Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 106                                 06.03.2013 Година                     гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ  ОКРЪЖЕН СЪД         ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 06 февруари                                                                              2013 година

В открито заседание в следния състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

                                                ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ТИХОЛОВА

                                                                   МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

СЕКРЕТАР: П.В.

Като разгледа докладваното от съдия ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. № 552 по описа за 2012 г.,за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивната жалба на Д.С.Г.  против решение № 985 от 03.10.2012 г., постановено по гр.дело № 2180/2012 г. на Старозагорския районен съд.      

Въззивникът Д.С.Г. е останал недоволен от постановеното решение и го обжалва изцяло в срок. Счита, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, поради което моли същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде решен спора по същество като се уважат всички предявени от него искове. Подробни съображения излага във въззивната си жалба, докладвани в с.з.

Въззиваемият Ю.М. Изпълнителен директор на Агенция по    вписванията,    чрез    процесуалния му представител Николина Павлова – главен юрисконсулт е подал отговор, в който се сочи, че г-н Д.Г. отново твърди, че при подаването на молба за издаване на удостоверение за тежести „не е знаел, че молбата не отговаря на изискванията", което било според тях  несериозно, повърхностно и безпочвено. Твърдят, че всеки заинтересован да получи точна, вярна и пълна информация относно състоянието на даден имот би се информирал относно процедурата, необходима за изясняване на обстоятелствата около него, но в случая е очевидно, че не става въпрос за поискана от страна на г-н Г. детайлна справка за фактите, касаещи самият имот, при това че същият има доста опит във ваденето на справки по имоти, което било видно и от приложените доказателства в отговора на съдия по вписванията в КРС - Б.Д.. С оглед липсата на уредено от закона правоприемство между районните съдилища и Агенция по вписванията в частта относно дейността по вписванията, Агенцията не носела отговорност за вреди, произтичащи от удостоверения за тежести преди създаването й. Затова счита, че делото следва да бъде прекратено по отношение на тях поради липса на процесуална легитимация.

Молят да се потвърди обжалваното решение и да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове и твърдения като неоснователни. Претендират и за разноските по водене на делото, включително и юрисконсултско възнаграждение в размер съобразно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.  

Въззиваемят Министерство на правосъдието гр. София редовно и своевременно призовани не изпращат представител и не вземат становище по въззивната жалба.

Въззиваемият Ц.И.П. моли да бъде отхвърлена исковата претенция и потвърдено решението на районния съд.

Третото лице – помагач Г.Д.Д. редовно и своевременно призована не се явява и не взема становище по въззивната жалба.

Третото лице – помагач Б.С.Д. – съдия по вписванията в КРС, чрез пълномощника й адв. Б. заявява, че оспорва всички оплаквания на ищеца въззивник, изнесени пред въззивния съд в посочената въззивна жалба, като правно несъстоятелни, неоснователни и необосновани, поради което въззивната жалба следва да се остави от СтОС без уважение изцяло. Сочи, че поддържа и пред въззивния съд изцяло правното си становище изразено пред първоинстанционния съд в писмения отговор на исковата молба - относно допустимостта на исковете на ищеца, които са недопустими, алтернативно изцяло неоснователни, като моли въззивна жалба да бъде отхвърлена като неоснователна изцяло.

 

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намира за установено следното:

 

         Жалбата е неоснователна.

Производството по делото е образувано по искова молба от Д.С.Г. *** против Агенцията по вписванията, Министерството на правосъдието и Ц.И.П. *** за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди. Правното основание на иска е чл.49 ЗЗД по отношение на първите двама ответници и по чл.45 ЗЗД по отношение на ответникът физическо лице.

В хода на първоинстанционното производство са конституирани като трети лица помагачи и ответници по обратния иск с правно основание чл.54 ЗЗД - Г.Д.Д. и Б.С.Д..

 

По делото е установено, че с нотариален акт  №…, том …, н.д….год. на нотариус Р.Б.с рег.№ 097 на Нотариалната камара ищецът Д.С.Г. /въззивник в настоящото производство/ е придобил правото на собственост върху следния недвижим имот, находящ се в гр. Казанлък, ул. …, № …, представляващ УПИ № Х1Х-5862 в кв. 167 по плана на гр. Казанлък с площ 422 кв.м, ведно с построената в него къща и други постройки. Този имот той придобил по дарение, като дарител е Я.Н.П. - съпруга на ответника Ц.И.П. /въззиваем в настоящото производство/. Установено е по делото, че гореописания имот е бил ипотекиран през 1993 г. от Ц.И.П., действащ като едноличен търговец с фирма ЕТ „Прима-А", като обезпечение по договор за банков кредит, сключен между ЧЗБ "Агробизнесбанк" АД Пловдив, клон Казанлък и „Подимекс" ЕООД, гр. Казанлък, с договорна ипотека, учредена с нот. акт № …, том …, дело № …г. на нотариуса при КРС.

С молба от 27.07.1995 г. банката кредитор представила пред СИС при РС гр. Казанлък изпълнителен лист, за задълженията на длъжника „Подимекс" ЕООД, по който било образувано изд.д. №2282/1995 г. Бил извършен опис и оценка на имота, но принудителното изпълнение било спряно на основание чл.348, ал.1 ГПК (отм.), тъй като длъжникът започнал да плаща. С разпореждане от 21.06.2000 г. принудителното изпълнение било възобновено. Междувременно банката кредитор била обявена в несъстоятелност. С постановление от 04.07.2000 г. на Пловдивския окръжен съд, по т.д. № 2822/1996 г. вещите и имуществените й права били възложени на Агенцията за държавни вземания, която като управляваща правата на държавата била конституирана като взискател по посоченото по-горе изпълнително дело с постановление от 15.10.2003 г. на съдебния изпълнител при РС гр. Казанлък. С разпореждане от 25.04.2005 г. бил насрочен  нов  опис  и  оценка на ипотекирания  недвижим  имот  за 17.06.2005г.,  който  обаче  не  се състоял,  тъй  като  имотът  бил заключен.   Тогава  било  установено,  че  имотът   е   бил   предмет  на прехвърителна сделка,  а именно, че е  дарен   на  въззивника  Д.  С.   Г..  

Видно  от протокола за опис и оценка от 23.11.2005 г., имотът е бил оставен в негово владение. За насрочения нов опис Г. бил уведомен с призовка, която му била връчена лично на 14.03.2006 г. След тази дата на  Г.   е   била   връчена   и   друга   призовка   за   принудително изпълнение,   която  той   отказал   да  получи.   Така   е   постъпил   и   с призовката,  връчена му на 27.11.2006  г. При извършения опис на 01.12.2005г. Г. възразил за собствеността върху имота. Със съобщение от 16.06.2008 г. той бил уведомен, че е конституиран като
ипотекарен длъжник и че задължението на „Подимекс" ЕООД възлиза
на … лв.  Съобщението било връчено лично на длъжника на
10.07.2008 г. С протокол от 03.07.2009 г. изпълнителното дело било
прекратено пред ДСИ и изпратено на ЧСИ К.А., при който
делото  било  образувано  под №  694/2009  г.  С  вносна бележка от
12.01.2011 г. въззивникът Г. внесъл за погасяване на задължението както следва: … лв.; на 26.04.2011 г. - …лв.; на 28.04.2011 г - …лв.; на 19.05.2011 г.-…лв. и на 20.05.2011 г. - …лв. С резолюция от 26.05.2011 г. изпълнителното дело било свършено поради плащане.

Освен тези факти, които се установяват от документите, съдържащи се в изп.д. № 694/2009 г. на ЧСИ К.А., по делото е установено още, че с молба от 30.09.2003 г. (с ръкописно изписана дата), без входящ номер и дата, въззивникът е поискал от съдията по вписванията при РС гр.Казанлък издаването на удостоверение за наличие или липса на тежести върху недвижимия имот, подробно описан в приложения нотариален акт. Самият нотариален акт не е описан нито в молбата, нито като нейно приложение. На 01.10.2003 г. е било издадено удостоверение № 1511 от 01.10.2003 г., според което върху недвижимия имот, собственост на Я.Н.П., няма наложени тежести, като имотът бил отчужден с н.а. за дарение №…, том …, н.д….год. на нотариус Р.Б., като справката била изготвена въз основа на н.а. № …, т…., рег. № …, н.д. № …г. на същия нотариус, поради което съдът приема, че именно този е бил приложеният към молбата нотариален акт. По делото няма спор, че удостоверението е подписано от съдията по вписвания Д..

Въззивникът твърди, че именно от така издаденото удостоверение той е претърпял вредите, претендирани в исковата му молба.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

За да се ангажира отговорността на ответниците по делото / въззиваеми в настоящото производство/ следва да се установи по делото, че са налице вреди, причинени на пострадалия (въззивник); вредите да са причинени от лице, на което отговорният по чл.49 ЗЗД (въззиваемите) е възложил работа; вредите да са причинени при или по повод на изпълнението на работата, възложена от въззиваемия; работникът или служителят да има вина за причинените вреди (в този смисъл  Р-1088-08, IV г.о.; Р-871-08, III г.о.). В случая въззивникът претендира да е претърпял имуществени вреди, изразяващите в платеното от него чуждо задължение. По правната си същност отговорността по чл.49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна и настъпва, след като натовареното лице
при или по повод на изпълнение на възложената му работа причини
виновно  вреди  на  пострадалия.   Платилият обаче чуждо или несъществуващо задължение, не търпи вреди, защото той има регрес или вземане за неоснователно обогатяване от длъжника, чието задължение е изпълнил. Той търпи вреда само, ако длъжникът изпадне в неплатежоспособност. Само в този случай може да претендира обезщетение за действително претърпените вреди от лицето, което е извършило противоправно действие, което е в пряка причинна връзка с вредите (в този смисъл Р-199-2012, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК).

В конкретния случай въззивникът, който е трето лице в производството по принудително изпълнение, което не е лично задължено по обезпеченото вземане, като е придобил ипотекирания имот, има интерес да плати, за да предотврати публичната продан. Съгласно чл. 155, ал.1 ЗЗД, ако длъжникът е прехвърлил ипотекираната вещ на трето лице и приобретателят плати или претърпи публичната продан, той встъпва в правата на удовлетворения кредитор. Същото е положението и ако длъжникът е ипотекарен и прехвърли ипотекирания имот на трето лице. Това трето лице, ако плати чуждото задължение, встъпва в правата на удовлетворания кредитор и може да търси от длъжника или ипотекарния длъжник платеното - чл.74 ЗЗД. За да са налице имуществени вреди е необходимо да бъде установена разлика в имуществото на кредитора след засягане на благото и това, което би имал, ако нямаше засягане. Тъй като правото на регрес, респ. правото на вземане за неоснователно обогатяване е имуществено и се поражда в патримониума на платилия чуждото задължение със самия факт на плащането, то намаляване на имуществото му (имуществена вреда) няма. Затова и издаденото удостоверение няма никакво значение в настоящия случай. Отделно от това удостоверението не е невярно, защото до създаването на имотния регистър вписванията продължават да се извършват по персоналната система за вписване. Такова е било положението и към 2003 г. Информацията, която дава, не е достатъчна и е структурирана по такъв начин, щото не дава пълна картина на правното положение на определен недвижим имот. Така че, по представения с молбата нотариален акт, не би могло да се разбере при направената проверка, че имотът, предмет на сделката, е бил ипотекарен. Ипотеката е била вписана по партидите на страните по договора за ипотека. Въпросът дали удостоверението е пълно и дали отговаря на чл.45-47 ПВс и какво е следвало да предприеме съдията по вписванията по отношение на молбата на ищеца за справка и издаване на удостоверение, е ирелевантен в настоящия случай. Още повече, че въззивникът е поискал справката след изслушване на сделката.

         Във въззивната си жалба въззивникът не развива конкретни съображения относно правилността на обжалваното решение, а основно коментира отговорите, дадени от другите страни в производството, поради което и въззивният съд не следва да развива допълнителни съображения. 

Въззивният съд намира за правилни и законосъобразни изводите на районният съд и досежно неимуществените вреди. Тъй като във въззивната жалба няма конкретни оплаквания по отношение на този иск настоящата инстанция намира, че няма какво да се добави към мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.

Предвид на гореизложеното съдът намира, че правилно предявените искове са били отхвърлени. Правилно първоинстанционният съд не е  разглеждал и обратните искове на Министерството на правосъдието срещу Г.Д.Д. и Б.С.Д., тъй като те са предявени като евентуални. С отхвърлянето на исковете на ищеца по главния иск, процесуалното условия за разглеждането на евентуалните искове не настъпва.

С оглед неоснователността на въззивната жалба и предвид изрично направеното искане от страната, следва въззивникът да бъде осъден да заплати на Агенцията по вписванията сумата от … лв. юрисконсултско възнаграждение, представляваща направените разноски за въззивната инстанция.

 

С оглед на гореизложеното, окръжният съд намира, че решението на Старозагорския районен съд е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал нарушение на материалния и процесуалните закони.

 

         Водим от горните мотиви, Окръжен съд – гр. Стара Загора

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 985 от 03.10.2012 г., постановено по гр.дело № 2180/2012 г. на Старозагорския районен съд.      

ОСЪЖДА Д.С.Г. ***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Агенцията по вписванията, със седалище в гр. София, представлявана от Ю.М. Изпълнителен директор на Агенция по    вписванията,    чрез    процесуалния му представител Н.П. – главен юрисконсулт, сумата от …лв. (…лева), представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е постановено при участието на Г.Д.Д. ***, ЕГН ********** и Б.С.Д. *** в качеството им на трети лица-помагачи на страната на Министерството на правосъдието.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 от ГПК.

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                  

                  

                                                        ЧЛЕНОВЕ: