Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 107 …………………..06.03.2013 година……………Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На шести февруари……………………………………………………..Година 2013              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                               

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                                                                        

                        

 

Секретар П.В.……………..………………………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1008……...по описа за 2013………..…година.

 

        Обжалвано е решение № 1069 от 22.10.2012 г., постановено по гр.дело № 944/2012 г. на Старозагорския районен съд в частта, с която е постановено на основание чл.33, ал.2 ЗС изкупуване в полза на Д.Г.Т. на продадената с договор за покупко-продажба на недвижим имот от 14.09.2010 г., материализиран в нот.акт № …, том …, рег.№ …, дело № …г., 1/3 ид.част от дворно място, находящо се в с.Казанка, община Стара Загора, с площ 438 кв.м, съставляващо ПИ № 167 в кв.16, при граници: от три страни - улици, ПИ №163, заедно с построените в него жилище, гараж и всички подобрения в имота, при цена …лв.

 

        Въззивниците Н.Д.П., Светлана Г.А. и Н.Х.А., чрез пълномощника си по делото адв.Т.Д. считат, че решението в обжалваната му част е неправилно, необосновано и  незаконосъобразно. Молят същото в тази му част да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен поради неспазване на срока по чл.33, ал.2 ЗС. Претендират за разноските по делото. Подробните съображения, изложени във въззивната жалба, са докладвани в с.з. Представена е и писмена защита.

        Въззиваемият Д.Г.Т., чрез пълномощника си адв.Д. М. счита, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение, а решението на районния съд да бъде потвърдено. Претендира за разноските във въззивната инстанция. Подробните съображения, изложени в отговора по чл.263, ал.1 ГПК, са докладвани в с.з.       

       

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемия, намери за установено следното:

 

        Пред първоинстанционния съд са били предявени два обективно евентуално съединени иска- за нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот поради накърняване на добрите нрави и за изкупуване на имот по чл.33, ал.2 ЗС. Ищецът Д.Г.Т. в исковата молба е твърдял, че баща му Г.Т.Г., починал на 13.02.1989 г., оставил като наследници него и ответниците Н.Д.П. и С.Г.А.. Сестра му С.Г.А. с молба от 02.08.1989 г. се отказала от наследството на баща си. Отказът й бил вписан в регистъра при РС- Пловдив. Наследодателят му Г.Т.Г. оставил в наследство два недвижими имота- гараж, находящ се в гр.Пловдив, ул.”…” № …, и  дворно място с постройки в него, находящо се в с.Казанка, община Стара Загора. Във връзка със заведено от Н.Д.П. срещу ищеца дело № 2764/2011 г. по описа на РС- Пловдив за отмяна на направено в негова полза дарение по отношение на друг имот в гр.Пловдив, съпругата му Т. Х.Т., извършила устна справка в АВ- Стара Загора в началото на септември 2011 г. Тогава ищецът твърди, че е узнал, че майка му Н.П. е продала на сестра му С.Г.А. частта си от съсобствените с ищеца имоти в с.Казанка, област Стара Загора и в гр.Пловдив. Уведомлението за предявения иск му било връчено на 23.08.2011 г. В края на същия месец при среща с Н.П., ищецът я запитал защо претендира такава издръжка при положение, че имат съсобствени имоти и рационалното им управление можело да е източник на допълнителни доходи, при  което последвал неопределеният й отговор: „Аз нямам нищо”. Това породило съмнение у ищеца, поради което и извършил въпросната справка в АВ- Стара Загора. Претендирал е договорът за покупко- продажба на процесния имот да бъде обявен за нищожен като противоречащ на добрите нрави и накърняващ основни принципи на правото за добросъвестност в гражданските взаимоотношения или евентуално ако се приеме, че сделката е валидна- претендира за ретракт по отношение на прехвърлените идеални части от имота. Искът за нищожност на договора е отхвърлен и решението в тази му част не е обжалвано.

    

        Ответниците са оспорили иска за изкупуване. Признават, че на 14.09.2010 г. между С.Г.А. и Н.Д.П. е сключен договор за покупко- продажба на ПИ XV- 167, целият с площ 438 кв.м, находящ се в с.Казанка, община Стара Загора, но сделката била сключена от С.Г.А. в качеството й на съсобственик на този имот и отговаряла на изискванията на закона. Не оспорват също, че в особената книга на Пловдивски районен съд е вписан отказът на С.Г.А. от наследство на покойния й баща Г.Т.Г., починал на 13.02.1989 г., но считат, че този отказ е недействителен, тъй като имало мълчаливо приемане на наследството от нея по смисъла на чл.49, ал.2 ЗН. Считат, че частта, с която се е разпоредила Н.Д.П. не накърнява собствеността на Д.Г.Т., получена при преразпределение на наследствената й част, защото делът на ищеца възлизал на 1/4 от процесния имот, а продадената на ответницата С.А. част била едва 1/3 или 4/12. Следователно останалите 2/3 или 8/12 следвало да се разпределят между съсобствениците, както следва- 1/4 или 3/12 за Д.Т. и 5/12 за Н.Д.. Ответниците възразяват също, че към момента на образуване на производство пред първоинстанционния съд бил изтекъл срок от повече от година от извършване на сделката, а съобразно разпоредбата на чл.33, ал.2, изр.2 ЗС срокът течал от продажбата. Твърдят, че Н.Д.П. е уведомила ищеца за намерението си да продаде идеалните си части от имота в с. Казанка.

 

        От фактическа страна съдът приема следното: Страните по делото са роднини- ищецът е син на първата ответница, ответницата С.Г.А. е негова сестра, а ответникът Н.Х.А.- неин съпруг. Общ наследодател на страните е бил Г.Т.Г., починал на 13.02.1989 г. Приживе той е притежавал дворно място, находящо се в с.Казанка, община Стара Загора, с площ 438 кв.м, което след смъртта му е наследено при равни права от преживялата му съпруга и двете му деца. С молба от 02.08.1989 г.  С.Г.А. се е отказала от наследството на своя наследодател Г.Т.Г. и отказът й е вписан в особената книга при РС- Пловдив, за което е издадено удостоверение № 4973/1989 г. от 03.08.1989 г. на РС- Пловдив.

 

        По делото не е спорно, че с договор за покупко-продажба от 14.09.2010 г., материализиран в нот.акт № …, том …, рег.№ …, дело № …г. на нотариус Р.Б., Н.Д.П. е продала на дъщеря си своята 1/3 ид.част от дворното място. Спорно е дали имотът е продаден в полза на трето на съсобствеността лице и дали ответницата е предложила на другия съсобственик да изкупи тези части.

 

        Твърдението на ответниците, че отказът на С.Г.А. от наследството на Г.Т.Г. е недействителен, е неоснователно. От заключението на вещото лице, изготвило съдебно- почерковата експертиза се установява, че ръкописният подпис, положен срещу реквизита „подпис” в молба от 20.03.1989 г. /18.07.1989 г./, която ответниците представят, за да докажат действия, извършени от С.Г.А., които предполагат нейното намерение да приеме наследството на баща си, е изпълнен собственоръчно от Н.Д.П.. С оглед на това съдът намира, че молбата от 20.03.1989 г. не е подписана от ответницата С.Г.А., не удостоверява нейно изявление, респ. действие по приемане на наследството. Затова отказът от наследството е действителен и поражда присъщите му правни последици. Съгласно чл.53 ЗН частта на отреклата се уголемява дяловете на останалите наследници. Правилото означава, че с отказа от наследство ответницата Светлана А. губи правото си на собственост върху наследствените имоти. Тя става трето лице по отношение на съсобствеността и по отношение на нея е приложим редът по чл.33 ЗС за продажба на идеална част от съсобствен имот на трето лице.

 

        Съгласно чл.33, ал.1 ЗС съсобственикът може да продаде своята идеална част от недвижимия имот на трето лице, само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение. Ако декларацията е неистинска или ако третото лице купи при условия, уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици, заинтересованият съсобственик може на изкупи тази част при действително уговорените условия. Искът трябва да се предяви в двумесечен срок от продажбата- ал.2. Срокът е преклузивен и в случая започва да тече от момента на узнаването за извършената сделка, защото съсобственикът, продал своята идеална част, не е предложил писмено на останалите съсобственици да изкупят дела му- такива твърдения не са изложени в отговора на ответниците. Само за себе си устното уведомяване и то за намерения относно процесния имот не съставлява предложение по смисъла на чл.33, ал.1 ЗС.

 

        В настоящия случай моментът на узнаването е свързан с конкретно твърдение на ищеца в исковата молба /и в молбата от 14.03.2012 г., подадена до съда по повод оставяне на исковата молба без движение/- началото на м.септември 2011 г. при проверка в Агенцията по вписванията /АВ/, направена по повод  на заведен от ответницата Н.П. иск за отмяна на дарение, направено в полза на ищеца. В отговора си по реда на чл.131, ал.1 ГПК ответниците не релевират по- ранен момент на узнаване на реализираната промяна на титулярите в собствеността. Не представят и доказателства, че ищецът е бил известен за продажбата. При това положение следва да се приеме, че той е узнал преди да е изтекъл двумесечният срок по чл.33, ал.2 ЗС  /в този смисъл Р 100-1995- ІV г.о., Р 1-2009- ІІ г.о. на ВКС/. В тази хипотеза, когато съсобственикът е продал своята идеална част на трето лице, без да предложи писмено на останалите съсобственици, единственият път за защита е възражение, че те знаят за промяната в съсобствеността в един по- ранен момент и срокът е пропуснат. Начинът на защита обаче зависи от тяхната воля. Очевидно защитата на ответниците е била в друга посока- отричане на обстоятелството, че купувачът е трето на съсобствеността лице и неприложимост на разпоредбата на чл.33 ЗС в този случай, което е било опровергано в хода на процеса пред първоинстанционния съд. Възможността ответниците да релевират нови възражения с въззивната жалба вече е преклудирана съгласно чл.133 ГПК. С оглед на тези съображения въззивният съд намира, че са налице всички предпоставки на чл.33, ал.2 ЗС, поради което правилно искът е бил уважен. Възраженията на ответниците във въззивната жалба са неоснователни. Те са изградени изцяло върху ново възражение, което е недопустимо. Както бе посочено по- горе, не е достатъчно да бъде оспорено твърдението на ищеца относно датата на узнаването, защото при липса на отправено предложение се предполага, че съсобственикът ищец не знае за продажбата и се счита, че моментът на узнаването е твърденият от него.

 

        Пред вид гореизложените съображения въззивният съд намира, че решението в обжалваната му част е правилно и следва да бъде потвърдено. Следва да се присъдят направените от въззиваемия разноски по делото за настоящата инстанция, но в размер на … лв., а не в размера, посочен в договор за правна защита и съдействие № 60873/15.12.2012 г.- … лв. В с.з. на 06.02.2013 г. пълномощникът на въззивниците е направил възражение по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК, което съдът намира за основателно. Цената на иска е …лв. и съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ при интерес до …лв. възнаграждението за защита е … лв. Минимално определеният размер на възнаграждението съгласно чл.36 от Закона за адвокатурата в този случай е …лв.

 

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                                     Р   Е   Ш   И :

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 1069 от 22.10.2012 г., постановено по гр.дело № 944/2012 г. на Старозагорския районен съд, в обжалваната му част.

 

        ОСЪЖДА Н.Д.П., ЕГН **********,***, Светлана Ганева А., ЕГН **********, и Н.Х.А., ЕГН **********,***, да заплатят на Д.Г.Т., ЕГН **********,***, направените по делото разноски за въззивната инстанция в размер на …лв. /… лева/.                                                    

 

        Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.