Р Е Ш Е Н И Е

 

 70 /12.02.2013 година                                                         Град Стара Загора

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорският окръжен съд                           ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и четвърти януари                                                          2013 година

В публично заседание, в следния състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                                     ЧЛЕНОВЕ:  НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                                               ТРИФОН МИНЧЕВ

 

Секретар С.С.

Прокурор   

като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело  номер 1006 по описа за 2013 година.

 

 

Обжалвано е решение № 83/23.05.2012г., постановено по гр. дело № 597/2011г., по описа на Р. районен съд.

 

Въззивникът С.И.Т. не е доволен от решението в частта, относно претенцията за изплащане на дължимо обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ. Моли да се отмени отчасти решението и присъди действително дължимото парично обезщетение в размер на 9 025.38 лева, както и разноските на един адвокат в размер на 300 лева.  

 

Въззивникът ТЕЦ “М. И.” ЕАД моли да бъде постановено решение, с което да се отмени изцяло решението на Р. районен съд и присъди юрисконсултско възнаграждение пред двете инстанции.

 

Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

Предявени са бективно-съединени искове по чл. 344, ал.1, т. 1- 3 от КТ

 

Установено е по делото, че ищецът Т. е работил при ответника от 1992г. на длъжност “специалист-търговия” в Отдел “МТС”, в Дирекция “Маркетинг и обществени поръчки”.

С протокол № 20/04.08.2010г. Съветът на директорите е взел решение за структурни промени в дружеството, една от които е заеманата от ищеца длъжност.

 

Събрани са писмени доказателства, че ищецът страда от заболявания посочени в Наредба № 5/1987г. на МЗ, което го прави попадащ под особената закрила на чл. 333, ал.1, т.3 КТ. В изпълнение на посочената разпоредба  работодателят е отправил към Председателя на ТЕЛК – С. искане за преценка на здравословното състояние на ищеца. С писмо изх. № Р-1113/15.06.2011г. е даден отговор на въпроса: Страда ли работникът от заболяване по отношение на което е предвидена процедурата по чл.333, ал.1, т.3 КТ.

 

Работодателят е отправил искане до Дирекция “Инспекция по труда” – С. за необходимото разрешение. С писмо изх. № …. е дадено съгласие за прекратяване на трудовия договор.

 

Ищецът оспорва законността на уволнението като твърди, че не е взето предварителното съгласие на Синдикалния орган при КТ, в който членува ищеца. Ответникът представя писмо изх. № .., с което отправя искане до Председателя на КТ “Подкрепа” за съгласие за прекратяване на трудовия договор с ищеца. Видно от приложеното писмо вх. № .. председателят на синдикалната организация е дал съгласието си за прекратяване на трудовия договор. Всъщност председателят на КТ “Подкрепа” отговаря, че относно предприетата процедура във вр. с чл. 328, ал.1, т.2 от КТ и чл. 25 от КТД по отношение на ищеца синдикалната секция дава съгласие за прилагането им. В случая съдът счита, че даденото по този начин съгласие, което е с неясно съдържание не изхожда от надлежния орган – съответния синдикален орган съгласно чл. 333, ал. 4 КТ.  Съответният синдикален орган е синдикалния съвет или синдикалния комитет на синдикалната организация. Тоест, председателят на синдикалната организация не е оправомощен да взема еднолично решение по клауза от КТД.

 

По делото е разпитан като свидетел председателят на Синдикалната организация “Подкрепа” Д. Ч., който заявява, че ръководството се състои от председател, секретар, зам. председател и девет членове. Не е сигурен дали за случая има писмен протокол. Само когато са вземали решения тогава се съставял писмен протокол. Не си спомнял по какъв начин е взето решението по отношение на ищеца. Предполага, че е коментирал случая с членовете на синдикалния съвет защото принципно ги коментирали тези неща.  Свидетелят Ч. дал съгласие тъй като след негова проверка в личен състав е установил, че ищецът не е бил на работа повече от тридесет дни, заради което следва да бъде дисциплинарно уволнен.

Поради изложеното съдът счита, че от една страна даденото съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца е изразено еднолично и от друга страна, съгласието е дадено във връзка с друго деяние на ищеца, а не относно извършеното съкращаване в щата. Поради това, че работодателят не е спазил изискването на чл.25 от КТД и уволнението е извършено без съгласието на синдикалния орган, с това е нарушена задължителната разпоредба на чл. 333, ал.4 КТ, поради което заповедта за уволнение е незаконосъобразна само на това основание, без съдът да разглежда спора по същество – чл. 344, ал. 3 КТ.

 

Основателността на претенцията за изплащане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ е обусловена от законността на уволнението и оставането без работа поради уволнението. Ищецът е представил копие от рег.карта издадена от Бюро по труда - гр. Г. и декларация, че след уволнението не се е намирал в трудовоправни отношения с друг работодател. Поради това предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен до размера съответен на претендирания в исковата молба период – от 29.07.2011г. до 21.09.2011г. Съгласно заключението на експертизата дължимото обезщетение за претендирания период е в размер на 2 708.38 лева.

 

Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че РС е присъдил претенцията по исковата молба само за два месеца. Действително с допълнителна писмена молба от 14.11.2011г. ищецът чрез адв. В. в изпълнение указанията на РС е посочил размерът на претендираното обезщетение, но изрично е посочил считано от 29.07.2011г. до 21.09.2011г. Едва след изготвяне на заключението на вещото лице за размерът на обезщетението за шест месеца, ищецът чрез неговия процесуален представител е направил искане за изменение размерът на претендираното обезщетение изразяващо се в увеличение с 5 725.38 лева, но претендираният период не е променен. В молбата е посочено бланковото изявление – за оставане на ищеца без работа в продължение на шест месеца. Поради това и РС с определението от 09.05.2012г. е допуснал увеличение на иска само относно размерът.

 

Поради изложеното въззивният съд намира, че постановеното решение е правилно и законосъобразно и в тази част. Искът е уважен до размера съответен на посочения период. Промяна по отношение на него не е извършена. Остава правната възможност за ищеца да предяви иск за присъждане на обезщетение за остатъка до установения от закона шестмесечен срок с отделна искова молба.

 

Основателен и доказан е предявеният иск за възстановяване на предишната работа, тъй като той е акцесорен по отношение на главния иск по чл. 344, ал.1, т.1 КТ.

 

Предвид изложеното по-горе въззивният съд намира, че постановеното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Неоснователни са направените възражения и в двете въззивни жалби.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.271, ал.1 ГПК, въззивният съд     

                                      Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 83/23.05.2012г., постановено по гр. дело № 597/2011г., по описа на Р. районен съд.

 

 РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчване препис на страните, пред ВКС. 

 

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

        ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

                                 2.