Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 108…………………..06.03.2013 година……………Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На шести февруари……………………………………………………..Година 2013              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                               

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                                                                        

                        

 

Секретар П.В.……………..………………………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1017……...по описа за 2013………..…година.

        Обжалвано е решение № 1242 от 23.11.2012 г., постановено по гр.дело № 4024/2012 г.на Старозагорския районен съд, с което е отменено дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение” на И.П.И., наложено със заповед № 305/30.05.2012 г. на началника на Военно формирование 26940- Стара Загора.

 

        Въззивникът Военно формирование 26940 гр.Стара Загора счита, че решението е неправилно и частично недопустимо. Моли същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което бъде оставено в сила дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение” на И.И.. Подробните съображения, изложени във въззивната жалба, са докладвани в с.з.

 

        Въззиваемият И.П.И., чрез пълномощника му по делото адв.Й.М., взема становище, че жалбата е неоснователна. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено и му се присъдят разноските за въззивната инстанция. Подробните съображения, изложени в отговора по чл.263, ал.1 ГПК, са докладвани в с.з.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемия, намери за установено следното:

        Пред районния съд е предявен е иск за отмяна на наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”. Ищецът И.П.И. в исковата си молба твърди, че работи като цивилен служител на длъжност „изпитател на въоръжение, военни техники и имущества” в ответното формирование в „Участък за изпитване на стрелково и зенитно въоръжение, бойни припаси и средства за близък бой" по безсрочен трудов договор. Със заповед № …г. му било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, за това, че на 29.05.2012 г. закъснял за провеждане на генерална репетиция на мероприятие- подготовка за демонстрационни стрелби за международно изложение „Хемус 2012” и бил влязъл в пререкание с непосредствения си началник, което било квалифицирано като неизпълнение на възложената му работа по чл.126, т.1, т.7 и т.13 КТ и като нарушение на етичните стандарти за професионална дейност на служителите във военното формирование, установени в т.19, т.25 и т.26 от Етичен кодекс на служителите на ЦАТИП. Счита, че незаконосъобразно му е наложено наказание, както поради нарушение на императивни процедурни норми на КТ, така и поради липса на фактическо и правно основание за налагане на дисциплинарно наказание по КТ.  Дисциплинарното му наказание било наложено в нарушение на чл.195, ал.1 КТ, тъй като в заповедта не били посочени негови конкретни действия или бездействия, описани по обективни и субективни признаци, представляващи нарушения на трудовата дисциплина, нито било конкретизирано точно времето на извършване на нарушенията. Не ставало ясно също така кои негови конкретни действия или бездействия се преценявали като нарушения на трудовата дисциплина, което възпрепятствало организирането на защитата му и съдебния контрол относно наложеното наказание. Наказанието му било наложено и в нарушение на чл.193, ал.1 КТ, тъй като не му били искани никакви обяснения за извършено от него нарушение на трудовата дисциплина, така също и в нарушение на правилата по чл. 189, ал.1 КТ- работодателят не се съобразил с цялостното му поведение при изпълнение на задълженията му в ответното военно формирование и че до настоящия момент не е наказван дисциплинарно. Претендирал е наложеното му наказание да бъде отменено.

        В отговора си по чл.131 ГПК ответникът е оспорил иска с твърдението, че заповедта съдържала всички необходими елементи съгласно чл.195, ал.1 КТ-нарушенията били конкретизирани по време и място, посочени били и конкретните действия, с които са извършени. При налагане на дисциплинарното наказание била спазена процедурата на чл.193, ал.1 КТ като И. бил изслушан лично от началника на военното формирование- полковник Сергей Марков. Тежестта на наложеното наказание била съобразена с разпоредбата на чл.189, ал.1 КТ.

        Не се спори по делото, а и се установява от приложените писмени доказателства, че ищецът е работил като цивилен служител на длъжност „изпитател на въоръжение, военни техники и имущества" в ответното Военно формирование 26940- Стара Загора в „Участък за изпитване на стрелково и зенитно съоръжение, бойни припаси и средства за близък бой” по трудов договор, сключен за неопределено време. Със заповед № 305/30.05.2012 г. на основание чл.188, т.2, във връзка с чл.187, т.1, т.7 и т.10 КТ му е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” за това, че закъснява за провеждане на мероприятие; нарушава плана за подготовка на военното формирование; не изпълнява разпореждане на началника на ВФ 26940 и влиза в пререкание с непосредствения си началник.

        Ищецът счита, че при издаване на заповедта са нарушени разпоредбите на чл.195, ал.1, на чл.193, ал.1 и на чл.189, ал.1 КТ. Като мотиви в заповедта е записано, че на 25.05.2012 г. майор Н.М. - зам.началник на изпитанията, констатирал, че при повеждане на подготовката за демонстрационни стрелби за международно изложение „Хемус 2012” цивилният служител И.И. закъснява за провеждане на генералната репетиция на мероприятието, с което нарушава разпореждането за организация на подготовката и плана за провеждане. При отправената му забележка влиза в пререкание с непосредствения си началник- капитан Т.Н.. Това поведение на ищеца е квалифицирано от работодателя като нарушения на трудовата дисциплина, визирани в чл.187, т.1, хипотеза първа, т.7 и т.10 КТ.

        От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че на 29.05.2012 г. в ответното военно формирование била проведена генерална репетиция за провеждане на демонстрационни стрелби за международно изложение „Хемус 2012”, като преди обяд трябвало да се проведат сухи тренировки, а след обяд самата репетиция. Свидетелите М. и Н. сочат, че по заповед на командира на военното формирование на 29.05.2012 г. обедната почивка била от 13.00 ч. до 13.45 ч. В упоменатия за начало на демонстрационните стрелби час- 13.45 ч. всички участници заели местата си, с изключение на изпитателите на стрелбите. Свид. М. се обърнал към кап. Н. с въпроса къде са неговите подчинени, като последния започнал да ги издирва по телефона. Изпитателите, сред които и ищеца, дошли с 15 минути закъснение в 14.00 ч., при което настъпила нова конфликтна ситуация. Капитан Н. потърсил отговорност от подчинените си за закъснението им, при което ищецът отговорил от името на всички, че трябвало да обядват, но се изисквало време да се придвижат и да не им се държи сметка, защото не били войници. Наложило се М. да прекрати спора им. В края на работния ден началникът на военното формирование поискал обяснения от Ненов за случая и разпоредил тези, които са закъснели да се строят на плаца, заедно със свид. Н. , и поискал обяснение за закъснението. Никой не изявил желание да отговори защо са закъснели, като ищецът казал в присъствието на началника, че има право на обедна почивка. Всички закъснели получили наказания, като цивилните служители били наказани с „предупреждение за уволнение”, а военнослужещите били наказани със „строго мъмрене”. Свид. Н.установява, че в деня на генералната репетиция изпитателите не се хранели в стола, в който обичайно се хранели, а в един по-близък стол, като най-напред тръгнали с транспортно средство, но на половината път били свалени и продължили пеша, и че разстоянието до стола било стотина метра. Свид. Р.С.Н. и С.В.Б. също сочат, че групата изпитатели от 7 човека закъснели за началото на генералната репетиция, но закъснението е било 5-6 минути според св. Н. и 7-8 минути според св. Б.. Те твърдят, че след обявяването на обедната почивка тръгнали към стола, но били върнати обратно от капитана на работното им място за доуточняване на нещо, което ги забавило. Св. Н. сочи, че не е чул да има пререкание между ищеца и прекия му ръководител кап. Н.. В края на работното време началникът на военното формирование ги строил на плаца и питал защо са закъснели. Св. Н. не може да посочи дали на ищеца е дадено право да обясни на началника на ответното военно формирование защо е закъснял. Св. Б. сочи за наличието на обективни причини за закъснението, тъй като осем човека се миели на една и съща чешма и това не можело да стане бързо, необходимо било време за отиване и връщане, като е категоричен, че не е имало отбиване на друго място, включително и от ищеца. Този свидетел твърди, че в деня на репетицията -29.05.2012 г., ищецът дори не успял да обядва и пътьом довършвал обяда си, както и че многократно бил поставян въпроса пред ръководителите, че определеното време за обяд от 30 минути е недостатъчно, но не било намерено решение. Св. Б. е категоричен, че при строяването на закъснелите на плаца по нареждане на началника на ответното военно формирование на никого не била дадена възможност на каже и една дума за оправдание, като началникът полк. М. парирал всички опити за обяснения от страна на закъснелите изпитатели с думите: „не ми се обяснявайте”, а цивилните изпитатели заплашил, че ще уволни с предизвестие, защото са пенсионери. Вместо да иска обяснения от ищеца за закъснението, началникът на военното формирование му казал: „млъкни, не отговаряй, какво си мислиш, че като си синдикален лидер можеш да правиш каквото си искаш”, но ищеца нищо не му отговорил.

 

        Съгласно разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законовия текст, въз основа на който се налага. Изискването за мотивиране е продиктувано от принципа за равнопоставеност на страните по едно гражданско правоотношение, каквото е и трудовото. В процесната заповед е посочено единствено, че ищецът закъснява за провеждане на подготовка за демонстрационни стрелби и влиза в пререкание с непосредствения си началник. Не е конкретизирано точното време на извършване на нарушенията на трудовата дисциплина, с колко е закъснението и в какво точно се състои пререканието с непосредствения му началник. Едва в хода на съдебното производство чрез писмения отговор и показанията на разпитаните свидетели М. и Н. ответникът въвежда нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в закъснение с 15 минути при явяването на работното място след обедната почивка на 29.05.2012 г. и посочва в какво се изразява пререканието с непосредствения ръководител на ищеца. Съдебният контрол по законността на наложеното дисциплинарно наказание се осъществява по описаното в заповедта за наказание действие или бездействие на работника или служителя, конкретизирано по обективни и субективни признаци. В случая непосочването в заповедта на точното време и периода на закъснението и в какво се изразява пререканието с непосредствения ръководител на ищеца възпрепятства съдебния контрол по законността на наложеното наказание, което сочи на немотивираност и съответно на  незаконосъобразност на атакуваната заповед. Недопустимо е едва в хода на съдебното производство да се конкретизира заповедта за налагане на дисциплинарното наказание чрез допълване на обективните и субективните признаци на посочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина.

        Съгласно разпоредбата на чл.193, ал.1 КТ работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество. В настоящия случай е установено, че не са поискани и не са дадени писмени обяснения от ищеца. Такива не са приложени и в личното му трудово досие, представено от ответника. От анализа на събраните по делото доказателства, съдът намира, че ищецът не е бил изслушан от работодателя преди да му бъде наложено дисциплинарното наказание. Свидетелите Н., Н. и Б. твърдят, че в края на работното време на 29.05.2012 г. ищецът и останалата група от закъснели изпитатели са били строени на плаца от Началника на ответното военно формирование, като според св.Н. той поискал обяснение от всички участници защо са закъснели. Свид. Н. не може да посочи дали на ищеца е дадено право да обясни на началника защо е закъснял. Единствено св. Б. е категоричен, че при строяването на закъснелите на плаца по нареждане на началника на ответното военно формирование на никой не била дадена възможност да обясни причините за закъснението си, като началникът полк. М. парирал всички опити за обяснения от страна на закъснелите с думите: „не ми се обяснявайте”, а конкретно към ищеца отправил репликата: „млъкни, не отговаряй, какво си мислиш, че като си синдикален лидер можеш да правиш каквото си искаш”, на която ищецът не отговорил. При съществуващото противоречие в показанията на свид. Н. и Б. правилно районният съд е кредитирал показанията на св. Б. като е взел пред вид и обстоятелствата, че св. Н. е възможно заинтересован от изхода на спора като намиращ се в служебна зависимост с ответното военно формирование и като пряк ръководител на ищеца, подал рапорта, след което на ищеца е наложено дисциплинарното наказание, както и че като нарушение на трудовата дисциплина в процесната заповед е посочено влизането в пререкание на ищеца именно със св. Н. . От друга страна, св. Б. е бивш служител на ответното формирование, неговите показания са пълни, подробни и последователни. С оглед на тази преценка, правилен е изводът на съда, че по същество ищецът не е бил изслушан по вменените му нарушения преди налагане на дисциплинарното му наказание. В процесната заповед също не е посочено, че ищецът е бил изслушан, липсват приложени писмени обяснения и оценка на посочените доказателства.

 

        При налагане на дисциплинарното наказание не са взети предвид в пълна степен тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено. Съвкупната преценка на всички обстоятелства- закъсняла е цялата група изпитатели; провеждала се е генерална репетиция, а не същинското мероприятие; групата е била върната непосредствено след началото на определената обедна почивка; и преди 29.05.2012 г. е бил поставян пред  ръководството на формированието въпросът, че времето за обедна почивка е недостатъчно; високата професионална квалификация и високо качество при изпълнение на задълженията от страна на ищеца; че не е бил наказван; че работи при ответника от 1981 г., сочи на извода, че наложеното наказание не  съответства на тежестта на извършеното нарушение.

 

        По изложените по- горе съображения, правилно районният съд е приел, че процесната заповед е незаконосъобразна, поради което и предявеният иск за нейната отмяна се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.

 

        Пред вид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. На въззиваемия следва да бъдат присъдени направените в настоящата инстанция разноски в размер на … лв. за адвокатско възнаграждение.        

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

                                  Р   Е   Ш   И :

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 1242 от 23.11.2012 г., постановено по гр.дело № 4024/2012 г.на Старозагорския районен съд.

 

        ОСЪЖДА Военно формирование 26940- Стара Загора, адрес за призоваване: с.Змейово, община Стара Загора, да заплати на И.П.И.,***, направените по делото разноски във въззивната инстанция в размер на … лв./… лева/.

 

        Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 ГПК.

 

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                           2.