Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 105                         05.03.2013г.                    град С.З.

 

 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОС,     ІІІ ГРАЖДАНСКИ състав

   

на шести ноември 2012 година

в публично  заседание, в следния състав: 

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                       

Секретар  П. ГЕОРГИЕВА

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК УРУКОВ  

Гражданско дело № 1029 по описа за 2012 година, за да се произнесе съобрази следното :

 

          Производството е на основание чл.226 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД, във вр. с и чл.82- чл.86 от ЗЗД.

 

Постъпила е Искова молба от ищцата П.Г.Г. - пълнолетна българска гражданка против 2 броя ответника - ЗАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД гр.София с ЕИК 000694286, представлявано от представителя му Р.Я. и против поделението на това дружество в ***, чрез представителя му Н.Д. съгласно чл.108 от ГПК,  с която се иска ответника да бъде осъден за й заплати парично обезщетение за извършено  престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”, предл.2 във връзка чл.342, ал.1 от НК в размер  общо на 30 000 лв., представляващи застрахователно  обезщетение за причинените й неимуществени вреди от усложнението след ПТП настъпило на 20.02.2007 г., ведно със законната лихва, считано от тази дата на увреждането 20.02.2007г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.

 

Исковете са процесуално допустими, родово и местно подсъдни на настоящия СОС, исковата молба е редовна, отговаря на изискванията по чл.127, чл.128 и чл.129, ал.1 от ГПК/2008г./, не са налице пречки по смисъла на чл.129, ал.2-6 и чл.130 от ГПК.

 

В законния 1-месечен срок  по реда на чл.131, ал.2-3 и чл.132 от ГПК/2008г./, първият ответник ЗАД  “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” гр.София е подал подробен писмен отговор по реда на чл.131, ал.2-3 и чл.132 от ГПК/2008г./, в който прави изцяло оспорване на иска, като е бил предупреден и за последиците по чл.133 от ГПК/2008г./. Същият ответник редовно и своевременно призован за съдебно заседание, явява се пълномощника му адв.Кънев и моли съда да постанови Решение, с което да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан и погасен по давност, по съображенията, подробно изложени в писмена защита.

 

По отношение на втория ответник ЗАД  “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” поделение на това дружество в гр. С.З., бул. “П. Евтимий” № 75, представлявано от представителя му Н.Д., с определение от датата 19.06.2012г. производството по настоящото гр.дело № 1029/2012г. по отношение на този втори ответник е било прекратено, като същото определение не е обжалвано и е влязло в законна сила.  

 

Ищцата П.Г.Г. редовно призована по делото, явява се лично заедно с пълномощника си адв. Личева от АК – С.З., като същите молят съда да уважи изцяло така предявения иск по съображенията подробно изложени в съдебно заседание от 06.11.2012г., както и в депозираната по делото подробна писмена защита, както и допълнителна такава.

 

           След като се запозна с направените в Исковата молба претенции, със становищата на всяка една от страните по делото, със събраните по делото писмени доказателства и с приложимите по казуса материално-правни и процесуални норми, СОС счита за изяснено и доказано следното :

 

ОТНОСНО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:

 

Безспорно е по делото и се установява от представените и приети като доказателства по делото, че така предявения иск се явява родово и местно подсъден на настоящия СОС Същият е процесуално допустим, поради което следва да бъде разгледан по съществото си в настоящото гражданско съдопроизводство.

 

        ОТНОСНО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА:

 

Безспорно е установено по делото е, че процесното ПТП е настъпило на датата 08.09.2000 г. по вина на застрахования при ответника по риска „гражданска отговорност" водач В. С., от което на ищцата са причинени увреждания. Безспорно е установено със сила на присъдено нещо задължителна и за гражданския съд  виновното поведение на водача С., който с влязло в сила решение под № 9/12.12.2000 г. на СОС, постановено по НОХ дело № 1014/2000г. е признат за виновен за причиняване по непредпазливост на средна телесна повреда на ищцата при  управление    на    МПС    в    нарушение    на    правилата за движение по пътищата. Безспорно е и застраховането по задължителна застраховка „гражданска отговорност„ при ответното застрахователно дружество по комбинирана застрахователна полица № 00356445/11.05.2000 г. , полицата за която се намира по гр.дело № 2330/2001 г. на РС С.З. , приложено и към настоящото дело.

 

В Решението на Софийски апелативен съд по гр. дело № 1832/2004г. по описа на същия съд е прието, че новите бъдещи оперативни интервенции на ищцата не подлежат на обезщетение в производството по това дело, а също така и в това производство съдът е приел, че не подлежат на обезщетение и бъдещите разходи за отстраняване на грубия козметичен дефект.

 

Съгласно ТР под № 45/1990 г. на ОСГК и Постановление под № 4/1975 г. на Пленума на ВС, от принципа за пълно обезщетяване на понесените при непозволено увреждане вреди следва, че ако здравословното състояние на пострадалия бъде влошено в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението, “НЕ МУ СЕ ДЪЛЖИ НОВО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ за самото влошаване, но само ако то се намира в причинна връзка с увреждането, а не се дължи на други фактори и причини и не е било предвидено при присъждането на първоначалното обезщетение”, както е именно в настоящия случай.

 

След като съдът направи задълбочения анализ на приетите доказателства, съдът счита, че се налага извода за наличието на ексцес, за репариране на вредите от който носи отговорност застрахователя, съобразно специалната разпоредба на чл. 226 от КЗ.

 

В тази насока ПОГАСИТЕЛНАТА ДАВНОСТ при ексцес започва да тече от възникването му. В този смисъл е и Решение № 196 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1724/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков, постановено по реда на чл.290 от ГПК, както и т.д. № 292/2007 г. на ВКС. Съгласно същите при ексцес за пострадалия възниква ново вземане за обезщетение, различно от първоначално предявеното, което произтича от новото състояние на пострадалия, свързано с появата на ново страдание и/или съществено утежняване на старите страдания, което ново състояние се отклонява съществено от прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение. Обезщетението е за новите вреди, които се добавят към вече обезщетените. В този смисъл при ексцеса ищцата е претърпяла нови болки и страдания и за тях вече тече НОВ давностен срок от процесната дата 20.02.2007 г., на която е възникнало ново счупване на крайника на ищцата, но на мястото на първоначалното увреждане възникнало през 2000 година.

 

В тази връзка се явява изцяло неоснователно възражението на ответника направено чрез пълномощника му адв. Кънев за погасяване по давност исковата претенция на ищцата на основание чл. 392 /отм./ от ТЗ, но действал към датата на ПТП и чл. 197 от сега действащия КЗ. Действително процесното ПТП е възникнало на 08.09.2000г., но усложнението или ексцеса от това ПТП и новата травма са настъпили вече на 20.02.2007г., а ИМ е заведена в съда на 10.02.2012г., тоест в законоустановения петгодишен погасителен давностен срок, съгласно чл. 197 от КЗ. Изцяло в същия смисъл е и горе цитираното Решение № 196 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1724/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков, постановено по реда на чл.290 от ГПК, поради което същото се явява задължително за всички съдилища в републиката.

 

В тази насока съдът следва, да определи размера на обезщетението за поисканите от ищцата неимуществени вреди при условията на чл. 52 ЗЗД, който установява справедливостта, като основен критерий за определяне размера на обезщетението за такъв вид вреди , както и т. 11 от ППВС № 4/23.12.1968 г. на ВС на РБ.

В този смисъл съдът следва да разгледа и обсъди и отделните факти и доказателства по делото, относими към определяне обезщетението и неговия размер :

 

Към датата на постановяване на Решението на САС от 05.05.2005 г. по в.гр.дело под № 1832/2004 г. не са били налице и не са взети предвид при постановяването на това решение , както и не са могли да бъдат известни , че ще настъпят следните физически и психологически стресови увреждания , така както ги сочи ищцата в исковата си молба и се потвърдиха от всички събрани по делото доказателства, а именно:

 

На датата 20.02.2007 год. ищцата е получила НОВО СЧУПВАНЕ  НА СЪЩОТО МЯСТО НА ЛЕВИЯ КРАК. На 25.02.2007г. чрез оперативна намеса под пълна упойка се е направило репозицио сангвинеаплюс остеосинтезис металика. Ищцата е била изписана от болницата на 01.03.2007 г. /епикриза по и.з. 3008/20.02.2007 г. на детската ортопедия на МБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович" АД - Ст. Загора на лист 11 от делото/. Здравословното състояние на ищцата обаче се е влошавало непрекъснато, като е имала постоянно главоболие и световъртежи и болки в гърба. Също много е слабеела.

 

На 20.01.2009 г. е постъпила на лечение в 6-то вътрешно отделение на МБАЛ „Проф.д-р Стоян Киркович" АД с диагноза: “МКБ Д 59,4 Други неавтоимунни хемолитични анемии” /епикриза и.з. 1444/48 на Шесто в.о. на същата болница – л. 12 от делото/.

 

На датата 11.08.2011г. е потърсила лекарска помощ при
невролог поради това, че е загубила 20 кг. от телесното си тегло, продължили са главоболието и вестибуларните кризи, като е получила и отмаляване на левите крайници и след рентгенова снимка се е установило, че ищцата страда от “СПОНДИЛИЛИСТЕЗИС СПУРЕЯ СЗ- С4.ОСТЕОХОНДРОЗИС С 4-5,С6 /амбулаторен лист под № 000232/11.08.2011 г., издаден от д-р Р.М., от което е видно, че е НАЛОЖИТЕЛНО ДА НОСИ МЕКА ШИЙНА ЯКА, ПОРАДИ ОПАСНОСТ ОТ ПРЕКЪСВАНЕ НА ГРЪБНАЧНИЯ МОЗЪК ПРИ РЯЗКО ДВИЖЕНИЕ НА ГЛАВАТА. Представени са и приети като доказателства рецепта и фактура за това.

 

С Протокола на медицинската комисия ОЛКК изх. № 73/25.08.2011г. /на л. 15 от делото/, с решение № 582/25.08.2011 г. е установено, че от последиците на травмата на главата – след травмена церебрастения, спондилолистеза СЗ-4, остеохондроза 4-5-6 степен. Последици от травмите на долен крайник са счупване на лявата подбедрица-състояние след метална остеосинтеза. Видно от представения Амб. лист под № 000247/25.08.2011г. /на л.16 от делото/ на невролога д-р М. с посочена анамнеза й е даден талон за ЛКК и насочване към ТЕЛК.

 

От представения амбулаторен лист под № 000722/05.10.2011г. д-р В.Р. - ортопед, се установява, видно и от анамнезата е посочено, че ищцата е претърпяла три оперативни намеси-последната през 2007г., а в обективната находка е отразено, че има оперативни цикатрикси и белези от вторично зараснали рани по предно медиалната повърхност на лява подколенница. Изразена палпаторна болка. СКЪСЯВАНЕ НА КРАЙНИКА с 1 см. Ходи вече без помощни средства, защото имам ортопедична обувка. НАЛИЧИЕ НА ОТОК, особено след по-продължително стоене права. Налице е и болка в областта на колянната и глезенни стави на левия крайник.

 

От Амбулаторния Лист под № 000144 от 06.10.2011 г. на д-р С.М.-специалист невролог става ясно и в анамнезата са отразени описаните преди това нейни оплаквания и обективно сочещи, че ищцата е емоционално лабилна с леко намалена мускулна сила на лявата ръка. Има сетивна хипестезия по С-4 ДЕРМАТОМ В ЛЯВО. Предписана й е рецепта за дунапренова яка, която е представена заедно с фактурата.

 

Амб. Лист № 782/13.10.2011 г. д-р В.Д. уролог констатира камък в бъбрека и уретера и е отразено в анамнезата, че има болки и тежест в поясната област двустранно, често уриниране , не винаги с дизурия. Отразено е обективното състояние на ищцата и са й предписани лекарства.

 

Амб. Лист № 000178/17.11.2011 г. д-р С.М. невролог отразява анамнестично и обективно състоянието на ищцата и я насочва към хоспитализация - в отделение нервни болести, предписани са й и съответните лекарства.

 

От приетата като доказателство по делото Епикриза по и.з. № 20706 на отделението по нервни болести, където ищцата е постъпила на 02.12.2011г. е отразено, че поради
преживяното ПТП през 2000 г. тя има болки и скованост във врата, главоболие, замайване, промяна     в     чувствителността на левите крайници. Провели са се инвазивни, диагностични и терапевтични процедури. Препоръчано й е наблюдение, изписване на лекарства от НЗОК, осигуряване консултации със специалисти.

 

С експертно решение № 0570/12.12.2011 г. на Национална експертна лекарска комисия е признато на ищцата 54% ТРАЙНО НАМАЛЕНА РАБОТОСПОСОБНОСТ ДО 01.10.2014 Г. с водеща диагноза: ПОСЛЕДИЦИ ОТ ВЪТРЕЧЕРЕПНА ТРАВМА Общо заболяване: СЪСТОЯНИЕ СЛЕД МОЗЪЧНО СЪТРЕСЕНИЕ 2000 Г. ПОСТРАВМАТИЧНА ЕНЦЕФАЛОПАТИЯ. ТЕЖКО ВТОРИЧНО ГЛАВОБОЛИЕ. ДИСКООРДИНАЦИОНЕН СИНДРОМ С-М.много лека степен. ДЕГЕНЕРАТИВНА СТАВНА И ДИСКОВА БОЛЕСТ В ШИЙНА ОБЛАСТ. СПОНДИЛОЛИСТЕЗА СЗ-С4.ХРОНИЧНОПЕРСИСТИРАЩА РАДИКУЛОПАТИЯ ПО С6 И С7-КОРЕНЧЕТА ВЛЯВО. ШИЙНАПОНДИЛОЗА. КОНСОЛИЗИРАЛА ОСТЕОЗИНТЕЗИРАНА ДИАФИЗАРНА ФРАКТУРА НА ЛЯВА ПОДБЕДРИЦА. ДВУСТРАННО МАЛОКАЛИБРЕНА ЛИТИАЗА.

Противопоказано й е: ЗНАЧИТЕЛНО ПСИХИЧЕСКО НАТОВАРВАНЕ, НЕБЛАГОПРИЯТЕН  МИКРОКЛИМАТ, РАБОТА В БЛЗОСТ ДО ВОДОЕМИ И ВИСОЧИНИ. Не може да упражнява професията си като готвач. Следователно е увеличен процента на намалената й работоспособност в сравнение с първоначалната такава-ИМА ПО-ВИСОКА СТЕПЕН НА ИНВАЛИДИЗАЦИЯ. Затова и сега е БЕЗРАБОТНА , тъй като не може да намери подходяща работа, съобразена с указанията в експертното решение.

 

Ищцата е ПРЕДПРИЕЛА НУЖНИТЕ МЕДИЦИНСКИ МЕРКИ ДОСТАТЪЧНО И НАВРЕМЕННО , за да се възстанови от получените травми от ПТП , но въпреки това е настъпило влошаване и усложнение на здравето й въпреки предприетото лечение с всички възможни средства-множество рехабилитационни процедури санаториално и амбулаторно и болнично лечение, което се установява от отговорите на вещото лице д-р М. в изготвената от него съдебно-медицинска експертиза.

 

В съдебно заседание на 06.11.2012 г. е била представена от ищцата и приета от съда ЕПИКРИЗА от отделение нервни болести С.З. с окончателна диагноза: УВРЕЖДАНЕ НА МЕЖДУПРЕШЛЕННИТЕ ДИСКОВЕ В ПОЯСНИЯ ОТДЕЛ, за което заболяване ищцата е постъпила в болница на 22.10.2012 г. и са я изписали на 27.10.2012 г.

 

По делото е представена и ЕТАПНАТА ЕПИКРИЗА на лекуващия й лекар д-р И.М. , като от нея и другите доказателства е видно, че ищцата ПОСТОЯННО е БИЛА ЛЕКУВАНА от специалисти. За отбелязване е, че свидетелите и конкретно св. К.А.А., разпитана в с.з. на 19.06.2012г., която се вижда с ищцата от 2008 г. сочи, че като готвачки в продължение на две години е установила, че ищцата се е променила много в психическо отношение. Знае, че редовно посещавала лекари за своето здравословно състояние и че постоянно се подувал кракът й. Твърди, че ищцата имала пирон в крака си и че ходела със специална обувка. Знаела, че има специална яка, която носела от около година. Свидетелят К. К.Д. също твърди, че ищцата е коренно променена, тъй като имала силни болки в гърба, повръщане, гадене, носила яка по препоръка на лекаря, защото имало опасност от прекъсване на гръбначния стълб в шийния отдел. Не е годна и за обикновена домакинска работа. Този свидетел е прекратил брака си с нея през 2011 г., поради нейната непълноценност. Свидетелят Д. обяснява нагледно, че ако трябва да мие чинии на мивката стои само на единия си крак, но изказва съмнение, че с времето и другия крак ще се увреди от това. Също знае, че ищцата постоянно ползва болкоуспокояващи лекарства и явно с болката и с тези стресови ситуации постепенно се променяла, дори се стигнало до там, че отслабнала с двадесет килограма.

 

Свидетелят И.Д.М.-личен лекар на ищцата,  подробно сочи и разяснява здравната картина на същата, а именно, че е много затруднена при ходенето, получава главоболие и това е свързано със счупването, защото се променяла цялата геометрия на тялото. Свидетелят твърди в показанията си, ищцата доста често е посещавала кабинета му и това е било свързано със сериозно писане във връзка с нейното влошено здравословно състояние. Твърди, че всичко това се дължи на многото счупвания на крака като знае друга катастрофа не е имало, а това е последица от първата. Спомня си, че често когато си говорели за нейното здравословно състояние тя плачела и травмата много я тормозела. Плачела и за това, че не може да си намери работа поради тази травма, свидетелят разяснява, че когато започнала работа като готвачка кракът й се подувал, защото имала поставено метално тяло и плака в крака си. Твърди, че кракът й е по–къс и по-дебел, което може да се установи и с просто око. Носела и ортопедична обувка. Обяснява и за яката, която ищцата носи, че била предписана от лекар при когото той я е изпратил.

 

Видно от заключението на съдебно медицинската експертиза, изпълнена от вещото лице д-р М. - експерт ортопед установява, че счупването на лявата подбедрица на ищцата е било ОТКРИТО И ТЕЖКО, че по спешност е извършена спасяваща крайника операция. През 2007 г. при лека травма е получила НОВО ПАТОЛОГИЧНО СЧУПВАНЕ НА СЪЩОТО МЯСТО, поради ОТСЛАБЕНА МЕХАНИЧНА ЗДРАВИНА НА КОСТТА, В РЕЗУЛТАТ НА ПРЕДХОДНОТО ОТКРИТО СЧУПВАНЕ при незначителна травма. След това били извършени поредица от ПЛАСТИЧНИ ОПЕРАТИВНИ ИНТЕРВЕНЦИИ И МЕТАЛНИ ОСТЕОСИНТЕЗИ.

 

От същото заключение се установява, че през годините след претърпяното ПТП ищцата е извършвала многократно рехабилитационни процедури, амбулаторно в гр. С.З. и санаториално в други възстановителни центрове, с оглед възстановяване от травмите получени при ПТП.

 

Видно от заключението на съдебно-психиатричната експертиза, изготвена от вещото лице д-р И.Г.Н. /л.85-89 от делото/, ищцата П.Г.Г. е в психогенен стрес вследствие на допълнителните ексцеси, които е получила. Стресът който е получила вследствие на допълнителните увреждания освидетелстваната Г. е й психологически.

 

Съдът възприема и кредитира с доверие заключенията на двете съдебно­медицински експертизи, тъй като същите са компетентно дадени, задълбочени и мотивирани, направени на базата на цялата медицинска документация, както и след извършени клинични прегледи на ищцата. Вещите лица посочиха, че допълнителните увреждания на ищцата са в причинна връзка с ПТП-то настъпило през 2000 г. Същото се установи и от отговорите на вещите лица-дадени в с.з. на 19.06.2012г.

 

Съдът намира,  че претендираните от ищцата неимуществени вреди – душевни болки и страдания, са в пряка и непосредствена причинна връзка с първоначалното деяние от 2000 год. на извършителя на ПТП-то, който има сключена валидна застраховка “гражданска отговорност” с ответника. Съгласно разпоредбата на чл.226, ал.1 от КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.

 

Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението следва да бъде определено съобразно принципа на справедливостта. На първо място, в съответствие с този принцип, съдът намира, че справедливото обезщетяване на неимуществените вреди изисква да се определи точен паричен еквивалент на болките, страданията и другите морални вреди, които са претърпени, търпими понастоящем и за в бъдеще от настъпилия ексцес през 2007 год. Законът дава възможност на увредения да получи удовлетворение в паричен еквивалент,  щом друго възмездие не може да получи, стига вредата му да е действителна и сериозна. Понятието справедливост не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретно обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне от съда размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат: характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. / ППВС № 4/68г. /. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение , отношенията между пострадалия и близкия , който търси обезщетението за неимуществените вреди, като всички тези обстоятелства се вземат пред вид от съда при определяне размера на дължимите обезщетения.

 

При определянето на размера на обезщетението за ищцата и прилагането на критерия за справедливост съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД следва да бъдат отчетени обстоятелствата, че на ищцата са причинени множество душевни болки и страдания и събитието е нарушило нормалния ритъм на живот на ищцата. Същата непрекъснато страда вследствие на настъпилия ексцес и постоянно търси медицинска помощ, което се установява от многобройните амбулаторни листове и етапни епикризи, които бяха разгледани по–горе.  Най-малкото същата към настоящият момент след случилото се вече е с 54% неработоспособност и за в бъдеще ще продължава да търпи болки и страдания от последиците на деянието, и от настъпилия ексцес, като пряка и непосредствена последица от същото.

 

Размерът на иска зависи винаги от действителните щети, които във всеки конкретен случай се установяват, като се вземат предвид характерът на деянието, степента на увреждане, степента на вината, последиците от деянието и всички други индивидуализиращи обстоятелства.

 

От събраните по делото доказателства се налага изводът, че ищцата е претърпял и търпи негативни преживявания, психически  и физически дискомфорт, болки и страдания, които са резултат именно от настъпилото усложнение /ексцес/ на първоначалното увреждане от 2000 год. и които бяха установени по един категоричен начин и от заключенията на съдебно-медицинската  и съдебно-психиатричната експертиза, приети като доказателство по настоящото гражданско дело, а също така и от гласните доказателства.

 

Ето защо въз основа на всички горепосочени мотиви съдът счита, че претендираното обезщетение следва да бъде определено в размер на 30000 лева с оглед на претърпените болки и страдания от ищцата вследствие на настъпилия ексцес, поради което искът следва да бъде уважен в пълният му размер. Следва да се присъди и законната лихва, считано от датата на възникване на ексцеса на първоначалното увреждане – 20.02.2007год., до окончателното изплащане на дължимите суми.

 

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски, общо в размер на 1 300 лева, съгласно представеният списък на разноските по чл. 80 ГПК, от които 300 лева, представляващи внесено от ищцата възнаграждение за изготвянето на съдебномедицинската и съдебно-психиатричната експертизи по делото, както и сумата от 1 000 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат – адв. Дина Личева от АК-гр.С.З..

 

 На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати  по сметка на Окръжен съд - гр. С.З. държавната такса съразмерно уважената част на този граждански иск, в размер на 1 200 лева.

  

        Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл.226 от КЗ във връзка с чл. 52 във вр. с чл. 45 от ЗЗД, СОС

 

                                        Р      Е      Ш      И     :

 

ОСЪЖДА ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД гр. София, с ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление: гр. София – 1000, област София, община Столична, район “Триадица”, площад “Позитано” № 5, представлявано от изпълнителните директори Р.И.Я. с ЕГН ********** и К.Р. – роден на ***г. да заплати на ищцата П.Г.Г. ЕГН ********** ***, сумата от 30 000 /тридесет хиляди лева/, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от усложнение след настъпило ПТП от 08.09.2000 година, което усложнение /ексцес/ е настъпило на 20.02.2007г.,  ведно със законната лихва върху същата сума, считано от датата на възникване на усложнението 20.02.2007г., до окончателното изплащане на дължимите суми, както и сумата от 1 300 /хиляда и триста/ лева, представляваща направените от ищцата разноски по делото.

 

ОСЪЖДА ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД гр. София, с ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление: гр. София – 1000, област София, община Столична, район “Триадица”, площад “Позитано” № 5, представлявано от изпълнителните директори Р.И.Я. с ЕГН ********** и К.Р. – роден на ***г., да заплати по сметка на СОС сумата от  1 200 /хиляда и двеста лева/, представляваща  дължимата Държавна такса, съразмерно уважената част на гражданския иск.

 

        РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2-седмичен срок от връчването му на всяка от страните с въззивна жалба чрез СОС пред ПАС.

 

 

 

 

 

 

                                                     ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :