Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 117 / 11.03.2013 г.              Година 2013                   Град Стара Загора

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                           ІІ Граждански състав

На дванадесети февруари                                                                   Година 2013

в публичното заседание, в следния състав:

                                                                       

                                                 Председател: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                           Членове: 1. Н. УРУКОВ

                                                                             2. ТРИФОН МИНЧЕВ

 

Секретар  С.С.

Прокурор ……………………..

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 545 по описа за 2012 година.

 

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

 

Производството е образувано по въззивна жалба на адв. А.В. като пълномощник на Т.С.Т. против решение под № 543/24.10.2012 г. по гр.д. №1002/2013г. по описа на КРС.

 

            Въззивникът Т.С.Т.  чрез процесуалния си представител във въззивната жалба излага доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение. Моли да бъде отменено обжалваното Решение като незаконосъобразно, постановено при непълнота на доказателствата и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила спорът да бъде разгледан по съществото си и да се уважат предявените искове на ищеца като основателни и доказани. Подробни съображения и доводи са изложени във въззивната жалба на жалбоподателя. Не прави нови доказателствени искания.

 

            В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемия ЕТ “В. И.” гр. С. чрез адв.Н.Г., чрез който се изразява становището, че решението на районния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. С отговора са направени нови искания, а именно за приемането на писмено доказателство – снимка на входната врата на офиса на работодателя ЕТ “В И – В В” в гр.С

 

          Въззивникът Т.С.Т.  редовно и своевременно призован, явява се процесуалния представител адв. А.В. от САК, който моли съда да отмени решението на районния съд, като необосновано и неправилно по съображенията подробно посочени във въззивната жалба и в представената в дадения от съда срок писмена защита. Претендират и за присъждане на направените по делото разноски, като са представили пред въззивния съд своевременно и списък за разноските по чл. 80 ГПК.

 

          Въззиваемият ЕТ “В. И. – В . В” гр. К. редовно и своевременно призован, явява се лично, заедно с пълномощника си адв. Г., като молят жалбата да се остави без уважение и молят решението на районния съд да бъде потвърдено. Подробни съображения и доводи са изложени в депозираните писмен отговор и писмена защита по делото.

 

          Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

 

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, въззивният съд възприе следното:

 

 

В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка:

 

Въззивникът Т.С.Т. е работил по трудово правоотношение при въззиваемия по силата на сключен трудов договор под № 64/01.11.2006 г. на основание чл.67 ал.1 т.1 от КТ, на длъжността "оператор компютър", при пълно работно време - 8 часа. Със заповед под №. г., издадена на основание чл.188, т.З, във вр. с чл.187, т.8 и т.9, чл.195, ал.1 и чл.193, ал.1 от КТ, на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „…." по подробно изложените в същата Заповед мотиви. Със заповед №. г. въззиваемия е прекратил трудовото правоотношение на въззивника на основание „чл.330, ал.2, т.6, вр. с чл.190, ал.1, т.4 от КТ и наложено дисциплинарно ……." по чл.188, т.3 от КТ", считано от 12.01.2012 г., за това, че с действията си по изпълнение на задълженията, възложени на ищеца със заповед №. г. и заповед №. г. е допуснал увреждане имуществото на работодателя в периода от 14.06.2011 г. до 11.01.2012 г. и с това е злоупотребил с доверието му, като в заповедта са изложени следните мотиви: „на 14.06.2011 г. при проверка на касовата наличност е установена липса в размер на 46 947.51 лв.; към 05.12.2011 г. при годишна ревизия на касовата наличност при търсена сума 11 226.33 лв. намерени 10 761 лв., т.е. липса 465.33 лв.; по окончателен протокол от ревизия от 05.12.2011г. е констатирано незаприходени в касовата книга парични средства от извършени продажби за 12351.93 лв.; на 03.01.2012 г. при направена проверка търсена сума по касова книга е 13025 лв., а наличността-12171 лв.-липси 854.70 лв.; на 11.01.2012г. при направена проверка на касова наличност търсена сума по касова книга 17255.86 лв., а в действителност наличността е 4228.28 лв. т.е. липса 13027.58 лв." като „ за периода от 14.06.2011 г. до 11.01.2012г. установената липса е в размер на 60254.09 лв." От представено искане за писмено обяснение, работодателят е поискал от ищеца обяснение за констатирана липса от 13027.58 лв. при направена проверка на касова наличност на 11.01.2012г. и посочване на доказателства. С искане за писмено обяснение връчено пред двама свидетели на 11.01.2012г., обстоятелство не оспорено на ищеца е поискано писмено обяснение за констатираните липси / с посочени размери/ при проверка на касова наличност на 14.06.2011г., на 05.12.2011г. и на 03.012.2012г.

 

Действително, въззивният съд намира, че в трудовото досие няма приложена длъжностна характеристика на „..", но съгласно заповед № 01/24.01.2008 г. /л.135 от делото/ във връзка с организация на трудовия процес на обект „Изложбен център" С съгласно ЗСч. и Правилника за вътрешния ред работодателят е разпоредил „ управителят на склада" Т.Т. да определи „лица за изпълняващи длъжността „фактурист" и длъжността „касиер" и да ги въведе в същността на работата с посочени основни задължения за съответните длъжности. Съгласно заповед №2/04.02.2008 г. въззиваемият е възложил на въззивника на длъжността „компютърен оператор" в обект „Изложбен център" С да: води ежедневно касовата книга на касовия апарат и да отговаря за записванията и наличността на паричните средства по нея; да отчита постъпилите парични средства по извършените продажби, след изплащане на месечните консумативи и трудови възнаграждения; при приключване на всеки календарен месец да представя в счетоводството всички приходни-разходни документи, свързани с дейността на търговския обект; да приема стоково-материалните ценности, да ги съхранява до тяхната реализация и др. Представени са генерално пълномощно от 23.04.2007 г., договор за заем, пълномощно от . г., които са неотносими за спора.  Представени са и 4 броя заповеди № . г., № . г., № . г. и № 7/04.10.2010 г.» от които е видно, че ответникът е командировал ищеца на изложения, обучение и посещение в чужбина с цел запознаване и доставка на стоки.

 

По делото пред първоинстанционния съд са били представени и следните документи: опис на касовата наличност от 02.12.2011 г., обяснение по констативен протокол №. г., протокол-рекапитулация от 10.01.2012  г.  от проверка на касова книга за периода . г., протокол за касова наличност към заведена касова книга към 11.01.2012 г. с приключване на 06.01.2012 г., заповед от 14.06.2011 г. за започване на пълна ревизия и инвентаризация на парични средства, стоково-материални ценности и дълготрайни-материални активи в обект Изложбен център „Мост", констативен протокол  за  наличните  парични  средства  към   14.06.2011   г.,  опис  на  приходни документи, констативен протокол №. г., протокол от 16.12.2011 г. – всички от ревизия на паричните средства в касата на ЕТ „В. И.” офис С. на 05.12.2011г. с м.о.л.  Т.Т.- всички документи подписани от ищеца като присъствал  и  запознат  със  съдържанието. Като  свидетелстващи  документи тези писмени доказателства доказва, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на издателя, са се осъществили. Вярно е, че тази материална доказателствена сила не е обвързваща, както при официалните документи- чл.143 от ГПК, но в случая тя важи,защото  ищецът  удостоверява  неизгодни  за  себе  си  факти,  от  което  следва, че документите се ползват с доказателствена сила срещу него, до които правилни и законосъобразни изводи е стигнал и първоинстанционния съд в обжалваното решение.

 

От показанията на св. А.Г., св. В. В. и св. П.И., разпитани пред първоинстанционния съд се установява, че ищецът е работел като компютърен оператор в Изложбения център в гр.С като търговски обект на ответника за търговия на едро с медицински изделия и е бил единствения служител на ответника в този офис. Той контактувал с клиенти, с фирми производители, давал заявки, работел с касовата книга, издавал документи, продавал медицински изделия. В офиса в С се извършвало разплащане от клиенти по банков път и в брой и се водела от ищеца касова книга и касов апарат. Всеки месец ищецът представял и отчитал първични счетоводни документи в счетоводството на ответника в гр. К.. През 2010 г. ищецът закъснявал с изпращането на първичните документи, с копие на касовата книга, а в края на 2010 г. в било констатирано, че имало не описани от него фактури, по които постъпили средства в брой, че наличността в касовата книга нараствала, а пари в офиса в гр. К. не били отчитани /св.Г През м.06.2011 г. по нареждане на работодателя била извършена ревизия на паричните средства в касата на офиса в С, а през м.01.2012 г. и втора ревизия, съставен бил констативен протокол за установени липси, като и на двете ревизии присъствал ищецът и подписал констативния протокол /".Единствено Т.Т. е разполагал с постъпленията на средства от клиенти в този офис. Когато установил, че касовата наличност е голяма, уведомил управителя, поради което от месец юни 2011г. е извършена ревизия на паричните средства в касата. Не е присъствал на ревизията, но е видял протокол от ревизията, който бил представен и осчетоводен за липсите. Последвала втора ревизия м. януари 2012г., по която липсата е над 13 000 лв.

 

Първоинстанционният съд подробно и в детайли е разгледал и обсъдил показанията и на трите свидетелки по делото, които са разяснили точните характеристики на извършваната от въззивника дейност и възложените му от работодателя-въззиваем трудови функции.

 

Според показанията на същите свидетелки въззивникът Т. е работил в офиса и той е водел касовият апарат и книгата. При констатираната първа липса се е изготвил констативен протокол от ревизията. После Т. направил три погасителни вноски по 700 лв.. Това е за констатираната липса по протокола. Двете вноски са внесени в брой, а едната по банков път, след юни месец, според тях. Т.Т. изпратил третата вноска по техен шофьор и е вписан в документа, че това е приход. Ревизиите в тяхната фирма са се правили планово в края на всяка година. Първо се правил план, след това се назначавала комисия от управителя, на която присъствал представител от гр. К. и присъствало и лицето. Определяла се комисия конкретно за офиса, която включвала счетоводителя, МОЛ, и друг представител от гр.К или представител от медицинския център в гр. С. В софийския търговски център на ревизията в офиса присъствали Т.Т., П.И. и В. В.. Св.П. И. е оторизирана за проверките и всички продажби, които стават от ЕТ „ВИ - В  В” и която е запозната с работата на фирмата, тъй като номенклатурата е такава, че тя е наясно с медицинските изделия, които предлага фирмата..

 

Свидетелката познавала Т.Т. и били колеги. Работили в една сграда, офис до офис, съответно той работи за ЕТ „ВИ - В  В”, а тя за МЦ „Е.". Била извършена ревизия през юни месец 2011г., на която свидетелката е присъствала. Извършена била ревизия на паричните средства и се констатирали липси.

 

В тази насока видно от заключението на съдебно-икономическата експертиза, която е била приета като доказателство по делото от първоинстанционния съд става ясно, че общият размер на осчетоводеното вземане от ищеца, осчетоводено в дебита на счетоводна сметка № 442 -”вземания по липси и начети”, аналитична партида Т. Т. във връзка с установена липса на парични средства е 59 975.09 лева.

 

Ищецът е извършил плащания към ответника – работодател ЕТ “В. И. – В . В” гр. К. през същия този период в общ размер 2 100 лева, подробно описани в заключението на експертизата.

 

Така по счетоводни данни на ЕТ “В. И. – В . В” гр. К. към 15.08.2012г. размера на осчетоводеното вземане от ищеца, осчетоводено в дебита на счетоводна сметка № 442 -”вземания по липси и начети”, аналитична партида Т. Т. е в размер на 57 875.09 лева.

 

Въззивният съд намира, че основното възражение и основното оплакване във въззивната жалба касае въпроса – дали длъжността на въззивника Т. може да бъде охарактеризирана като “материално отговорно лице”.

Действащото законодателство не съдържа легална дефиниция на това понятие, като същото може да бъде извлечено от разпоредбата на чл. 207, ал. 1 от КТ, а именно такъв се явява работника или служителя на когото е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности.

В тази насока дължимото поведение на работника и основните му трудови функции могат да бъдат установени в отделни случаи от наименованието на длъжността, от установените обстоятелства по делото и при липса на длъжностна характеристика за заеманата от ищеца длъжност и правилник за вътрешния трудов ред /в този смисъл се явява Решение под №861/20.12.2010 г. на ВКС по гр.д.№644/2010 г., IV г.о. постановено по чл.290 от ГПК/. Макар, че предвид наименованието на длъжността не може да се извлече, че в тежест на въззивника са възложени функции и трудови задължения по отчитане на парични средства, то от писмените доказателства, свидетелските показания и заключенията на СПЕ и ССЕ се установи, че като единствен работник в търговския обект /офис/ на ответника в Изложбен център гр. С въззивникът е обслужвал клиенти, като продавал медицински изделия, давал заявки, работел с касовата книга и касовия апарат, издавал първични счетоводни документи и ежемесечно се отчитал за извършените продажби в счетоводството на ответника. Следователно в кръга на трудовите си задължения ищецът е отговарял за постъпленията от продажбите в търговския обект на ответника и е следвало да ги отчита, но се установи, че той не е изпълнявал своевременно това си задължение. Липсата е недостиг, недоимък на парични ценности в касата или материални ценности в предприятието на работодателя. С констатирания недоимък и недостиг на парични ценности в касата на търговския обект на въззиваемия в гр. С е увредено имуществото му, което е дисциплинарно нарушение по чл.187 т.9 от КТ, а неизпълнението на задължението за лоялност към работодателя е дисциплинарно нарушение по чл.190 ал.1 т.4, пред.първо от КТ и по чл.187 ал.1 т.8 от КТ – злоупотреба с доверието на работодателя оказано при възлагане изпълнение на работата. Нарушението по чл. 187, ал. 1, т .8 от КТ може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика се явява злепоставянето на отношенията на доверие между работника или служителя и работодателя. Несъмнено злоупотреба с доверието на работодателя е налице когато работникът или служителят, възползвайки се от служебното си положение е извършил целенасочени и преднамерени действия, с цел извличането на имотна облага. В тази насока първоинстанционният съд обосновано и мотивирано е приел, че действително е налице тежко нарушение на трудовата дисциплина изразяващо се в неизпълнение на ищеца на трудовите задължения и вследствие на това последвалия резултат – липси в значителен размер. Първоинстанционният съд подробно е обсъдил всички събрани по делото доказателства, за да обоснове правилния и мотивиран извод, че цитираното фактическо основание в уволнителната Заповед под № . год. на работодателя се е осъществило, поради което обосновано е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна и правилна.

 

Съгласно разпоредбата на чл.186 от КТ „виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина, като нарушителят се наказва с предвидените в кодекса дисциплинарни наказания независимо от имуществената, административно- наказателната или наказателната отговорност, ако такава отговорност се предвижда". Обект на дисциплинарното правоотношение като основание за дисциплинарна отговорност са трудовите задължения на работника, чийто обем произтича от съдържанието на конкретното индивидуално трудово правоотношение. Работодателят, чиято е доказателствената тежест не е представил, а и в трудовото досие не се съдържа длъжностна характеристика на „оператор компютър", която длъжност ищецът е изпълнявал за времето на трудовото правоотношение. Обстоятелството, че на ищеца не е връчена длъжностна характеристика не води до извода, че няма трудови задължения. Между страните е съществувало трудово правоотношение, което означава поемане и изпълняване на насрещни задължения. Освен това, в сключеният между страните трудов договор №     г. е вписана  клауза- т.6, че „за неуредиците в настоящия трудов договор се прилагат разпоредбите на КТ,..", а чл.126 от КТ, главата „Задължения при изпълнение на възложената работа", са посочени задълженията на работника и служителя: т.7 „да изпълнява законните нареждания на работодателя, т.8 -да пази грижливо имуществото, което му е поверено или с което е в досег при изпълнение на възложената му работа, както и да пести суровините, материалите, енергията, паричните и другите средства, които му се предоставят за изпълнение на трудовите задължения; т.9- да бъде лоялен към работодателя, като не злоупотребява с неговото доверие и не разпространява поверителни за него сведения, както и да пази доброто име на предприятието; т.13 - да изпълнява и всички други задължения, които произтичат от нормативен акт, от колективен трудов договор, от трудовия договор и от характера на работата".

 

Всички събрани доказателства - свидетелски показания и писмени доказателства, посочени и от двете страни по трудовия спор са обсъдени, като съдът ги е разгледал и е направил правилния, надлежен и законосъобразен правен извод, че първия обективно съединен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, се явява основателен и доказан.

 

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ, въззивният съд възприе следното:

 

Въззивният съд намира, че тъй като главният иск за отмяна на уволнението е отхвърлен и съответно потвърден с настоящото въззивно решение и не е установено по делото погрешно вписано основание за уволнение на въззивника в трудовата му книжка, то поради акцесорния си характер на иска по чл. 344, ал.1, т. 4 от КТ, този иск също следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, до които правилни и законосъобразни изводи е стигнал и първостепенния съд.

 

По предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 2 КТ

 

Съобразно императивната разпоредба на чл. 350, ал. 1 КТ,  при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка данните свързани с прекратяването и незабавно да я предаде на работника или служителя, като вредите са презумирани от законодателя и са нормативно уредени в разпоредбата на чл. 226, ал. 3, изр. 2 от КТ – имуществени вреди в размер на брутното трудово възнаграждение от деня на прекратяване на трудовото правоотношение, до предаването на трудовата книжка.

 

Първоинстанционният съд в мотивите си към обжалваното решение подробно и обосновано е разгледал и обсъдил всички възможни хипотези на действащото законодателство, като и вменените на работодателя задължения за изпълнение на вмененото му по чл. 350, ал. 1 КТ задължение, включително и това по чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж и е стигнало до правилния и законосъобразен извод, че за периода от прекратяване на трудовото правоотношение от 31.01.2012г. до 31.05.2012г. – датата на предаването на трудовата книжка на въззивника, действително въззиваемия незаконно е задържал трудовата му книжка. При така установеното фактическо положение се налага правилния и единствения възможен извод за наличието на предпоставките на чл. 226, ал. 2 от КТ за присъждане на това обезщетение. В тази насока първоинстанционния съд е определил правилно и законосъобразно както периодите от време за това дължимо обезщетение, така  и съответстващите на това размери на обезщетението за същите периоди. В този смисъл въззивният съд изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд в тази им част, касаещи обезщетението по чл. 226, ал. 2 от КТ.

 

         Въззивният съд намира, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

 

            На основание чл.78, ал.1 във връзка с чл.273 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените от последния разноски по делото и пред въззивната инстанция общо в размер на 800 лева, съобразно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК, представляващи възнаграждение за един адвокат съобразно представените договор за правна защита и съдействие и пълномощно от 20.09.2011год. пред въззивния съд.

 Водим от горното, съдът

 

 

                                                 Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 543/24.10.2012г., постановено по гр.д. №1002/2012г., по описа на Районен съд-К., като правилно и законосъобразно.

 

ОСЪЖДА Т.С.Т. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, и със съдебен адрес: гр. С – ., ул. “Д.” № . ет. .– адв. А.В. ***, да заплати на  ЕТ “В.И. В . В” с ЕИК …… със седалище и адрес на управление: гр. К., ул. “Г.. Д.” № 27 и със съдебен адрес: гр. С., ул. “З.” № ., ап. . – адв. Н.Г. *** сумата от 800 /осемстотин/ лева, представляваща направените от въззиваемия разноски по делото, пред въззивната инстанция.

 

            Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Република България чрез Окръжен съд С. при наличието на основанията по чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                              ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                                                                                                                2.