Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№64                           07.02.2013г.                    град Стара Загора

 

 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

С. ОКРЪЖЕН СЪД,     ІІІ ГРАЖДАНСКИ състав

   

на осемнадесети декември  2012 година

в публично  заседание, в следния състав: 

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                       

Секретар  СТОЙКА СТОИЛОВА

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК УРУКОВ  

Гражданско дело № 1136  по описа за 2012 година, за да се произнесе съобрази следното :

 

          Производството е на основание чл. 45 и чл.52 от ЗЗД.

 

Постъпила е искова молба от ищците К.К.А. и З.Д.А. чрез процесуалният им представител адв. П.Б.Х. ***, в качеството им на законни наследници на сина им Б.З.А. ***, против А.С.Г.. В И.М. ищците сочат, че С. окръжен съд с присъда №./.г. е признал ответника за виновен за извършеното престъпление/чл.115 НК/ и му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от пет години, при първоначален “общ” режим.

Ищците поддържат искането си като родители и законни наследници на своя син, да бъде осъден ответника А.С.Г. да им изплати обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди от загубата на  сина им Б.З.А., както следва: 1. на К.К.А. неимуществени вреди в размер на 60 000 лева, за претърпени болки и страдания, ведно със законната лихва, считано от момента на увреждането 24.12.2008г., до окончателното изплащане на сумата, както и 1 500 лева – имуществени вреди /разноски за погребението на сина им./ 2. Да бъде осъден ответника А.С.Г. да заплати на втория ищец З.Д.А. сумата 60 000 лева – за претърпени болки и страдания от загубата на сина им, ведно със законната лихва, считано от момента на увреждането 24.12.2008г., до окончателното изплащане на сумата. Претендират за присъждане на направените разноски по делото.

Предявеният иск е процесуално допустим, родово и местно подсъден на настоящия ОС-С., исковата молба е редовна, отговаря на изискванията по чл.127, чл.128 и чл.129, ал.1 от ГПК/2008г./, и не са налице пречки по смисъла на чл.129, ал.2-6 и чл.130 от ГПК.

 

След изпълнение на процедурата по размяна на книжа по чл.131, ал.1 от ГПК/2008г./, в рамките на законния 1- месечен срок, ответникът не е подал писмен отговор по реда на чл.131, ал.2-3 и чл.132 от ГПК/2008г./ в който да изрази своето становище по предявения иск.

 

Ответникът А.С.Г., редовно призован явява лично, като заявява, че по принцип признава иска по основание, но оспорва неговия размер като заявява, че може да заплати най-много 40 000 лева, като моли искът да бъде частично отхвърлен.

 

Ищците К.К.А. и З.Д.А. редовно призовани по делото, явяват се лично, заедно с пълномощника им адв. П.Х. ***, като същите молят съда да уважи изцяло така предявения иск  по съображенията подробно изложени в съдебно заседание от 18.12.2012г..

 

           След като се запозна с направените в Исковата молба претенции, със становищата на всяка една от страните по делото, със събраните по делото писмени доказателства и с приложимите по казуса материално-правни и процесуални норми, ОС-С. счита за изяснено и доказано следното :

 

ОТНОСНО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:

 

Безспорно е по делото и се установява от представените и приети като доказателства по делото, че така предявения иск се явява родово и местно подсъден на настоящия Окръжен гр. С.. Същият е процесуално допустим, поради което следва да бъде разгледан по съществото си в настоящото гражданско съдопроизводство. Ищците са от кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, определен с ППВС № 4/1961 г. на ПлВС, потвърден и с Постановлението под № 2/1984г.ПлВС - възходящите в настоящият случай.

 

 

          ОТНОСНО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА:

 

По делото безспорно се установява наличие на противоправно деяние, извършено от страна на ответника - причиняване на смърт на пострадалият И. Н. Н. поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност от страна на ответника. Налице е и вина за извършеното деяние.

Видно от доказателствата по приложеното НОХД под № 89/2009 год. по описа на ОС-С.През м.октомври 2008 година ответника Г. заживял на семейни начала със свидетелката М. З. А. ***. В същата къща живеели св.Д.А.Г. майка на подсъдимия и брат му-св.И.С.Г..

Семейството на св.М. А. - майка й –ищццта К.К.А., баща й -ищецът З.Д.А., брат й- пострадалия Б.З.А., и св.З.С.И., с която последния живеел на семейни начала, живеели в село Д. общ.П. обл.П..

Свидетелката Мария А., която била осъдена на наказание „Пробация" за извършено от нея престъпление, поради това, че била адресно регистрирана в с.Д. общ.П.., ежедневно ходила до селото, за да полага подпис в кметството, като понякога ответника Г. я придружавал. Още от самото начало същият не бил добре приет от семейството на св. А., макар че според ромските традиции я бил откупил, и не я биел и тормозил, а работел и издържал съпругата си и детето им. Започнали да го тормозят и притесняват по всякакви начини като многократно бил бит и заплашван от цялото семейство на жена му, което не било съгласно с решението на същата да живеят при него в гр.Ч., и дори му заявявали, че ще я вземат и продадат на друг мъж. Последните дори му забранили и да идва при тях в с.Д.. Пострадалият Б. А./ Б./ също го бил заплашвал не само, че ще го бие, но и че ще го убие, и то на няколко пъти. Освен това го изнудвал да му даде мобилния си апарат, както и да го среща със сестра му Ирина, макар че имал жена, с която живеел на съпружески начала, и от която имал дете, а отказите му засилили още повече враждебното отношение към него.

На процесната дата 24.12.2008г. около обяд пострадалият Б. А. и свидетелката З. И./ с която същият живеел на съпружески начала/, пристигнали с мотоциклет марка ИЖ, без регистрационни номера, в ГРАД Ч.. След като свършили работата, която имали, двамата отишли до дома на ответника Г.. Пострадалият оставил мотоциклета си на улицата пред дома на подсъдимия, а брадвата, която носел, до терасата на къщата, и след като оставил жена си- св.И. в къщата, накарал ответника Г. да го заведе до негов познат да записва музика на МРЗ плеър. След като завел пострадалия и го оставил да прави записите, ответникът се върнал у дома си, тъй като се уплашил от заплахите на пострадалия, че ще го бие. Около 14:00 часа пострадалият също се върнал, но не влязъл в къщата, тъй като бил ядосан на подсъдимия, защото го оставил сам да прави записите, а извикал през прозореца св.И. да излиза, за да си тръгват. Междувременно докато св. И. се обличала и обувала, ответника и пострадалият провели разговор на двора, при който пострадалият Б.З.А. отново заплашил ответниака-подсъдим да не идва повече в с.Д., защото ако дойде в селото, ще го набие. След което пострадалия А. излязъл на улицата и започнал да се приготвя за отпътуване. Започнал да закрепва брадвата, която носел, като я привързвал за мотора, при което посочил на подсъдимия брадвата и се заканил, че с нея ще го убие ако дойде в селото им. На ответника тези враждебни и ултимативни отношения му омръзнали и той решил да се отърве завинаги от пострадалия. В един момент, когато последният се обърнал с гръб към него, ответникът се приближил до него, извадил ножа, който обичайно носил в дрехите си, запасан на колана, и държейки го с дясната си ръка, нанесъл с него удар в горната част на гърба на постр.А., между гръбначния стълб и дясната лопатка. След като нанесъл удара подсъдимият се опитал да нанесе втори удар, като отново замахнал с ножа, държейки го в дясната си ръка, но пострадалият пуснал мотоциклета и брадвата, и побягнал по улицата в посока юг. Държейки ножа, подсъдимият го последвал с намерение да го убие. Виждайки нанесения удар св.И. се разпищяла, св.И. Г. /брат на подсъдимия/ изскочил от къщата и последвал подсъдимия и пострадалия, които тичали по улицата. След като пробягал окол 69 метра постр.А. паднал на земята и непосредствено след това починал. Подсъдимият след като видял, че от устата му излиза кръв и пада на земята, се отказал от намерението си да му нанесе втори удар. За това допринесъл и брат му, св. Иван Г., който като чул виковете на пострадалия, изскочил на улицата, хванал и задържал подсъдимия да не прави нищо повече, след което позвънил на полицията. Ответникът останал на място и изчакал пристигането на органите на полицията, след което доброволно им предал ножа, с който нанесъл удара на пострадалия и още същия ден направил пълни самопризнания при проведения разпит пред съдия от ОС- С..

Горната фактическа обстановка се установява от приложеното като доказателство по настоящото дело НОХД под № 89/2009 год. и от приложеното към него ДП.

 

Спрямо ответника е реализирана наказателна отговорност, като е постановена присъда по НОХД № 89/2009 г. по описа на Окръжен съд С., изменена с Решение № 106/15.05.2009 год. по ВНОХД № 346/201 г. по описа на Апелативен съд П, като с последното е изменена първоинстанционната присъда и въззивният съд е увеличил размера на наказанието на ответника Г. от 5 /пет/ години на 6 /шест/ години лишаване от свобода, както и първоначалния режим на изтърпяване на това наказание от “общ” на “строг” на основание чл.47, ал.1, б.”а” от ЗИН, които съдебни актове са влезли в законна сила. Със същите е установена по безспорен начин описаната в исковата молба фактическа обстановка. Ответникът е признат за виновен в причиняването на смъртта на пострадалият Б.З.А. – престъпление по чл.115 от НК.

Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

 

От извършеното деяние от страна на ответника са причинени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания за неговите родители, последица от нелепата и внезапна смърт на сина им Б.З.А.. Вредите са в пряка и непосредствена връзка с извършеното от ответника деяние.

 

По делото са представени писмени доказателства - акт за раждане и удостоверение за наследници на Б.З.А., от които е видно, че ищците К.К.А. и З.Д.А. са наследници и родители на същия.

 

Разпитания по делото свидетел Д.З.А. установява, че починалия и двамата ищци, са били в отношения на близост, обич, привързаност между тях, съответно доверие и взаимопомощ. Той е живеел и подпомагал своите родители. Често са били заедно. Той е бил опора за родителите си, които са в напреднала възраст и са се надявали той да ги гледа. Също така свидетелят твърди, че ищците тежко са преживяли загубата на сина си, тъй като е бил най-малкото им дете и е живеел при тях.

 

Пострадалият е бил лишен от живот в неговият разцвет - на 18г. Бил е в активна млада възраст от живота си, в добро здравословно състояние и социално ангажиран човек.

 

С неговата загуба, родителите му са лишени от неговите грижи, от които се нуждаят, поради напредналата им възраст. Болката и празнотата от загубата на син ще остави дълбока рана до края на техните дни.

 

При определяне размера на исканото обезщетение за всеки един от ищците съдът взема в предвид близките родствени връзки на ищците, техните отношения на привързаност и обич, обстоятелствата относно начина на причиняването на смъртта на пострадалият, т.е. умишлено убийство по чл.115 от НК. Ответникът е лишил от живот пострадалият - най-ценното човешко благо и е променил живота, като е оставил дълбока рана не само на ищците, а и на всички други близки хора и роднини, които са го обичали.

 

В конкретния случай съдът счита, че е налице  съпричиняване, т.е. самият пострадал е допринесъл за настъпването на вредоносните последици.

 

В тази насока видно от подробната фактическа обстановка, която е безспорно възприета по НОХД под № 89/2009 год. на ОС-С. и която беше подробно разгледана и обсъдена по-горе неадекватно е било не само поведението на подсъдимия – ответника Г., който непрекъснато е притеснявал и заплашвал  с убийство ответника, както е станало и на процесния ден. Освен това на същата дата пострадалият А. е носил и брадва със себе си, като със същата е демонстрирал поредното запалашително и арогантно поведение по отношение на ответника Г.. При това положение следва да се приеме, че поведението на пострадалия е предизвикало и породило действията на подсъдимия спрямо него, тъй като на ответника му е дотегнало да слуша непрестанни заплахи и вмешателства в личния му живот, при положение че съобразно ромските традиции той е заплатил за жената с която живее на семейни начала и се грижи за нея и детето им, а получава непрекъснати упреци и заплахи с убийство от пострадалия и цялото негово семейство, че “ще бъде продадена на друг мъж”. В конкретния случай според настоящия съд става дума за особеност на случая с нееднозначно отражение върху него, които обстоятелства са дали основание на ответника да прибегне до такова драстично действие – посегателство върху живот на друг човек, само за да не слуша и понася непрекъснатите заплахи, упреци и закани от семейството на пострадалия и най-вече от самия него.

 

Изцяло в същия смисъл е и константната практика на Върховните съдилища на Републиката - т. 7 на Постановление № 17/18.11.1963 г., в която се приема, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като от значение е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, именно както е в настоящия случай.

 

С оглед така установените факти се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен на поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. Съдът счита с оглед на гореизложеното, че вината на ответника се доказа по един категоричен начин, а и още повече съгласно чл. 300 от ГПК  влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено същото неговата противоправност и виновността на дееца, включително и въпроса за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.

 

По отношение на иска за имуществените вреди съдът възприе следното: По делото са налице доказателства – показанията на свидетеля Д.З.А., от които е видно, че именно ищците в качеството си на родители на пострадали са поели всички разходи по неговото погребение. На погребение са присъствали около 20 души от рода им и всичко е било направено по обичайния ред.

 

В резултат на неправомерното деяние на подсъдимия Г., от което е настъпила смъртта на пострадалият А., неговите родители – ищците по делото са претърпели преки и непосредствени имуществени вреди в размер общо на 1500.00 лева (хиляда и петстотин лева). Причинените имуществени вреди на наследниците на пострадалия А. са пряка и непосредствена последица от извършеното престъпление от страна на ответника Г.. Искът за имуществени вреди се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

 

Съдът намира, че и претендираните от ищците неимуществени вреди – душевни болки и страдания, също са в пряка и непосредствена причинна връзка с деянието на ответника  - подсъдим Г.. Настъпването на неимуществените вреди, по принцип не се оспорва от ответника, но същият счита, че техният размер е прекалено завишен.

 

Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението следва да бъде определено съобразно принципа на справедливостта. На първо място, в съответствие с този принцип, съдът намира, че справедливото обезщетяване на неимуществените вреди изисква да се определи точен паричен еквивалент на болките, страданията и другите морални вреди, които са претърпени, търпими понастоящем и за в бъдеще.

Законът дава възможност на увредения да получи удовлетворение в пари щом друго възмездие не може да получи, стига вредата му да е действителна и сериозна. Понятието справедливост не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретно обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне от съда размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат: характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. / ППВС № 4/68г. /. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетението за неимуществените вреди, като всички тези обстоятелства се вземат пред вид от съда при определяне размера на дължимите обезщетения.

 

При определянето на размера на обезщетението за ищците и прилагането на критерия за справедливост съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД следва да бъдат отчетени и обстоятелствата, които смекчават вината, а оттам и отговорността на ответника. В тази насока, се явява факта, че деянието на ответника е предизвикано от непрестанното и арогантно поведение на пострадали и цялото негово семейство към него. Именно вследствие на това идва и съпричиняването, което беше разгледано по-горе във връзка с мотивите на наказателните съдебни инстанции.

 

Размерът на иска зависи винаги от действителните щети, които във всеки конкретен случай се установяват, като се вземат предвид характерът на деянието, степента на увреждане, степента на вината, последиците от деянието и всички други индивидуализиращи обстоятелства, които обуславят и отговорността за вреди по чл.45 и чл.52 от ЗЗД на дееца.

 

От събраните по делото доказателства се налага изводът, че ищците като наследници и много близки родственици на починалия пострадал са претърпели и търпят негативни преживявания, психически  и физически дискомфорт, душевни болки и страдания които бяха установени по един категоричен начин от разпита на свидетеля по делото.

 

Ето защо въз основа на всички горепосочени мотиви съдът счита, че претендираното обезщетение за неимуществените вреди следва да бъде определено общо в размер 60 000 лева или по 30 000 лева за всеки един от ищците с оглед на претърпените от тях болки и страдания като наследници и много близки родственици на починалия пострадал , като в останалата му част до размера на 120 000 лева или по 50 000 лева за всеки един от ищците искът следва да бъде отхвърлен в тази му част. Следва да се присъди и законната лихва, считано от датата на увреждането 24.12.2008 год. до окончателното изплащане на дължимите суми.

 

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците направените по делото разноски, съразмерно уважената част на иска общо в размер на 5049 лева, като общата сума на разноските направени от ищците е в размер на 9900 лева, представляващи възнаграждението за един адвокат – адв.П.Х. – по 4950 лева за всеки един от ищците.

 

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати  по сметка на окръжен съд гр. Стара Загора държавната такса съразмерно уважената част на този граждански иск в размер на 2460.00 лева.

        Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл. 52 във вр. с чл. 45 от ЗЗД, Окръжен съд- гр.Стара Загора

 

                                        Р      Е      Ш      И     :

 

ОСЪЖДА ответника А.С.Г. ЕГН ********** ***, понастоящем в Затвора, да заплати на ищците К.К.А. с ЕГН **********,*** З., и З. Д. А. с ЕГН **********,*** З., със съдебен адрес: гр. С. ул. “К.. Г.” № ., ет.., стая ., адв. П.Б.Х. ***, общо сумата от 61 500 /шестдесет и една хиляди и петстотин/ лева, от които сумата от 1 500 лева /хиляда и петстотин лева/, представляваща обезщетение за претърпените от ищците имуществени вреди – разноски за погребението, както и сумата от 60 000 лева /шестдесет хиляди лева/, или по 30 000 /тридесет хиляди лева/ за всеки един от ищците, представляваща обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, настъпили от внезапната смърт на техния син Б.З.А., ведно със законната лихва върху главницата от 61 500 лева, /шестдесет и една хиляди и петстотин лева/, считано от датата на увреждането 24.12.2008г., до окончателното изплащане на дължимите суми, както и сумата от 5 049 лева /пет хиляди и четиридесет и девет лева/, представляваща направените от ищците разноски по делото, съразмерно уважената на иска, като отхвърля иска за неимуществени вреди в останалата му част до размера на претендираните общо 120 000 /сто и двадесет хиляди лева/ или по 60 000 /шестдесет хиляди лева/, за всеки един от ищците, като неоснователен и недоказан в тази му част.

 

ОСЪЖДА ответника А.С.Г. ЕГН ********** ***, понастоящем в Затвора, да заплати по сметка на Окръжен съд - гр.С. сумата от 2 460 /две хиляди четиристотин и шестдесет лева/, представляваща  дължимата държавна такса по делото, съразмерно уважената част на гражданския иск.

 

        РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2-седмичен срок от връчването му на всяка от страните с въззивна жалба чрез Окръжен съд- гр.С. пред Апелативен съд- гр.П.

 

 

 

 

 

                                                      ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :