Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 131                                20.03.2013 г.               град С.З.

 

 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОС, Гражданско отделение, Четвърти състав,

на двадесет и осми февруари 2013 година

в публичното заседание в следния състав: 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

Секретар П.Г.

като разгледа докладваното от съдията – докладчик ЗЛАТЕВ 

Гражданско дело № 1114 по описа за 2012 година, за да се произнесе съобрази следното :

 

            Производството е на основание чл.124, ал.2 от ГПК във вр. с чл.45- 49 и във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД.

            Постъпила е Искова молба/л.2- 3 от делото/ от ищците- пълнолетните български гражданки С. Ю.А. и Б.Р.С., както и непълнолетния български гражданин И.Р.С.- всички те от **, в която те заявяват, че от 1991г. първата е заживяла на съпружески начала с лицето Р. С.К.-***. От съвместното съжителство с него имала 2 деца -дъщеря Б.Р.С., родена на ***г./втората ищца/ и син И.Р.С., роден на ***г./третия ищец/. Съвместният й живот с него продължил до 04.08.2010г., когато същият починал в резултат на умишлено нанесена от ответника З.С.К./негов брат/ средна телесна повреда, изразяваща се в черепно-мозъчна травма, довела до оток и вклиняване с парализа на жизнено важни мозъчни центрове. За извършеното от отв. З.К. престъпление по чл.124, ал.1, пр.2 от НК е било образувано НОХД № 8/2011г. по описа на СОС. На 22.02.2011г. в съдебно заседание е било подписано и одобрено споразумение между подсъдимия З.К. и Окръжна прокуратура - Ст.Загора, според което същия е бил признат за виновен за причиняване смъртта на Р. С.К., и на основание чл.124, ал.1, пр.2 от НК е бил осъден на наказание “лишаване от свобода” за срок от 2 г. и 6 м., като изпълнението на наказанието е било отложено за изпитателен срок от 5 г., считано от 22.02.2011г. С оглед сключването на споразумение между подсъдимия и Окръжна прокуратура - Ст.Загора те са нямали възможност да предявят граждански иск за заплащане на обезщетение за причинените им неимуществени вреди заради смъртта на Р. К.. Съпругът й и техен баща към момента на смъртта му е бил  на 40 г., в разцвета на силите си. Семейството им живеело добре, разбирали се и взаимно си помагали. Първата от тях живяла почти 20 г. съвместен съпружески живот с него, разчитала на Р. във всяко едно отношение и като съпруг, и като глава на домакинството. Разбирали се, помагали си при отглеждане на децата. Смъртта на Р. била твърде неочаквана и жестока за тях, понесли я твърде тежко, с много мъка, още повече, че автор на деянието е бил брата на Р. - ответника З.К.. Заявяват, че вторият и третият от тях са негови рождени деца и те изключително много разчитали на неговите грижи и подкрепа. В момента на смъртта на техния баща Б. е била непълнолетна, на 17г., а И. - на 14г., и те разчитали както на моралната му подкрепа, непосредствени грижи за тях, така и на материална издръжка от него за покриване на ежедневните им нужди от храна, облекло и др. За И. смъртта на баща му била изключително тежък удар, тъй като неговото здраве е увредено от раждането му/видно от експертно решение № 1617/26.06.2008г. на ТЕЛК при МБАЛ "Проф.д-р Ст.Киркович"- гр.Ст.Загора/ той има 80% неработоспособност заради ТЛУХОНЕМОТА" - вродена тотална глухота с неразвит говор. Липсата на бащина подкрепа и грижи му се отразяват изключително тежко, останал единствен мъж в семейството, но с оглед заболяването и крехката му възраст, смъртта на баща му понася много трудно. Ответникът З.К. с действията си им причинил огромни морални вреди, като ги е лишил от морална и материална подкрепа и закрила. Същият е извършил деянието виновно, за което му било наложено наказание от Окръжен съд -Ст.Загора. За претърпените и продължаващи да търпят неимуществени вреди, предявяват против ответника З.К. граждански искове за заплащане на обезщетение на основание чл.45 от ЗЗД, както следва - за С.А. - в размер на 40 000 лв., за Б.С. - 50 000 лв., за И.С. - 60 000 лв., ведно със законната лихва върху всяка от сумите от датата на непозволеното увреждане - 04.08.2010г. до окончателното изплащане на сумите. Претендират и да им се присъдят направените по делото разноски.

Пледират чрез общия си ангажиран пълномощник по делото- адвокат В.А. от АК- Ст.Загора/л.88, стр.1 от делото/, че молят съда да постановите решение, с което да уважите предявените искове, като приеме, че същите са основателни и доказани, и да осъди ответника да заплати претендираните суми, ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на увреждането- 04.08.2010 г. до окончателното им изплащане. Молят съда да приеме, че е налице правното основание по чл.45 ЗЗД, тъй като ответникът с виновното си поведение, причинявайки смъртта на Р. К., им е причинил болки и страдания, които няма да отшумят до края на живота им и следва да бъдат парично компенсирани пострадалите. Сключено е споразумение между ОП- Ст.Загора и ответника, с което същият е признат за виновен и същото има силата на присъда, а съгласно чл.300 от ГПК тя е задължителна за настоящия състав. Събрани са писмени и гласни доказателства, в подкрепа на твърденията в иск. молба, които обосновават болките и  страданията на ищците, в резултат на извършеното престъпление. Нямат претенции за разноски по делото.

В писмената си Защита/л.89- 92 от делото/ в дадения им от съда 5- дневен срок ищците сочат, че  с определение от 22.02.2011г. по НОХД № 8/2011 г. Окръжният съд- Ст.Загора, наказателен състав, е одобрил на основание чл.384, ал.1 и ал.З от НПК постигнатото между Окръжна прокуратура - Ст.Загора и подсъдимия З.С.К. споразумение, по силата на което подсъдимият З.С.К. е признат за виновен в това, че на 04.08.2010г. в ** по непредпазливост е причинил смъртта на Р. С.К. вследствие на умишлено нанесена средна телесна повреда, изразяваща се в черепно-мозъчна травма, довела до оток и вклиняване с парализа на жизнено важни мозъчни центрове, поради което и на основание чл.124, ал.1, пр.2 от НК го е осъдил на 2 години и 6 месеца “лишаване от свобода”, като изпълнението на наказанието е отложено за изпитателен срок от 5 г. Сочат, че съгласно разпоредбата на чл.383, ал.1 от НПК постигнатото и одобрено от съда споразумение има последиците на влязла в законна сила присъда. А съгласно чл.300 от ГПК: „Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца." Ищците   Б.  Р.  С.  и  И.  Р.  С.  са  деца  и  законни наследници на починалия Р. С.К.- видно от представеното Удостоверение за наследници № 150 от 10.07.2012г., издадено от Кметство- **, община Павел баня. Ищцата С.Ю.А. е майка на ищците Б.Р.С. и И.Р.С. и жена, която е живяла на съпружески начала с починалия Р. С.К. от 1991 г. до смъртта му през 2010г. Съгласно ППВС 4/1961 г. право на обезщетение за неимуществени вреди по чл.45 ЗЗД имат „най-близките роднини като низходящите, възходящите и съпруга". С Постановление № 5 от 24.11.1969г. на Пленума н Върховния съд е допълнена т.2 от раздел III от ППВС 4/61 г. с ал.2 в следния смисъл: „Имат право на обезщетение за неимуществени вреди ...и лицето, което е съжителствувало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ...". От изложеното е видно, че право на обезщетение за непозволено увреждане вследствие причинената смърт на Р. С.К. имат и тримата ищци. Това безспорно установява допустимостта на предявените от същите субективно съединени искове с правно основание чл.45 от ЗЗД. Съгласно установената трайна съдебна практика, за да бъде уважен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, следва да бъдат установени кумулативно следните елементи: 1. деяние (действие или бездействие), 2. противоправност на деянието, 3.вреда, реално претърпяна, 4. причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието, 5. вина на дееца. По делото е приложено НОХД № 8/2011г. по описа на СОС, ведно с одобреното споразумение за прекратяване на наказателното производство съгласно чл.384 от НПК, поради което следва да се приеме за безспорно доказано по делото, че ответникът З.С.К. е виновен в извършване на противоправното деяние - причиняване на смъртта на Р. С.К., вследствие на което са причинени неимуществени вреди на неговите близки - ищци по делото. По делото са събрани гласни доказателства. Разпитаните свидетели А.Н.А., А.Н. А., Ж.И.А. установиха по категоричен и безспорен начин, че близо 20 г. ищцата С.А. е живяла на съпружески начала с покойния Р. К.. От съвместното им съжителство са родени две деца - ищци по делото, Б.С. и И.С.. Свидетелите посочиха, че починалият Р. К. е полагал изключителни грижи за семейството си, осигурявал е прехрана и издръжка на семейството, тъй като е работел, в семейството е имало разбирателство и добри взаимоотношения. След неговата смърт животът на членовете на семейството му коренно се е променил. Настъпилата смърт е била внезапна, неочаквана и твърде тежка. Р. е бил на 40 г, в разцвета на силите си и с възможност да осигурява морална и материална подкрепа и грижа за семейството си. След смъртта му ищците са били принудени да напуснат къщата, в която са живели до тогава в ** поради лошото отношение и заплахите от близките на ответника и самия него. Принудили са се да се преместят да живеят в с. Горно Сахране при роднините на ищцата С.А.. В момента те обитават една стая, ищцата С.А. не работи и няма средства за препитание. Същата е била принудена сама да се справя с отглеждането и възпитанието, издръжката и прехраната на децата, които към момента на смъртта на баща им Р. са били съответно на 17г. и 14г. Ищецът И.Р.С. има заболяване по рождение -глухонемота -вродена тотална глухота с недоразвит говор. Той е с 80% степен на увреждане, видно от приложеното по делото експертно решение на ТЕЛК. От приложения по делото социален доклад е видно, че за детето И. непрекъснато трябва да се грижи друг човек, той не е в състояние да полага сам за себе си грижи и е зависим от грижите на майка си - единствения му останал жив родител. Заболяването на детето е и допълнителна пречка майката Севлджан да не може да работи, тъй като трябва да е винаги с него, а това лишава семейството от каквито и да е доходи. Ищцата Б.С. е била на 17 години към момента на смъртта на баща й Р.. На следващата година тя се е омъжила, но предвид преживения стрес от загубата на родителя си е имала трудна бременност, а роденото от нея дете -Д.Б. С., роден на ***г. е починало преди да навърши 5 месеца - на 18.07.2012г. Разпитаните свидетели по делото установили, че ищците са понесли изключително тежко загубата на своя близък човек и покровител. Отношенията в семейството са били изключително добри. Починалият се е грижил много добре за семейството си, бил е добър човек, не е пиел и не е пушил. След неговата смърт те преживяват изключително трудно, както в материално, така и в емоционално отношение. За тях загубата на Р. коренно е променила живота им и болката и страданието, които са изпитвали и продължават да изпитват, са изключително осезателни. В същото време ответникът З.К. не е проявил капка милосърдие, човешко отношение към тях, не се интересува от тях, не ги е посещавал, не е изразил дори съжаление за причинената от него увреда на семейството. С оглед на изложените съображения молят съда да приеме, че предявените искове са основателни и доказани. Безспорно е установена вината на ответника, доказани са неимуществените вреди - болките и страданията, причинени на ищците, както и причинната връзка между тези страдания и противоправното поведение на ответника. Животът на ищците се е преобърнал коренно- в резултат на извършеното от ответника престъпление пострадалият Р. К. е получил множество травматични увреждания, изпаднал е в кома и борбата за спасяването на живота му е продължила няколко дни. Безспорно, този период на неизвестност и ежедневно възприемане на тежкото физическо състояние на близкия човек, е причинил на ищците допълнителни страдания. Обезщетяването на неимуществените вреди представлява известно компенсиране на загубеното, което не може да бъде възстановено. Основни критерии при определяне на болките и страданията, претърпени от ищците са отношенията им с починалия, мъчителното понасяне и трудното преживяване на загубата на близкия човек. Важно в случая обстоятелство е и начинът, по който е настъпила смъртта на лицето - непредизвикана от него по никакъв начин, причинена смърт от близък човек - брат на починалия. Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова именно следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се определят на принципа на справедливостта. Предвиденото в чл.52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди възмездява главно страните или загубата на морална опора и подкрепа, понесени от увредения вследствие на увреждането. Със сигурност мъката и страданията на съпругата и децата на починалия не би могла да бъде компенсирана чрез паричен еквивалент, но това е единствената форма за възмездяването им. Ето защо считам, че претендираните суми за обезщетение са справедливо определени, не са завишени. Поради това молят съда да уважи исковете изцяло в посочените в исковата молба размери, като се осъди ответника З.С.К. да заплати на ищците посочените суми, ведно със законната лихва върху всяка една от сумите от датата на непозволеното увреждане - 04.08.2010г. до окончателното им изплащане.

 

            Ответникът З.С.К. ***, в Отговора на ИМ/л.57, стр.1 и 2 от делото/ по реда на чл.131- 133 от ГПК заявява, че относно субективно и обективно съединените искове, по повод на които е образувано настоящото гр.дело № 1114/2012г., по описа на СтОС, предявените искове са по принцип допустими, и счита, че ищците следва да докажат твърдените в Исковата молба фактически обстоятелства, на които основават исковата си претенция. Исковете са с правно основание чл. 45 от ЗЗД, като посочената норма установява общото правило за поведение, което забранява да се вреди другиму, респективно задължението да се поправят вредите, които са причинени виновно. Фактическият състав на тази правна норма съдържа пет елемента, чието кумулативно наличие следва да бъде установено във всеки отделен случай, за да може да се ангажира отговорността на причинителя на вредите. Необходимо е да е налице деяние, което да е виновно и противоправно; да са налице вреди, които да бъдат в причинно - следствена връзка с това деяние. Ищците следва да установят по делото наличието на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, и следва да установят твърдените претърпени морални вреди, които да са настъпили вследствие на увреждането. В тази връзка счита, че от Исковата молба не става ясно как ищците са определили различен размер на исковата претенция за всеки от наследниците на увреденото лице. Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Разбира се, това е основен принцип на правото, който обаче не се прилага абстрактно, а съобразно конкретните обстоятелства, при които са настъпили вредите. Затова и не е налице установена съдебна практика за размера на претърпените вреди. Определящо за размера на обезщетението са претърпените болки и страдания от увредените лица във връзка с настъпилото увреждане. Ето защо, в настоящия случай предоставя на съда да определи конкретния размер на претендираното обезщетение, след като по делото се установят, респективно се ангажират доказателства относно всички конкретни обстоятелства, довели до претърпяването на неимуществени вреди от ищците от причинената смърт на общия им наследодател.

По доказателствата и доказателствените искания- не възразява да се приемат представените към исковата молба писмени доказателства и да се приложи приключилото НОХД № 8/2011 г., по описа на СтОС, и не се противопоставя да бъдат разпитани исканите от ищците свидетели.

 

Пледира лично и чрез назначения си особен представител- адвокат по реда на ЗПП/л.88, стр.1 от делото/, че не оспорва фактите, изложени в иск. молба, относно случилото се и причинената смърт на неговия брат, които покриват състава на чл.45 от ЗЗД. Изразява съжаление за стореното. Становището на доверителя ми е, че болките и страданията, които е причинил на семейството на неговия брат не могат да се обезщетят с исканите суми. Счита, че размера е много висок, моли за справедливо решение. Положението на семейството – ищци по делото, е тежко. Касае се за съпруга и две деца, но търсените суми в посочените размери счита за прекомерни. Подробно ще изложа съображения в писм. защита. Поддържа казаното от адвоката му и няма възможност да плати, като съжалява за това, което е направил.

 

Не е представил нито лично, нито чрез назначения си процесуален представител- адвокат писмена Защита в дадения му от съда 7- дневен срок.

 

            След като се запозна с направените в Исковата молба претенции, със становищата на всяка една от страните по делото, със събраните по делото писмени доказателства и гласни и с приложимите по казуса материално-правни и процесуални норми, ОС-Ст.Загора счита за изяснено и доказано следното :

 

            ОТНОСНО ПРОЦЕСУАЛНАТА ДОПУСТИМОСТ НА ИСКОВЕТЕ :

            Исковете са процесуално допустими, своевременно предявени, родово и местно подсъдни на настоящия първоинстанционен ОС- Ст.Загора, поради което съдът следва да се произнесе по съществото на  исковите претенции по делото.

 

 

            ОТНОСНО МАТЕРИАЛНАТА ОСНОВАТЕЛНОСТ НА ИСКОВЕТЕ:

Видно от събраните по делото писмени доказателства/л.80, стр.1 от делото/ – експертно решение №1617/26.06.2006г., удостоверение за наследници № 150/10.07.2012г. на Населено място- **, Община- гр. Павел баня, удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 398/09.07.1996г. на Община- гр. Казанлък, удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 143/18.02.1993г. на Община- гр. Казанлък, удостоверение изх. № 157/18.07.2012г. на Кметство **, писмо изх. № 11-04-11007/30.07.2012г. на Община – Ст.Загора, писмо изх. № 104-1/13.08.2012г. на Кметство **, молба от З.К. от 27.08.2012г., декларация от 27.08.2012г., служебна бележка изх. № 1175/22.08.2012г. на Агенция по заетостта, писмо изх. № 5366-1/19.09.2012 г. на Община – Павел баня, писмо изх. № 30347/20.09.2012г. на РУП – Казанлък, писмо изх. № ПО-06-321/21.09.2012г. на ОД “Земеделие” гр. Ст.Загора, писмо изх. №11-04-13482/21.09.2012г. на Община – Ст.Загора, писмо изх. № УД003822/18.09.2012 г. на Община – Ст.Загора, писмо изх. № ПО-09-244/21.09.2012г. на ОДЗ – Ст.Загора, удостоверение изх. № 7404000608/24.09.2012г., удостоверение изх. № 1544/01.10.2012г. на АВ – Ст.Загора, писмо изх.№ 240331200203736/28.09.2012г. на НАП – Пловдив, уведомително писмо изх. № 3227/12.10.2012г. на АК-Ст.Загора, писмо рег. № 65546/05.11.2012г. на ОДП – Ст.Загора, отговор на иск. молба от 23.11.2012г. от адв. П., молба изх. № ЗД-11-0376/23.01.2013г. на ДСП – Казанлък, социален доклад, пълномощно, амб. листове №№  164/23.01.2013г., 128/21.01.2013г. и 166/21.01.2013г., приключилото НОХД № 8/2011г. по описа на ОС – Ст.Загора, на 22.02.2011г. в открито съдебно заседание по НОХД № 8/2011г. по описа на ОС – Ст.Загора, е било подписано и одобрено съдебно споразумение между подсъдимия- ответника З.К. и Окръжна прокуратура - Ст.Загора, според което същия е бил признат за виновен за причиняване смъртта на Р. С.К./общ наследодател на ищците/, и на основание чл.124, ал.1, пр.2 от НК му е било наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от 2 г. и 6 м., като изпълнението на наказанието е било отложено за изпитателен срок от 5 г., считано от 22.02.2011г. С оглед сключването на споразумение между подсъдимия и Окръжна прокуратура - Ст.Загора, ищците не са имали процесуална възможност да предявят своите граждански искове за заплащане на парични обезщетения за причинените им неимуществени вреди в резултат на смъртта на Р. К..

 

Видно от събраните по делото гласни доказателства/л.80- 81 от делото/- показанията на общо 3 бр. свидетели, се установява следното :

Свидетелят А.Н./брат на ищцата/ заявява, че познава всички ищци, тъй като първата ищца С. му е сестра, а  другите двама ответници са й деца и са му племенници. Баща на двете деца/ответници/ е убития Р. С.К.. З.К. не е баща на никое от децата, и доколкото знае ответникът З.К. ***. Ищцата и пострадалия са живели общо около 20 г. като семейство, като с Р. са живеели добре, разбирали са се като мъж и жена. Р. работел на частно. Официален граждански брак не са били  сключили. Ответниците трудно го преживели смъртта му, живеят ден за ден, в мъки, няма кой да им помогне в живота. Пострадалия оставил двете деца, като ответникът З.К. не е помагал с нищо, той не се интересува дори как живеят. Р. приживе се грижел за тях, дори много ги галеше, купуваше им телефони, дрехи. Ответниците живеели в неговото село в **, където са имали самостоятелен дом. Сега други хора живеят там. Продали са си къщата, защото са ги заплашвали. Пострадалият работил като овчар, като по няколко месеца е работел. Ходели са да събират орехи, череши и други. Съпругата му/първата ищца/ работела в една фирма в гр. Казанлък. Дъщерята Б. се оженила, след като починал баща й. Момчето се казва И.- то е по рождение глухонямо и в момента го успокояват с лекарства, за да не буйства. Скоро го водили на доктор, изписали му лекарства, започнал да има високо кръвно и му давали лекарства. Той не можел да се грижи сам за себе си. За всичко го обслужва майка му- първата ищца. Той се хранел сам, той нямал физически проблем, само е глухоням и не работи в момента. Сега той ги приютил в една стаичка и в другата стаичка живее той, майка му и баща му. В трудни условия са ответниците, но намират начин да просъществуват.

Свидетелката А.Н./сестра на първата ищца/ заявява, че много добре са живеели ответниците до смъртта на Р., имали са животни. Разболял се е малкия син И., дъщеря им Б. се оженила, детето й починало. Тя е болна – диабетик. Ответникът З.К. не им е помагал с нищо, като го срещне и само й се хилил. Тя живее в **, ответникът З. ***. В ** е живяла сестра й/ищцата С./ до м.08.2010 г., след като починал мъжа й. Много трудно се оправят след това, тя е безработна, много е трудно, помагали са им с каквото могат. Работели са Р. и С.. Хубаво са живеели, пострадалият нито е пушел, нито е пиел. Съседи са с ответника и се заканвали да бият и нея, искали да й чупят краката и на децата се канели. Ищцата С. не работела, защото синът й И. не говори, без нея не може да се оправя и буйства. Децата все плачели, болни били. Живеели в една колиба, неспокойно, трудно. В ** са си били  купили къща, живеели в техен дом. Дъщерята Б. тогава не е била женена, когато починал баща й, после се е оженила. Момчето И.  не може да говори, нито чува, и не може да работи. Сам не може да се обслужва.

Свидетелката Ж.И.А./ищцата е сестра на мъжа й/ заявява, че хубаво си живеели ищците и пострадалия до смъртта му. Много трудно преживели смъртта му, много трудно живеят сега. Майката С. се грижи за сина си И., и тя не работи никъде. От 1991г. са живели ищцата и пострадалия заедно, тя е 15 г. съм снаха при тях и те имали две деца. Самата тя живее в **, преди това е живеела в **. Ответника З. тя познава по физиономия- той нищо не е носил, не им е помагал, не им е давал дрехи на ответниците. В ** живеели преди това цялото семейство, имали са две стаи. Ищците се страхували да се върнат там, защото този, който е ударил пострадалия/ответника/, се е заканвал, че и тях ще убие, а тя с мъжа й ги приютили. Едната стая до тях е с дъски и те живеят при тях.

 

            Съдът кредитира изцяло показанията и на тримата свидетели, макар че те са в близки родствени отношения с ищците и с пострадалия, тъй като показанията им са вътрешно непротиворечиви, съответстват едни на други, подкрепят се от събраните по делото писмени доказателства, и липсват по делото каквито и да са данни те да са лично заинтересовани от изхода на настоящото дело.

 

            Поради което съдът счита за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин, че от 1991г. първата ответница С.Ю.А. е заживяла на съпружески начала с лицето/пострадалия/ Р. С.К.- ЕГН ********** ***. От съвместното им съжителство те имали 2 деца -дъщеря Б.Р.С., родена на ***г./втората ищца/ и син И.Р.С., роден на ***г./третия ищец/. Съвместният им живот с пострадалия продължил до 04.08.2010г., когато същият починал в резултат на умишлено нанесена от ответника З.С.К./негов брат/ средна телесна повреда, изразяваща се в черепно-мозъчна травма, довела до оток и вклиняване с парализа на жизнено важни мозъчни центрове. За извършеното от подсъдимия/ответника/ З.К. престъпление по чл.124, ал.1, пр.2 от НК е било образувано НОХД № 8/2011г. по описа на СОС,като на 22.02.2011г. в открито съдебно заседание е било подписано и одобрено съдебно споразумение между подсъдимия З.К. и Окръжна прокуратура - Ст.Загора, според което същия е бил признат за виновен за причиняване смъртта на Р. С.К./наследодател на ищците/, и на основание чл.124, ал.1, пр.2 от НК е бил осъден на наказание “лишаване от свобода” за срок от 2 г. и 6 м., като изпълнението на наказанието е било отложено за изпитателен срок от 5 г., считано от 22.02.2011г. С оглед сключването на споразумение между подсъдимия и Окръжна прокуратура - Ст.Загора ищците са нямали процесуална възможност да предявят граждански искове за заплащане на обезщетения за причинените на ищците неимуществени вреди заради смъртта на общия им наследодател Р. К., който към момента на смъртта му е бил  на 40 г. възраст, в разцвета на силите си. Семейството им живеело добре, разбирали се и взаимно си помагали. Първата ищца живяла почти 20 г. съвместен фактически съпружески живот с него, разчитала на Р. във всяко едно отношение и като съпруг, и като глава на домакинството. Разбирали се, помагали са си при отглеждане на децата и поддържането на домакинството им. Смъртта на Р. е била твърде неочаквана за ответниците, те са я понесли твърде тежко, с много мъка, още повече, че автор на деянието е бил брата на пострадалия Р. - ответника З.К.. Втория и третия ответник са рождени деца на пострадалия и те изключително много са разчитали на неговите грижи и подкрепа. В момента на смъртта на техния баща дъщерята Б. е била непълнолетна- на 17г., а синът И. - на 14г. Поради което те са разчитали както на моралната му подкрепа,така и на непосредствени грижи за тях, включително и на материална и финансова издръжка от него за покриване на ежедневните си нужди от храна, облекло, отопление и др. За ответника И. смъртта на баща му е била изключително тежък удар, тъй като неговото здраве е увредено още от раждането му/видно от експертно решение № 1617/26.06.2008г. на ТЕЛК при МБАЛ "Проф.д-р Ст.Киркович"- гр.Ст.Загора/, той има доказана 80% неработоспособност заради ТЛУХОНЕМОТА"- вродена тотална глухота с неразвит говор. Липсата на бащина подкрепа и грижи му се отразява изключително тежко, останал е единствен мъж в семейството и домакинството, но с оглед заболяването и ниската му възраст, понася много трудно смъртта на баща си- пострадалия.

Следователно ответникът З.К. с действията си е причинил на всеки един от тримата ответници огромни морални вреди, като ги е лишил от морална и материална подкрепа и закрила с оглед настъпилата смърт на пострадалия Р. К./негов брат/. Същият е извършил деянието виновно, за което му било наложено наказание от Окръжен съд -Ст.Загора.

Тъй като претърпените неимуществени вреди са установи и доказани по вид и основание, и следва да бъдат съответно парично обезщетени п отношение на всеки един от тримата ответници, на самостоятелно фактическо и правно основание по смисъла на чл.45 и сл. от ЗЗД.

 

            ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА ПАРИЧНИТЕ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ :

            Вземайки предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъждайки становищата на всяка една от страните и съобразявайки се с личността и имущественото състояние на страните по делото, съобразявайки се с постоянната и непротиворечива практика на ОС- Ст.Загора, ПАС и ВКС- София по аналогични казуси, съдът счита, че за претърпените от всеки един от тримата наследници на пострадалия/тримата ищци/ болки и страдания от загубата на убития от ответника, и за парично компенсиране на тези претърпени и доказани неимуществени вреди, ответникът- извършител дължи на всеки един от тях парично обезщетение в размер на по 30 000 лв.

            Независимо от това, че първата ищца е била пълнолетна към момента на смъртта и че не е имала сключен граждански брак с пострадалия, съдът счита, че болките и страданията не са свързани с официалната форма/сключен граждански брак/ или с неофициалната форма/фактическо съжителство без сключен официален граждански брак/, е се основават на чувствата и взаимоотношенията на ищцата и на пострадалия, докато е бил жив. С оглед добрите им взаимоотношения, наличие на 2 общи деца/другите двама ответници/ и с оглед извършеното деяние от брата на пострадалия/ответника/, съдът счита, че паричното обезщетение в размер на 30 000 лв. е напълно законосъобразно, обосновано и правилно, и следва да се уважи в този размер.

            По отношение на втората ответница- дъщеря на пострадалия и на първата ищца, и племенница на извършителя- ответник, която към датата на деянието е била още непълнолетна, съдът счита, че парично обезщетение в размер на 30 000 лв. също е напълно законосъобразно, обосновано и правилно, и следва да се уважи в този размер.

            По отношение третия ответник- син на пострадалия и на първата ищца, и племенница на извършителя- ответник, който към датата на деянието и понастоящем е още непълнолетен, въпреки наличието на вродено заболяване и висок процент трайна неработоспособност  съгласно ТЕЛК, видът и размерът на паричното обезщетение е за причинените от деянието на ответника на него болки и страдания от загубата на родителя му, а не е парична помощ за обслужването му с оглед вроденото му заболяване. Поради което съдът счита, че парично обезщетение в размер на 30 000 лв. също е напълно законосъобразно, обосновано и правилно, и следва да се уважи в този размер.

            В останалите части предявените искове над уважените размери от по 30 000 лв. за всеки един от тримата ищци, до претендираните от тях съответно 40 000 лв., 50 000 лв. и 60 000 лв. следва да се отхвърлят, като неоснователни и недоказани до тези размери, ведно със законните последици от това.

 

            ОТНОСНО ЗАКОННИТЕ ЛИХВИ ВЪРХУ ПРИСЪДЕНИТЕ ГЛАВНИЦИ НА УВАЖЕНИТЕ ЧАСТИ ОТ ПАРИЧНИТЕ ИСКОВЕ :

            Тъй като с престъпното си поведение ответникът е причинил на всеки един от тримата ищци съответните болки и страдания в резултат от причинената средна телесна повреда, в резултат на която е настъпила смъртта на пострадалия- неговия брат Р. К., на основание чл.45 и сл. във вр. с чл.84, ал.2 от ЗЗД той дължи на ищците по- горе определените суми за парични обезщетения, ведно със законните лихви върху всяка от тях от датата на увреждането- 04.08.2010г. до окончателното изплащане на сумите.

 

            ОТНОСНО ДЪЛЖИМАТА ДЪРЖАВНА ТАКСА ВЪРХУ УВАЖЕНИТЕ ЧАСТИ ОТ ИСКОВЕТЕ :

            Предвид на гореизложеното ответникът дължи съответната Държавна такса/ДТ/ 4 % върху уважената част от паричните искове против него, в размер на общо 4 800 лв., която следва да бъде осъден да заплати в полза на органите на съдебната власт, в приход на ВСС- гр.София. 

 

            ОТНОСНО ОБЖАЛВАЕМОСТТА НА РЕШЕНИЕТО :

            Настоящото първоинстанционно съдебно Решение може да се обжалва в 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните, с въззивна жалба чрез настоящия първоинстанционен ОС- Ст.Загора, пред въззивния му ПАС.

 

            Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание  чл.124, ал.2 от ГПК във вр. с чл.45- 49 и във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД, първоинстанционният Окръжен съд- гр.С.З.

 

Р      Е      Ш      И     :

 

 

          ОСЪЖДА ответника З.С.К.- ЕГН ********** *** да заплати на всеки един от тримата ищци- всички те от **, **  парични обезщетения за претърпените болки и страдания от причинената умишлено нанесена средна телесна повреда на 04.08.2010г. в **, , от която е последвала по непредпазливост смърт на брат му Р. С.К.- ЕГН **********,***, както следва :

          1.На пълнолетната ответницата С.Ю.А.- ЕГН **********- в размер на 30 000 лв./тридесет хиляди лева/.

          2.На пълнолетната вече ответница Б.Р.С.- ЕГН **********- в размер на 30 000 лв./тридесет хиляди лева/.

          3.На непълнолетния ответник И.Р.С.- ЕГН **********- в размер на 30 000 лв./тридесет хиляди лева/.

 

 

ОТХВЪРЛЯ исковете на всеки един от тримата ищци  против ответника за заплащане на всеки един от ищците парични обезщетения за претърпените болки и страдания от причинената умишлено нанесена средна телесна повреда на 04.08.2010г. в **,   по непредпазливост смърт на брат му Р. С.К.- ЕГН **********,***, като неоснователни и доказани в тази им част, както следва :

          1.На пълнолетната ответницата С.Ю.А.- ЕГН **********- над претендираните 40 000 лв. до присъдените й 30 000 лв.

          2.На пълнолетната вече ответница Б.Р.С.- ЕГН **********- над претендираните 50 000 лв. до присъдените й 30 000 лв.

          3.На непълнолетния ответник И.Р.С.- ЕГН **********- над претендираните 60 000 лв. до присъдените му 30 000 лв.

 

 

          ОСЪЖДА ответника З.С.К.- ЕГН ********** *** да заплати върху уважените части от исковете против него дължима ДЪРЖАВНА ТАКСА в размер на общо 4 800 лв./четири хиляди и осемстотин лева/ в полза на органите на съдебната власт в приход на ВСС- гр.София.

 

 

          РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните с въззивна жалба чрез Окръжен съд- гр.С.З. пред Апелативен съд- гр.Пловдив.

 

 

                                                ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :