Р Е Ш Е Н И Е

 

79                                      15.02.2012 г.                          гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД           І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На тридесети януари                                           две хиляди и тринадесета година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА - ЯНЧЕВА                                        

         РУМЯНА ТИХОЛОВА

       ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                      МАРИАНА МАВРОДИЕВА

Секретар П.В.

Прокурор……………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА

въззивно гражданско дело N 1009 по описа за 2013 година.

         

                Производството е образувано по въззивна жалба на М.Г.П., чрез адв. С.Й. против решение № 102 от 26.11.2012г., постановено по гр.дело № 29/2012г. по описа на Гълъбовския районен съд, с което се отхвърля иска, предявен от М.Г.П. срещу “Мини Марица-изток” ЕАД, клон “Рудник Трояново – 3” - с.Медникарово, общ.Гълъбово, представлявано от управителя Т.Ж.К. за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със заповед № ….г. на управителя на “Рудник Трояново-3”, като неоснователен,  отхвърля се иска на М.Г.П. за възстановяване на предишната работа на длъжността “Машинен оператор ТТМ-ГТЛ” в участък РТНК-5 в “Мини Марица-Изток” ЕАД, клон “Рудник Трояново-3”, като неоснователен, както и иска с правно основание чл.225, ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението в размер на …лв. представляващи брутно трудово възнаграждение за периода от 08.12.2011 г. до 30.12.2011 г. и от 16.01.2012г. до 20.01.2012г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумите, като неоснователен. Присъдени са разноски.

 

Въззивникът е останал недоволен от така постановеното решение, поради което, го обжалва в срока. Излага подробни съображения в жалбата, които са докладвани в съдебно заседание. Моли съда да отмени решението като незаконосъобразно и да се уважат исковете.

 

Въззиваемият “Мини Марица Изток” ЕАД, клон Рудник “Трояново – 3”, с.Медникарово, чрез процесуалния си представител юриск. Г.В. оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Излага подробни съображения в писмена защита.  Моли да се потвърди първоинстанционното решение. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.

 

Съдът, след като провери събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка по делото:

 

Производството е образувано по предявени искове за отмяна на уволнение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение, с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ.

         

Ищецът М.Г.П. твърди, че работил при ответника, с място на работа Рудник “Трояново-3”, с.Медникарово, участък “РТНК-5” на длъжност “машинен оператор ТТМ-ГТЛ”. Със Заповед № 6 от 07.12.2011г. на управителя на Рудник “Трояново -3” му било наложено дисциплинарно наказание”уволнение” и прекратен трудовия му договор на осн. чл. 330 ал.2 т. 6 във вр. чл.188, т.3, във вр. чл.190, т.4,  във вр.  чл.187, т.7 и т.8 и чл.126, т.7 и т.8 от КТ за извършено нарушение на трудовата дисциплина на 15.08.2011г. около 7.10 ч. изразяващо се в преждевременно напускане на работното място и съвместно с работниците Д.К.Д. и А.Д.Ш. изнасяне от територията на Рудника материали /горива/, като М. Г.П. носил в сак, пластмасова бутилка с вместимост 11л., пълна с дизелово гориво. Счита, че обжалваната заповед била незаконнсъобразна, тъй като дисциплинарното наказание било наложено в нарушение на нормата на чл.193, ал.1 от КТ, тъй като работодателят не изпълнил задължението си да събере и оцени посочените доказателства, като не взел предвид писмените обяснения на работника. Твърди, че ищецът не бил извършил вмененото му нарушение, тъй като не бил изнасял гориво от рудника. Моли да се отмени обжалваната работа, да се възстанови работника на преди заеманата длъжност и да се присъди обезщетение за времето, през което останал без работа в размер на 1504.36 лв. за периода 08.12.2011г. – 30.12.2011г. и от 16.01.2012г. до 20.01.2012г., ведно със законната лихва. Ответникът оспорва исковете и моли да бъдат отменени.

 

Не се спори по делото, че ищецът М.П. е работил при ответинка в Рудник “Трояново-3”, с.Медникарово, участък “РГТНК-5” на длъжност “машинен оператор ТТМ-ГТЛ”. Със Заповед № 6 от 07.12.2011г. на управителя на Рудник “Трояново -3” му е наложено дисциплинарно наказание ”уволнение” и е прекратен трудовия му договор на осн. чл. 330 ал.2 т. 6 във вр. чл.188, т.3, във вр. чл.190, т.4, във вр. чл.187, т.7 и т.8 и чл.126, т.7 и т.8 от КТ за извършено нарушение на трудовата дисциплина, като на 15.08.2011г. около 7.10 ч. преждевременно е напуснал работното си място и съвместно с работниците Д.К.Д. и А.Д.Ш. е изнасъл от територията на Рудника материали /горива/, до Подстанция № 7, в близост до Т-4 в участък “РТНК-5”, не е спазил и е нарушил разпоредбите на Заповед № 68 от 12.04.2006г. на Управителя на Рудник “Трояново-3”. Дизеловото гориво е общо количество 33 л., напълнено в три пластмасови бутилки, с вместимост 11л. и разпределено между тримата, като М.П. е носил в сак, пластмасова бутилка с вместимост 11л., пълна с дизелово гориво, индикирано с индикатор на Рудника.

      

  За да наложи наказанието, работодателят е приел, че нарушенията са извършени при следната фактическа обстановка: На 15.08.2011 г. около 03.00 часа през нощта във връзка с получен сигнал за изнасяне на горива от рудник „Трояново-3”, служителят на РУП- Гълъбово Д.Д. и служител на Дирекция „Сигурност” при „Мини Марица Изток” Я.В. организирали секретен пост в района на подстанция 7 с цел извършване на проверка и залавяне на нарушителите. Към 07.00- 07.10 часа същите забелязали в района в близост до подстанцията в участък “РТНК -5” трима работници от рудника- Д.Д., М.П. и А.Ш. да се насочват към подстанцията, където имало паркиран автомобил по посока с.Медникарово. Всеки от тях носел в сак пластмасова бутилка, пълна с 11 л индикирано дизелово гориво, собственост на рудника. При покана от служителя на полицията да спрат за проверка, М.П. и А.Ш. побягнали, а Д.Д. останал на място. По- късно и тримата работници са задържани от органите на полицията. Образувано било досъдебно производство № ЗМ- 274/2011 г. на РУП- Гълъбово и прокурорска преписка № 388/2011г. на РП –Гълъбово.

 

Ищецът в исковата си молба възразява, че бутилките с дизелово гориво били намерени от тях, когато се прибирали от нощна смяна. Заявява обаче, че заедно с другите работници са взели бутилките и докато решат какво да ги правят, се появил служителят на РУП. М.П. и А.Ш. се опитали да избегнат неловката ситуация, а Д.Д. останал на място. Констатирано било, че тримата носят, но не и по каква причина горивото се намирало у тях, което означало, че те не са го изнесли от предприятието, още повече, че гориво не му се поверявало по служба. Във връзка с тези твърдения на ищеца по делото са разпитани свидетели.

 

         От преценката на събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното: Безспорно е, че на 15.08.2011 г. около 07.00 ищецът, заедно с Д.К.Д. и А.Д.Ш., са напуснали преди свършването на смяната си /краят на нощната смяна е 08.00 ч.сутринта/ работните си места. Излезли са от портал, който не се ползва от работниците, а за предотвратяване влизането на хора от селото в района на рудника /свид. Д.Г.Д./. Същият свидетел твърди, че при излизането си от портала тримата не носели нищо. Самите работници обаче твърдят, че са носили чанти, с които си носят храна и вода. Свид. Д.Г.- пряк ръководител на ищеца установява, че продължителността на нощната смяна е от 20.00 ч. до 08.00 часа на другия ден и че работниците не могат да напускат работниците си места, без да уведомят него или минния диспечер. На посочената дата ищецът не е искал разрешение от него за напускане на работа преди изтичане на смяната. По този факт не се спори от ищеца /обяснения от 23.08.2011 г./. Като причина за напускане преждевременно на работното си място ищецът сочи, че следвало да получи ваучерите си за храна. Свид. Д. и Ш. твърдят, че след излизането им от портала Димитров избързал напред към колата си, която била паркирана наблизо, а ищецът и Ш. забелязали в храстите три пластмасови туби, пълни с червена течност и решили да ги вземат, въпреки че знаели за забраната да се изнася гориво. Прибрали ги в чантите, а след 7-8 крачки срещу тях изскочил човек, който започнал да стреля и те побягнали. Впоследствие разбрали, че е полицай. Свид. Д.Н.Д. - полицай в РУП- Гълъбово установява, че по сигнал за изнасяне на гориво от рудника на процесната дата, заедно със свид.Я.В. от сектор „Сигурност” на рудника заели позиция през нощта близо до Подстанция 7, до паркиран автомобил, като през нощта той наблюдавал изхода на рудника с апарат за нощно виждане, а когато станало светло- с бинокъл. Към 07.00 ч. през охранителния пост преминали три лица, които носели сакове. Единият от тях оставил сака и дошъл пръв до паркирания автомобил и той му разпоредил да остане там. Когато тръгнал да пресрещне другите двама, те побегнали и той бил принуден да произведе два предупредителни изстрела, след което ги заловил. Във всеки от трите сака имало по една пластмасова бутилка от минерална вода с вместимост 11 л, пълна с индикирано дизелово гориво. Свидетелят твърди, че тубите са били изнесени през охранителния пост, а не са били извън рудника. Неговите показания се подкрепят от показанията на свид.Я.В., с когото били на пост. Още в исковата молба, ищецът не оспорва констатацията, че тримата са носели бутилки с по 11 л дизелово гориво като възразява само, че не било установено защо тези бутилки се намират у тях. Свид.В.А. депозира показания в подкрепа на защитната позиция на ищеца- свидетелят говори за бутилки от 5 или 10 литра, не уточнява мястото на което ги е видял. Правилно районният съд не е дал вяра на показанията на този свидетел и на свид. Д.Г., тъй като са противоречиви и изолирани от останалите доказателства по делото. А свидетелите Д.Д. и А.Ш., като съучастници на ищеца са пряко заинтересовани от изхода на делото.

 

        При преценката на събраните по делото доказателства, правилно районният съд е приел, че не са допуснати нарушения на процедурата по издаването на процесната заповед. Видно от приложеното ЛТД, ищецът е дал писмени обяснения, вх.№ 12139/23.08.2011 г., именно във връзка с констатираните нарушения, т.е. работодателят е спазил е изискването на чл.193 КТ, поради което доводите на въззивника в тази насока са неоснователни. Обстоятелството, че обясненията не са възприети от работодателя, не означава, че не са били обсъдени от него. В тази насока районният съд е изложил подробни съображения, които въззивният съд възприема и препраща към тях на основание чл.272 ГПК. Заповедта е издадена в законноустановените срокове /в конкретния случай 2- месечният срок е бил прекъснат поради ползването на отпуск поради временна нетрудоспособност от работника/ и е мотивирана. Задължението на работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно уволнение е въведено с цел преценка на изискването за еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл.194 КТ и за възможността на наказания работник да се защити ефективно. Изложените в обжалваната заповед мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, поради което въззивният съд намира, че тя отговаря на чл.195, ал.1 КТ. Спазена е и разпоредбатана чл.333, ал.1 и ал.2 КТ, за уволнението на ищеца е поискано и получено разрешение от Дирекция „Инспекция по труда”- Стара Загора поради боледуването му от захарна болест и тъй като попада под закрилата на чл.333, ал.1, т.3 от КТ и е взето предварително становище от ТЕЛК за общи заболявания - Димитровград, приложени в ЛТД.

 

        По посоченото в заповедта нарушение по чл.187, т.7 КТ- неизпълнение на законните нареждания на работодателя, посочени в заповед № 0068/12.04.2006 г. на управителя на рудника, която съдържа забраната за изнасянето на какъвто и да е инвентар, горива, смазочни материали и други от работници и служители на дружеството, без да имат надлежно разрешително за това, както и че на нарушителите ще се налага дисциплинарно наказание „уволнение”. Заповедта е доведена до знанието на работниците и това нарушение с оглед доказателствата по делото е извършено от ищеца. Безспорно е установено, че за преноса и изнасянето на горивото в случая няма издадена служебна бележка за транспортиране на СМЦ.

 

        По отношение на нарушението на чл.187, т.8 КТ- злоупотреба с доверието на предприятието, ищецът твърди, че такова не е налице, тъй като горивото не било изнесено от територията на рудника; доброволно било предадено и не била причинена щета на предприятието, още повече, че същото не установило липса на намереното гориво. Безспорно установено от събраните по делото доказателства е, че в саковете на ищеца, Д. и Ш. е имало ПВЦ бутилки с по 11 л дизелово гориво; че не е било издадено разрешително за транспортирането и изнасянето му от територията на рудника, както и че бутилките са били поставени и изнесени в саковете от тримата работници. Неоснователно е твърдението, че тепърва в административното производство предстои установяването и проверка на обстоятелствата. Образуваното досъдебно производство № ЗМ 274/2011 г. е приключило с влязло в сила с постановление на РП- Гълъбово от 23.07.2012 г. С постановлението е прието, че с деянието си ищецът е осъществил състава на престъплението по чл.194, ал.3 НК, но поради маловажността на случая е прието, че са налице основанията за прилагане на чл.218б, ал.1 НК за налагане на наказание по административен ред. Следователно, наказателното производство не е прекратено поради липса на извършено престъпление от страна на ищеца. Освен това дисциплинарната отговорност е различна от наказателната. Тя възниква при извършване на дисциплинарно нарушение. Съгласно чл.186 КТ нарушителя се наказва с предвидените в КТ дисциплинарни наказания, независимо от имуществената, административната или наказателната отговорност, ако такава отговорност се предвижда. Предмет на трудовия спор е дали ищецът е извършил нарушението, посочено в заповедта му за уволнение. Нарушението на трудовата дисциплина е доказано- умишлено отнемане на 11 литра дизелово гориво от патримониума на работодателя, което съставлява злоупотреба с доверието му. Обстоятелството, че горивото е било възстановено не се дължи на намерението на ищеца, а на действията на полицията и охраната на рудника, които са осуетили опита му за кражба. Без значение е също така факта, че на ищеца не е поверено гориво по служба, както и че не са установени липси от гориво от машините в участъка, в който работи.

 

        При определяне на наказанието е спазена и разпоредбата на чл.189, ал.1 КТ. Наложеното наказание съответства по тежест на извършеното нарушение. Без значение е, че за работодателя не е настъпила никаква вреда, горивото не е отнето от рудника и същото е с ниска стойност. Имуществените последици от дисциплинарното нарушение може и да не са големи, но същото е тежко с оглед поведението на работника, което е насочено срещу доверието, което следва да съществува между ответник и работодател поради личния характер на трудовото правоотношение. Освен това наказанието е съобразено и с обстоятелствата, при които е извършено нарушението, а така също и с  поведението на работника.

        Пред вид гореизложените съображения, предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ се явява неоснователен и недоказан. Процесната заповед за дисциплинарното уволнение на ищеца е законосъобразна, поради което предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1- 3 КТ следва да бъдат отхвърлени, както правилно е приел и първоинстанционният съд.  

        Поради гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

На въззиваемия следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 310 лв., съобразно чл.78, ал.8 от ГПК във вр. чл.7 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

         Водим от горните мотиви, Окръжният съд  

                                                      Р  Е  Ш  И :

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 102 от 26.11.2012 г., постановено по гр.дело № 29/2012 г. на Гълъбовския районен съд.

 

   ОСЪЖДА М.Г.П., ЕГН **********,*** да заплати на “Мини Марица-Изток” ЕАД, клон “Рудник Трояново-3”, със седалище и адрес на управление с.Медникарово, общ.Гълъбово сумата от … лв./ …лв./, представляващи направените разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция.

 

          Решението може да се обжалва пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

                                                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                            

ЧЛЕНОВЕ: