такова право и приемайки, че като такова е отразено в  АДС № 5261/1990г. е налице приложимостта на нормата на § 6 от ПЗР на ЗДС(Обявен за противоконституционен е Решение № 7 на КС - ДВ. бр.38 от 17.04.2001г.), съгласно която за учреденото по установения ред до влизането на закона в сила безсрочно или за повече от 10 г. право на ползване, се прилага срокът по чл.56, ал.1 от ЗДС от датата на учредяването му. Когато срокът е изтекъл към датата на влизането на закона в сила, имотът се предава в 6- месечен срок от същата дата. В тази връзка и съгласно датата на съставяне на АДС № 5261/19.01.1990г. следва, че по силата на цитирания параграф, правото на ползване е прекратено на 19.01.2000г.- т.е. известен период от време преди обявяване противоконституционността на посочената норма и в този смисъл следва да се приеме, че дори и ответника да е бил титуляр на правото на ползване, той е изгубил своето право на 19.01.2001г.

Не може да се приеме, че по отношение на спорната 1/3 част от сграда е изтекла придобивна давност в полза на ответника, тъй като за придобиване по давност на имоти- държавна собственост/какъвто безспорно е процесния/, може да се говори едва след изменението на чл.86 от ЗС/ДВ. бр.33 от 1996г./, тъй като преди това изменение е била в сила законовата забрана за придобиване по давност на вещи/държавна и/или общинска собственост/. С разпоредбата на § 1 от ЗД на ЗС /ДВ бр. 46/2006г., в сила от 01.06.2006г.; изм. бр. 105/2006г.; изм. бр. 113/2007г., в сила от 31.12.2007г., изм. бр. 109/2008г., в сила от 31.12.2008г., изм. бр. 105/2011г., в сила от 31.12.2011г.) е наложен законов мораториум върху въпроса за придобивната давност и давността за придобиване собствеността върху държавни или общински имоти спира да тече до 31.12.2014г. включително, което е една бъдеща дата след почти 2 календарни години. Към настоящия момент не е изтекъл необходимия съгласно чл.79, ал. 1 от ЗС общ законов 10-годишен давностен срок за придобиване на имоти - частна държавна собственост по давност от ответника срещу ищеца.

 

Следователно искът на ищеца против ответника за предаване владението на собствения му недвижим имот, който той владее вече без правно основание, се явява изцяло основателен и доказан.

 

Поради което исковата претенция на ищеца против ответника по чл.108 от ЗС се явява изцяло основателна и доказана, и следва да бъде уважена, ведно с всички законни последици от това.

 

Настоящото първоинстанционно съдебно Решение може да се обжалва в 2- седмичен срок, от връчването му на всяка от страните, чрез настоящия първоинстанционен Окръжен съд- гр.Стара Загора пред въззивния му Апелативен съд- гр.Пловдив.     

 

Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл.108 от ЗС във вр. с чл.124, ал.2 от ГПК, първоинстанционният Окръжен съд- гр.Стара Загора

 

Р   Е   Ш   И  :

 

         ОСЪЖДА ответника „***** да предаде на ищеца ****, владението върху недвижимия имот, собственост на ищеца, находящ се в гр.****, обл.***** на следния недвижим имот, находящ се в гр.*****, обл.****, ул."***" № **, представляващ 1/3 ид.ч./една трета идеална част/ от АДМИНИСТРАТИВНА СГРАДА/*****/, цялата с площ от 750 кв.м., на четири етажа, построена през 1976г. в парцел III в кв.128 по стария план на гр.**** по сега действащия план, одобрен със Заповед № РД-02-14-192/1987г., сградата попада в УПИ- I в кв.212, кадастрален район 504, като имотът е актуван с Акт за държавна собственост/АДС/№ 5261/18.01.1990г. на ******, ведно с всички законни последици от това.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2- седмичен срок, от връчването му на всяка от страните, чрез Окръжен съд- гр.Стара Загора пред Апелативен съд- гр.Пловдив.     

          

                                             

    ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :