Р Е Ш Е Н И Е

 

110                                 06.03.2013 г.                          гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД     І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на шести февруари                                         две хиляди и тринадесета година

В публичното заседание в следния състав:

                                              

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                                                         РУМЯНА ТИХОЛОВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ:

                                                                        МАРИАНА МАВРОДИЕВА

Секретар П.В.

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА въззивно гражданско дело N 1010 по описа за 2013 година.

         

Производството е образувано по въззивната жалба на Районна прокуратура, Стара Загора като представител на Прокуратурата на РБългария против решение № 1240 от 22.11.2012г., постановено по гр.дело № 3971/2012г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се осъжда Държавата в лицето на Прокуратурата на Република България да заплати на Б.Т.П. на основание чл.2, ал. 1, т.2 ЗОДОВ, сумата от лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на повдигнато на 27.10.2010 г. обвинение за извършено престъпление по чл.290, ал.1 от НК по досъдебно производство № 445/2010 г. по описа на ОД на МВР гр. Стара Загора, за което е била оправдана с влязла в сила присъда № 223 от 23.11.2011г. постановена по НОХД № 121/2011г. по описа на Районен съд гр.Стара Загора, потвърдена с Решение № 116/31.05.2012г. по ВНОХД № 1115/2012г. по описа на Окръжен съд гр.Стара Загора, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.05.2012г. до окончателното й изплащане; сумата от лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди за периода от 27.10.2010г. до 31.05.2012г., претърпени за заплащане на възнаграждение за един адвокат в наказателното производство; присъдени са разноски, съразмерно с уважената част от исковете; отхвърля се иска за обезщетение за неимуществени вреди в останалата му част до размера на претендираните лева, като неоснователен; присъдена е държавна такса, съразмерно с отхвърлената част от иска.

Въззивникът Прокуратурата на РБългария е останал недоволен от така постановеното решение, поради което, чрез представителя си прокурор Н. Калчев от РП Стара Загора, го обжалва в срока. Излага съображения в подкрепа на жалбата си, които съдът е докладвал в съдебно заседание. Счита, че определената от съда сума в размер на лв. била изключително завишена и не отговаряла на социалното икономическо положение на обществото и липсата на редукция в поведението на П. след привличането и в качеството на обвиняем, моли същата да бъда намалена по размер. 

 Въззиваемата Б.Т.П., чрез пълномощника си адв. С.М. оспорва жалбата. Счита, че решението на районния съд било правилно, законосъобразно и обосновано и моли да се потвърди. 

Заинтересованата страна Окръжна прокуратура, чрез представителя си прокурор П.В. поддържа становището на РП и моли да се уважи жалбата. 

 

Съдът, след като провери събраните по делото доказателства пред първата инстанция и обсъди становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка по делото:

Предявени са обективно съединени искове за причинени имуществени и неимуществени вреди, с правно основание чл.2 ал. 1, т.2 от ЗОДОВ.

Производството е образувано по искова молба на  Б.Т.П. против Прокуратура на Република България, представлявана от Главния Прокурор. Ищцата твърди, че на 27.10.2010 година била привлечена като обвиняема по ДП № 445/2010 година по описа на ОД на МВР- Стара Загора за това, че на 23.02.2010 година в град Стара Загора пред надлежен орган на властта- орган на досъдебното производство- дознател /разследващ полицай/ при ОД на МВР Стара Загора като свидетел по досъдебно производство №20/2010 година по описа на ОД на МВР град Стара Загора устно съзнателно потвърдила неистина- заявила, че плащането на цената за покупка на недвижими имот с н.а. №, том , рег. №, н.д. … г. по описа на нотариус Б.Г., рег.№394, в размер, на лева било извършено на ръка на нейния вуйчо Д.Р.Д., а парите били осигурени от заем, изтеглен от Райфайзенбанк ЕАД на 10.05.2007г. и от печалбата на магазина и- престъпление по чл.290 ал. 1 от НК. Досъдебното производство завършило с обвинителен акт, внесен в РС-Стара Загора, като спрямо обвиняемата била взета мярка за неотклонение „Подписка. Образувано било НОХД № 121 / 2011г. по описа на РС- Стара Загора, при разглеждането на което били проведени шест съдебни заседания. С Присъдата по делото ищцата Б.Т.П. била призната за невиновна по внесеното обвинение. По протест на прокурора било образувано въззивно производство, по което с решение на ОС - Стара Загора била потвърдена оправдателната присъда на РС - Стара Загора и същата влязла в законна сила. Безспорно се установило, че действията на Районна прокуратура- Стара Загора и поддържания протест от Окръжна прокуратура - Стара Загора са били незаконни и следвало да бъде ангажирана отговорността на Прокуратурата на Република България. До момента на повдигане на обвинението Б.Т.П. била с чисто съдебно минало. Била социална личност, жизнерадостна, в добро здравословно състояние, имала добро самочувствие, спокоен живот, добри семейни взаимоотношения. Покрай разправиите с делата ищцата се измъчила, била психически разстроена и получавала често главоболие, зачестили кризите в хроничните пневмонии. Започнала да живее в силно притеснение от наказателното производство, изпитвала страх, безпокойство, потиснатост и срам от това, че била обвинена в извършването на тежко престъпление. Станала затворена и по-необщителна, проявявала раздразнителност, което нарушило нормалното й общуване с близките. Чувствала се обидена и унизена, с накърнено достойнство. Преживян бил стрес от нейна страна като физиологично явление, настъпило в резултат на дълго продължило дразнение. По време на процеса,  била с високо ниво на тревожност, оплаквания в депресивен стил - лесна уморяемост, затруднена концентрация, понижено настроение. Налице били данни за протрахирана смесена тревожно-депресивна реакция. Обезщетението трябвало да е съразмерно с вредите и да отговаря, както на конкретните данни по делото, така и на обществените представи за справедливост. При определяне на размера му с оглед нормата на чл. 52 от ЗЗД следвало да се има предвид факта, че самото разследване е продължило твърде дълго с оглед определените в НПК процесуални срокове, като причина за това било поведението на служители на Прокуратурата, което от своя страна е станало причина за удължаване некомфортното душевно състояние на ищеца и за по-късното изчистване на името му. Досъдебното и съдебното производство  продължили 1 година и 7 месеца. Оказвала  активно съдействие при разследването, давала обяснения в качеството на обвиняема и в качеството на подсъдима пред всички инстанции, като през цялото време поддържала становище, че е невиновна по така предявеното и обвинение. Счита, че необходима и достатъчна за репариране на причинените и неимуществени вреди била сумата от лв. По наказателното производство с оглед осигуряване на адекватна правна защита направила разноски за адвокат в размер на лева. Поради изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на Република България да и заплати обезщетение за неимуществени вреди за периода от 27.10.2010 г. до 31.05.2012 г., за претърпени от нея унижения, притеснения и уронване на престижа и доброто й име в обществото и изразяващи се в претърпени болки и страдания от стрес, накърняване на честта и достойнството, нарушаване на спокойствието вследствие на повдигнатото и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл. 290, ал.1 от НК, за което е била оправдана с влязла в сила присъда, в размер на лева, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.05.2012 г. до окончателното й изплащане;    обезщетение    за   имуществени    вреди    за   същия период, претърпени за заплащане на възнаграждение за един адвокат в наказателното производство в размер на лева. Ответникът Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор оспорва иска като неоснователен, както по основание така и по размер. Заявява, че липсвали доказателства за реално претърпени имуществени и неимуществени вреди от воденото срещу ищцата наказателно производство, тъй като липсвали доказателства точно какви вреди е претърпяла, както и такива, които да сочат наличието на пряка причинна връзка от дейността на ответника. Твърди, че претенцията е изключително висока и като размер, претендираната сума е изключително завишена и не съответства на твърдените от ищцата претърпени вреди, практиката на съда по аналогични дела и правилата на справедливостта, посочени в чл. 52 от ЗЗД.

Безспорно се установи по делото, че на 27.10.2010 година ищцата е привлечена като обвиняема по ДП № 445/2010 година по описа на ОД на МВР гр.Стара Загора с постановление за привличане на обвиняем за това, че на 23.02.2010 година в град Стара Загора пред надлежен орган на властта- орган на досъдебното производство- дознател /разследващ полицай/ при ОД на МВР гр.Стара Загора, като свидетел по досъдебно производство № 20/2010 година по описа на ОД на МВР град Стара Загора, устно съзнателно потвърдила неистина - заявила, че плащането на цената за покупка на недвижими имот с н.а. №, том , рег. № , н.д. № … г. по описа на нотариус Б.Г., рег.№394, в размер на лева било извършено на ръка на нейния вуйчо Д.Р.Д., а парите били осигурени от заем, изтеглен от Райфайзенбанк ЕАД на 10.05.2007г, и от печалбата на магазина й- престъпление по чл.290 ал.1 от НК. Досъдебното производство е приключило с обвинителен акт, внесен в Районен съд гр.Стара Загора. Спрямо обвиняемата е взета мярка за неотклонение „подписка. По внесения обвинителен акт е образувано НОХД № 121/2011г. по описа на Районен съд гр.Стара Загора. С Присъда №223 от 23.11.2011г. по НОХД № 121/2011г. Районен съд гр.Стара Загора признава ищцата Б.Т.П. за невиновна в това, че на 23.02.2010 г. в гр.Ст. Загора пред надлежен орган на властта - орган на досъдебното производство - дознател /разследващ полицай/ при ОД на МВР гр.Ст.Загора като свидетел по досъдебно производство № 20/2010г. по описа на ОД на МВР гр.Стара Загора устно съзнателно потвърдила неистина, като заявила, че плащането на цената за покупка на недвижими имот с н.а.№, том , рег.№ , н.д. г. по описа на нотариус Б.Г. рег.№ 394, в размер на лева било извършено на ръка на нейния вуйчо Д.Р.Д., а парите били осигурени от заем, изтеглен от Райфайзенбанк ЕАД на 10.05.2007г. и от печалбата на магазина и - престъпление по чл.290 ал. 1 от НК. С Решение № 116 по ВНОХД № 1115/2012 г. по описа на Окръжен съд гр.Стара Загора, е потвърдена присъда № 223 от 23.11.2011г. на Районен съд гр.Стара Загора и същата е влязла в законна сила.

          За изясняване на делото от фактическа страна са допуснати гласни доказателства. От показанията на разпитания като свидетел Т.И.П.-съпруг  на  ищцата се установява, че след като започнали делата срещу ищцата, същата се притеснила, семейната обстановка се изнервила,  ищцата започнала да страда от безсъние, често плачела, станала изнервена и лабилна, физически посърнала, очите и хлътнали. Често я спохождали пневмонии, започнала да развива алергии. Тази обстановка се отразила зле и на семейния им бизнес. Обществото започнало да се отнася към тях по друг начин, а роднините започнали да се отчуждават. Свидетелката Д.И.Д. твърди, че ищцата често се оплаквала, че е разтревожена и притеснена заради делото и неверните обвинения, които били отправени срещу нея. Свидетелката заявява, че постепенно се отдалечили, защото ищцата вече не била същата. Изглеждала отчаяна, поради което не била в състояние да работи. От показанията на свидетелят Т.П. се установява, че през 2010г. малкото им дете пострадало при ПТП и било с опасност за живота, както и че делата срещу тях продължавали. Тези обстоятелства също допринесли за влошаването на здравето на ищцата. Свидетелят заявява, че и двамата с ищцата пият антидепресанти и посещават доктори, но това не им помага. Твърди, че в резултат на започнатото досъдебно производство ищцата станала друг човек. Преди била свежа, усмихната, а сега е лабилна и изнервена.

От заключението на комплексната съдебна психолого - психиатрична експертиза, което съдът възприема като добросъвестно изготвено и компетентно се установява, че ищцата страда от Разстройство в адаптацията. Протрахирана депресивна реакция. Касае се за депресивно състояние, настъпило в отговор на продължително въздействие на стресови ситуации: продължаващите и до момента дела и тежкия инцидент /ПТП/ с малолетното й дете и последиците от него. В съдебно заседание вещите лица заявяват, че не могат да посочат началния момент на депресивното състояние, но считат, че воденото наказателно дело срещу нея е повлияло на това състояние. Според вещите лица, ищцата се нуждае от медикаментозно и/или психотерапевтично лечение, но не могат да посочат времето, необходимо за стабилизиране на състоянието й.

Съгласно разпоредбата на чл.2, ал. 1, т.2 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. За да се осъществи фактическият състав на чл.2 ал. 1 т.2 от ЗОДОВ, ангажиращ отговорността на Държавата за вреди, причинени от неоснователно наказателно преследване е необходимо лицето, спрямо което е поддържано обвинение, да е било оправдано, да са настъпили вреди за това лице и да е налице причинно - следствена връзка между вредите и действията на съответния държавен орган, свързани с повдигане и поддържане на обвинение за извършване на престъпление.

В случая е безспорно установено, че срещу ищцата е образувано и водено досъдебно производство, по което ищцата е обвинена в престъпление, както и че същата е била оправдана с решението на РС Стара Загора, потвърдено от Окръжен съд - Стара Загора. Предвид изложеното, съдът намира, че основанието за търсене на отговорност за вреди по чл. 2 ал. 1 т. 2 ЗОДОВ е налице, тъй като са се осъществили елементите от фактическия съств на цитираната разпоредба. Пасивно легитимирана да отговаря по настоящия иск е Прокуратурата на Република България, като държавен орган, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вреди.

От събраните по делото доказателства се установява, че на ищцата е повдигнато обвинение в извършване на престъпление против правосъдието по чл.290 ал. 1 от НК - за лъжесвидетелстване, за което се предвижда наказание до пет години лишаване от свобода. Само по себе си предприемането на такива процесуални действия, е свързано със значителен стрес. От събраните гласни доказателства се установи нарушаване на емоционалното равновесие и настъпване на неблагоприятни последици в психо-емоционалното и физическото състояние на ищцата в резултат на повдигнатото обвинение. Същата е станала притеснена, изнервена, затворила се е в себе си, започнала да страда от безсъние, изпитвала е главоболие, както и неудобство пред близките и познатите си, изпаднала в депресия. Следва да се има предвид  обстоятелството, че самия факт, че срещу определено лице е повдигнато обвинение в определено престъпление води до накърняване на доброто му име, достойнството му и репутацията му в обществото като порядъчен гражданин, който до този момент не е имал проблеми с правозащитните органи и не е бил осъждан. Поради това със самото повдигане на обвинение за умишлено престъпление, каквото ищцата не е извършвала, се накърнява личната сфера на ищцата, част от която е правото й на добро име, самочувствието и авторитета й. Те безспорно са били накърнени в резултат на предприетите действия по повдигане и поддържане на обвинение, внасянето на обвинителен акт в съда, по който е постановена оправдателна присъда. Ето защо, съдът счита, че са налице настъпили неимуществени вреди за ищеца, които следва да бъдат обезщетени.

При определяне обезщетението, съгласно чл.52 ЗЗД - по справедливост, следва да се вземат предвид от една страна характера и вида на засегнатото субективно право, интензивността на настъпилите неблагоприятни изживявания за ищцата, както и продължителността им, а от друга - обстоятелствата, свързани с характера на осъществените срещу ищцата действия. В тази връзка съдът намира, че действията по повдигане на обвинение са засегнали неимуществено благо -доброто име, достойнството и репутацията на ищцата. От друга страна, произлезлите от този факт неблагоприятни последици в психиката на ищцата, са имали негативно въздействие и са се отразили до степен, че да засегнат физическото й здраве, като е започнала често да боледува, страда от Разстройство в адаптацията. Протрахирана депресивна реакция. При определяне на справедливия размер на обезщетение, следва да се вземе предвид и обстоятелството, че през 2010г. дъщерята на ищцата е претърпяла сериозна травма при ПТП, от която се е възстановявала дълго време. В същото време, е започнало досъдебното производство и ищцата е била призована по ДП на 23.10.2010г. В рамките на периода от повдигане на обвинението до постановяване на оправдателната присъда са били извършени значителен брой следствени действия, при които ищцата е била призовавана пред органите на досъдебното производство неколкократно. Проведени са шест открити съдебни заседания по НОХД № 121/2011г. по описа на Районен съд гр.Стара Загора, на ищцата е била наложена мярка за неотклонение - „подписка. Предвид изложеното, интензивността на отрицателното въздействие на повдигнатото обвинение по отношение на личността на ищцата е била висока, независимо, че същата е преживяла стрес от преживяното ПТП, при което е пострадало детето и.

При така изложените обстоятелства и с оглед критериите на справедливост, предвидени в чл. 52 ЗЗД, съдът намира, че за обезщетяване на настъпилите неимуществени вреди на ищеца следва да се присъди сумата от … лева, ведно със законната лихва, считано от 31.05.2012 г.

Така определеното обезщетение от … лв. не е прекомерно завишено, с оглед на претърпените от ищцата неимуществени вреди. Повдигането и поддържане на обвинение в продължение на почти две години, проведените множество следствени действия и няколко съдебни заседания, засягат съществено правната сфера на ищцата. Действията по наказателното производство против ищцата са довели до пречинени неблагоприянти изживявания, стрес, притеснения, безсъние, влошаване на психичното и физическо здраве на ищцата. Наистина, едновременно с наказателното производство срещу ищцата са се случили и други неблагоприятни събития - ПТП с детето и водене на други дела срещу нея, които също са и причинили неприятни преживявания. Тези обстоятелства, обаче са отченени от районния съд при определяне на размера на справедливото обезщетение, за претърпените неимуществени вреди, настъпили в резултат на неоснователното повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление.  Това е така и защото предявения иск е уважен до сумата … лв., а в останалата си част до сума … лв. е отхвърлен като неоснователен.

По отношение иска за обезщетение на имуществени вреди, претърпени в резултат на незаконното обвинение, съдът счита, че същият е основателен, тъй като от приложеното НОХД № 121/2011г. по описа на Районен съд гр.Стара Загора се установява, че във връзка със същото ищцата е направила разноски за адвокат в размер на лева. Безспорно е налице причинна връзка между извършеното заплащане на адвокатско възнаграждение и незаконните актове на правозащитните актове. Ето защо, съдът счита, че този иск е основателен и следва да го уважи в пълен размер.

 

Предвид гореизложеното, въззивната инстанция счита, че решението на Старозагорския районен съд е законосъобразно и правилно, и при постановяването му не са допуснати процесуални нарушения, поради което  следва да бъде потвърдено. Тъй като въззиваемата не е направила искане за присъждане на разноски пред настоящата инстация, не са налице и доказателства за извършване на такива, разноски не следва да се присъждат.

 

Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд в настоящия съдебен състав

 

Р  Е  Ш  И :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 1240 от 22.11.2012г., постановено по гр.дело № 3971/2012г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

          Решението не подлежи на обжалване.               

                                                                             

                                               

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: