Р Е Ш Е Н И Е

 

52/01.02.2013 година                                                        Град Стара Загора

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорският окръжен съд                           ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и втори януари                                                                2013 година

В публично заседание, в следния състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                                     ЧЛЕНОВЕ:  НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                                               ТРИФОН МИНЧЕВ

 

Секретар С.С.

Прокурор  

като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело номер 1001 по описа за 2013 година.

 

 

Обжалвано е решение № 590/14.11.2012г., постановено по гр. дело № 2201/2012г., по описа на К.районен съд.

 

Въззивникът П.М.С. счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Заявява, че извършеният подбор е незаконосъобразен, като се позовава на практика на ВКС. Моли да се отмени изцяло решението, уважат предявените обективно-съединени искове и присъдят направените по делото разноски пред двете инстанции.

 

 Въззиваемият “К.” ЕООД – гр. К. чрез адв. К. заявява, че решението е  правилно и законосъобразно. Представил е подробна писмена защита, в която моли да се потвърди обжалваното решение. 

 

Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

Предявени са обективно-съединени искове по чл. 344, ал.1, т.1-3 КТ

 

Видно от данните по делото страните са били в трудово правоотношение въз основа на трудов договор № .  г. на длъжност “технически секретар”.

 С допълнително споразумение от 01.12.2009г., е договорено намаляване на работното време на ищцата от 8 часа на 4 часа, поради кампанийния характер на извършваната работа. Впоследствие продължителността на работното време е възстановена на 8 часа, но с последващо допълнително споразумение от 01.05.2012г. отново е намалено на 4 часа. С протокол от 31.05.2012г., управителят на дружеството е взел решение поради намаления обем на работата да се намали персонала, като се прекрати трудовото правоотношение с един от работниците заемащи длъжностите “секретар” и “технически секретар” след извършен подбор по чл. 329 от КТ. Констатирал е, че обема на работата е намалял съществено, спаднали са оборотите от дейността и съответно приходите на фирмата, което налагало  оптимизиране на дейността на дружеството и намаляване на разходите. Основанието по чл. 328, ал.1, т.3 КТ изисква решението за намаляване на общия обем на работата да бъде прието от компетентния за това орган. Целесъобразността от приемането на това решение е въпрос на работодателска преценка и тя не подлежи на правораздавателен контрол. В случая управителят на едноличното дружество е взел решение за намаляване обема на работата, което е оформено в писмен вид. Същото е законосъобразно.

 

 При извършеният подбор, видно от посоченият протокол  е преценено, че другата служителка К. В.  на длъжността “секретар” има висше икономическо образование и допълнителна квалификация – завършен курс “Ефективният офис администратор”. Същата има богат опит в секретарската професия и отлична компютърна и техническа грамотност. Ищцата С. има средно образование, справя се трудно и бавно с офис техниката и компютърната обработка на документите и направената констатация е, че К. В. има по-висока професионална квалификация от ищцата. По отношение на качеството на изпълнени на възложените задачи е преценено, че В. се справя по-добре от възложените задачи от ищцата. Съгласно чл. 329, ал. 1 КТ, при намаляване обема на работата работодателят има право на подбор за да останат на работа тези работници или служители, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. Предвид изискванията на тази разпоредба въззивният съд намира, че извършеният подбор е правилен и законосъобразен. При него е отчетено по-високата квалификация и справянето с работата.

 

Въззивният съд намира за неоснователно възражението, че реално няма намаляване на обема на работата поради това, че на 30.07.2012г. в дружеството е назначено лице по трудов договор, което изпълнявало задълженията на ищцата. На 25.07.2012г. между дружеството и Агенция по заетостта е сключен договор за осигуряване на заетост по проект “Ново начало – от образование към заетост”. В изпълнение на този договор, на 26.07.2012г. дружеството е сключило трудов договор за стажуване № 4/26.07.2012г. с лицето Я. М., на длъжност “технически организатор”. Съгласно длъжностната характеристика основните задължения били - да се поддържа търговски вид на работното място, да се консултират клиентите, да се приема кореспонденция и да поддържа хигиена на работното място. Във връзка с това е сключено допълнително споразумение за наставничество към трудов договор № . . между дружеството и К. В., за срок от шест месеца да изпълнява задължения на наставник като проведе въвеждащо обучение и формиране на трудови навици на Я.М., в изпълнение на проекта “Ново начало – от образование към заетост”. Тоест, касае се за проект относно създаване на заетост на младежите чрез осигуряване на възможност за стаж, който се осъществява с финансовата подкрепа на оперативна програма “Развитие на човешките ресурси, финансирана от Европейския социален фонд на ЕС”. От друга страна, назначеното лице М. няма трудови задължения като тези, които е изпълнявала ищцата.

 

Предвид изложеното въззивният съд намира, че предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е неоснователен. Работодателят е упражнил законно правото си да прекрати трудовото правоотношение. Поради това, че искът по чл. 344, ал.1, т.2 от КТ е акцесорен по отношение на иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, този иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Неоснователен е и искът по чл. 344, ал.1, т.3 КТ за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ.

 

Поради изложеното въззивният съд намира, че правилно първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.271, ал.1 ГПК, въззивният съд     

                                      Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № .., постановено по гр. дело № 2201/2012г., по описа на К. районен съд.

 

 Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчване препис на страните, пред ВКС. 

 

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

        ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

                                2.