Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 134                                           21.03.2013 г.                     град Стара Загора

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД       ТРЕТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

На двадесет и втори февруари                                                          2013 година

в открито заседание, в следния състав:           

                                                                       

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ

                                                           

Секретар: М.Т.,

Прокурор………………………,

като разгледа докладваното от съдията – докладчик Трифон Минчев гражданско дело № 1176 по описа за 2012 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е на основание с правно основание чл. 108 от ГПК, във вр. с чл. 25, ал. 1 и чл. 42, б.”б”. от ЗН. 

 

С Искова молба вх. № 14446/27.11.2012 г. К.Г.К. е предявила против В.И.П. искове по чл. 25, ал. 1 и чл. 42, б.”б”, пр.2 от ЗН и съответно по чл.108 от ЗС, по отношение на недвижим имот - апартамент в *** Ищцата твърди, че саморъчното завещание въз основа на което ответницата черпи права е нищожно, тъй като датата на неговото съставяне е поставена след подписа. С оглед и на твърдението на ответната страна, изразено в отговора на исковата молба, че същата е във владение на процесния имот счита, че се явява основателна претенцията по чл. 108 от ЗС, тъй като е законен наследник на Л. И.К.. Моли предявените искове да бъдат  уважени, като и бъдат присъдени направените по делото разноски. Представя писмена защита.

 

Ответникът  В.И.П., чрез адв. Ал. Ж. заявява, че искът е процесуално допустим, но неоснователен, тъй като процесното завещанието не е нищожно. Счита освен това, че ищцата не е в пълен размер собственик на този имот. Моли да се отхвърли предявения иск и да и бъдат присъдени направените по делото разноски. Представя писмена защита.

 

Съдът, като обсъди представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

          

            Видно от протокол от 05.04.1976 г. по гр.д. № 628/76 г. по описа на Старозагорския районен съд, Л. И.К. е получила в свой дял съгласно разпоредбата на чл. 288, ал.2 от ГПК процесния недвижим имот.

 

            От представеното по делото удостоверение за наследници изх. № 4337/04.10.2012 г. на Община Стара Загора се установява, че Л. И.К. е починала на 02.10.2012 г. и е оставила за наследник ищцата по делото К.Г.К..

 

Със завещание съставено на 15.12.2011 г. в гр. Стара Загора, Л. И.К. е завещала на В.И.П. ***. На същата е завещала и сумите които има в Първа инвестиционна банка и Пощенска банка в Стара Загора. Завещанието е обявено с Протокол от 03.12.2012 г. рег. № 2566/2012 г. на нотариус Искра Тотева с рег.№ 086 на НК.

 

            Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

 

Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗН саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, на която е съставено, и да е подписано от него, за да породи предвиденото в закона правно действие. С оглед това датата е един от съществените реквизити на саморъчното завещание и е налице, ако завещателят е посочил деня, месеца и годината на съставянето на завещанието. Няма значение, дали е поставена в началото или в края на документа, дали е изписана цифрово или се извлича от текста на документа. Задължително е обаче да е преди подписа. Изискването за означение на датата, на която е съставено завещанието, е императивно, тъй като само въз основа на посочената в завещанието дата може да се извърши преценка за поредността на няколко последователно съставени завещания, последиците от отменяването на някое от тях, както и наличието на завещателна дееспособност на соченото като автор на завещанието лице. За да бъде редовен реквизит на завещанието, датата на изготвяне следва да е обозначена при съставянето му, т. е. следва да бъде елемент от текстовото съдържание, преди подписа. Изискването на закона по отношение на трите елемента - дата, съдържание и подпис, е равностойно за формалната действителност на завещанието като едностранна разпоредителна сделка и в нормата на чл. 25, ал. 1 от ЗН е дефинирана поредност, която да не даде възможност датата да бъде добавяна в последствие, включително от самия завещател. Щом е поставена след подписа, датата не е елемент от съдържанието на изявлението в изискуемия по чл. 25, ал. 1 от ЗН смисъл. /Решение № 343 от 1.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1147/2010 г., I г. о./

 

В конкретния случай процесното завещание е написано на бял лист, като в съдържанието му няма означение на датата, на която е съставено. Документът, който го материализира има дата – 15.12.2011 г., но тя очевидно е поставена след подписа на завещателя, на следващия ред на листа в противоположната му най-лява част, като е изписана по следния начин: (ден/месец/година), деня и годината с арабски, а месеца - дек.. Както се посочи и по-горе обаче завещанието е строго формален акт. Поради това, за да бъде негов редовен реквизит - датата на изготвянето му следва да е обозначена при съставянето му и да е елемент от текстовото му съдържание, преди подписа на завещателя. Изискването на закона по отношение на трите елемента - дата, съдържание и подпис, е равностойно за формалната действителност на завещанието, като едностранна разпоредителна сделка и поради това в нормата на чл. 25, ал. 1 от ЗН е дефинирана задължителна поредност, която да не даде възможност датата да бъде добавяна впоследствие, включително от самият завещател. А щом в случая е очевидно, че датата в процесното завещание е поставена след подписа, тя не е елемент от съдържанието му в изискуемия се от чл. 25, ал. 1 от ЗН – смисъл, което е равнозначно на липсата й, защото формата не е била спазена в един от задължителните й елементи, без да има значение дали съзнателно или поради небрежност. А липсващата дата може да бъде попълнена само ако в самия текст на завещанието има данни, от които без никакво съмнение да може да се установи същата или да се попълни липсващият неин елемент, като само тогава завещанието не е нищожно. Недопустимо е обаче попълването на датата да стане въз основа на данни, стоящи извън завещанието, включително и с неговото обявяване. Тази недопустимост следва от строго формалния характер на саморъчното завещание и поради особеното значение на датата му.

 

След като в случая е очевидно от една страна, че поставената след подписа дата – 15.12.2011, не е елемент от съдържанието на изявлението в процесното завещание в изискуемия се от чл. 25, ал. 1 от ЗН – смисъл, което е равнозначно на липсата й, която не може да бъде попълнена защото в самия текст на това завещание няма никакви данни, от които без съмнение да може да се установи датата, на която е съставено, а от друга страна е недопустимо попълването й да стане въз основа на данни, стоящи извън това завещание,   това завещание е нищожно на основание на чл. 42, б. „б”, пр. 2 от ЗН – поради неспазване по същество на изискването по чл. 25, ал. 1 от ЗН за означение на датата на неговото изготвяне в неговия текст, преди подписа на завещателя. А след като това е така, посочения в това нищожно завещание заветник В.И.П., не е придобила въз основа на него завещания и процесен апартамент. Поради тази причина, следва да се уважи предявеният от ищцата иск за обявяване на саморъчното завещание за нищожно.

 

При тези установени по делото обстоятелства съдът намери, че и предявеният ревандикационен иск е основателен. Съгласно чл. 108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. По делото се установи от една страна, че с протокол от 05.04.1976 г. по гр.д. № 628/76 г. по описа на Старозагорския районен съд Л. И.К. е получила в свой дял процесния недвижим имот. От друга страна от представеното по делото удостоверение за наследници се установи, че след смъртта и, Л. И.К. е оставила като единствен наследник ищцата К.Г.К.. Следователно ищцата е собственик на процесния имот по наследяване по закон. В същото време по делото е установено още, че ответницата владее изцяло апартамента към датата на приключване на устните състезания. Следователно ответницата владее без основание по смисъла на чл. 108 от ЗС процесния имот, защото последния е собственост на ищцата.

 

Ето защо съдът намери, че следва да уважи предявеният от ищцата иск за обявяване на саморъчното завещание за нищожно, както и предявения ревандикационен иск, като признае за установено по отношение на ответницата, че ищцата е собственик на процесният апартамент и се осъди ответницата да и предаде владението на същия, което осъществява без основание.

 

При този изход на делото следва да бъде осъдена ответницата да заплати на ищцата направените разноски по делото в размер на 5996,16 лв..  

 

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО, на основание чл. 42, б."б", във вр. с чл. 25, ал.1 от ЗН, завещателно разпореждане в саморъчно завещание от 15.12.2011 г., обявено с Протокол от 03.12.2012 г. рег. № 2566/2012 г. на нотариус Искра Тотева с рег.№ 086 на НК, с което Л. И.К. е завещала на В.И.П. ***.

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.И.П. с ЕГН ********** ***, че К.Г.К., ЕГН ********** ***, е собственик по наследяване по закон на следния недвижим имот: апартамент ***, представляващ самостоятелен обект в сграда с предназначение жилище, апартамент с идентификатор 68850.515.198.1.8 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД -18-65/30.05.2008 г. на ИД на АГКГ с адрес: *** с площ 95,74 кв.м, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.515.198, при съседи, самостоятелни обекти на същия етаж: 68850.515.198.1.7, 68850.515.198.1.22, под обекта – 68850.515.198.1.6, над обекта: 68850.515.198.1.10, като прилежащата част към самостоятелния обект е таванско помещение с площ от 8,00 кв.м. и ОСЪЖДА В.И.П., да предаде на К.Г.К. владението на посочения имот, който владее без основание.

 

ОСЪЖДА В.И.П. с ЕГН ********** ***, да заплати на К.Г.К., ЕГН ********** ***, направените разноски по делото в размер на 5996,16 лв..

 

            РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на всяка от страните с въззивна жалба чрез Окръжен съд Стара Загора пред Апелативен съд гр. Пловдив.

 

 

           

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :