Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№101                                              27.02.2013г.                       гр.С.З.

 

                                 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОС, Гражданско отделение, Четвърти състав

на седми февруари 2013г.

в публично заседание в следния състав :

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

секретар М.Т.

като разгледа докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ

Гражданско дело № 1147/2012г., за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е на основание чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК.

 

            Постъпила е Искова молба/л.2, стр.1 и 2 от първоначалното гр.д.№ 4045/2011г. по описа на СРС/ от ищцата В.Б.П. ***, в която се твърди, че по ЧГД № 2991/2011г. по описа на СРС е издадена Заповед № 2057/07.06.2011г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК срещу ответницата С.Н.К.- също от С.З., че е издаден изпълнителен лист от 07.06.2011г. против ответницата, с основание е “неплатен заем от ответницата в размер на 33 000,00 лв. /Тридесет и три хиляди лева/ по Договор за заем от 20.06.2006г., за който има учредена договорна ипотека на недвижим имот с ***. на нотариус Денчо Недялков с р-н на действие СРС, регистриран под № 181 по описа на Нотариалната камара- С.. По    издаденият    изпълнителен    лист    е    образувано    ИД    20117660400983 по описа на ЧСИ- Кръстьо Ангелов с рег.№ 766 с район на действие СОС Твърди, че в законоустановения срок длъжникът - ответница по настоящото производство се е възползвала от правото да подаде писмено Възражение. Поради това за ищцата възниквал правен интерес в законния 1- месечен срок от подаване на възражението да подаде искова молба, с която да докаже съществуването на това вземане. Заявява, че на 20.06.2006г. в гр.С.З.  ищцата В.Б.П.- ЕГН *** е предоставила в заем на ответницата С.
Н.К.- ЕГН ********* сумата от 33 000 лв., като ответницата се е
задължила да й върне заетата сума в срок до 19 07.2006г. За обезпечение на дадената и
получена в заем сума имало учредена законова ипотека на собствения на ответницата недвижим имот, подробно описан в Нотариален акт рег.№ 7655, дело № 753/20.06.2006г. на нотариус Денчо Недялков с р-н на действие СРС, регистриран под № 181 по описа на Нотариалната камара. Заявява, че от тогава до настоящия момент процесната сума не й е върната на ищцата, въпреки многократните обещания от страна на ответницата да върне парите и непрекъснатите й молби за отлагане за след седмица или месец под претекст, че в момента няма възможност, но чака някакви нари и ще се издължи.
Ето защо на основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 от ГПК за ищцата е налице правен интерес да поиска от съда да постанови решение, с което да признаете за установено със сила на присъдено нещо, че ответницата С.Н.К.- ЕГН **********,*** й дължи сумата в размер на 33 000 лв. главница, представляваща неизплатен заем по Договор за заем от 20.06.2006г., за обезпечение на който има учредена договорна ипотека на собствения на ответницата недвижим имот, описан подробно в ***. на нотариус Денчо Недялков с район на действие СРС, регистриран под № 181 по описа на Нотариалната камара- С., както и законната лихва върху тази сума, считано от 02.06.2011г. до окончателното изплащане на сумата, както и 2 660 лв./две хиляди шестстотин и шестдесет лева/ - направените разноски по ЧГД № 2991/2011г. на СРС. Моли да й бьдат присъдени и направените в хода на делото съдебни и деловодни разноски и разноски за адвокатски хонорар. Пледира пред настоящия първоинстанционен съд да постанови Решение, с което да признае за установено, че ответницата й дължи процесните суми, както и да й се присъдят направените по делото разноски, съгласно представения по делото Списък на разноските по чл.80 от ГПК.

В писмената си Защита/л.48- 51  от делото/ ищцата сочи, че моли съда да постановите решение с което да уважите предявения от нея иск по чл.422 ГПК, като основателен и доказан, както и да й присъди направените разноски по делото, съгласно представения списък. При постановяване на Решението моли съда да съобрази, че по делото е безспорно установено, че на 20.06.2006г. в кантората на нотариус Д. Недялков с рег. № 181 на НК- С. с район на действие СРС ответницата С.Н.К. е учредила в полза на доверителната ми договорна ипотека за обезпечаване на предоставения й от В.П. заем в размер на 33 000 лв., съгласно Нот. акт. № 114, том V, рег. № 7655, дело 753/20.06.2006г. На стр. I, ред 16, в т.2 от този нотариален акт е записано, че: „за обезпечаване на ДАДЕНАТА И ПОЛУЧЕНА СУМА в размер на 33 000 лв., С.Н.К. в качеството си на ипотекарен длъжник учредява в полза на В.Б.П. договорна ипотека върху собствения си недвижим имот, подробно описан в акта". Изразът „ДАДЕНАТА И ПОЛУЧЕНА СУМА" и употребеното в него в минало свършено време, обосновава логичният извод, че заемната сумата от 33 000 лв. е предадена на ЗАЕМОПОЛУЧАТЕЛЯ /ответницата по делото/ ПРЕДИ изповядване на сделката. Именно с полагане на подписа си върху нотариалния акт за учредяване на ипотеката ответницата е удостоверила, че е получила въпросната сума. В тази връзка, изцяло необясним и е изложения довод в отговора на исковата молба, че страните не били сключвали договор за заем. Този договор е очевидно инкорпориран в нотариалния акт за договорна ипотека. В него са отразени всички съществени условия на договора за заем и изразена воля от  двете   страни   за   постигнато   съгласие   по   тях.   Именно   поради   изрично   в нотариалния акт е посочено, че страните действат съответно като ЗАЕМОДАТЕЛ и ЗАЕМОПОЛУЧАТЕЛ. Счита за несъстоятелно основното възражение срещу предявения иск, което се свежда до твърдението, че посочената сума в нотариалния акт не била предоставена на ответницата. Счита, че получаването на дадената в заем сума от ответницата се установява по безспорен начин и от следните обстоятелства, а именно- издаване на запис на заповед от ответницата за същата сума и със същият падеж като уговорените в договора за заем, извършените частични плащания от ответницата на задължението й, извършеното признание на задължението по договора и образуваното изпълнително дело от нейния пълномощник и липсата на искане от ответницата за заличаване на учредената ипотека в продължение на близо пет години. Според нея в деня на учредяване на ипотеката- на 20.06.2006г. ответницата С.Н.К. е подписала и ЗАПИС НА ЗАПОВЕД, за същата сума от 33 000 лв., и със същият падеж посочен в нотариалния акт за учредяване на договорната ипотека. Този запис на заповед бе представен в последното съдебно заседание по делото. От същия е видно, че ответницата НЕОТМЕНИМО И БЕЗУСЛОВНО се е задължила ДА ЗАПЛАТИ НА 20.07.2006г. СУМАТА ОТ 33 000 лв. на А.А.П.- съпруг на ЗАЕМОДАТЕЛКАТА В.Б.П./видно от представеното и прието като доказателства по делото удостоверение за гр.брак/. Както е обичайната практика в този вид сделки, този запис на заповед е издаден като обезпечение на предоставения на ответницата заем. Пълната идентичност между размера на сумата, падежа на задължението и страните по договора за заем /обективиран в нотариалния акт/ и записа на заповед / макар същият да е издаден в полза на съпруга на заемодателката/, налагат извода, че става въпрос за едно и също правоотношение. В него записът на заповед има смисъл на обезпечение на дадената в заем сума, съгласно договорът между страните, изразен в подписания между тях нотариален акт. Именно поради горното, самото издаване на записа на заповед представлява безспорно доказателство, че заемната сума е била изплатена на ответницата и съответно получена от нея, ПРЕДИ подписване на нотариалния акт. В тази връзка следва да се отбележи, че дори и ответницата не е посочила по делото друго основание за издаване на записа на заповед от нейна страна. С оглед на изложеното счита, че ищецът е изпълнил точно задължението си на заемодател по договора за заем и е предоставил сумата от 33 000 лв. на ответницата. По делото са представени и приети като писмени доказателства 2 бр. разписки- те са подписани и от двете страни по делото и удостоверяват, че ответницата е направила частични плащания по образуваното изпълнително дело срещу нея. Тези разписки са съответно от 07.09.2011г, за сумата 3 000лв. и от 19.11.2011г. за сумата 4 500 евро. Вън от съмнение е, че тези разписки представляват категорично доказателство, че ответницата е предприела частично плащане на задължението си по издадения изпълнителен лист срещу нея за сумата 33 000лв. Именно това основание- частично плащане, е посочено и в съдържанието на двете разписки. Фактът на направените частични плащания от ответницата на задължението й, което е предмет на настоящето дело, не се оспорва от страните. Ето защо трудно може да бъде намерено по -красноречиво доказателство за дължимостта на получената сума по договора за заем, от това да започнеш погасяване на задължението си. Очевидно лишено от логика е доброволно и извънсъдебно плащане на задължение, което нямаш. Изцяло несъстоятелно е направеното твърдение от ответницата в отговора на исковата молба, че направените плащания са, за да бъде спряна публичната продан. Счита, че то е голословно и не се подкрепя от нито едно доказателство по делото, тъй като да бъде спряно изпълнението на издадената заповед за изпълнение е било необходимо длъжникът в срока за възражение да направи изрично искане за спиране-чл.420 ал.2 ГПК. По делото няма данни, а и твърдение, че искане в този смисъл е направено от длъжника. Другата правна възможност, която е имал длъжникът е била тази по чл.454 ал.1 ГПК- т.е. да внесе 30 % от задължението си по издадения срещу него изпълнителен лист и да се задължи всеки месец да внася по 10% от него. От приложеното изпълнително дело е видно, че длъжникът не е направил нищо в тази посока и не е подавал молба за спиране на изпълнителното дело и на това основание. От показанията на св. Д. се е установило, че при извършване на частичните плащания от пълномощника на ответницата, последният е направил ясно и изрично признание на задължението по изпълнителното дело. В този смисъл е изявлението „ ще оправя цялата сума за апартамента, да не се продава". Моли съда изцяло да кредитирате показанията на свидетеля в тази посока, тъй като те са непосредствени, логични и убедителни. При преценката на тези показания, моли съда да има предвид, че те са изцяло в унисон с писмените доказателства по делото- сключеният договор за заем между страните, издадения запис на заповед и двете разписки за направени частични плащания. Счита, че нелогично и несериозно звучи твърдението на ответницата, че не е искала да получи екземпляр от нотариалния акт за учредяване на ипотеката, тъй като вярвала и не се съмнявала, че ищцата ще я заличи, защото не можела да й даде обещаната в заем сума. Точно в тази ситуация би следвало ответницата да настоява непрестанно тежестта върху имота й да бъде заличена. Ако ответницата наистина не беше получила заемната сума от 33 000 лв., както твърди, тя би трябвало да потърси от ищцата документа, удостоверяващ, че учредената договорна ипотека е заличена и ако това не е сторено, да поиска заличаването й по реда на чл.179, ал.1 пр.2 от ЗЗД. Логично би било също така, ако ответницата не е получила обещания й от ищцата заем, тя да потърси такъв от друго място, респ. да учреди ипотека в полза на друго лице. Фактът, че не е сторила това, още веднъж потвърждава факта, че ответницата е получила заема от ищцата. По делото няма събрано нито едно доказателство в подкрепа на твърденията на ответницата в отговора й, поради което те са останали изцяло недоказани. Моли съда да обърне внимание и на факта, че учредената договорна ипотека е за срок от един месец, а ищцата е изчакала до последния възможен момент връщането на заема и е предприела действия за принудителното му събиране едва в края на установения от закона 5-  годишен давностен срок- т.е. че ищцата е била достатъчно коректна в отношението си към ответницата и до последно е давала възможност на същата да изпълни доброволно своето задължение и да върне предоставения й заем, но поради факта, че ответницата не е сторила това, за ищцата не е останал никакъв избор освен да предприеме процедура по принудително изпълнение. Предвид всички изложени по-горе съображения моли иска й като изцяло основателен и доказан, да бъде уважен изцяло и да й се присъдят всички разноски по делата.

 

Ответницата С.Н.К. *** в рамките на законния 1- месечен срок по чл.131- 133 от ГПК е представила по делото първоначален Отговор на Исковата молба/л.9 и 10 от първоначалното гр.д.№ 4045/2011г. по описа на СРС/ и в представената повторно по настоящото гр.д.№ 1147/2012г. по описа на СОС/ втори Отговор на Исковата молба/л.25- 29 от настоящото гр.д./ в рамките на дадения й нов законен 1- месечен срок от новото връчване на Исковата молба от СОС, сочи, че се е оказало, че е длъжник по изпълнително дело № 20117660400983 по описа на ЧСИ- Кръстьо Ангелов, с район на действие СОС., с рег. № 766, с взискател В.Б.П.- ЕГН **********, с постоянен адрес ***. Твърди, че това изп. дело е образувано на основание изпълнителен лист, издаден въз основа на Заповед № 2057/07.06.2011г. по реда на чл.417 от ГПК, по ЧГД № 2991/2011г., по описана СРС.. Заявява, че със Заповед 2057/07.06.2011г., издадена по ЧГД № 2991/2011г. е разпоредено да заплати на ищцата В.Б.П. сумата 33 000 лв., представляваща според ищцата неизплатен заем, както и да заплати законната лихва върху главницата от 02.06.2011г. до изплащане на вземането, както и сумата от 2 660 лв. разноски по делото. Заявява, че СРС в мотивите си е посочил, че вземането произтича от договор за заем, за обезпечение на който има учредена договорна ипотека на недвижим имот с нот.акт № 114/20.06.2006г., том V, рег.№ 7655, дело 753/2006г. по описа на нотариус Денчо Недялков, с район на действие Старозагорския районен съд, рег. под № 181 по описа на Нотариалната камара- С.. Признава, че на 20.06.2006г., тя като- ответницата наистина подписва Нотар.акт за учредяване па договорна ипотека, предоставяйки за обезпечение личния й недвижим имот, а именно АПАРТАМЕНТ в ***, където е живеела в момента. Заявява, че не е оспорвала представения по делото нотариален акт, защото действително на 20.06.2006г., е подписала нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, предоставяйки за обезпечение личния си недвижим имот (апартамент), тъй като обещанието на ищцата е било, че „след подписването на нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека ще подпишат договор и веднага ще получи срещу разписка обещаната й в заем парична сума, в размер на 33 000, 00 лева (тридесет и три хиляди лева)". Оспорва твърдението на ищцата относно предоставянето на обещаната в заем парична сума, като заявява, че тя не получава обещаната й от ищцата сума от 33 000, 00 лв. в деня на подписването на нотариалния акт, както и след това, защото не са подписвали договор за заем и съответно не е получила обещаната в заем парична сума. Твърди, че няма представени документи (разписка, декларация или платежно нареждане), подкрепящи голословните твърдения на ищцата, че й била предоставила обещаната сума от 33 000 лв. по някакъв странен начин (устен). Тя нямала никакво намерението да въведе в заблуждение съда, относно действителността и изясняване на делото от фактическа и правна страна. Самата ищца й била  заявила, че ще заличи на свои разноски подписаната между тях и вписана вече договорна ипотека, поради невъзможността да й заеме обсъжданата и обещана парична сума. Поради този факт не е настоявала да притежава екземпляр от въпросния Нотар.акт, копие от който е получила едва с връчването на Заповед № 2057/07.06.2011г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. За нейна най-голяма изненада в средата на м.май 2011г. получила покана за доброволно изпълнение от ЧСИ- Кръстьо Ангелов, с район на действие-СОС., рег. № 766), заедно със Заповед № 2057/07.06.2011г. по ч.гр.д. № 2991/2011г. по описа на СРС Естествено веднага подала  възражение, че не дължи изпълнение по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение. Счита, че ищцата твърди определени обстоятелства, от които не може да се установи по безспорен начин наличие на каузална сделка -договор за заем. Твърдението й е такова, защото никога не е подписван договор за заем с ищцата, защото не е получавана никаква сума от нея или от член на семейството й. Дори в исковата си молба тя посочвала, че основанието за издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист е неплатен заем. Такъв договор не е бил представен по делото, защото такъв не съществува. По своята правна същност, договора за заем е двустранна сделка, паричния заем е от категорията на реалните договори, който се счита за сключен от момента на предаване на заемната сума, каквато на практика не е давана. Счита, че писмената форма при тази категория договори не е форма за валидност, но когато договора е възмезден, уговорката за лихви трябва да бъде писмена. Писмената форма е препоръчителна, когато има за предмет голяма сума пари, във връзка с разпоредбите на чл.164, ал.1, т.З от ГПК, където са посочени ограниченията за доказване пред съд със свидетелски показания (каквито също липсват). В тази насока следва да се има предвид и Определение № 259 от 1.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1933/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров. Отговорност по чл.45 от ЗЗД носят само физическите лица, които чрез свои виновни действия или бездействия са причинили вредата и за да е налице фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, разпоредбата, на който гласи: „Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Вън всички случаи па непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното, следва да се докажат следните елементи- деяние съзнателна волева дейност (действие или бездействие), вреда- засягането на права, блага или правно значими интереси.
Вредата   трябва да  е  налична,  ако   не  е  още  реализирана да е  сигурно настъпването. Вредата трябва да е имуществена или неимуществена, противоправност на вредата- да са нарушени императивни норми
или да е нарушено общото задължение да не се вреди другиму, причинна връзка между деянието и вредата,  и вина. Счита, че в настоящия случай не се е доказало деянието, с което ответницата е причинила увреждането на ищцата, не се е доказало наличието на вреда, не се е доказало противоправност на вредата, не се е доказало причинна връзка между вредата и деянието, и не е налице нито един от елементите на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД- не е налице непозволено увреждане от ответницата на ищцата, което да е настъпило вследствие на неправомерно виновно поведение от ответницата, вследствие на което ищцата е претърпяла вреди. Счита, че с оглед изложеното предявеният иск следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан, а съгласно правилата на ГПК - в тежест на всяка една от страните е да докаже твърденията си.
Не са представени от ищцата никакви доказателства за някаква предадена сума (разписки или други платежни документи), тъй като няма предаване на такава, няма предаване на нари, съгласно изискванията на чл.240, ал.1 от ЗЗД, както няма представени доказателства за това. Съгласно чл.240 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) - „С договора за заем, заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Сочи, че този договор е реален и неформален, тъй като се счита сключен освен с постигане на съгласие между страните и е за предаване на съответната парична сума от заемодателя на заемателя. В тази насока следва да се има предвид и Решение № 546/23.07.2010г. на ВКС по гр.д.№ 856/2009г. на IV г.о.- ГК, Определение № 712/30.06.2009г. на ВКС по гр.д. № 761/2009г., Ш г.о.- ГК, и др. Счита, че видно от представените от ищцата по делото писмени доказателства, не може да се докаже по безспорен начин, че между страните е налице каузална сделка - договор за заем, за обезпечение на който има договорна ипотека на недвижим имот, учредена с Нотариален акт № 114, том V, рег.№ 7655, дело №753/20.06.2006г. на Нотариус Денчо Недялков. Ищцата също не твърди, че има сключен договор за заем. Вероятните заключенията на ищцата не могат непосредствено да способстват за установяването на обективната истина, не допринасят за изясняването на фактите. Според нея ищцата не доказва и твърдението, че предоставените разписки за сумите от 3 000.00 лв. от 07.09.2011 г. и от 4 500.00 евро (четири хиляди и петстотин евро) от 19.12.2011г., са издавани във връзка с признаване на иска от страна на ответницата. Двете суми били дадени единствено по настояване на ищцата, за да бъде спряна два пъти насрочената публична продан по изп.дело № 20117660400983, по описа на ЧСИ- Кръстьо Ангелов- рег.№ 766, с район на действие СОС т.е. единственото семейно жилище на ответницата. Никъде и никога няма изявление от ответницата, че тя признава иска на ищцата поради факта, че никога не е получавала обещаната й парична сума. Едва на 04.07.2012г. й е било издадено удостоверение от ЧСИ- Кр.Ангелов/гр.С.З./, в което ясно са записани датите и основанията за отлагане на публичната продал на ипотекирания апартамент на ответницата, което съвпада с твърдените от ответницата факти, относно причината за заплащането на двете суми по изпълнителното дело. Счита, че са събрани достатъчно доказателства, ответницата е извършила само  две плащания, единствено и само с цел да спре публичната продай на единствения й апартамент - единственото семейно жилище на нея и двете й деца, което междувременно е било продадено на публична продан на 23.02.2012г. и тя е била принудена да наеме квартира, до доказване на обективната истина по казуса. Заявява, че независимо от решението на първата инстанция, ще сезира прокуратурата относно престъпното поведение на ищцата В.Б.П.- ЕГН **********. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения против нея иск, ведно със законната лихва върху главницата, считано от издаването на Заповедта за изпълнение -07.06.2011г., до окончателното изплащане на сумите, както и направените от ищцата съдебни и деловодни разноски, като неоснователен и недоказан, ведно  с всички законни последици от това. Моли да й бъдат присъдени и всички направени в настоящото производство разноски по делата.

Ответницата не се е явил лично, но чрез процесуалния си представител по делото в първото открито съдебно заседание е взела становище по спора и по доказателствата, поискани от ищцата и от нея по делото, и пледирала чрез процесуалния си представител- адвокат по делото, че искът против нея е изцяло неоснователен и недоказан, и моли съда да го отхвърли, ведно със законните последици от това.

В писмената си Защита/л.53- 56 от делото/ ответницата сочи, че моли съда да постановите решение, с което да отхвърлите предявения срещу нея иск като неоснователен и недоказан, ведно с всички законни последици от това, както и да й присъди направените по делото разноски, предвид следните съображения тя не оспорва приложения нотариален акт, защото действително на 20.06.2006г. тя подписва нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, предоставяйки за обезпечение личния си недвижим имот (апартамент), тъй като обещанието на ищцата е било че  „след подписването на нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека ще подпишем договор за заем и веднага ще получи срещу разписка обещаната й в заем парична сума, в размер на 33 000.00 лева (тридесет и три хиляди лева)", което не е изпълнено от ищцата. Оспорва твърдението на ищцата относно предоставянето на обещаната в заем парична сума, още от самото начало, т.е. от 29.06.2011г. при връчването на Поканата за доброволно изпълнение от ЧСИ- Кръстьо Ангелов, рег.№ 766 по описа на КЧСИ и Заповед № 2057/07.06.2011г., въз основа на документ по чл.417 от ГПК. В подкрепа на твърденията й е искането за спиране на изпълнителните действия с  писмения отговор 11.08.2011г. по гр.д.№ 4045/2011г. На 22.08.2011г. по ч.гр.д.№ 2991/2011г. е била подадена молба до СРС за спиране на изп.действия по изп.д.№ 20117660400983/2011г. по описа на ЧСИ- Кръстьо Ангелов, с рег.№ 766 по описа на Нотариалната камара- С.. Аргументите й за това са следните-ответницата не е получавала обещаната й от ищцата сума от 33 000, 00 лв. в деня на изслушването на нотариалния акт, както и след това, защото между двете страни не е сключван и подписван договор за заем, няма отразяване и в НА, чрез деклариране от страна на ответницата, че сумата от ЗЗ 000, 00 лв. е получена от ответницата, няма представени никакви документи (разписка, декларация или платежно нареждане), подкрепящи голословните твърдения на ищцата, че е  била предоставила на ответницата обещаната сума от 33 000, 00 лева. Обещание за предоставяне на парична сума имало, но в случая нямало изпълнение. Дори когато банките предоставят кредити на гражданите, те първо учредяват ипотека и едва след това предоставят паричната сума на кредитополучателя и то по банкова сметка. ***, че предоставените разписки за сумите от 3 000, 00 лева (три хиляди лева) от 07.09.2011г. и от 4 500, 00  евро (четири хиляди и петстотин евро) от 19.12.2011г., са издавани във връзка с признаване на иска от страна на ответницата или от процесуалния й представител. Двете суми били предадени от пълномощника на ответницата адв.Ф.Г., единствено и само по настояване на ищцата, за да бъде спряна на два пъти насрочената публична продан по изп.дело № 20117660400983, по описа на ЧСИ- Кръстьо Ангелов, с рег.№ 766, с район на действие СОС.- т.е. единственото семейно жилище на ответницата. Никъде и никога нямало изявление от ответницата или от
пълномощника й, че признава иска на ищцата против нея, поради факта, че
никога не е получавала обещаната й парична сума. Твърди, че дори допуснатият от
съда 1 бр. свидетел потвърждава, че е присъствал при предаването на втората парична сума, относно спирането на изп.действия и публичната продан на
жилището й: „Мисля, че сумата беше в евро, но
каква точно не мога да кажа. Извикаха В. да направят разписка. Н.
се обади на В. да направят някакви разписки и аз си тръгнах". Дали
наистина свидетелят е присъствал на датата, в която е била предадена втората
парична сума от адв.Г., в качеството му на пълномощник на ответницата- т.е. 4500 евро на 19.12.2011г. за спиране на публичната продан, оставя на преценката на
съда. В самите разписки е записано, че е налице частично плащане по изп.дело №
983/2011г. по описа на ЧСИ - Кръстьо Ангелов. Факт са и двете молби на
ищцата за спиране на насрочената публична продан на жилището на
ответницата. В
подкрепа на казаното е и издаденото на 04.07.2012г.
Удостоверение от ЧСИ- К.Ангелов, в което ясно са записани датите и основанията за
отлагане на публичната продан на ипотекирания апартамент на ответницата, което напълно се потвърждава с твърдените от ответницата факти, относно
причината за заплащането на двете суми на ищцата. В твърденията си ищцата сочи, че потвърждава фактите, относно
двете плащания, но не и относно действителната причина за плащане, което не е признание на иска от страна на ответницата, а желание за удължаване на времето до постановяване на съдебно решение по гр.дело № 4045/2011г. по описа на СРС, което първоинстанционния СРС е произнесъл на 20.02.2012г.- т.е. 2 м. след обявената дата за решаване- 22.12.2011г. Счита, че по настоящото дело не се установява по безспорен начин наличие на каузална сделка - договор за заем, защото никога не е бил подписван или сключван договор за заем с ищцата, и защото тя никога не е получавала никаква сума от нея или от член на семейството й. Дори в исковата си ищцата посочвала, че основанието за издаването на Заповед за изпълнение и изпълнителен лист е неплатен заем. Такъв договор не е бил представен по делото, а и не може да бъде представен, защото не съществува. При допускането на представените от ищеца в съдебното заседание на 07.02.2013г. писмени доказателства, бяха приети като такива Удостоверение за сключен граждански брак ГБ92г.№ 009349/09.05.1992г. на Община-С.З. и Запис на заповед, изд. на 20.06.2006г. от ответницата, при който ремитент е съвсем друго лице -А.А.П.. Независимо, че е съпруг на ищцата, би било погрешно да се направи обоснован извод, че става въпрос за едно и също правоотношение, каквото всъщност не е. Счита, че представените от ищцата и приети от съда писмени доказателства по никакъв начин не поддържат голословните твърдения на ищцата, тъй като те са неотносими към спора, защото страните са различни. В подкрепа на твърденията й е и разминаването в датите на срока за връщане на сумите, т.е. в НА № 114/20.06.2006г., том V, рег.№ 7655, дело №753/2006г. по описа на Нотариус-Денчо Недялков, с рег.№ 181 по описа на НК, е записано 19.07.2006г., а в Записа на заповед е записано като дата на падежа 20.07.2006г., което въпреки неотносимостта на документа е твърде съществено и доказващо твърденията й. Счита, че по своята правна същност договора за заем е двустранна сделка, паричният заем е от категорията на реалните договори, и се счита за сключен от момента на предаване на заемната сума, каквото на практика не е осъществено. Пледира, че писмената форма при тази категория договори  не е форма за валидност, но когато договора е възмезден, уговорката за лихви трябва да бъде писмена, като писмената форма е препоръчителна, когато има за предмет голяма сума пари във връзка с разпоредбите на чл.164, ал.1, т.З от ГПК - където са посочени ограниченията за доказване пред съд със свидетелски показания (каквито също липсват). В тази насока следвало да се има предвид и Определение № 259 от 1.03.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 1933/2009 г.,
IV г. о., ГК, докладчик съдията председателят Стоил Сотиров. Заявява, че отговорността по чл.45 от ЗЗД носят само физическите лица, които чрез свои виновни действия или бездействия са причинили вредата, и за да е налице фактическия състав на чл.45 от ЗЗД „Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до  доказване на противното", следва да се докажат следните елементи- деяние/съзнателна волева дейност/- действие или бездействие, вреда - засягането на права, блага или правно значими интереси.
Вредата трябва да е налична, ако не е още реализирана да е сигурно
настъпването. Вредата трябва да е имуществена или неимуществена, противоправност на вредата- да са нарушени императивни норми
или да е нарушено общото задължение да не се вреди другиму, причинна връзка между деянието и вредата, и вина. Според нея в настоящия случай не   се  е  доказало  деянието,   с   което   ответницата   е   причинила увреждането на ищцата, не се е доказало налична вреда, не се е доказала противоправност на вредата и не се е доказала причинна връзка между вредата и деянието. Твърди, че не е налице нито един от елементите на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД- не е налице непозволено увреждане от ответницата на ищцата, което да е настъпило вследствие на неправомерно виновно поведение от ответницата, вследствие на което ищцата е претърпяла вреди. Моли с оглед изложеното предявеният иск да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан, тъй като съгласно правилата на ГПК, ищцовата страна не е представила доказателства за предадената сума (разписки или други платежни документи), тъй като няма предаване на сума, няма предаване на пари, съгласно изискванията на чл.240, ал.1 от ЗЗД, както няма представени доказателства за това. Цитира разпоредбата на чл.240 от ЗЗД, че „С договора за заем, заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество." Счита, че този договор е реален и неформален, тъй като се счита сключен освен с постигане на съгласие между страните и с предаване на съответната парична сума от заемодателя на заемателя. Пледира да се има предвид и Решение № 546/23.07.2010 г. на ВКС по гр.д. № 856/2009г., IV г.о.- ГК, Определение № 712/30.06.2009 г. на ВКС по гр.д. № 761/2009г., III г.о.- ГК, и др. Според ищцата, видно от събраните и приети по делото писмени доказателства, не се е доказало по безспорен начин, че между страните е налице каузална сделка -договор за заем, за обезпечение на който има договорна ипотека на недвижим имот, учредена с Нотариален акт № 114, том V, рег.№ 7655, дело № 753/20.06.2006г. на Нотариус Денчо Недялков. Ищцата също не твърдяла, че има сключен договор за заем- не се установило, че такъв е сключен и ако такъв съществува, че е редовен от външна страна или че отговаря на законовите изисквания за валидност. Според нея вероятните заключения не могат непосредствено да способстват за установяването на обективната истина, не допринасят за изясняването на фактите. Според нея по делото са събрани доказателства, че тя е извършила само 2 плащания, единствено и само с цел да спре публичната продан на единствения й апартамент - единственото семейно жилище на нея и двете й деца, което междувременно е било продадено на публична продан на 23.02.2012г. и тя е била принудена да наеме квартира, до доказване на обективната истина по казуса. Поради гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да отхвърлите предявения от ищцата В.Б.П. установителен иск като неоснователен и недоказан, както и да й бъдат присъдите направените съдебни разноски, съгласно представения списък на разноските, на основание чл.80 от ГПК,

 

След като се запозна с изложеното в исковата молба, в отговорите на исковата молба от ответницата, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, и като се съобрази с приложимите по казуса материално- правни и процесуални норми, първоинстанционният СОС счита за изяснено следното :

 

Видно от приетите по делото писмени доказателства- копие от изпълнително дело № 20117660400983, съдържащо 1131 листа; Удостоверение за адресна рег. № 10-01-1-1220/13.11.2012г. от Община- С.З., Запис на заповед, издаден на 20.06.2006г, заверено ксерокопие на Удостоверение за сключен граждански брак № 009349 от 09.05.1992г. на Община- С.З., изп. дело № 983/2011г. на ЧСИ  Кръстьо Ангелов; гр. д. № 4045/2011г. по описа на СРС.; ч.гр.д. № 2991/2011г. по описа на СРС. и ч.гр.д. № 227/2012г. по описа на СОС., на 20.06.2006г. в гр.С.З. ищцата В.Б.П.- ЕГН **********/от С.З./ е предоставила в заем на ответницата С.
Н.К.- ЕГН *********/също от С.З./ сумата от 33 000 лева, като ответницата се е
задължила да й върне заетата сума в срок до 19 07.2006г. За обезпечение на дадената в заем сума имало учредена законова ипотека на собствения на ответницата недвижим имот- апартамент в С.З./подробно описан в Нот.акт рег.№ 7655, дело № 753/20.06.2006г. на нотариус Денчо Недялков с район на действие СРС, регистриран под № 181 по описа на Нотариалната камара- С./. От тогава до настоящия момент/07.02.2013г./ по делото липсват доказателства процесната сума да й е върната от ответницата или от друго лице на ищцата.

 

Видно от събраното по делото гласно доказателство- показанията на разпитания по делото 1 бр. свидетел  Д.Б. Д. от гр.С.З., той познава ищцата В.П. и нейния съпруг А.П., познава и пълномощника на ответницата адв.Ф.Г. от АК- С.З.. Веднъж- два пъти е присъствал на среща на съпруга на В. - А. с адв. Г.. Това е било през 2011г.- може би късна есен или зимата, преди година и нещо. Това е било случайна среща-отбил се при съпруга Н., когато дошъл адв.Ф.Г., който е носел нещо и е искал да отложат нещата. Съпругът Н. се обадил на ищцата В. да направят някакви разписки и той си тръгнал, защото му било неудобно да остане. Чул е само, че ще оправят цялата сума за апартамента, да не се продава. Н. се обадил на жена си- ищцата да дойде. След това като говорил със съпруга Н., той му казал, че апартаментът е продаден, за да си вземе парите, тъй като не са му върнали парите. Около 5 минути е присъствал на тази среща.  Съпругът Н. П. нищо не му е показвал, а и той не му е счетоводител, точната сума, за която е ставало въпрос той не знае. Мисли, че сумата е била в евро, но каква е точно, не може да каже. Извикали ищцата В. да направят разписка, адв.Ф.Г. също е бил там, и той знае, че е станал и си е тръгнал от там.

Съдът кредитира изцяло показанията на този свидетел, тъй като той е без родствени или други особени връзки с която и да е от страните по делото, познава лично ищцата, съпруга и пълномощника на ответницата- адв.Ф.Г. от АК- С.З., липсват по делото каквито и да са данни той да е по какъвто и да е начин заинтересован от изхода на делото и неговите показания по потвърждават от събраните по делото писмени доказателства и от материалите по  приложените граждански и изпълнителни дело по настоящия казус.

 

Предвид всички гореизложени мотиви съдът счита, че в хода на съдебното дирене по настоящото първоинстанционно гражданско дело е установено и доказано по несъмнен и безспорен начин, че на 20.06.2006г. в кантората на нотариус Д.Недялков с рег. № 181 на НК- С. с район на действие СРС, ответницата С.Н.К. от С.З. е учредила в полза на ищцата В.Б.П.- също от С.З., договорна ипотека за обезпечаване на предоставения й от В.П. заем в размер на 33 000 лв., съгласно *** На стр. I, ред 16, в т.2 от този нотариален акт е записано изрично, че: „за обезпечаване на ДАДЕНАТА И ПОЛУЧЕНА СУМА в размер на 33 000 лв., С.Н.К. в качеството си на ипотекарен длъжник учредява в полза на В.Б.П. договорна ипотека върху собствения си недвижим имот, подробно описан в акта". Изразът „ДАДЕНАТА И ПОЛУЧЕНА СУМА" е употребен в минало свършено време, която показва по категоричен и несъмнен начин, че на тази дата/20.06.2006г./ заемната сумата в размер на точно 33 000 лв. е предадена от заемодателката/ищцата/ на заемополучателката/ответницата/ преди момента на изповядване на тази сделка пред нотариуса. Именно с полагане на подписа си върху нотариалния акт за учредяване на договорната ипотека върху своя недвижим имот/апартамент/ ответницата е удостоверила, че вече е получила въпросната сума. В тази връзка между страните безспорно е налице писмен договор за заем с нотариална заверка на подписите на страните по него/нотариалната сделка за ипотеката/, тъй като този писмен договор е очевидно инкорпориран в самия текст на нотариалния акт за договорна ипотека, като в него са отразени всички съществени условия на договора за заем, както и изразена недвусмислената воля и на двете страни за   постигнатото съгласие между тях за неговите текстове и условия. Поради което именно изрично е посочено в самия нотариален акт, че страните действат съответно като заемодател/ищцата- ипотекарен кредитор/ и заемополучател/ответницата- ипотекарен длъжник/. В тази връзка се явява  несъстоятелно основното възражение на ответницата срещу предявения против нея установителен иск, че посочената сума в нотариалния акт/33 000 лв./ не й е била предоставена от ищцата.

Видно от събраните по делото писмени и гласно доказателство, даването от ищцата и получаването от ответницата на дадената в заем процесна сума от 33 000 лв. се установява по безспорен и категоричен начин с издаване на запис на заповед от ответницата на ищцата за същата сума и със същият падеж, като уговорените в договора за заем, от извършените частични плащания от ответницата на задължението й по изп.дело, извършеното признание на задължението по договора и образуваното изпълнително дело от нейния пълномощник, и от липсата на искане от ответницата към ЧСИ и към ищцата за заличаване на учредената договорна ипотека върху единственото й жилище/ипотекирания недвижим имот- апартамент/ в продължение непрекъснато на почти 5 г.

Нещо повече- в деня на учредяване на ипотеката/20.06.2006г./ ответницата С.Н.К. е подписала и запис на заповед  за точно същата сума от 33 000 лв., и с абсолютно същия падеж, какъвто е и  посочения в нотариалния акт за учредяване на договорната ипотека. От Записа на заповед е видно, че ответницата НЕОТМЕНИМО И БЕЗУСЛОВНО се е задължила ДА ЗАПЛАТИ НА 20.07.2006г./1 месец след датата на ипотеката- 20.06.2006г./ сумата от същите тези 33 000 лв. на едно трето лице А.А.П./съпруга на заемодателката- ищцата В.Б.П./, видно от представеното и прието като доказателства по делото удостоверение за гр.брак между тях. Следователно този процесен запис на заповед е издаден като обезпечение на предоставения от ищцата на ответницата паричен заем.

При наличието на очевидна пълна идентичност между размера на сумата, падежа на задължението и страните по договора за заем /обективиран в нотариалния акт/, и записа на заповед / макар същият да е издаден в полза на съпруга на заемодателката- трето лице/, следва да се направи единствено правилния и възможен правен и фактически извод, че в случая става въпрос за едно и също правоотношение между страните по делото, които са страни по договорната ипотека и по Записа на заповед. Тук Записът на заповед има смисъл на обезпечение на дадената в заем от ищцата на ответницата сума пари, съгласно договора между тях/страните по делото/, изразен в подписания между тях Нотариален акт. Поради което самото издаване на Записа на заповед представлява безспорно писмено доказателство, подписано лично от всяка от страните, че заемната сума е била предварително изплатена от ищцата на ответницата, и съответно тя е била предварително получена от нея изцяло, преди самото подписване на нотариалния акт пред нотариуса. Дори и самата ответница/заемополучателка и ипотекарна длъжница/ не е посочила по настоящото гражданско дело в хода на установителния иск против нея някакво друго фактическо и/или правно основание за издаване на този процесен записа на заповед от нейна страна в полза на ищцата/нейна кредиторка/ за точно същата сума от 33 000 лв. С оглед на изложеното съдът приема за установено и доказано в хода на съдебното дирене по делото, че ищцата/кредитодател/ е изпълнила точно договорното си задължение на заемодател по договора за заем и е предоставила реално и изцяло процесната сума от 33 000 лв. на ответницата/кредитолопучателка/.

По настоящото първоинстанционно дело са представени и приети като писмени доказателства 2 бр. писмени разписки/ от 07.09.2011г. за сумата 3 000 лв. и от 19.11.2011г. за сумата 4 500 евро/около 9 000 лв./, които са подписани и от двете страни по делото и удостоверяват, че ответницата е направила частични плащания в размер на общо около 12 000 лв. по образуваното изп.дело при ЧСИ срещу нея за общата сума от 33 000 лв. Тези разписки представляват всяка едно от тях сама по себе си категорични писмени доказателства, че ответницата е предприела частично плащане на задължението си по издадения срещу нея изпълнителен лист/ИЛ/ за общата сума от 33 000лв. Именно това фактическо и правно основание/частично плащане/, е посочено и в съдържанието на всяка една от двете писмени разписки. Поради което  и предвид фактът, че направените частични плащания от ответницата на ищцата за задължението й/предмет на настоящето дело/, не се оспорва от страните, това представлява категорично доказателство за дължимостта на получената сума по договора за заем, и за започналото частично погасяване на задължението на ответницата към ищцата.

Не се установи и доказа по какъвто и да е начин твърдяното от ответницата наличие от нейна страна на доброволно и извънсъдебно плащане на задължение, което няма нищо общо с процесното й задължение в размер на 33 000 лв. към ищцата. Не се доказа тезата на ответницата, че тези направени от нея плащания са единствено и само, за да бъде спряна публичната продан на единственото й жилища/апартамент в гр.С./, тъй като то се оказва голословно и не се подкрепя от нито едно писмените или гласното доказателство по делото, понеже за да бъде спряно изпълнението на издадената заповед за изпълнение, е било необходимо длъжникът в срока за възражение да направи изрично искане за спиране по чл.420, ал.2 от ГПК. По делото няма нито твърдение, нито доказателства от ответницата, че искане в този смисъл е направено от длъжника. От друга страна длъжницата/ответница/ е имала правната възможност по чл.454, ал.1 от ГПК да внесе по изп.дело на ЧСИ 30 % от задължението си по издадения срещу нея изпълнителен лист в полза на ищцата, и да се задължи всеки месец да внася по 10% от сумата, до окончателното й погасяване. Но от приложеното изпълнително дело е видно, че ответницата/длъжница/ не е направила нищо в тази посока и не е подавал молба за спиране на изп.дело против нея и на това правно основание.

Видно от показанията на разпитания по делото единствен свидетел  Д. се установил, че при извършване на поне едно от частичните плащания от пълномощника на ответницата по изп.дело в полза на ищцата/кредиторка/, той/пълномощника й адв.Ф.Г. от АК- С.З./ е направил ясно и изрично признание на задължението й против ищцата по това изпълнителното дело: „ ще оправя цялата сума за апартамента, да не се продава".

Същевременно съвсем нелогично е твърдението на ответницата, че не е искала да получи екземпляр от нотариалния акт за учредяване на ипотеката върху нейното единствено жилище/апартамент в С.З./, тъй като вярвала и не се съмнявала, че ищцата ще заличи тази договорна ипотека, защото не можела да й даде обещаната в заем сума. В такава правна и фактическа ситуация ответницата би следвало да настоява категорично тежестта върху имота й да бъде заличена възможно най- бързо и безпроблемно/ако се е издължила на ищцата/. Още повече, че ако ответницата действително не е била получила заемната сума от 33 000 лв. от ищцата/както твърди самата ответница/, тя би следвало да потърси от ищцата документа, удостоверяващ, че учредената договорна ипотека е заличена, и ако въпреки това не е сторено, да поиска заличаването й по реда на чл.179, ал.1 пр.2 от ЗЗД.

Също така, ако ответницата не е получила обещания й от ищцата процесен паричен заем, тя е следвало да потърси такъв от друго място, респективно да учреди договорна ипотека върху единствения си недвижим имот в полза на друго лице, различно от ищцата. Липсата на такива фактически и правни действия от страна на ответницата потвърждава, че ответницата е получила процесния паричен заем от ищцата.

Наред с това по делото няма събрано нито едно писмено и/или гласно доказателство в подкрепа на твърденията на ответницата, поради което те остават изцяло недоказани. Учредената договорна ипотека е за срок от точно един месец/от 20.06.2006г. до 20.07.2006г. включително/, а ищцата/кредиторка/ е изчакала до последния възможен момент връщането на заема от ответницата/дебиторка/, и е предприела действия за принудителното му събиране едва в края на максималния законоустановен 5- годишен давностен срок. Което сочи, че ищцата е била достатъчно коректна в отношението си към ответницата, и до последно е давала възможност на същата да изпълни доброволно своето парично задължение към нея и да й върне предоставения й заем, но поради факта, че ответницата не е сторила това, за ищцата не е останал никакъв избор освен да предприеме процедура по принудително изпълнение.

 

Предвид всички изложени по-горе мотиви съдът счита, че установителния иск на ищцата против ответницата е изцяло основателен и доказан. Не се установиха и доказа по какъвто и да е начин твърдените от ответницата в нейна защита фактически и правни факти и обстоятелства.

 

Поради което искът следва да бъде уважен изцяло, ведно с всички законни последици от това, включително и относно разноските по делото.

 

Настоящото първоинстанционно съдебно Решение може да се обжалва в 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните, чрез настоящия първоинстанционен СОС пред въззивния му ПАС.

 

            Ето защо предвид гореизложеното и на основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК, първоинстанционният СОС

 

Р   Е   Ш   И    :

 

         ПРИЗНАВА за установено спрямо ищцата В.Б.П.- ЕГН ********** ***, че ответницата С.Н.К.- ЕГН ********** *** й дължи общо сумата 33 000 лв./тридесет и три хиляди лева/, от неплатен заем по Договор за заем от 20.06.2006г., за който има учредена договорна ипотека на недвижим имот с ***. на нотариус Денчо Недялков с район на действие СРС, регистриран под № 181 по описа на Нотариалната камара- С., ведно със законната лихва върху главницата от 33 000 лв. от 02.06.2011г. до окончателното изплащане на сумите, както и сумата 2 660 лв./две хиляди шестстотин и шестдесет лева/ направени разноски по ЧГД № 299/2011г. по описа на СРС.

 

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2- седмичен срок от днес чрез СОС пред ПАС.

 

 

                                      ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :