Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 140                                     27.03.2011г.                   гр.Стара Загора

 

 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Старозагорският окръжен съд, Гражданско отделение, Четвърти състав

В публично заседание

На четиринадесети март 2013 г.

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

Секретар П.Г.

Като изслуша докладваното от съдията- докладчик Златев

гр.дело № 1051 по описа за 2012 г.

за да се произнесе съобрази следното :

 

        Производството е на основание чл.45- 49 във вр. с чл.52-53 и чл.82- 86 от ЗЗД.

 

Постъпила е Искова молба/л.2-4 от делото/ от ищцата М.В.И. ***, против ответниците Ж.М.П.- лично и като упражняващ родителските права върху непълнолетния си син- втория ответник М.П.В.- постоянно живущ ***, в момента пребиваващ във ВУИ/ПДН/- ***, и против майка му  А.Р.И.-***, в която се твърди, че ответникът Ж.М.П. ***, с посочени по-горе лични данни, с Присъда № 45/09.02.2012 г. по НОХД № 22/2012 г. по описа на Окръжен съд- гр.Стара Загора е признат за ВИНОВЕН в това, че на 12.06.2011 г. в *** умишлено е умъртвил В.С. М.- ЕГН ********** ***, като  макар  и  непълнолетен  е  разбирал  свойството  и значението  на  извършеното  и  е  могъл  да  ръководи постъпките си- престъпление по чл.115 във вр. с чл.63, ал.1, т.2 от НК, като пострадалия В.С. М. е син на ищцата- видно от представеното Удостоверение за наследници от 27.01.2012 г. от Община- ***. Счита, че по смисъла на чл.74, ал.1 от НПК е пострадала от това престъплението, което подсъдимия е извършил, и като майка и единствен родител на убития В.М.С. е претърпяла и търпи неимуществени вреди от престъплението, извършено от ответника. Покрусена е от нелепата и преждевременна смърт на сина си, от която са изминали вече 12 месеца, и до сега не може да преодолее шока от тази смърт и неизмеримата болка и скръб от загубата му. За нея като майка това остава до края на живота й. Счита, че горните обстоятелства обосновават отговорността на непълнолетния  подсъдим- ответника по чл.45 от ЗЗД, и съответно на неговите баща и майка по смисъла на чл.48 от ЗЗД, като родители и законни представители на непълнолетния извършител на престъплението, която отговорност е солидарна съгласно чл.53 от ЗЗД. Поради което за нея се поражда интерес от водене на настоящия иск, с посочените по-горе правни основания. Счита, че размерът на причинените й неимуществени вреди е в размер на  80 000 лв.(осемдесет хиляди лева), макар че животът на човека няма цена, а още по- силно това е съотносимо към отнет живот на много млад човек, какъвто е бил синът й. С оглед на обстоятелството, че деянието, с което й е била  причинена вредата е извършено от ответника на 12.06.2011 г., то от този момент до деня на завеждане на настоящия иск, върху посочената сума следва да й бъде начислена и законната лихва, до окончателното й изплащане. Затова моли да се осъдят непълнолетния ответник- извършителя Ж.М.П., заедно с родителите си/втория и третия ответници- пълнолетни български граждани/ солидарно да й заплатят обезщетение в размер на 80 000 лв.(осемдесет хиляди лева), за нанесените й неимуществени вреди- неизмеримата мъка, болка и скръб от загубата на 28 годишния й син В., които са пряка и непосредствена последица от деянието, ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането- 12.06.2011 г. до деня на завеждане  на  иска, както  и  законната  лихва  върху посочената  сума  от  деня  на  завеждане  на  иска,  до окончателното изплащане на обезщетението. Претeндира спрямо ответниците й солидарно да й заплатят направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение по приложеният договор за правна помощ и за възнаграждение на вещото лице.

Пледира чрез процесуалния си представител- адвокат/л.157, стр.1 от делото/, че моли съда да уважи предявения иск изцяло така, както е предявен по размера и счита, че е доказан по основание и размер, като го поддържа изцяло против непълнолетния първи ответник- извършител и против пълнолетния втори ответник- негов баща/на когото са предоставени за упражняване родителските права с бракоразводното Решение между родителите му/, като не поддържа изцяло първоначалната си претенция против третата ответница- майка на извършителя, тъй като на нея не са възложени за упражняване родителските права върху сина- извършител на престъплението. Заявява, че подробни съображения ще изложа в писмена защита в определения от съда срок за това. Представя списък за разноски си по делото по чл.80 от ГПК.

 

Ищцата в Писмената си защита/л.160- 161 и сл. от делото/ заявява, че поддържам предявеният граждански иск на основание чл.45, чл.48, чл.52 и чл.53 от ЗЗД, против първите двама ответници по делото- непълнолетният Ж.М.П. и неговият баща-М.П.В.-***. Моли да се уважи изцяло гражданския иск, като се осъдят  ответниците СОЛИДАРНО, като причинители на смъртта на сина й В.М.С. на 12.06.2011 г. в ***, да заплатят претендирания размер от 80 000 лв., като парично обезщетение за причинените неимуществени вреди на ищцата М.В.И. ***, ведно със законната лихва от датата на увреждането-12.06.2011г. до окончателното изплащане, както и разноските по делото в общ размер от 3 150 лв.,описани подробно по представения списък на основание чл.80 от ГПК.

Предлага съда да отхвърли предявения иск против третият ответник А.Р.И.- майка на непълнолетният ответник, като неоснователен и недоказан, поради установеното в хода на разглеждане на делото, че тя живее отделно от двамата ответници, че родителските права за сина им - непълнолетния ответник Ж.М. са предоставени по съдебен ред за упражняване на втория ответник- бащата.

Счита, че искът е доказан по основание, най-напред против първият ответник по делото- Ж.М.П., прекият причинител на смъртта на сина на ищцата, тъй като от приложеното по делото НОХД № 22/2012г. на ОС- гр.Ст.Загора и писмените и гласни доказателства по гр. дело, безспорно се установява, че на 12.06.2011г. в *** същият умишлено е умъртвил В.М.С. чрез прободно- порезно нараняване на шията с прорязване на продълговатия мозък посредством нож, като макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си. С Присъда № 45 от 09.02.2012г. по горецитираното НОХД, П. е признат за виновен по чл.115 във вр. с чл.63 ал.1,т.2 от НК и е осъден на 1 г. и 6 м. лишаване от свобода, което той вече е изтърпял в Поправителния дом- гр. Бойчиновци. С оглед на чл.45 от ЗЗД, след като непълнолетен е наказателно отговорен и признат за виновен в извършване на престъплението, той отговаря за вредите, причинени на пострадалата от престъплението- в случая на ищцата М.В..

Искът се явява основателен и против вторият ответник по делото М.П.В.- баща на първия ответник непълнолетният Ж.М.П., с оглед солидарната му отговорност като родител по чл.48 от ЗЗД във вр. с чл.51 от ЗЗД, пораждащи правото на обезщетение на пострадалото лице- ищцата.Тази отговорност е лична и представлява гражданско правна санкция за недобре изпълнен родителски дълг по възпитанието и контрола на детето си.

От гласните и писмени доказателства,приложени по делото и представени в с.з. се установи, че е изпълнен фактическият състав на разпоредбата на чл.48 от ЗЗД , а именно:

Причинителят на вредата-непълнолетният ответник е
рождено дете на вторият ответник.

От 2008г. РС- гр. Гълъбово е предоставил
упражняването на родителските права  на нег
о, като от тогава и
до сега двамата ответници живеят в едно домакинство и на един
и същи адрес в ***.

Ответникът е могъл да предотврати вредите и това най-тежко престъпление, което е извършил непълнолетното му дете, ако е изпълнил родителския си дълг за възпитание на сина си и упражнен родителски контрол. От събраните доказателства обаче се установява, че този контрол и възпитание липсва. Безспорно е, че дни преди извършеното на 12.06.2011г убийство непълнолетният ответник и баща му се скарали и той го прогонил от дома си. Не се е заинтересовал нито къде нощува детето му, нито с какво се храни, нито при кого е приютен. Това поведение на родител не е нещо изолирано за ответникът- от приложената по наказателното дело справка от Инспектор ДПС при РУ"П"- гр. Гълъбово е видно, че той проявявал слаб контрол и от преди, като дори поощрявал сина си да се бие с другите деца, поради което непълнолетният е извършител и на други противообществени прояви и престъпление преди сега извършеното .

 Намира,че предявеният граждански иск е доказан и по размер и моли да бъде уважен в пълен размер с оглед принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и константната практика на ВКС .

Справедливостта изисква пострадалата ,като майка да бъде обезщетена за претърпените от нея болки, страдания и неизмерима мъка от загубата на най-скъпият и най -близък за една майка човек- на син, който за нея това е било и нейното семейство. Връзката между тях не е прекъсвала, независимо, че по обективни причини се е наложило ищцата да заживее на село, за да изкарва прехраната си със селскостопански труд. Това се потвърждава и от показанията на разпитаните по делото свидетели Т.М., М.П. и Ив.М.. Те установяват още, че ищцата много тежко преживявала тази загуба. От деня на смъртта и до сега тя все още не можела да повярва, че това се е случило. Била е на успокоителни, не можела да води диалог, била отнесена, неадекватна, не можела да застане очи в очи с убиеца на сина й, поради което не е била в състояние да се яви лично и при разглеждане на делото.

Моли съдът в тази поредица от изредените обстоятелства да отчете и тези, изложени в назначената СПЕ по делото, която е приета.В нея вещото лице подробно е обсъдило здравословното и психично състояние на ищцата след смъртта на сина й. Установени са клинични данни за потиснато настроение. Тя често плачела, станала потисната, неспокойна, тревожна, с нарушен сън, затворена в себе си, ограничила контактите си, изолирала се от хората, не се грижела нито за домакинството си, нито за себе си, поради което значително отслабнала.

Моли съдът да има предвид преди всичко заключението на съдебнопсихиатричната експертиза,а именно:

-че и към настоящият момент у ищцата са налице достатъчно клинико-диагностични критерии, които позволяват да се приеме, че страда от умерено депресивен епизод, настъпил впоследствие на неспособността на ищцата да се реадаптира към променената ситуация и представляващ болестни промени, възникнали вследствие на внезапната смърт на нейния син. Тази загуба тя е изживяла като "шоково" състояние, което е било началната фаза на нейната скръб .

-че неспособността за справяне с тревогата и безпокойството са довели до значимо нарушение на социалното функциониране.

-че в бъдеще преживяването на скръб ще персестира, засилвайки се с висока степен на вероятност около датата на смъртта(ежегодни реакции на скръб).

-че редуцирането на негативните изживявания,свързани с депресивното разстройство ще зависи от провеждането на адекватно лечение, от което ищцата се нуждае и трябва да се проведе.

Моли съдът да отчете още, че е отнет живота на съвсем млад човек- на 29 години- т.е. в разцвета на своя живот, както и липсата на съпричиняване от страна на убития.

Всичко това подкрепя твърденията на ищцата за неизмеримата й мъка по загиналия без време син, убит от непълнолетният ответник Ж.М.П.. Тази мъка не е изживяна и досега, макар , че наближава две години от злочестата за нея дата и година.

Предвид гореизложеното, моли още веднъж да се уважи гражданския иск, ведно със законните последици от това.

 

Тримата ответници в рамките на законните 1- месечни срокове по чл.131- 132 от ГПК за всеки един от тях тримата не са подали лично или чрез процесуални представители писмени Отговор на Исковата молба, въпреки че те са били предупредени изрично от съда за последиците от това по реда на чл.133 от ГПК.

 

Тримата ответници чрез процесуалния им представител- адвокат по делото вземат становището, че становището на третата ответница А.Р.И. е, че не признава изцяло иска, тъй като родителските права през 2008г. са предоставени на бащата. Представям заверени ксерокопия на личните карти на тримата ми доверители и заверено копие на Решение № 58/26.06.2008г. по гр.д. № 62/2008г. по описа на Районен съд – Гълъбово.  Становището на М. е, че той счита, че не носи отговорност, тъй като е нямал възможност да предотврати  вредоносното деяние. Счита, че искът е прекомерно завишен. Същото е становището и на Ж.. Моля да се приемат писмените доказателства да се разпитат свидетелите. Ние водим един свидетел който молим да бъде разпитан. Водим един свидетел С.Ю.М. и моля да бъде допуснат до разпит.

Пледират чрез процесуалния си представител- адвокат, че молят да се отхвърли иска срещу майката А.И., както и спрямо другите двама ответници като прекомерни и завишени. Нямат претенции за разноски по делото.

 

В Писмената защита на тримата ответници, в рамките на дения им 7- дневен срок, същите заявяват, че :

1.Искът срещу ответницата А.И. следва да бъде изцяло отхвърлен като неоснователен и недоказан. Тя като майка на Ж.М., който е живеел при баща си, не е упражнявала родителски права над него и поради това не може да носи отговорността за вреди по чл.48, ал.1 от ЗЗД. Този факт безспорно се установява от приложеното към делото Решение № 58/26.06.2008г. по гр.д.№ 62/2008г. по описа на РС- ***, като упражняването на родителските права на детето са предоставени на бащата М.П.В.. Синът му Ж.М. е живеел при него с регистриран постоянен адрес и за двамата- в ***,, което се установява и от приложените справки по делото. В този смисъл е и практиката на ВКС, която приема, че по силата на чл.48, ал.1 от ЗЗД отговорност се носи от родителя, който упражнява родителските права и при когото детето живее- Решение № 323/09.04.2009 г. на ВКС-гр.д. № 718/2008 г. 1У-г.о. ГК. Следва да се има предвид, че такова е и становището на процесуалния представител на ищцата.

2.Становището за ответника М.В. е, че той не следва да носи отговорност за вредите по силата на чл.48, ал.З от ЗЗД. Счита, че не е бил в състояние да предотврати настъпването на вредоносния резултат, тъй като е бил в невъзможност да предвиди действията на сина си. От материалите по приложеното наказателно дело безспорно е установено, че синът му М.В. е бил далеч от мястото на инцидента и не е можел да спре сина си.

               3.Искът спрямо Ж.М. счита, че е основателен по основание с оглед хипотезата на чл.300 от ГПК, размерът
на сумата по иска е много завишена.

               4.Моли съда, ако приеме, че   иска  следва  да  бъде  уважен
солидарно против ответниците- бащата Ж.М. и сина М.П., то размерът му е прекомерно голям. С оглед събраните
по делото гласни доказателства се установява, че ищцата и покойния
й син са живели разделено от близо 4- 5 г., като тя живяла в *** при дъщеря си, а той в ***, в различни домакинства. Този факт
безспорно се установява от показанията на самата дъщеря на ищцата
св.Т.П. и от св.М. П.- протокол от 07.02.2013 г.
При това положение връзката между майка и син не е била толкова
силна, колкото се предполага и представя. Счита, че следва да се има предвид, че пострадалия е нанесъл пръв
удари на Ж.М. и след последвало сбиване между двамата.
От друга страна ищцата живее с дъщерите си и за нея има кой да се
грижи. Наистина тя е претърпяла морални вреди, но да бъдат
възмездени  в такъв  голям размер ще  бъде несправедливо, а и
практиката на съда е да се уважават подобни искове за много по-
малки суми. По делото е установено, че М.П.
има   само    част   от   наследствено   жилище    в   ***, което
обитава, пенсионер е, с нищожни доходи, възрастен и е в
невъзможност да изплаща суми за обезщетение. При това положение
ще остане без дом и без доходи за съществуване. Не може да не се
има предвид, че все пак той  отговаря по силата на закона за
действия на друго лице.

            Молят съда да са произнесе в горния смисъл.

 

След като се запозна със становищата на всяка една от страните, със събраните по делото писмени доказателства, с приложимите по казуса материално- правни и процесуални норми, и като взе предвид константната практика на съдилищата в региона по аналогични казуси, съдът счита за изяснено и доказано по несъмнен и безспорен начин следното :

 

ОТНОСНО ПРОЦЕСУАЛНАТА ДОПУСТИМОСТ НА ИСКОВЕТЕ :

Исковете са процесуално допустими, своевременно предявени, родово и местно подсъдни на настоящия първоинстанционен ОС- Ст.Загора, поради което съдът следва да се произнесе по съществото на  исковите претенции по делото.

 

ОТНОСНО МАТЕРИАЛНАТА ОСНОВАТЕЛНОСТ НА ИСКОВЕТЕ:

Видно от събраните по делото писмени доказателства- копие от Присъда № 45 от 09.02.2012г. по НОХД № 22/2012г. по описа на ОС – Стара Загора; копие от Препис-извлечение от Акт за смърт № 0070 от 13.06.2011г. на Община гр. Гълъбово; Удостоверение за наследници № 000052 от 27.01.2012г., издадено от Община гр. Гълъбово; копие от Съдебно-медицинска експертиза на труп № 190/2011г., издадена от Съдебна медицина при УМБАЛ- ЕАД - гр. Стара Загора; Удостоверение за раждане на Ж.М.П., издадено въз основа на Акт за раждане № 0058 от 10.06.1996г. от Община   Гълъбово; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на М.В.И. от 25.10.2012г.; Удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за лице Вх. № 13713 от 09.11.2012г.; Справка Вх. № 13826 от 13.11.2012г. от Кметство Славяново, Община Харманли; справка Вх. № 13824 от 13.11.2012г. от Община Харманли, ведно с 1 брой Удостоверение за декларирани данни; справка от ТД – гр. Пловдив, офис – Хасково Вх. № 13853 от 13.11.2012г.; справка Вх. № 14200 от 21.11.2012г. от ОД на МВР гр. Хасково; справка Вх. № 14346 от 26.11.2012г. от Общинска служба „Земеделие” – Харманли; писмо Вх. № 14728 от 04.12.2012г. от Община Гълъбово, ведно с Удостоверение за промяна в постоянен адрес № 923/30.11.2012г. и Удостоверение за промяна на настоящ адрес № 924/30.11.2012г., решение № 58 от 26.06.2008г., постановено по гр.д. № 62/2008г. по описа на Районен съд – Гълъбово; три броя заверени ксерокопия на личните карти на М.П.В., А.Р.И. и Ж.М.П., приключилите НОХД № 22/2012г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора; ЧНД № 610/2011г. по описа на ПАС и НОХД № 760/2011г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, писмо изх. № 11-00-81/15.02.2013 г. на Община- ***, удостоверение за декларирани данни от 15.02.2013г., 2 бр. дубликат на документ за платени данъци за 2011 г. за земя и за земя и сграда в гр. Гълъбово, 6 бр. дубликати на документи за платени данъци от 2006 г. до 2010 г., включително 2 бр. удостоверения за декларирани данни от 15.02.2013 г. за А.И. и Ж.П., писмо изх. № ПО-07-40/18.02.2013 г. на ОД “Земеделие” гр. Ст.Загора, регистър на земеделски земи, гори и земи в ГФ към 13.02.2013 г. за И.З. и В.К., писмо изх. № 11-00-88/18.02.2013 г. на Община- ***, удостоверения за семейно положение изх. № 125/18.02.2013г.,  № 126/18.02.2013г. и № 127/18.02.2013 г. на Община – Гълъбово, писмо изх. № 4/1902.2013 г. на АВ- ***, справка за лице, писмо изх. № 13530/26.02.2013 г. на ОДП – Ст.Загора, писмо изх. № 59191/01.03.2013 г. на ТД на НАП – Ст.Загора, справка за подадени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, Справка за данни за осигуряването, че непълнолетния ответник Ж.М.П., живущ ***, с влязла в законна сила осъдителна Присъда № 45/09.02.2012 г. по НОХД № 22/2012 г. по описа на Окръжен съд- гр.Стара Загора е признат за ВИНОВЕН в това, че на 12.06.2011 г. в *** умишлено е умъртвил В.С. М.- ЕГН ********** ***, като  макар  и  непълнолетен  е  разбирал  свойството  и значението  на  извършеното  и  е  могъл  да  ръководи постъпките си- престъпление по чл.115 във вр. с чл.63, ал.1, т.2 от НК. Пострадалия В.С. М. е син на ищцата съгласно Удостоверение за наследници от 27.01.2012г. от Община- ***. Майката като наследник по закон на своя починал син по смисъла на чл.74, ал.1 от НПК се явява пострадало лице от това тежко умишлено престъплението, което подсъдимия е извършил против сина й, и като майка и единствен родител на убития В.М.С. е претърпяла и продължава да търпи неимуществени вреди от престъплението, извършено от непълнолетния ответник. Покрусена е от нелепата и преждевременна смърт на сина си, от която са изминали вече повече от 12 месеца, и до сега не може да преодолее шока от тази смърт и неизмеримата болка и скръб от загубата му, което за нея като майка това остава до края на живота й.

Тези безспорно установени и доказани факти и обстоятелства обосновават отговорността на непълнолетния  подсъдим- ответника по чл.45 от ЗЗД, и съответно на неговите родители- баща и майка по смисъла на чл.48 от ЗЗД, като родители и законни представители на непълнолетния си син- извършител на престъплението, която отговорност е солидарна съгласно нормата на чл.53 от ЗЗД.

 

Видно от събраните по делото гласни доказателства- показанията на разпитаните по делото общо 4 бр. свидетели се установи следното :

Видно от показанията на свидетелката Т.М.П./дъщеря на ищцата/, майка й в момента е много зле, както и тя самата, като майка й в момента е на успокоителни. Те са живеели заедно тримата – тя, майка ми и починалия й брат. Впоследствие тя се омъжила, а те двамата останали да живеят заедно, като са живеели съвсем нормално във ведомствения апартамент, който им е бил даден от предприятието. Когато са  съкратили майка й, им дали 15- дневен срок да излязат от този ведомствен апартамент. Ищцата нямала къде да отиде да живее с брат й, и тя й предложила да отидат на село в къщата на съпруга на свидетелката, обаче брат й отказал и казал, че не иска да отиде на село, а иска да си остане в блока в града. Майка й заминала на село в къщата на съпруга й. Брат ми останал да живее във ведомствения апартамент до момента, в който се случил инцидента с него. Майка й до ден днешен още не може да повярва какво се е случило с брат й. Тя изобщо не е била добре. В момента е в къщата на село, зимно време е при тях. Тя не можела да преживее, че брат й си е отишъл на тази възраст и най-вече по този начин. В селото им има само един доктор, който от време на време й дава успокоителни хапчета. През зимния период тя я взима при себе си. Познава ответниците- извършителя, майка му и баща му още преди инцидента. Най- много тя поддържала връзка с брат си. От него тя знае, че той е бил приятел с непълнолетния ответник- извършителя, че той много често е отивал при брат й да спи при него. Майка й днес не дошла за съдебното заседание по делото, защото тя не може да застане очи в очи с убиеца на сина си. Майка й живее на село, а брат й е живеел в *** някъде около 4-5 години преди да стане инцидента.

  

          В показанията си свидетелката М. Т.В. – П./без родствени връзки със страните по делото/ сочи, че познава всички страни по делото, ищцата М. също я познава. От 1990г. живее в един и същи жилищен блок с тях и от тогава били съседи. Приятелка е на първата свидетелка Т.П.- ищца по делото и сестра на пострадалия. Тогава пострадалия, сестра му и майка му са живеели заедно, имали са нормални отношения помежду си. Ищцата открай време е самотна майка с деца. След инцидента тя е психически депресирана, на антидепресанти е, не е добре и няма как да е добре. Предполага, че лекар й ги дава тези лекарства, но знам, че взема лекарства и че не е добре. Тя е водила диалог с нея и като говори се отнася някъде. Мисли, че няма плащано парично обезщетение от ответниците на ищцата/кръвнина/ за починалия син на ищцата. Счита, че никой от това семейство не е проявил интерес и не е изказал съболезнования към ищцата- майка. Познава майката на това пострадало момче/ищцата/, 3 г. са били колежки с нея. Ищцата М. ***, Харманлийско в къщата на съпруга на дъщеря си Т. може би от 4-5 години, защото тогава дъщеря й е била още в детската градина, а сега е във 2 клас. Синът й/пострадалия/ е живеел в ***.

 

          Съгласно показанията на свидетелката И.Ж. М./без родствени връзки със страните/, съседки са с ищцата М.И., на един етаж- те живеят в ап. 2, а тя в съседния ап. 3. Докато ищцата М. работела, са си живеели заедно тримата. След това дъщерята Т. се омъжила, и майка й и брат й останали двамата в апартамента. М. си гледала детето- пострадалото момче, не са имали никакви скандали.  Преди няколко години я съкратили от работа в „Енергоремонт”. Тя постояла малко без работа, но само с неговата работа е било трудно. М. отишла да живее в селото на съпруга на дъщеря си Т.,  в с.Славяново, Харманлийско в къщата на зетя си, но не мога да кажа от колко години.и синът й/пострадалия/ ходел повечето там при нея, защото работел по камиони. След инцидента тя е видяла ищцата М. 2-3 пъти- била е неадекватна и говорела отнесено. Тя много тежко преживявала случилото се, явно надеждата й е била в него. Не знае нещо дали й е плащано от ответниците по делото.

 

         Съгласно показанията на свидетеля С.Ю./без родствени връзки със страните/, той познава всичките хора по делото, познавал е и пострадалия. Знаел е къде е живеел той, познава и неговата майка- ищцата. Преди тя е живеела при него в *** в общежитията в 45 блок, в неговия вход. Чувал е, че сега живее в някакво с.Славяново. След инцидента я е виждал в центъра на ***, тогава е изглеждала горе-долу добре, но по-състарена. Поведението й според него е горе-долу нормално, но не е приказвал много с нея и не е имал близък контакт с нея. Непълнолетния извършител- ответника Ж.П. до инцидента е живеел при баща си- пълнолетния ответник М.П.,***, без майка си- ответницата А.И..

 

            Съдът кредитира изцяло показанията на всички 4 бр. свидетели, от които само 1 свидетелка има родство с ищцата/нейна дъщеря/, а останалите са без родство и не са в някакви други особени отношения с която и да е от страните по делото, показанията им са вътрешно непротиворечиви, съответстващи помежду си, и са подкрепени изцяло от събраните по делото писмени доказателства и от приетата СМЕ по делото. Също така липсват каквито да са преки или косвени данни някой от свидетелите да е пряко или косвено материално или морално заинтересован от изхода на настоящия граждански спор по делото.

 

            Видно от заключението на приетата по делото съдебно- психиатрична експертиза/СПЕ/-/л.151, стр.1 и 2 от делото/, към настоящия момент у освидетелстваната- ищцата М.В.И.- ЕГН **********,*** са налице достатъчно клинико-диагностични критерии, които позволяват да се приема, че страда от УМЕРЕН ДЕПРЕСИВЕН ЕПИЗОД/Код по МКБ-10Р32.1/. Неспособността за справяне с тревогата и безпокойството са довели до значимо нарушение на социалното функциониране. Внезапната загуба на нейния син, освидетелстваната е изживяла като „шоково" състояние, което е било началната фаза, през която е преминала нейната скръб. След смъртта на нейния син, при освидетелстваната ищца са били налице емоционалните преживявания от негативния спектър, като: тревога, страх, гняв, емоционална притъпеност, остра скръб, чувство на празнота и безсмисленост, апатия, чувство на безпомощност, безнадеждност и потиснатост. В бъдеще преживяването на скръб ще персистира, като с висока степен на вероятност ще се засилва около датата на смъртта /ежегодни реакции на скръб/. Редуцирането на негативните изживявания, свързани с депресивното разстройство ще зависи от провеждането на адекватно лечение, което трябва да се проведе, като депресивният епизод е настъпил впоследствие на неспособността на освидетелстваното лице- ищцата да се реадаптира към променената ситуация. Депресивният епизод представлява болестни промени, възникнали вследствие внезапната смърт на нейния син.

 

Следователно от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, че е осъществен фактическият състав на разпоредбата на чл.48 от ЗЗД , а именно, че е установено и доказано по несъмнен и безспорен начин, че причинител на вредата е непълнолетният ответник, който е
рождено дете на вторият ответник. С бракоразводното Решение още от 2008г. РС- *** е предоставил
упражняването на родителските права на него на бащата, като от тогава и
до сега двамата ответници живеят в едно домакинство и на един
и същи адрес в ***. Пълнолетния ответник е могъл да предотврати вредите от това най-тежко престъпление, което е извършил непълнолетното му дете, ако е изпълнил родителския си дълг за възпитание на сина си и ако е упражнявал върху него съответния родителски контрол. От събраните доказателства обаче се установява, че такъв адекватен контрол и възпитание липсва. Безспорно е, че дни преди извършеното на 12.06.2011г. убийство непълнолетният ответник и баща му се скарали и бащата го прогонил от дома си, не се е заинтересовал нито къде нощува непълнолетното му дете, нито с какво се храни, нито при кого е приютен. Това поведение на родителя- баща не е нещо изолирано за този ответник- от приложената Справка от Инспектор ДПС- РУ"П"- гр. Гълъбово е видно, че той проявявал слаб контрол и от преди, като дори поощрявал сина си да се бие с другите деца, поради което непълнолетният е извършител и на други противообществени прояви и престъпление преди сега извършеното.

Принципът на законовата справедливост изисква пострадалата, като майка да бъде обезщетена за претърпените от нея болки, страдания и неизмерима мъка от загубата на най-скъпият и най -близък за една майка човек- на син, който за нея това е било и нейното семейство. Връзката между тях не е прекъсвала, независимо, че по обективни причини се е наложило ищцата да заживее на село, за да изкарва прехраната си със селскостопански труд. Това се потвърждава и от показанията на разпитаните по делото свидетели М., П. и М.. Те установяват още, че ищцата много тежко преживявала тази загуба. От деня на смъртта и до сега тя все още не можела да повярва, че това се е случило. Била е на успокоителни, не можела да води диалог, била отнесена, неадекватна, не можела да застане очи в очи с убиеца на сина й, поради което не е била в състояние да се яви лично и при разглеждане на делото.

Следва да се отчете и Заключението на СПЕ по делото, където вещото лице подробно е обсъдило здравословното и психично състояние на ищцата след смъртта на сина й, установени са клинични данни за потиснато настроение- тя често плачела, станала потисната, неспокойна, тревожна, с нарушен сън, затворена в себе си, ограничила контактите си, изолирала се от хората, не се грижела нито за домакинството си, нито за себе си, поради което значително отслабнала. Следователно е доказано, че и към настоящият момент у ищцата са налице достатъчно клинико-диагностични критерии, които позволяват да се приеме, че страда от умерено депресивен епизод, настъпил впоследствие на неспособността на ищцата да се реадаптира към променената ситуация и представляващ болестни промени, възникнали вследствие на внезапната смърт на нейния син. Тази загуба тя е изживяла като "шоково" състояние, което е било началната фаза на нейната скръб , че неспособността за справяне с тревогата и безпокойството са довели до значимо нарушение на социалното функциониране, че в бъдеще преживяването на скръб ще персестира, засилвайки се с висока степен на вероятност около датата на смъртта(ежегодни реакции на скръб), и че редуцирането на негативните изживявания,свързани с депресивното разстройство ще зависи от провеждането на адекватно лечение, от което ищцата се нуждае и трябва да се проведе.

 

ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА ГЛАВНИЦИТЕ НА ИСКОВЕТЕ:                Искът е доказан по основание, най-напред против първият ответник по делото- Ж.М.П., който е прекият причинител на смъртта на сина на ищцата, тъй като от приложеното приключено НОХД № 22/2012г. по описа на ОС- гр.Ст.Загора, и от писмените и гласни доказателства по настоящото гр.дело, безспорно се установява, че на 12.06.2011г. в *** същият умишлено е умъртвил В.М.С. чрез прободно- порезно нараняване на шията с прорязване на продълговатия мозък посредством нож, като макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си. С Присъда № 45/09.02.2012г. по това НОХД, непълнолетния П. е признат за виновен за извършване на тежко умишлено престъпление по чл.115 във вр. с чл.63 ал.1,т.2 от НК и е осъден на 1 г. и 6 м. лишаване от свобода, което той вече е изтърпял в Поправителния дом- гр.Бойчиновци.

Всичко това подкрепя твърденията на ищцата за неизмеримата й мъка по загиналия без време син на 29 г., убит от непълнолетният ответник Ж.М.П.. Тази мъка не е изживяна и досега, макар че наближава 2 г. от злочестата за нея дата. Отнет е живота на съвсем млад човек/на 29 г./- т.е. в разцвета на своя живот, както и е налице липса на съпричиняване от страна на убития- пострадал от деянието.

Предявеният граждански иск е доказан по основание и в значителна степен по размер, и следва да бъде уважен в почти пълен размер с оглед принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и константната практика на ВКС.

С оглед константната практика на настоящия съд по аналогични казуси, както и от константната, продължителна и непротиворечива практика на ПАС- Пловдив и ВКС- София по аналогични казуси, съдът счита, че искът се явява основателен и доказан по размера на 60 000 лв., и следва да бъде уважен до този размер, ведно със законните последици от това. В останалата част над уважените 60 000 лв. до претендираните 80 000 лв. се явява прекомерно завишен и недоказана, и следва да се отхвърли в тази му част, ведно със законните последици от това.

 

ОТНОСНО СОЛИДАРНАТА ОТГОВОРНОСТ НА ОТВЕТНИЦИТЕ :

Следва да се уважи гражданския иск, като се осъдят ответниците да заплатят дължимата сума от 60 000 лв. солидарно, тъй като тя се дължи от причинителя на смъртта на сина на ищцата- В.М.С. на 12.06.2011 г. в ***, като парично обезщетение за причинените неимуществени вреди на ищцата М.В.И. ***, ведно със законната лихва от датата на увреждането-12.06.2011г. до окончателното изплащане. С оглед на чл.45 от ЗЗД, след като като непълнолетен е наказателно отговорен и признат за виновен в извършване на престъплението, той отговаря за вредите, причинени на пострадалата от престъплението- в случая на ищцата М.В..

Искът се явява основателен и против вторият ответник по делото М.П.В.- баща на първия непълнолетен ответник Ж.М.П., с оглед солидарната му отговорност като родител по чл.48 от ЗЗД във вр. с чл.51 от ЗЗД, пораждащи правото на обезщетение на пострадалото лице- ищцата. Тази отговорност е лична и представлява гражданско- правна санкция за недобре изпълнен родителски дълг по възпитанието и контрола на детето си.

Предявения иск против третият ответник А.Р.И.- майка на непълнолетният ответник- извършител, се явява неоснователен и недоказан, поради установеното и доказано в хода на разглеждане на делото, че тя живее отделно от другите двама ответници, че родителските права за сина им- непълнолетния ответник Ж.М. са предоставени по съдебен ред за упражняване на втория ответник- бащата М.П.В.. Поради което спрямо нея искът следва да се отхвърли изцяло, ведно със законните последици от това.

 

ОТСНОСНО МОРАТОРНИТЕ ЛИХВИ ВЪРХУ ГЛАВНИЦИТЕ :

Тъй като искът е за обезщетяване на неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане, мораторните лихви върху уважения размер от 60 000 лв. се дължат солидарно от двамата осъдени ответници от датата на увреждането- 12.06.2011г. до окончателното изплащане на сумите.

 

ОТНОСНО ДЪЛЖИМАТА ДЪРЖАВНА ТАКСА ВЪРХУ УВАЖЕНИТЕ РАЗМЕРИ НА ИСКОВЕТЕ :

С оглед уважаването на иска по чл.45 от ЗЗД, на основание чл.71- 73 от ГПК двамата ответници следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят дължимата 4 % ДТ върху уважената част от исковете от 60 000 лв., в размер на 2 400 лв. по приходната сметка на ОС- Ст.Загора в обслужващата го “КТБ- АД”, клон Ст.Загора, в полза на органите на съдебната власт, в приход на ВСС- гр.София.

 

Настоящото първоинстанционно съдебно Решение може да се обжалва в 2- седмичен срок от връчването му на всяка една от  страните по делото, чрез първоинстанционния Окръжен съд- гр. Стара Загора пред въззивния Апелативен съд- гр.Пловдив.

 

Ето защо предвид гореизложените мотиви и на основание чл.45- 49 във вр. с чл.52- 53 и чл.82- 86 от ЗЗД, първоинстанционният Окръжен съд- Стара Загора

                       

                                      Р  Е  Ш И  :

 

           ОСЪЖДА ответниците Ж.М.П.- ЕГН **********, в момента пребиваващ във ВУИ/ПДН/- ***, и М.П.В.- ЕГН **********- и двамата постоянно живеещи в ***,  да заплатят солидарно на ищцата М.В.И.-***- къща, парично обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 60 000 лв./шестдесет хиляди лева/ от смъртта на сина й В.С. М.- ЕГН ********** на 12.06.2011г., ведно със законната лихва върху 60 000 лв. от датата на увреждането- 12.06.2011г. до окончателното изплащане на сумите.

 

ОТХВЪРЛЯ иска на М.В.И.- ЕГН ********** ***- къща, против :

         1.Ответницата А.Р.И.- ЕГН ********** *** за солидарно заплащане на сумата от 80 000 лв. парично обезщетяване на причинени неимуществени вреди от смъртта на сина й В.С. М.- ЕГН ********** на 12.06.2011г., ведно със законната лихва върху 80 000 лв. от датата на увреждането- 12.06.2011г. до окончателното изплащане на сумите, ведно с ответниците Ж.М.П.- ЕГН **********, в момента пребиваващ във ВУИ/ПДН/- ***, и М.П.В.- ЕГН **********- и двамата постоянно живеещи в ***, , като изцяло неоснователен и недоказан.

2.Ответниците Ж.М.П.- ЕГН **********, в момента пребиваващ във ВУИ/ПДН/- ***, и М.П.В.- ЕГН **********- и двамата постоянно живеещи в ***, , над присъдените солидарно 60 000 лв. до претендираните 80 000 лв., като неоснователни и недоказани в тази им част.

 

ОСЪЖДА ответниците Ж.М.П.- ЕГН **********, в момента пребиваващ във ВУИ/ПДН/- ***, и М.П.В.- ЕГН **********- и двамата постоянно живеещи в ***,  солидарно да заплатят дължимата ДТ- 2 400 лв./две хиляди и четиристотин лева/ по приходната сметка на ОС- Ст.Загора в обслужващата го “КТБ- АД”, клон Ст.Загора, в полза на органите на съдебната власт, в приход на ВСС- гр.София.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните, чрез ОС- Ст.Загора пред АС- Пловдив.

 

 

                                      ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :