Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 119                                    12.03.2013г.                    град С.

 

 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОС,     ІІІ ГРАЖДАНСКИ състав

   

на пети февруари 2013 година

в публично  заседание, в следния състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                               

Секретар  К.Ц.

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК УРУКОВ  

Гражданско дело № 1062  по описа за 2012 година, за да се произнесе съобрази следното :

 

            Производството е на основание чл.50 от ЗЗД във връзка с чл.45 и чл.52 от ЗЗД.

 

Постъпила е искова молба с вх.№5331/25.04.2012г. от ищцата С.Т.П. с ЕГН ********** *** , с адрес за призоваване: ****, с която моли съда да постанови решение, с което да осъди Община С., с адрес за призоваване : бул. “ Цар Симеон Велики” №107, да й заплати сумата  26 273,29 лв., от които сума в размер на 25 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от нея физически болки и страдания от психически характер, вследствие на травми, причинени й на 31.05.2008г. от падане в съоръжение – собственост на Община С., поради липса на предпазен капак на шахта, находяща се в 1р. С., **** , ведно със законната лихва,считано от датата на увреждане 31.05.2008г. до окончателното изплащане на сумата, както и обезщетение за причинени вреди от имуществен характер в размер на 1273,29 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждане 09.06.2008г. до окончателното изплащане на обезщетението.

Също моли да бъде осъден ответника да й заплати направените съдебни и деловодни разноски, включително и заплатен адвокатски хонорар.

С уточняващата си и допълваща молба вх.№ 15079/12.12.2012 год. при ОС-С. ищцата е уточнила, че общият размер на обезщетението е  на стойност  26273,29 лева, от които за причинените й вреди от неимуществен характер в размер на 25 000лв., настъпили от вещ собственост на Община С. и стопанисването й неправилно на шахта без предпазен капак, находяща се в ****, в двора на училището СОУ “ Железник “, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на увреждането 31.05.2008г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и обезщетение за причинени вреди от имуществен характер в размер на 1273,29лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 09.06.2008г. до окончателното изплащане на обезщетението.

 

След изпълнение на процедурата по размяна на книжа по чл.131, ал.1 от ГПК /2008г./, в рамките на законния 1-месечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК /2008 г./ , ответникът Община С. е подал писмен отговор по реда на чл.131, ал.2-3 и чл.132 от ГПК /2008г./ , с който моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан по съображенията изложени в този отговор. Ответникът твърди, че по отношение на посочените в исковата молба обстоятелства във връзка с подаден сигнал до органите на реда за оказване на помощ и съдействие, в конкретният случай съгласно разпоредбата на чл.2, ал.3 от ЗДвП, тяхната компетентност като контролен орган, не се разпростира върху пътища, които не са отворени за обществено ползване.

 

           След като се запозна с направените в Исковата молба претенции, със становищата на всяка една от страните по делото, със събраните по делото писмени доказателства и с приложимите по казуса материално-правни и процесуални норми, ОС-Ст. счита за изяснено и доказано следното :

 

ОТНОСНО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА :

 

Безспорно е по делото се установява от представените и приети като доказателства по делото, че така предявения иск се явява родово и местно подсъден на настоящия СОС Същият е процесуално допустим, поради което следва да бъде разгледан по съществото си в настоящото гражданско съдопроизводство.

 

          ОТНОСНО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА:

 

Безспорно установено между страните по делото е, че уврежданията на ищцата, за които се претендира обезщетението са настъпили на датата 31.05.2008 год. при падане в шахта - съоръжение- собственост на Община С., поради липсата на предпазен капак на шахтата, находяща се в гр. С., кв. „Железник", ул. „Младост" № 8 в СОУ „Железник". Същото обстоятелство се установява и от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза. В тази връзка Община С. следва в качеството си на собственик да полага грижи за поддръжката и осигуряване безопасността на съоръженията.

По делото не е налице спор за собствеността на необезопасеното съоръжение, от което са причинени вредите на ищцата. Това се установява и от разпоредбата на § 7 от ПЗР на ЗМСМА, съгласно който от влизане в сила на закона /в сила от 17.09.1991 г./ преминават в собственост на общините и изброените в същия текст държавни имоти. Т.7 на цитирания текст регламентира, че общинска собственост от влизане в сила на ЗМСМА са мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на транспортната, енергийната, водоснабдителната, канализационната, съобщителната и инженерно-защитната система, които обслужват само територията на съответната община и не са включени в уставния фонд на търговски дружества, а т. 6 определя като общински обектите на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за административните потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване.

 

Съгласно чл.11 от Закона за общинската собственост и разпоредбите на Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинската собственост на Община С. имотите и вещите - общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин.

От заключението на съдебно-техническата експертиза е видно, че процесната шахта, находяща се в двора на СОУ „Железник" е част от канализационната мрежа. Съгласно разпоредбата на чл.191, ал.1, т.1 от Закона за водите, кметът на общината контролира изграждането, поддържането и правилната експлоатация на канализационните мрежи и съоръженията за пречистване на битови отпадъчни води.

 

Въпреки, че по делото не е спорен механизма на настъпване на събитията на процесната дата 31.05.2008г., от събраните писмени и гласни доказателства се установи категорично, че около 2 ч. ищцата  и неин приятел са преминали през двора на СОУ „Железник". Поради необезопасената шахта тя паднала в същата, в резултат на което са й причинени описаните в исковата молба изключителни по тежест и брой вреди от неимуществен и имуществен характер.

Налице е неизпълнение от страна на собственика на процесното съоръжение, съставляващо част от канализационната мрежа - Община С. да изпълни задълженията си за поддръжка и ремонт на съоръжения - източник на повишена опасност /видно и от заключението на СТЕ/, както и да осигури безопасността на населението и управление на вещите общинска собственост съобразно закона и с грижата на добрия стопанин.

Вследствие на падането ищцата е получила множество наранявания и травматични увреждания. Първа помощ е оказана от ЦСМП - С., до където е транспортирана с линейка и след направени изследвания и рентгенови снимки - приета за лечение в травматологично отделение на МБАЛ АД - С.. /СМУ на живо лице № 114-11/2008 т.1 От представената Епикриза И. № 10308 е видно, че П. е приета на същата дата 31.05.2008г. в травматологичното отделение на МБАЛ АД С. с болки в двете ходила, повече вляво, с отточна лява пета, с данни за подкожен хематом, с множество охлузвания по тялото. След консултация и изследване е установено: разкъсно-контузна рана в областта на долната устна с комуникация в устната кухина, която е обработена хирургично, счупвания на 12, 22 и изкълчвания на 11 и 23 зъби. В последствие счупените зъби 12 и 22 са извадени, а след това са извадени и зъби 11 и 21. За счупването на лявата петна кост на ищцата е извършена оперативна интервенция двукратно, при която е направено под обща анестезия открито наместване на фрактурата с метална остеосинтеза. След втората операция е поставен гипс за 45 дни. Ищцата е престояла в болнични заведения за периода от 31.05.2008г. до 20.06.2008г. и от 28.07.2008 г. до 14.08.2008г. Лечението е продължено в домашни условия, като възстановителният процес отнел продължителен период от време.

Вещите лица посочват в заключенията си, че лечението в домашни условия е за срок от 4 до 6 месеца. Тези обстоятелства се установяват от представените и приети като доказателства по делото епикризи - 2 бр., съдебно-медицинско удостоверение на живо лице и заключението на СМЕ, изготвена в хода на делото. В последната експертите са посочили, че загубата на зъб 11,12,21,22 силно нарушава дъвкателната функция във фазата на отгризване и съответно говорната функция. Травматичното счупване на горните резци и наложилата се екстракция представлява избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говореното за период по-дълъг от 30 дни. Счупването на лявата пета е причинило трайно затруднение в движението на долния крайник за срок по-дълъг от 30 дни /СМУ на живо лице от 30.06.2008г./.

От показанията на разпитаните по делото свидетели К.С., С. Д. и М.Ж. се установи, че въпросният инцидент е причинил множество болки и страдания на ищцата от физически и психически характер, които продължават и към настоящия момент. Установи се, че П. е преживяла и преживява и до сега изключително тежко случилото се, което често е повод за обсъждане между близки и познати.

Свидетелят К.С. е бил заедно с ищцата по време на инцидента на 31.05.2008 г. Същият установява, че двамата са се прибирали, и за пряко решили да минат през училището кв. „Железник" - СОУ „Железник". Времето било през нощта, като нямало никакво осветление. Свидетелят посочва, че както си говорели с ищцата, изведнъж тя изчезнала. Видял, че има отворена шахта и че тя е паднала в нея. Свидетелят съобщава, че викал известно време, питал ищцата дали е добре, но не получил отговор. Уплашил се, звънил на приятели и на полицията. След пристигането на полицията, била сигнализирана пожарната служба и помощта на последната пострадалата С.П. била извадена от шахтата. Свидетелят установява, че след изваждането състоянието на момичето било доста тежко. Посочва, че същата е изпаднала в шок, не осъзнавала какво се е случило. Устата й била цялата потрошена, не можела да върви. Относно шахтата С. посочва, че е била видимо доста дълбока, около 4 м или повече. Било невъзможно въобще да се слезе вътре. Свидетелят установява, че е имало и други шахти - на другия ден и те били капаци - отворени. Направен бил репортаж от национална медия - Нова телевизия. Свидетелят посочва, че в резултат на репортажа цяла България знае за този случай. Посочва, че кадрите са запаметени в известен сайт, където е и клипчето. Относно личността на ищцата, посочва, че я познава от доста години, над 10 години. Последните 4 години се наблюдавала огромна разлика в поведението й и физическото състояние и психически. Категоричен е, че възстановителния период е отнел на П. една година и половина физически, което определя като доста време. Посочва, че процесният инцидент все още се коментира. Ищцата се натъжавала, самият свидетел също се чувствал ужасно.

Свидетелят С. е категоричен, че шахтата е в близост до училище, което е отворено, че всички хора минават от там, като няма нито един знак, който да забранява или да оповестява, че не трябва да се минава от там. Местоположението определя откъм южната страна в корпуса за ученици до 4 клас.

 

Свидетелят Д. също твърди, че е запознат със случая. Възпроизвежда хронологично какво му е известно от процесната вечер. Съобщава, че след падането на ищцата в шахтата той също е бил известен, но не е успял да отиде. Установява, че П. е имала твърдените увреждания - счупени /извадени/ зъби, счупена пета. Посочва, че ищцата се е лекувала и много трудно изживявала случилото се, като лечението продължило най-малко 6 месеца, дори година. Посочва, че ищцата се е движила с патерици 6 месеца. Относно предните четири зъби знае, че са извадени и че ищцата е с протеза. Установява, че П. се е придвижвала с помощта на приятели и познати, а спомените не е преодоляла и до сега. Според свидетеля, П. все още не е преодоляла психически и физически случилото се, тъй като е пропуснала ползи, поради травмата на крака. На свидетеля е известно, че ищцата е кандидатствала за държавна работа в полицията. Поради самото увреждане не е могла да изкара изпита, за което свид.Д. имал преки впечатления. Посочва, че инцидентът е станал обществено достояние чрез Нова телевизия.

Свид.М.Ж. познава ищцата от доста време. Като разбрали за инцидента голяма група приятели отишли на свиждане в деня след инцидента. Съобщава, че състоянието на П. нямало нищо общо с човека, който е била преди да пострада. Има преки впечатления, че ищцата дълго време не можела да се възстанови, постоянно плачела. Свидетелката била с пострадалата в болницата и се грижела за нея. Майка й и баща й са били на работа и свидетелката обслужвала ищцата с подлоги, за хранене и за всичко друго, тъй като тя не можела да се грижи за себе си. Посочва, че пострадалата имала кошмари и постоянно плачела. И след изписването била постоянно тъжна и умислена и казвала, че като заспива пред нея е дупката, където е паднала. Свид.Ж. е категорична, че не е преодолян този проблем и П. все още го преживява. Изказва предположение, че ще й пречи занапред и че ще останат завинаги спомените. Свидетелката е полицейски служител и установява, че ищцата имала голямо желание да кандидатства, но случилото се й попречило на физическата подготовка. Спомня си травмите, като посочва, че П. е била ожулена, посинена. На долната й челюст, където са избивали зъбите била зашита челюстта. Петата й претърпяла тежка операция. Коментира, че за едно младо момиче преживяването е тежко. На тази свидетелка също е известно, че новинарски екип на Нова телевизия е отразил случая. Посочва, че възстановяването в болница е отнело няколко месеца. След това доста дълго време ищцата била с патерици, а свидетелката ходила да й помага у тях. Повече от година траело това състояние. Придвижването на ищцата било първоначално с две патерици, а след това с една патерица, като постоянно е имало някой с нея. Възстановителния период отнел около година.

 

Горните гласни доказателства кореспондират със събраните писмени такива, както и не се оспорват от ответника. Същите установяват както причинените от падането в шахтата телесни увреждания, търпените физически болки, продължителността на лечението, така също и психическите страдания на ищцата в резултат на инцидента. По същество основното възражение на ответника се свежда до това, че ищцата не следвало да преминава през двора на училището, което било публична общинска собственост. Съдът счита, че това възражение се явява ирелевантно, тъй като отговорността на общината произтича не от това, че е собственик на двора на училището, а от това, че общината е собственик на процесната необезопасена шахта. Вредата е настъпила за ищцата от необезопасено съоръжение на канализационната мрежа, без значение къде се е намирало то. Друг е въпросът, че имотите публична общинска собственост /какъвто твърди ответникът че е дворът на процесното училище/ служат за ползване на всички граждани и следва да стопанисват в интерес на цялото общество. Не е налице забрана за ползването или преминаването през такива имоти от когото и да е, особено като се има предвид, че се касае до имот, предоставен за образование. Недопустимо е на такова място - в двор на средно-образователно училище, където ежедневно се намират деца, родители, учители и др.хора да са налице не обезопасени съоръжения на техническата инфраструктура - собственост на общината. Напълно неприложим към случая е цитираният от представителя на ответника Закон за движение по пътищата. Нито училищният двор, нито съоръженията на техническата инфраструктура /в случая канализационната шахта/ са свързани с движението по пътищата. ЗДвП съдържа правила относими към други казуси извън настоящия. По логиката на ответника никое лице не би могло да премине през който и да е училищен двор, тъй като същият не представлява тротоар, улица или път отворен за обществено ползване по смисъла на ЗДвП.

 

Също така следва да се отбележи, че правото на лицата на свободно придвижване по територията на Република България е регламентирано освен в основния закон — Конституцията на РБ, така също с редица международноправни и вътрешноправни актове. Факт е, че в законодателството няма нито една забранителна норма досежно възможността на което и да е лице да посещава дворове на общински и държавни училища, дворове на музеи, дворове на държавни висши учебни заведения и др. или да преминава през тях. Няма и причина за подобна забрана, тъй като тези обекти са създадени и следва да служат на цялото общество и следва да са достъпни за всеки. Различна е ситуацията при имоти частна собственост, но настоящият случай не е такъв.

В конкретиката на настоящия случай обаче е релевантен не факта дали ищцата е преминала през двора на училище, а че вредите за П. настъпват в резултат на неизправно общинско съоръжение - необезопасена шахта на канализационната мрежа. Където и да се намираше неизправното съоръжение, щом е обществено достъпно общината носи ангажимент за поддържането му в безопасен вид за обществото. Училищният двор, както се посочи по-горе, е едно общодостъпно място, на което обичайно и ежедневно присъстват деца, родители, близки, учители и всякакви други граждани. Тези обстоятелства задължават общината с още по-голям ангажимент да поддържа изправни всички елементи на техническата инфраструктура, преминаващи през територията на училището.

 

Безспорно се установява /а и не се оспорва от ответника/, че Община С. е собственика на процесното съоръжение - шахта, представляваща източник на повишена опасност, съобразно заключението на вещото лице по СТЕ, и видно от свидетелските показания, че същата е била необезопасена и с голям дълбочина - 3-4 метра. Именно в тежестта на собственика е да поддържа в безопасен за гражданите вид и състояние съоръжение на техническата инфраструктура, представляващо източник на повишена опасност или най-малко да се сигнализира наличието на опасност около необезопасеното съоръжение.

В този смисъл предявеният иск се явява доказан в своето основание.

 

Безспорно от това противоправно бездействие на ответника ищцата е преживяла тежки болки и страдания, както и завинаги в живота й остава козметичен недостатък съобразно описаните по горе травми и  страховете от самото падане.

 

С оглед така установените факти се налагат следните правни изводи:

Съобразно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен на поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Съгласно нормата на чл. 50 от ЗЗД за вреди произлезли от каквито и да е вещи отговорност носи собственикът и лицето, под чиито надзор се намират те. Нормата не определя настъпването на вредата с времеви критерии - през деня или през нощта, а говори за отговорност въобще. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. Съдът счита с оглед на гореизложеното, че вината на ответника се доказа по един категоричен начин, тъй като вещта, от която са причинени вредите на ищцата е собственост именно ответника на Община С..

В конкретния случай собствеността на съоръжението - източник на повишената опасност е установена - на Община С.. В хода на защитата си по делото, община С. не ангажира доказателства в друг смисъл и не оспори този факт. При тези обстоятелства са налице условията на чл.50, ал.1 от ЗЗД за необезопасеното съоръжение, от което е пострадала ищцата общината да понесе своята отговорност.

Предявеният иск се явява доказан не само по основанието си, но и по размера си, с оглед на следните съображения:

Съгласно чл.51 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

В конкретния случай е безспорно, че претърпените от ищцата вреди са от неимуществен характер - претърпени физически болки и страдания от психически характер, които са пряка и непосредствена последица от падането от неизправното необезопасено съоръжение - шахта без капак, собственост на Община С..

При обсъждане размера на обезщетението, което се дължи за всеки конкретен случай, съобразно разпоредбата закона и задължителната практика на Върховния съд, решаващият съд съобразяв при преценката си за справедливост обстоятелствата относно характера на уврежданията, начинът, по който са причинени, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и другите обстоятелства, които имат значение за спора. Също от значение са възрастта и личността на увредения, както и други обстоятелства, относими към конкретния случай.

Видно от материалите по делото касае се до пострадала млада жена. От показанията на разпитаните свидетели, както и от писмените доказателства по делото се установи, че същата е преживяла и продължава да преживява случилото се изключително тежко, като това преживяване е съпътствано с проблеми в общуването, затруднения в личен план, както и последващи кошмари и неприятни емоции. Променило се е общото състояние на ищцата и начина й на живот в негативен аспект, дълго време е траен възстановителния процес и липсата на възможности за нормален личен живот. Същевременно се установи, че случилото се е причинило тежки физически болки и страдания на ищцата, видно от медицинските документи, заключението на СМЕ, които са довели до оперативни интервенции за въстановяване петната кост и зашиване лицето на пострадалата след екстракцията на 4 бр. зъби. Установи се, че понастоящем П. е с протеза на мястото на извадените зъби, което само по себе си за един млад човек е безкрайно притеснително и обстоятелство, създаващо неудобство в ежедневно.

 

Ищцата П. е претендирала заплащане не само на неимуществените вреди, но и на имуществени вреди в размер на 1273,29 лева -  заплатени принудително суми в болницата за лечението й, както и за  лечение и възстановяване на счупените зъби.  Видно от представените писмени доказателства и от показанията на разпитаните в хода на производството свидетели в действителност се установява, че общата сума на имуществените вреди претърпени от ищцата възлиза на 1 273,79лв. в какъвто размер се явява и исковата претенция в тази й част.

 

По отношение на конкретния размер на обезщетението за неимуществените вреди съдът възприе следното:

 

Съгласно чл.52 от ЗЗД размерът на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. С оглед на гореизложените съображения и доводи, както и с оглед на цялостната установена и разгледана по-горе фактическа обстановка по делото съдът счита, че размерът на обезщетението за неимуществените вреди за претърпените от ищцата болки и страдания от нанесените й травми и телесна повреда следва да бъде определен на сумата от 25 000 лева. Действително, ищцата е претърпяла множество болки  и страдания, като видно от заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза, в конкретния случай и към момента на изготвяне на експертизата са налице данни за трудното възстановяване на ищцата С.Т.П...

 

От събраните по делото доказателства се налага изводът, че искът за имуществените вреди се явява изцяло основателен и доказан съобразно неговия уточнен и конкретизиран петитум и обстоятелствена част, както и искът за неимуществени вреди се явява изцяло основателен до размера на 25 000 лева, като общо следва да бъде присъдена сумата от 26 273.29 лева.

Също така следва да бъде присъдена и законната лихва върху претендираните суми за главница от 26 273,29 лева, считано от датата на увреждането – 31.05.2008г. до окончателното изплащане на дължимите суми.

 

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът  следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски  общо в размер на  4502,00 лева, от които  сумата от 1051 лева., представляващи дължимата ДТ по делото, 451 лева възнаграждение за вещите лица от комплексната съдебно-медицинска и съдебно-техническа експертизи и сумата от 3000 лева, представляваща възнаграждението за един адвокат – адв.С.Ч. ***.

          Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл. 50 от ЗЗД  във връзка с чл.45 и чл.86, ал.2 от ЗЗД, СОС

 

                                        Р      Е      Ш      И     :

 

ОСЪЖДА ответника ОБЩИНА С., с адрес гр. С., бул. «Цар Симеон Велики» № 107, да заплати на ищцата С.Т.П. с ЕГН **********,*** сумата от 26 273,29 /двадесет и шест хиляди двеста седемдесет и три лева и 29 стотинки/, от които сумата от 1 273,29лева /хиляда двеста седемдесет и три лева и 29 стотинки/, представляващи обезщетение за причинените й имуществени вреди, както и сумата от 25 000,00 лева /двадесет и пет хиляди лева/ представляваща обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата от 26 273,29 /двадесет и шест хиляди двеста седемдесет и три лева и 29 стотинки/, считано от датата на увреждането 31.05.2008г., до окончателното изплащане на дължимите суми, както и сумата от 4502,00 лева /четири хиляди петстотин и два лева/, представляваща направените от ищцата разноски по делото.

 

          РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2-седмичен срок от връчването му на всяка от страните с въззивна жалба чрез СОС пред ПАС.

 

 

 

                                                       ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :