Р Е Ш Е Н И Е

 

115 /07.03.2013 година                                                        Град Стара Загора

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорският окръжен съд                           ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На седми февруари                                                                              2013 година

В публично заседание, в следния състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                              ЧЛЕНОВЕ:  НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                      ТРИФОН МИНЧЕВ

 

Секретар С.С.

Прокурор   

като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело  номер 542 по описа за 2012 година.

 

 

Обжалвано е решение № 352/20.06.2012г., постановено по гр. дело № 110/2012г., по описа на Казанлъшкия районен съд.

 

Въззивникът Т.П. счита, че решението е неправилно и постановено при еднозначно тълкуване на свидетелските показания. Моли да бъде отменено и заплатят по делото разноски в двете инстанции.

   

Въззиваемата Б.А. моли да бъде потвърдено решението и направените разноски в тази инстанция да й се присъдят, за което се представя списък от адв. А..

 

Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

Предявен е иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди, с правно основание чл. 45 от ЗЗД

 

С влязла в сила присъда по НОХД № .. въззивникът  е признат за виновен в това, че на 05.07.2010г. е причинил средна телесна повреда на Б.А. и е осъден на десет месеца лишаване от свобода с отлагане изтърпяване на наказанието. В мотивите на присъдата е прието, че вследствие на нанесения й удар с тояга и ръка в областта на лицето пострадалата Н. е получила телесно увреждане – изкълчване и разклащане на първи долен ляв зъб, поради което се е наложило стоматологично отстраняване.

 

Съгласно чл. 300 ГПК - влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за граждански съд, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

 

По делото са разпитани свидетели. Свидетелката Т. Б. - без родство установява, че след инцидента ищцата била уплашена, ядяла попара защото долния й зъб се клател и пиела лекарства за кръвно налягане и за глава. Свидетелят Неделчев – съпруг на ищцата установява, че след побоя съпругата му се върнала прежълтяла, имала цицини по главата и зъбите й били разклатени.  Два – три месеца не могла да се възстанови и изпитвала страх да не срещне причинителя. Около два месеца не можела да се храни докато си правела зъбите. Свидетелите К. и Ж. не са очевидци на случилото се и след него ищцата не е имала контакт с тези лица, за да установят как се е чувствала ищцата. Относно останалото – дали ответникът е причинил увреждането на ищцата има влязла в сила присъда на наказателния съд, която е задължителна.

 

От заключението на комплексната съдебномедицинска експертиза се установява, че ищцата е получила травматични увреждания на меките тъкани, изкълчване на долен ляв зъб и разклащане на двата съседни зъба. Това довело до силно затрудняване при дъвчене и говорната функция. Възстановителният период траел около четиридесет дни. Травматичните увреждания са причинили временно разстройство на здравето на ищцата.

 

От представеното съдебномедицинско удостоверение издадено на същата дата, съдебният лекар е установил оток и кръвонасядане на окосмената част на главата, на лицето и долната устна на устата.

 

Видно от представената фактура ищцата е заплатила за изваждане на зъби и поставяне на мост – сумата 630 лева.

 

От установеното съдът намира, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е уважил предявеният иск за неимуществени вреди, в размер на 3 800 лева и 630 лева за доказаните имуществени вреди.

 

Въззивният съд намира за неоснователни оплакванията направени във въззивната жалба. Първоинстанционният съд правилно и в съответствие на чл. 300 ГПК е действал при постановяване на решението си. В тази връзка не е възприел показанията на свидетелите водени от ответника. Деянието е установено и не подлежи на преразглеждане. Първоинстанционният съд е отчел факта, че оплакванията на ищцата свързани с нанесените й удари по главата не могат да бъдат свързани с тази причина, при наличие на диагноза “мозъчносъдова болест”, но това се отнася само относно продължителността на възстановителния процес, свързан с травмата на главата – т. 6 от заключението на медицинската експертиза. Безспорно е установено, че ответникът е нанесъл на  ищцата удари по главата, от което е причинено оток и кръвонасядане. Поради това и първоинстанционният съд е уважил частично искът в тази част – вместо за претендирания размер 2 000 лева, е уважил иска в размер на 800 лева.

 

Решението следва да бъде потвърдено.

 

В полза на въззиваемата следва да се присъдят направени разноски във въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение, в размер на 100 лева, за което е представен документ и списък по чл. 80 ГПК.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, въззивният съд

    

                                      Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 352/20.06.2012г., постановено по гр. дело № 110/2012г., по описа на К. районен съд.

 

ОСЪЖДА  Т.П.Г. с ЕГН **********,***,  да заплати на Б.А.Н. с ЕГН **********,***, сумата 100 лева – направени разноски във въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

 Решението не подлежи на обжалване.

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

        ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

                                 2.