Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

Номер 77  …………………15.02.2013 година………………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На тридесети  януари….……………………………..………………...Година 2013             

В публичното заседание в следния състав:

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                                                                       

             

 

Секретар П.В.……………………………………….……………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА        

въззивно гражданско дело номер 1003…………..по описа за 2013……...година.

 

        Обжалвано е решение № 103 от 26.11.2012 г., постановено по гр.дело № 30/2012 г. на Гълъбовския районен съд, с което са отхвърлени предявените от Д.К.Д. против Рудник „Трояново 3” с.Медникарово, клон на „Мини Марица Изток” ЕАД гр.Раднево, искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.

 

        Въззивникът Д.К.Д. счита, че решението е неправилно- постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Моли същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което бъдат уважени трите обективно съединени иска. Претендира за разноските в двете съдебни инстанции. Подробните съображения, изложени във въззивната жалба, са докладвани в с.з. Пълномощникът на въззивника адв.Д.Д.поддържа наведените в жалбата доводи и представя писмена защита.

 

        Въззиваемият Рудник „Трояново 3” с.Медникарово, клон на „Мини Марица Изток” ЕАД гр.Раднево, не е подал отговор в срока по чл.263, ал.1 ГПК. В съдебно заседание и в представената писмена защита, чрез пълномощника си юрисконсулт Г.В., взема становище, че въззивната жалба е неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемия, намери за установено следното:

 

        Пред първоинстанциония съд са предявени обективно съединени искове  с правно основание чл.344, ал.1, т.1- 3 КТ. Ищецът Д.К.Д. твърди в исковата молба, че ищецът работил по трудово правоотношение на длъжността „електрошлосер ГТЛ” в участък РТНК-5 на рудник „Трояново 3”. Със Заповед № … г. трудовият му договор бил прекратен на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ- поради дисциплинарно уволнение. Тази заповед била незаконосъобразна, тъй като работодателят не изпълнил задължението си да събере и оцени всички доказателства. Макар и да изискал писмени обяснения от ищеца, те не били взети предвид при издаване на заповедта. Действително, той напуснал работното си място преждевременно, но поради причини, които подробно изложил в обясненията си. Прибирайки се от работа, той, заедно с М.Г.П. и А.Д.Ш. намерили пластмасови бутилки с гориво. Докато вземат решение как да постъпят, се появили служители на РУП- Гълъбово и ги задържали. Ищецът оспорва обстоятелството, че е изнесъл от работното си място намереното у него гориво, още повече, че във връзка с изпълняваната от него работа, гориво не му се поверявало. Твърди, че горивото е попаднало у него по случайност. Счита, че не е извършил посоченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина, поради което моли същата да бъде отменена, да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и ответника за му заплати обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на … лв., представляващи брутно трудово възнаграждение за периода от 08.12.2011 г. до 13.01.2012 г. Ответникът в писмения си отговор по чл.131 ГПК и в съдебно заседание оспорил предявените искове с твърдението, че обжалваната заповед е законосъобразна- издадена при спазване на КТ, от компетентен орган, като при издаването й били спазени всички законови изисквания за налагане на дисциплинарно наказание. На 15.08.2011 г. ищецът е извършил дисциплинарно нарушение, като напуснал преждевременно работното си място и е изнесъл в пластмасова бутилка от 11 литра индикирано дизелово гориво. Твърди, че работодателят оценил в пълнота всички събрани доказателства, които сочели към единствения извод, че ищецът е извършил вмененото му нарушение. Наложеното наказание било съобразено с тежестта на нарушението и с правилата, установени при работодателя относно кражбата на горива.

 

        Не е спорно по делото, че ищецът Д.К.Д. е работил в рудник „Трояново 3” на длъжността „електрошлосер ГТЛ” в участък РТНК-5. Със заповед № 05/08.12.2011 г. на управителя на рудника му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” за това, че на 15.08.2011 г. около 07.10 часа преждевременно напуснал работното си място и заедно с М.Г.П. и А.Д.Ш. изнесъл от територията на рудника горива, до Подстанция № 7 в близост до Т-4 в участък РТНК- 5, като не спазил и нарушил разпоредбите на заповед № 0068/12.04.2006 г. на управителя на рудника. Дизеловото гориво, собственост на рудника, било в общо количество 33 л, разпределено в три пластмасови бутилки с вместимост по 11 л между тримата работници. Тези действия на Д. работодателят е квалифицирал като нарушения на трудовата дисциплина, визирани в чл.187, 8, предл.първо КТ- злоупотреба с доверието на предприятието и чл.187, т.7 КТ- неизпълнение на законните нареждания на работодателя. Заповедта е връчена на Д.Д. на 08.12.2011 г.

 

        В заповедта работодателят е приел, че нарушенията са извършени при следната фактическа обстановка: На 15.08.2011 г. около 03.00 часа през нощта

във връзка с получен сигнал за изнасяне на горива от рудник „Трояново-3”, служителя на РУП- Гълъбово Д.Д. и служител на Дирекция „Сигурност” при „Мини Марица Изток” Я.В. организирали секретен пост в района на подстанция 7 с цел извършване на проверка и залавяне на нарушителите. Към 07.00- 07.10 часа същите забелязали в района в близост до подстанцията в участък РТНК 5 трима работници от рудника- Д.Д., М.П. и А.Ш. да се насочват към подстанцията, където имало паркиран автомобил по посока с.Медникарово. Всеки от тях носел в сак пластмасова бутилка, пълна с 11 л индикирано дизелово гориво, собственост на рудника. При покана от служителя на полицията да спрат за проверка, М.П. и А.Ш. побягнали, а Д.Д. останал на място. По- късно и тримата работници са задържани от органите на полицията. Образувано било досъдебно производство № ЗМ- 276/2011 г. на РУП- Гълъбово. Ищецът в исковата си молба е възразил, че бутилките с дизелово гориво били намерени от тях, когато се прибирали от нощна смяна. Заявява обаче, че са взели бутилките и докато решат какво да ги правят, се появил служителят на РУП. М.П. и А.Ш. се опитали да избегнат неловката ситуация, а Д.Д. останал на място. Констатирано било, че тримата носят, но не и по каква причина горивото се намирало у тях, което означало, че те не са го изнесли от предприятието, още повече, че гориво не му се поверявало по служба.

 

        Във връзка с тези твърдения на ищеца по делото са разпитани свидетели. Във въззивната жалба ищецът /сега въззивник/ твърди, че свидетелите фактически били разпитани по делото на друг негов колега и показанията им били възпроизведени в протокола, след като всеки от тях заявил, че няма какво да добави. С това районният съд нарушил правилото на чл.171, ал.1 ГПК.  Това оплакване е неоснователно. Не се спори, че свидетелите са били разпитвани в присъствието на пълномощниците на ищеца в първата инстанция адвокатите С.Й. и Й.Й.. В срока по чл.151, ал.1 ГПК не са били направени каквито и да било възражения относно отразеното в протокола, не е направено искане за неговото допълване и поправяне. Не е бил поискан и повторен разпит на свидетелите след възобновяване на производството по делото. Съгласно разпоредбата на чл.152 ГПК протоколът от заседанието е доказателство за извършените в съдебното заседание съдопроизводствени действия. Неудостоверените в протокола действия се смятат за неизвършени. В конкретния случай в протокола от съдебното заседание на 13.03.2012 г. са отразени показанията на свидетелите, които районният съд е обсъдил в мотивите си. При това положение въззивният съд намира твърдението на въззивника, че такива доказателства липсват и не следва да бъдат обсъждани, за неоснователно.

 

         От преценката на събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното: Безспорно е, че на 15.08.2011 г. около 07.00 ищецът, заедно с М.П. и А.Ш., са напуснали преди свършването на смяната /краят на нощната смяна е 08.00 ч.сутринта/ работните си места. Излезли са от портал, който не се ползва от работниците, а за предотвратяване влизането на хора от селото в района на рудника /свид. Д.Г.Д./. Същият свидетел твърди, че при излизането си от портала тримата не носели нищо. Самите работници обаче твърдят, че са носили чанти, с които си носят храна и вода. Свид. Д.Г. - пряк ръководител на ищеца установява, че продължителността на нощната смяна е от 20.00 ч. до 08.00 часа на другия ден и че работниците не могат да напускат работниците си места, без да уведомят него или минния диспечер. На посочената дата ищецът не е искал разрешение от него за напускане на работа преди изтичане на смяната. Този факт не се отрича от ищеца /обяснения от 30.08.2011 г./. Като причина за напускане преждевременно на работното си място ищецът първоначално /обяснения от 23.08.2011 г./ посочва, че следвало да получи ваучерите си за храна. В обясненията си от 30.08.2011 г. добавя и нова причина- ангажимент към баща му, който трябвало да заведе в Харманли. Свид. П. и Ш. твърдят, че след излизането им от портала ищецът избързал напред към колата си, която била паркирана наблизо, а те забелязали в храстите три пластмасови туби, пълни с червена течност и решили да ги вземат, въпреки че знаели за забраната да се изнася гориво. Прибрали ги в чантите, а след 7-8 крачки срещу тях изскочил човек, който започнал да стреля и те побягнали. Впоследствие разбрали, че е полицай. Свид. Д.Н.Д.- полицай в РУП- Гълъбово установява, че по сигнал за изнасяне на гориво от рудника на процесната дата, заедно със свид.Я.В. от сектор „Сигурност” на рудника заели позиция през нощта близо до Подстанция 7, до паркиран автомобил, като през нощта той наблюдавал изхода на рудника с апарат за нощно виждане, а когато станало светло- с бинокъл. Към 07.00 часа през охранителния пост преминали три лица, които носели сакове. Единият от тях оставил сака и дошъл пръв до паркирания автомобил и той му разпоредил да остане там. Когато тръгнал да пресрещне другите двама, те побегнали и той бил принуден да произведе два предупредителни изстрела, след което ги заловил. Във всеки от трите сака имало по една пластмасова бутилка от минерална вода с вместимост 11 л, пълна с индикирано дизелово гориво. Свидетелят твърди, че тубите са били изнесени през охранителния пост, а не са били извън рудника. Неговите показания се подкрепят от показанията на свид.Я.В., с когото били на пост. Впрочем, още в исковата молба ищецът не оспорва констатацията, че тримата са носели бутилки с по 11 л дизелово гориво като възразява само, че не било установено защо тези бутилки се намират у тях. Очевидно, всеки път в обясненията си и в хода на производството ищецът добавя нови елементи с оглед на защитната си позиция. Свид.В.А. депозира показания също в подкрепа на защитната позиция на ищеца- свидетелят говори за бутилки от 5 или 10 литра, не уточнява мястото на което ги е видял. Правилно районният съд не е дал вяра на показанията на този свидетел и на свид. Д. Г., тъй като са  противоречиви и изолирани от останалите доказателства по делото. А свидетелите М.П. и А.Ш., като съучастници на ищеца, са пряко заинтересовани от изхода на делото.

 

        При преценката на събраните по делото доказателства, правилно районният съд е приел, че не са допуснати нарушения на процедурата по издаването на процесната заповед. Видно от приложеното ЛТД ищецът е дал писмени обяснения, вх.№ 12138/23.08.2011 г. и вх.№ 12507/30.08.2011 г. именно във връзка с констатираните нарушения, т.е. работодателят е спазил е изискването на чл.193 КТ, поради което доводите на въззивника в тази насока са неоснователни. Обстоятелството, че обясненията не са възприети от работодателя, не означава, че не са били обсъдени от него. В тази насока районният съд е изложил подробни съображения, които въззивният съд възприема и препраща към тях на основание чл.272 ГПК. Заповедта е издадена в законноустановените срокове /в конкретния случай 2- месечният срок е бил прекъснат поради ползването на отпуск поради временна нетрудоспособност от работника/ и е мотивирана. Задължението на работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно уволнение е въведено с цел преценка на изискването за еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл.194 КТ и за възможността на наказания работник да се защити ефективно. Изложените в обжалваната заповед мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, поради което въззивният съд намира, че тя отговаря на чл.195, ал.1 КТ. Спазена е и разпоредбата на чл.333, ал.1 КТ като за уволнението на ищеца е поискано и получено разрешение от Дирекция „Инспекция по труда”- Стара Загора поради ползването на отпуск поради временна нетрудоспособност от същия, приложени в ЛТД.

 

        По посоченото в заповедта нарушение по чл.187, т.7 КТ- неизпълнение на законните нареждания на работодателя, посочени в заповед № 0068/12.04.2006 г. на управителя на рудника, която съдържа забраната за изнасянето на какъвто и да е инвентар, горива, смазочни материали и други от работници и служители на дружеството, без да имат надлежно разрешително за това, както и че на нарушителите ще се налага дисциплинарно наказание „уволнение”. Заповедта е доведена до знанието на работниците и това нарушение с оглед доказателствата по делото е извършено от ищеца. Освен това, безспорно установено е също така, че за преноса и изнасянето на горивото в случая няма издадена служебна бележка за транспортиране на СМЦ.

 

        По отношение на нарушението на чл.187, т.8 КТ- злоупотреба с доверието на предприятието, ищецът твърди, че такова не е налице, тъй като горивото не било изнесено от територията на рудника; доброволно било предадено и не била причинена щета на предприятието, още повече, че същото не установило липса на намереното гориво. Безспорно установено от събраните по делото доказателства е, че в саковете на ищеца, П. и Ш. е имало ПВЦ бутилки с по 11 л дизелово гориво; че не е било издадено разрешително за транспортирането и изнасянето му от територията на рудника, както и че бутилките са били поставени и изнесени в саковете от ищеца, свид. П. и свид.Ш.. Неоснователно е твърдението, че тепърва в административното производство предстои установяване и проверка на обстоятелствата. Образуваното досъдебно производство № ЗМ 274/2011 г. на РУП- Гълъбово, Преписка № 388/2011 г. на РП- Гълъбово е приключило с влязло в сила с постановление на РП- Гълъбово от 23.07.2012 г. С постановлението е прието, че с деянието си ищецът е осъществил състава на престъплението по чл.194, ал.3 НК, но поради маловажността на случая е прието, че са налице основанията за прилагане на чл.218б, ал.1 НК за налагане на наказание по административен ред. Следователно, наказателното производство не е прекратено поради липса на извършено престъпление от страна на ищеца. Освен това дисциплинарната отговорност е различна от наказателната. Тя възниква при извършване на дисциплинарно нарушение. Съгласно чл.186 КТ нарушителя се наказва с предвидените в КТ дисциплинарни наказания, независимо от имуществената, административната или наказателната отговорност, ако такава отговорност се предвижда. Предмет на трудовия спор е дали ищецът е извършил нарушението, посочено в заповедта му за уволнение. Нарушението на трудовата дисциплина е доказано- умишлено отнемане на 11 литра дизелово гориво от патримониума на работодателя, което съставлява злоупотреба с доверието му. Обстоятелството, че горивото е било възстановено не се дължи на намерението на ищеца, а на действията на полицията и охраната на рудника, които са осуетили опита му за кражба. Без значение е също така факта, че на ищеца не е поверено гориво по служба, както и че не са установени липси от гориво от машините в участъка, в който работи.

 

        При определяне на наказанието е спазена и разпоредбата на чл.189, ал.1 КТ. Наложеното наказание съответства по тежест на извършеното нарушение. Без значение е, че за работодателя не е настъпила никаква вреда, горивото не е отнето от рудника и същото е с ниска стойност. Имуществените последици от дисциплинарното нарушение може и да не са големи, но същото е тежко с оглед поведението на работника, което е насочено срещу доверието, което следва да съществува между ответник и работодател поради личния характер на трудовото правоотношение. Освен това наказанието е съобразено и с обстоятелствата, при които е извършено нарушението, а така също и с  поведението на работника. Наложените му предишни наказания със заповеди № 1680/10.05.2003 г. за изнасяне на пластмасови туби с дизелово гориво и с двигателно масло- „предупреждение за уволнение” и № 0985/06.02.2006 г. за нарушения на пропускателния режим- „забележка” очевидно не са повлияли превантивно на работата му и на отношението към имуществото на работодателя.  

        Пред вид гореизложените съображения предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ се явява неоснователен и недоказан. Процесната заповед за дисциплинарното уволнение на ищеца е законосъобразна, поради което предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1- 3 КТ следва да бъдат отхвърлени, както правилно е приел и първоинстанционният съд.  

        Поради гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. На въззиваемия следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 310 лв.

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд  

                                        Р  Е  Ш  И :

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 103 от 26.11.2012 г., постановено по гр.дело № 30/2012 г. на Гълъбовския районен съд.

 

        ОСЪЖДА Д.К.Д., ЕГН **********,*** да заплати на „Мини Марица Изток” ЕАД, клон Рудник „Трояново 3”, ЕИК 833017552019, със седалище и адрес на управление: с.Медникарово, община Гълъбово, юрисконсултско възнаграждение в размер на 310 лв./триста и десет лева/.                                       

 

        Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 ГПК.

 

                                            

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                    2.