Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 53                                  04.02.2013г.                    град Стара Загора

 

 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,     ІІІ ГРАЖДАНСКИ състав

   

на двадесет и седми ноември  2012 година

в публично  заседание, в следния състав: 

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                       

Секретар  СТОЙКА СТОИЛОВА

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК УРУКОВ  

Гражданско дело № 1107  по описа за 2012 година, за да се произнесе съобрази следното :

 

          Производството е на основание чл. 45 и чл.52 от ЗЗД.

Постъпила е Искова молба с вх.№ 8809/12.07.2012 г. от Н.И. Н., ЕГН . М. И. Н., ЕГН . двамата живущи в гр.К., ж.к."В.”, бл. . , ет.. ап.., Н. Ил. Н., ЕГН ., М. Же. Н.. ЕГН ., двамата живущи в с.Д., ул.'"С." № ., чрез Адвокат С. Г.А., ЕГН ., кантора гр.К., ул."Св.св.К. и М." №., офис . против Н. Ст. К.гр.К., ж.к."В. Л." бл., вх.., ап... ЕГН . с цена на иска: общо в размер на 205 190.00 лева, представляващи имуществени вреди в размер на 5 190.00 дева -неимуществени вреди общо в размер на 200 000.00 лева за четиримата ищци , с която молят  съда да постанови решение, с което  на основание чл.45 от ЗЗД да осъди ответника Н. С. К. да заплати обезщетение за причинените от него неимуществени вреди на Н. И.Н., ЕГН., М. И.Н.. ЕГН ., двамата живущи в гр.К., ж.к."В."бл.., ет.. ап.., Н. Ил. Н., ЕГН . и М.Ж.Н., ЕГН ., двамата живущи в с.Д., ул."С." № ., в размер на 50 000.00 лева (петдесет хиляди) за всеки един от ищците или общо в размер на 200 000.00 лева (двеста хиляди) общо за четиримата пострадали за преживяните от тях душевни болки и страдания, предизвикани от внезапният шок от нелепата смърт на техният баща и син, които са пряка и непосредствена последица от извършеното престъпление от подсъдимият, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 27.01.2010г. до окончателното изплащане на сумата.

        Също молят съдът да осъди Н. С. К.да заплати сума в размер на 5 190.00 лева (пет хиляди сто и деветдесет) на Н. И. Н., представляваща главница, лихви и банкови такси по потребителски банков кредит, получен от пострадалият И. Н., изплатена от сина му Н. Ил.Н., ЕГН ., в качеството му на поръчител по кредита и представляваща нанесени имуществени вреди, вследствие извършеното престъпление от подсъдимият, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането 27.01.2010г. до окончателното изплащане на сумата, както и да им ни бъдат присъдени направените по делото разноски, като подробни съображения са изложени в исковата молба.

 

Предявеният иск е процесуално допустим, родово и местно подсъден на настоящия ОС-С., исковата молба е редовна, отговаря на изискванията по чл.127, чл.128 и чл.129, ал.1 от ГПК/2008г./, и не са налице пречки по смисъла на чл.129, ал.2-6 и чл.130 от ГПК.

След изпълнение на процедурата по размяна на книжа по чл.131, ал.1 от ГПК/2008г./, в рамките на законния 1- месечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК/2008г./, ответникът е подал писмен отговор по реда на чл.131, ал.2-3 и чл.132 от ГПК/2008г./.

В същият писмен отговор ответникът счита, че предявения срещу него иск за имуществените вреди за 5190 лева бил неоснователен. Също счита , че предявения срещу него иск за неимуществените вреди бил по принцип основателен, но той оспорва размера на същия, тъй като бил прекалено завишен с оглед обстоятелствата по същия. Подробни съображения в тази насока излага в писмения си отговор.

 

Ответникът Н. С. К., редовно призован не се явява вместо него се явява адв.Х. М., който заявява, че по принцип съобразно ГПК присъдата на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, но са налице обстоятелства, които обосновавали съпричиняване от страна на пострадалия, като моли искът да бъде частично отхвърлен.

 

Ищците Ни. И.Н., М. Ил.Н., Н. И. Н., М. Ж. Н., редовно призовани по делото, не се явяват лично, вместо тях се явява пълномощника им адв. А. от АК – С., като същите молят съда да уважи изцяло така предявения иск  по съображенията подробно изложени в съдебно заседание от 27.11.2012г., както и в депозираната по делото подробна писмена защита.

 

           След като се запозна с направените в Исковата молба претенции, със становищата на всяка една от страните по делото, със събраните по делото писмени доказателства и с приложимите по казуса материално-правни и процесуални норми, ОС-С.счита за изяснено и доказано следното :

 

ОТНОСНО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:

 

Безспорно е по делото и се установява от представените и приети като доказателства по делото, че така предявения иск се явява родово и местно подсъден на настоящия Окръжен гр. С.. Същият е процесуално допустим, поради което следва да бъде разгледан по съществото си в настоящото гражданско съдопроизводство. Ищците са от кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, определен с ППВС № 4/1961 г. на ПлВС, потвърден и с П № 2/1984г.ПлВС - низходящите и възходящите в настоящият случай.

 

 

          ОТНОСНО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА:

 

По делото безспорно се установява наличие на противоправно деяние, извършено от страна на ответника - причиняване на смърт на пострадалият И. Н. Н. поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност от страна на ответника. Налице е и вина за извършеното деяние. Спрямо ответника е реализирана наказателна отговорност, като е постановена присъда по НОХД № . г. по описа на Окръжен съд С., изменена с ВНОХД № . г. по описа на Апелативен съд П. и КНОХД под № .., влязла в законна сила. С посочените присъди е установена по безспорен начин описаната в исковата молба фактическа обстановка. Ответникът е признат за виновен в причиняването на смъртта на пострадалият И. Н.Н. по непредпазливост.

Съгласно чл.300 от ГПК. влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

 

От извършеното деяние от страна на ответника са причинени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания за двете деца на починалият и неговите родители, последица от нелепата и внезапна смърт на И. Н.. Вредите са в пряка и непосредствена връзка с извършеното от ответника деяние.

 

По делото са представени писмени доказателства - актове за раждане на Н.И. Н. и М. И. Н., акт за раждане на пострадалият и удостоверение за наследници на същият. От тях е видно, че посочените лица са деца на пострадалият, а М.Ж.Н. и Н. И. Н. са негови родители.

 

Разпитаните по делото трима свидетели И. С. С., С. Н. Б. и А. П. А. установяват, че починалия и четиримата ищци, са били в отношения на близост, обич, привързаност между тях, съответно доверие и взаимопомощ. Той се е грижел материално и емоционално както за децата си, така и за своите родители. Често са били заедно. Той е бил опора, както за децата си, така и за родителите си, които са в напреднала възраст и често са се нуждаели от неговата помощ.

Пострадалият е бил лишен от живот в неговият разцвет - на 49г. Бил е в активна възраст от живота си. в добро здравословно състояние, социално ангажиран човек, с добро име в обществото.

С неговата загуба, децата му са лишени от емоционална, душевна и морална подкрепа до края на живота си, а родителите му и от неговите грижи, от които се нуждаят, поради напредналата им възраст. Болката и празнотата от загубата на баща и син остава дълбока рана до края на техните дни.

При определяне размера на исканото обезщетение за всеки един от ищците съдът взема в предвид близките родствени връзки на ищците, техните отношения на привързаност и обич, обстоятелствата относно начина на причиняването на смъртта на пострадалият, т.е. немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, както и съдебната практика. Ответника не е желал настъпването на смъртта на пострадалият, но е бил длъжен да спазва разпоредбите на закона относно боравенето с оръжие. От неговите безразсъдни действия е можело да пострада и другото лице в автомобила. Ответника е лишил от живот пострадалият - най-ценното човешко благо и е променил живота, като е оставил дълбока рана не само на ищците, а и на всички други близки хора и роднини, които са го обичали.

 

Относно довода на довереника на ответника в съдебно заседание, че е налице съпричиняване, т.е самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, съдът счита същия довод за основателен. В тази насока Върховният касационен съд с Решението си под № . год., постановено по н.дело № 626/2010 год. е дал отговор на въпроса за приложението на чл. 52, ал. 2 от ЗЗД. В мотивите си на това Решение ВКС на РБ по настоящия случай приема, че неадекватно е било не само поведението на подсъдимия – ответника К., но и на пострадалия Н. и на спътника им С., потеглили с управлявания от Н. автомобил след продължителна употреба на алкохол, за да застъпи С. нощна смяна като охранител. При това положение да се приеме, че поведението на пострадалия е несъотносимо към действията на подсъдимия е очевидното пренебрегване на главния “виновник” за трагичния инцидент /концентрацията на алкохол в кръвта на пострадалия е 2,66, а на С. 1,33 промила/. Става дума за особеност на случая с нееднозначното отражение върху него, но според ВКС, които обстоятелства са дали основание на този съд да приеме, че не ефективното, а условното осъждане се явява справедливата санкция за извършеното от ответника.

 

Изцяло в същия смисъл е и константната практика на Върховните съдилища на Републиката - т. 7 на Постановление № 17/18.11.1963 г., в която се приема, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като от значение е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, именно както е в настоящия случай. С оглед на гореизложените мотиви на касационния съд, които на основание чл.300 от ГПК са задължителни за гражданския съд относно това дали е извършено деянието и по какъв начин и виновността на дееца – съответно и въпроса за съпричиняването.

 

С оглед така установените факти се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен на поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. Съдът счита с оглед на гореизложеното, че вината на ответника се доказа по един категоричен начин, а и още повече съгласно чл. 300 от ГПК  влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено същото неговата противоправност и виновността на дееца, включително и въпроса за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.

 

По отношение на иска за имуществените вреди съдът възприе следното: По делото са представени и приети като писмени доказателства - договор за банков потребителски кредит на физическо лице №.., сключен между пострадалият и "У." АД гр.К., удостоверение с изх.№ .., удостоверение № .., информация за сметка за период от 19.01.2010:г. до 09.07.2012г.

 

От представеният договор е видно, че пострадалият е изтеглил потребителски кредит за сума в размер на 5 000 лева, със срок на погасяване до 10.02.2014г. От същият е видно, че поръчител по кредита е неговият син и ищец в настоящото производство Н. И. Н.. Кредита не е изплатен от пострадалият поради неговата смърт. В тежест на поръчителят по кредита остават неизплатените вноски. Видно от представената банкова справка, след смъртта на пострадалият поръчителят е изплащал месечните вноски по кредита, който изцяло е погасен на 26.05.2012г. Остатъчната стойност от баланса по кредита към 27.01.2010г. - датата на смъртта на пострадалият И. Н. е била в размер общо на 4 114.80 лева, включваща главница и лихви. От банковата справка по делото и удостоверение № ... е изплатил 16 (шестнадесет) вноски по 125.00 лева и една вноска от 3 190.00 лева (три хиляди сто и деветдесет лева), с която окончателно е погасил кредита изтеглен от баща му. Общата стойност на заплатените суми по кредита е в размер на 5 190.00 лева (пет хиляди сто и деветдесет лева) и представлява вноски по главница, лихви и такси по банковия кредит, видно от същата справка и извлечения и двата броя банкови удостоверения. Налице е доказана имуществена вреда за Н.И. Н., като поръчител на баща си, която е в следствие от неправомерното поведение на ответника довело до смъртта на пострадалият и отговорността на поръчителят пред банката за кредита. Вредата е в следствие и причинна връзка с извършеното от ответника деяние, тъй като ако не беше лишен от живот пострадалият щеше сам да си изпълнява задължението към банката, както е правил докато е бил жив.

 

В резултат на неправомерното деяние на подсъдимия К., от което е настъпила смъртта на пострадалият И. Н., неговият син Н. Н., в качеството на поръчител по потребителски кредит е претърпял преки и непосредствени имуществени вреди в размер общо на 5 190.00 лева (пет хиляди сто и деветдесет), включваща главница, лихви и банкови такси, тъй като от момента на смъртта на баща му, за него се поражда задължение за погасяване на остатъчната стойност по кредита.

 

Причинените имуществени вреди на наследниците на пострадалият И. Н. са пряка и непосредствена последица от извършеното престъпление от страна на ответника К..

 

Съдът намира, че и претендираните от ищците неимуществени вреди – душевни болки и страдания, също са в пряка и непосредствена причинна връзка с деянието на ответника  - подсъдим Кацаров. Настъпването на неимуществените вреди, по принцип не се оспорва от ответника, но същият счита, че техният размер е прекалено завишен.

 

Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението следва да бъде определено съобразно принципа на справедливостта. На първо място, в съответствие с този принцип, съдът намира, че справедливото обезщетяване на неимуществените вреди изисква да се определи точен паричен еквивалент на болките, страданията и другите морални вреди, които са претърпени, търпими понастоящем и за в бъдеще.

Законът дава възможност на увредения да получи удовлетворение в пари щом друго възмездие не може да получи, стига вредата му да е действителна и сериозна. Понятието справедливост не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретно обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне от съда размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат: характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. / ППВС № 4/68г. /. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение , отношенията между пострадалия и близкия , който търси обезщетението за неимуществените вреди, като всички тези обстоятелства се вземат пред вид от съда при определяне размера на дължимите обезщетения.

 

При определянето на размера на обезщетението за ищците и прилагането на критерия за справедливост съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД следва да бъдат отчетени и обстоятелствата, които смекчават вината, а оттам и отговорността на ответника. В тази насока на първо място, се явява факта, че деянието е извършено по непредпазливост. т.е. деецът-ответник нито е желаел, нито е целял настъпването на обществено-опасните последици. На второ място и тримата участници в инцидента са били с изключително висока концентарация на алкохол в кръвта си и най-вече както ответника, така и пострадалия. Именно вследствие на това идва и съпричиняването, което беше разгледано по-горе във връзка с мотивите на ВКС по касационното нак. дело.

 

Размерът на иска зависи винаги от действителните щети, които във всеки конкретен случай се установяват, като се вземат предвид характерът на деянието, степента на увреждане, степента на вината, последиците от деянието и всички други индивидуализиращи обстоятелства, които обуславят и отговорността за вреди по чл.45 и чл.52 от ЗЗД на дееца.

 

От събраните по делото доказателства се налага изводът, че ищците като наследници и много близки родственици на починалия пострадал са претърпели и търпят негативни преживявания, психически  и физически дискомфорт, душевни болки и страдания които бяха установени по един категоричен начин от разпита на свидетелите по делото.

 

Ето защо въз основа на всички горепосочени мотиви съдът счита, че претендираното обезщетение за неимуществените вреди следва да бъде определено общо в размер 120000 лева или по 30 000 лева за всеки един от ищците с оглед на претърпените от тях болки и страдания като наследници и много близки родственици на починалия пострадал , като в останалата му част до размера на 200000 лева или по 50 000 лева за всеки един от ищците искът следва да бъде отхвърлен в тази му част. Следва да се присъди и законната лихва, считано от датата на увреждането 27.01.2010 год. до окончателното изплащане на дължимите суми.

 

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците направените по делото разноски, съразмерно уважената част на иска общо в размер на 3000 лева, като общата сума на разноските направени от ищците е в размер на 5000 лева, представляващи възнаграждението за един адвокат – адв.А..

 

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати  по сметка на окръжен съд гр. С. държавната такса съразмерно уважената част на този граждански иск в размер на 5007.60 лева.

        Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл. 52 във вр. с чл. 45 от ЗЗД, Окръжен съд- гр.С.

 

                                        Р      Е      Ш      И     :

 

ОСЪЖДА ответника Н. С. К. ЕГН . от гр. К.ж.к. “В.” бл.., вх.., ап.. да заплати на ищците Н. И.Н., ЕГН ., М. И. Н., ЕГН . двамата живущи в гр.К. ж.к."В."бл.., ет.., ап.. Н. И. Н.ЕГН . М.Ж.Н., ЕГН ., двамата живущи в с.Д., ул."С." № . сумата общо от 120 000 /сто и двадесет хиляди / лева или по 30 000 /тридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените на ищците неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, предизвикани от внезапната смърт на техния баща и син И.Н. Н., които са пряка и непосредствена последица от извършеното престъпление от ответника Н. СТ. К. с посочени по-горе данни, ведно със законната лихва върху същата сума, считано от датата на увреждането 27.01.2010г. до окончателното изплащане на дължимите суми, както и сумата от 3000 /три хиляди/ лева, представляваща направените от ищците разноски по делото, съразмерно уважената на иска, като отхвърля иска за неимуществени вреди в останалата му част до размера на претендираните общо 200 000 /двеста хиляди лева/ или по 50000 /петдесет хиляди/ лева за всеки един от ищците, като неоснователен и недоказан в тази му част.

 

 ОСЪЖДА ответника Н.С. К. ЕГН . от гр. К., ж.к. “В.” бл.4., вх.., ап.. да заплати на първия ищец Н. И. Н., ЕГН ., живущ в гр.К.ж.к."В.." бл.., ет.., ап.. сумата в размер на 5 190 (пет хиляди сто и деветдесет) лева, представляваща главница, лихви и банкови такси по потребителски банков кредит, получен от пострадалият И. Н. Н., изплатена от сина му Н. Ил. Н., ЕГН., в качеството му на поръчител по кредита и представляваща нанесени имуществени вреди, вследствие извършеното престъпление от ответника Н. С. ..ведно със законната лихва върху същата сума, считано от деня на увреждането 27.01.2010г. до окончателното изплащане на сумата.

 

ОСЪЖДА ответника Н. С. К. ЕГН . от гр. К., ж.к. “В.” бл.., вх.Г, ап.да заплати по сметка на Окръжен съд гр.С.сумата от  5007.60 /пет хиляди и седем лева и 60 ст./, представляваща  дължимата държавна такса по делото, съразмерно уважената част на гражданския иск.

 

        РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2-седмичен срок от връчването му на всяка от страните с въззивна жалба чрез Окръжен съд- гр.С. пред Апелативен съд- гр.П..

 

 

 

 

                                                      ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :