Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 137 /22.03.2013 г.                      Година 2013             Град Стара Загора

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД             ­­                  ІІ  Граждански състав

На деветнадесети февруари                                                           Година 2013

в публичното заседание, в следния състав:

                                                         

                                          Председател: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                                  

                                                Членове: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

                                                                 2. ТРИФОН МИНЧЕВ

 

Секретар  С.С.

Прокурор ……………………..

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1011 по описа за 2013 година.

 

 

Производството е на основание чл. 258 и сл. от ГПК.

 

           Постъпила е въззивна жалба от И.Г.К. чрез адв.В.М., против решение под № 1209/15.11.2012 г. по гр.д. №3697/12г.,  по описа на РС - гр.С..

                                                                        

          Въззивникът И.Г.К. чрез процесуалния си представител във въззивната жалба излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение.  Моли същото да бъде изцяло отменено и да се уважи предявения иск от ищеца като основателен и доказан. Подробни съображения са изложени във въззивната жалба на въззивника.

 

          В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемия “В.” ЕООД гр.С. чрез адв.Г. , чрез които се изразява становището, че решението на районния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

 

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

 

           Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал.2 и ал.3 от КТ, във връзка с чл. 228, ал.1 от  КТ.

         

  Видно от доказателствата по делото въззивникът е бил в трудово правоотношение с въззиваемото дружество като е заемал длъжността “обслужващ бензиностанция”, до датата 22.06.2010г. Със заповед № 32/22.06.2010г. е било прекратено трудовото му правоотношение с въззиваемия.

 Съгласно императивната разпоредба на чл. 226, ал.2 от КТ работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя за вредите, които той е претърпял поради незаконно задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено.

 Според ал.3 обезщетението по ал. 1 обхваща всички вреди, претърпени от работника или служителя, включително и неимуществените. Обезщетението по ал. 2 е в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на прекратяването на трудовото правоотношение до предаване на трудовата книжка на работника или служителя..

Първоинстанционният съд в мотивите на обжалваното решение правилно и обосновано е приел, че фактическият състав на тази правна норма обхваща вредите, които работникът или служителят е претърпял поради незаконното задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено и предвижда наличието на реалното увреждане на работника или служителя и причинната връзка между увреждането и незаконното задържане на трудовата му книжка. Действително само фактът на задържането на трудовата книжка не е достатъчно основание за уважаването на иска за такова обезщетение. Също е необходимо и не връщането да се дължи на виновните и противоправни действия или бездействия на длъжностните лица на работодателя.

В конкретният случай въззивният съд намира, че на първоинстанционното производство по делото са били разпитани общо четирима свидетели – по двама за всяка от страните по делото. От страна на въззиваемото дружество са били разпитани неговия управител П.С.Г. и П.Г. М. – счетоводител в счетоводната къща, която обслужва въззиваемото дружество.

Настоящият въззивен съд намира, че пъръвоинстнционният съд неправилно е кредитирал с доверие показанията на свидетелката Петя Господинова, защото тя се явява заинтересована страна от изхода на настоящото дело. Това се установява както от факта, че тя е управител на процесната бензиностанция, така и от разпоредбата на чл.227 от КТ, където е установена регресна отговорност за виновните длъжностни лица, които неоснователно са задържали трудовата книжка, т.е. ако съдът осъди ответното дружество да заплати търсеното обезщетение, то евентуално „Вега ойл" ЕООД има право на регресен иск спрямо свидетелката Петя Господинова, която е управител. Това обстоятелство би трябвало да се отчете при кредитиране на нейните показания, но в случая очевидно е, че не е направено от първостепенния съд.

 

Следва да се отбележи и друго смущаващо обстоятелство видно от показанията й е че те се разминават и си противоречат с показанията на другия свидетел на въззиваемия Петър Г. Маринов.

Свидетелката Петя Господинова обяснява: „Спомням, си, че когато дойде за пръв път беше петъчен ден- 13.04.20122., остави трудовата книжка и в понеделник дойде да си поиска трудовата книжка. Казах му да заповяда на следващия ден, като му обещах да се обадя на счетоводителя и да го помоля ако е готова да дойде да си я вземе. Но И. повече не дойде и трудовата му книжка остана при нас. Дойдоха от Инспекцията по труда, при което предадохме неговата книжка”. Следователно ако се възприемат показанията й за достоверни, на 13.04.2012 г. ищеца й е оставил лично трудовата си книжка и на 16.04.2012г. - в понеделник е отишъл в бензиностанцията за да си я потърси. Видно обаче от показанията на другия свидетел на ответника, счетоводителят Петър Г. Маринов: „На 16.04.2012г., тъй като обикновено ходя сутрин в бензиностанцията да вземам документи за да ги обработя, когато на тази дата отидох там, в купа с документи беше и трудовата книжка на И. .... Аз я попълних и на същия ден я предоставих в бензиностанцията, с попълнен стаж.

Очевидно е налице противоречие между показанията на тези свидетели. На 16.04.2012 г. трудовата книжка е била върната от счетоводителя в бензиностанцията, но когато ищеца отива да я получи, свП.Г. твърди: «Казах му да заповяда на следващия ден, като му обещах да се обадя на счетоводителя и да го помоля ако е готова да дойде да си я вземе. Но И. повече не дойде и трудовата му книжка остана при нас». Каква ще бъде логиката, ако трудовата книжка е била попълнена и занесена в бензиностанцията, същата да не бъде предадена на ищеца, а да бъде отпращан за следващия ден. Очевидно логиката на тези показания е да обосноват неоснователното задържане на трудовата книжка на въззивника, като въззивния съд не следва да даде вяра на тези показания в тази им част.

 

Освен това и самите показания на счетоводителя П.М. са вътрешно противоречиви и непоследователни: От една страна същия твърди: „Аз съм оформял неговата трудова книжка през месец април 2012 г. Аз я попълних и на същия ден я предоставих в бензиностанцията, с попълнен стаж». А всъщност от друга страна: “Не съм. попълнил собственоръчно трудовата книжка на И.К.. Тя е попълнена от мой служител. Подписа на графа „съставил" е положен на служителя, който е попълнил трудовата книжка.”.

Съдът счита, че тези противоречиви и непоследователни показания на свидетелите посочени от въззиваемия не следва да се кредитират с доверие, както неправилно е възприел първоинстанционния съд.

 

Относно показанията на свидетелите водени от ищеца: И   двете   лица   нито   са   роднини,   нито   са   заинтересовани   от   изхода   на настоящото дело. И двамата са били бивши работници в ответното дружество и двамата познават ищеца. Показанията им са непротиворечиви и допълващи се.

 

Свидетелката М.Х. С. твърди: «В началото на месец 7 през 2010год., аз бях на банкомата, тъй като чаках заплатата си и се видяхме с И., който каза, че идва да си вземе трудовата книжка, тъй като си е намерил нова работа. Чух разговора между него и Управителката, че е дошъл да си получи трудовата книжка, а тя му отговори, че трябва да си плати глобата и тогава ще си получи трудовата книжка». Свидетелят И. С. И. твърди в показанията си: «И. напусна два или три месеца преди мен. Казвал ми е, че има проблеми с Управителката на фирмата, като шефовете са му казали, че има да дава пари на работодателя си и докато не се издължи няма да му върнат трудовата книжка. Не знам кога са му върнали трудовата книжка. Каза ми, че е подал оплакване в Инспекцията по труда и по този начин си е взел трудовата книжка. Докато аз бях на работа И. идва поне два-три пъти да си иска книжката. Когато е излизал от Управителката е идвал при нас и е споделял, че няма да си получи трудовата книжка. Каза ми, че си е намерил работа и трябва да си даде трудовата книжка. Не съм присъствал на разговор между И. и Управителката».

 

Неправилни и необосновани са мотивите на първоинстанционният съд, че по делото не били представени никакви писмени доказателства в подкрепа на твърдението за наложена глоба. Трудовата книжка е била задържана и не е била върната на въззивника именно защото ответника е твърдял наличието на “глоба”. Въззивния съд счита, че доказването наличието на такава глоба е ирелевантно за процеса, но то следва да се разглежда в контекста дали действително това е бил повода и причината за задържането на трудовото книжка на въззивника от бившия му работодател. Това се установява както от показанията на свидетелите И. и С., така и от приложеното официално писмо-отговор от дирекция „Инспекция по труда" гр.С..

 

Въззивния съд също намира, че са неправилни са изводите на първостепенния съд, че св.Иванов не бил очевидец. Безспорно се установи, че ищецът многократно е посещавал бензиностанцията и е провеждал разговори с управителката. Действително Иванов не е чул тези разговори, но с какво следва да се обясни тази настойчивост на въззивника за посещаване на обекта и за разговори с управителя, а именно с факта на неправомерното задържане на трудовата му книжка.

 

Неправилни са изводите на съда, че св. С. не уточнила нито къде се е водил чутия от нея разговор между въззивника и управителката, нито на коя дата. Видно от протокола от проведеното съдебно заседание и от показанията на тази свидетелка: «В началото на м.7/2010г., аз бях на банкомата, тъй като чаках заплатата си и се видяхме с И., който каза, че идва да си вземе трудовата книжка, тъй като си е намерил нова работа. Чух разговора между него и Управителката, че е дошъл да си получи трудовата книжка, а тя му отговори, че трябва да си плати глобата и тогава ще си получи трудовата книжка».

 

Настоящият въззивен съд не споделя доводите и съображенията на първоинстанционния съд и поради следното:

 

Видно от представеното и прието като доказателство по делото официално писмо-отговор изх. № 0068-2176/09.05.2012г. на Дирекцията “Инспекция по труда” – С.до въззивника И.Г.К., че във връзка с искането на въззивника с вх. № 0068-1840/19.04.2012г. при тази Дирекция –С.и извършената проверка на “В.” ЕООД е установено следното: Трудовата книжка на въззивника се е намерила при извършената проверка и работодателят я е предал на контролния орган, като на ищеца е било съобщено, че може да си я получи в Дирекцията “Инспекция по труда”-С., ул.”С.” № ., ет. ., стая ., в работното време на същата. Налага се категоричния извод, че действително през процесния период от време, именно: от 23.06.2010г. до 09.05.2012г. трудовата книжка на К. действително е била незаконно задържана във въззиваемото дружество, дори се е наложило въззивникът да потърси съдействието на контролните органи в държавата Инспекцията по труда - Стара Загора, за да възстановените си трудови права. Освен това видно от същото официално писмо данни за налагани санкции на въззивника не са се установили при проверката.    

 

Настоящата инстанция намира, че в производството пред настоящия съд се доказва по безспорен начин дължимостта на претендираната главница от 8 300 лв. Видно от заключението на съдебно-икономическата експертиза приета като доказателство от първоинстанционния съд, размерът на обезщетението по чл. 226, ал. 2 от КТ за нанесените вреди поради незаконното задържане на трудовата книжка на въззивника, след като трудовото му правоотношение е било прекратено – опредено по реда на чл. 228 от КТ е 11 534.58 лева, представляваща брутна сума съответно 10 381.12 лева – чиста сума за получаване.

 

Във въззивната жалба се излагат и доводи за процесуални нарушения допуснати в хода на първоинстанционното производство. Въззивният съд намира тези оплаквания във въззивната жалба за несъстоятелни, тъй като намира, че в хода на първоинстанционното производство не са налице процесуални нарушения от категорията на съществените такива, които да обосновават отмяната на първоинстанционния акт въз основа на същите и съответно, връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

 

Въззивният съд счита, че следва да уважи иска на ищеца до размера на неговата искова претенция, съобразно петитума на исковата молба от 8 300 лева, тъй като съдът не може да се произнесе и да присъди повече от това, което е поискано от страната, съответно с петитума на исковата молба. Съдът намира от данните по делото, че увеличение на иска относно неговия размер нито е било поискано от ищеца, нито е било допуснато от първоинстанционния съд. Такова искане за увеличение на иска не е било направено и пред въззивния съд.

 

На основание чл.86 от ГПК дължима се явява и законната лихва, считано от датата на задържането на трудовата книжка – 23.06.2010г., до окончателното изплащане на дължимата сума.

 

        Районният съд неправилно е отхвърлил предявеният иск, поради което обжалваното решение следва да бъде изцяло отменено като неправилно и незаконосъобразно и съдът следва да уважи предявения от въззивника иск.

 

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК въззиваемия следва да бъде осъден да заплати на въззивника направените от последния разноски по делото пред всички съдебни инстанции в размер на 1 820 лева, от които 80 лева – внесено възнаграждение за вещото лице и 1 740 лева – възнаграждение за един адвокат – адв. В.М. по договор за правна защита и съдействие от 18.06.2012г., представен пред първоинстанционния съд.

 

        Водим от горното, съдът

 

                                                     Р  Е  Ш  И :

 

         ОТМЕНЯ изцяло решение № 1209/15.11.2012 г. по гр.д. №3697/2012г.,  по описа на Районен съд – С.,          като неправилно и незаконосъобразно,  като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

         ОСЪЖДА “В.” ЕООД с ЕИК…, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. “Ж.” № ., ап.., представлявано от управителя Ж. М. К.-Ч., с ЕГН **********, със съдебен адрес:***, адв. А. Ц.Г. от САК, да заплати на И.Г.К. ***, и със съдебен адрес: гр. С., бул. “Ц.” № ., ет. ., офис .,  сумата от 8 300 лева /осем хиляди и триста лева/, представляваща дължимо обезщетение по чл.226 от КТ за незаконно задържане на трудовата книжка на въззивника И.Г.К. с посочени по-горе данни, за времето от 23.06.2010г. до 09.05.2012г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.06.2010г., до окончателното изплащане на дължимата сума, както и сумата 1 820 /хиляда осемстотин и двадесет/ лева, представляваща разноски по делото.

 

           Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните чрез Окръжен съд – Стара Загора при наличието на основанията по чл.280 от ГПК.

 

 

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                              2.